Решение по дело №217/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260139
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20215200500217
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   

              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      

 

 

Номер: ……260139…. Година 2021г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                   ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На  12. 04.                                                                    2021 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА   

                                                                                               МАРИАНА ДИМИТРОВА            

 

СЕКРЕТАР : ………………………. 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 217 по описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПКобжалване действията на съдебния изпълнител.

По описа на ЧСИ М. *** действие ОС Пазарджик , е образувано изпълнително дело №  732/ 2020г.

С Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх. № 10529/10.12.2020г., ЧСИ е уведомил  длъжника М.С.В., ЕГН **********,***,че  е наложен запор върху трудовото му възнаграждение  и върху пенсията за инвалидност  , получавана от НОИ.  Съобщението е връчено лично  на длъжника на 13.12. 2020г.

С жалба вх. № 261961/ 16. 02. 2021г. длъжника М.С.В.  обжалва изпълнителното действие по налагане на запор  върху пенсията  за инвалидност. В жалбата е посочено, че изпълнението е насочено върху  несеквестируеми доходи  по смисъла на чл. 114а от КСО  В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното изпълнително действие. Към жалбата се прилагат писмени доказателства .   

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК   не е постъпило писмено възражение от   взискателите в изпълнителното производство Й.Д.Т.  и Е.К.Т. ***.

По делото са представени и мотиви  от ЧСИ М. *** действие ОС Пазарджик .В мотивите се поддържа становището , че жалбата е  процесуално недопустима ,а при условията на евентуалност,че  е  неоснователна .     

Правни изводи .

Подадената жалба е процесуално недопустима .

В чл. 435  ал. 2 т. 2 от ГПК е предвидена процесуалната възможност длъжника да  обжалва изпълнителни действия на съдебния изпълнител , когато  изпълнението е насочено  върху имущество, което е „несеквестируемо“ . Несеквестируемите  вещи и доходи , както и доходи  по сметка в банка са посочени в текстовете на чл. 444, чл.  446 и чл. 446а от ГПК.  

Следва да се отбележи , че „запор“ върху движими вещи или вземания на длъжника , като  изпълнително действие,  не   подлежи на самостоятелно обжалване  от длъжника по реда на чл. 435 от ГПК.  Това изпълнително действие , както и други  изпълнителни действия могат да се обжалват в случаите , когато изпълнението е насочено върху имущество , което длъжника счита ,че е несеквестируемо .

Задължителни указания за съдилищата относно приложението на  чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК са дадени в т. 1 на ТР№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на изпълнителното производство .

Посочено е,че когато се касае за запор върху парично вземане на длъжника от трето задължено лице срокът за обжалване започва да тече от връчване на   съобщението за наложения запор,а когато запорът не е съобщен на длъжника ,срокът тече от узнаването , че третото лице е платило на съдебния изпълнител ,поради което отказва да плати на длъжника . Посочено е  също така, че пропускането на срока за обжалване осуетява възможността изпълнителното действие да  бъде отменено по реда на чл. 435 от ГПК , поради несеквестрируемост на обекта  на изпълнението.   Отделното обжалване на наложения запор  е недопустимо по реда на чл. 435 от ГПК, поради което  и  отмяната на изпълнителното действие по този ред е невъзможна . Посочено е , че пропускането на срока за обжалване не лишава длъжника от правото да поиска от съдебния изпълнител( след предоставяне не необходимата информация )  вдигането на запора и връщането на събраната несеквестириема сума . Във всички случаи , независимо от  обжалването и независимо от съдържанието на решението по жалбата , длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител обезщетение за всички преки и непосредствени   вреди от изпълнението върху  несеквестируемо вземане .  

От приложеното изпълнително дело се установява , че  съобщението за наложения запор е връчено на   длъжника   М.С.В.   на 13. 12. 2020г. ,едновременно с поканата за доброволно изпълнение / ПДИ/.  Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника.  Срокът за обжалване на това изпълнително действие  по реда на чл. 435 от ГПК , поради  несеквестируемост  на вземането,  изтича на 21 .12. 2020г. (работен ден, понеделник ).   Срокът е едноседмичен (чл. 436 ал.1 от ГПК ) и както бе посочено по – горе, започва да тече от връчване на съобщението  на длъжника  за наложения запор. Жалбата е подадена директно в канцеларията на окръжен съд Пазарджик  на 16. 02. 2021г. , много след изтичане на преклузивния срок за обжалване .         

Независимо от пропускане на срока за обжалване , жалбата е  неоснователна и по своето същество .

Несеквестируемостта на вземането длъжника обосновава с текста на чл. 114а ал. 1 от КСО. Според посочената правна норма несеквестируеми по реда на ГПК и на ДОПК са  вземания , които  произтичат от парични обезщетения и помощи, изплащани по КСО. Пенсията за инвалидност, която получава длъжника не попада в обхвата на правната норма , тъй като не е нито парично обезщетение ,нито парична помощ  по смисъла на чл. 114а от КСО. Разграничението  между трите вида доходи  е направено изрично в самата правна норма, която е озаглавена „ Удръжки от  паричните обезщетения , помощи и пенсии“.  Пенсията за инвалидност е вид парично обезщетение за изгубена пълна или частична работоспособност на едно лице (виж чл. 71  от КСО).  Това обезщетение  обаче  има различен произход от  другите видове обезщетения , получавани по КСО. Именно тези обезщетения има предвид текста на чл. 114а от КСО,които са различни от пенсията за инвалидност.            

В заключение следва да се отбележи ,че при налагането на запора върху пенсията за инвалидност на длъжника  ЧСИ е спазил разпоредбата на  чл. 446  от ГПК относно несеквестируемостта на доход от  пенсия.   

От приложените към изпълнително  дело документи се установява ,че първоначално ТП на НОИ Пазарджик е отказало да налижи запор върху  пенията на длъжника ,поради това ,че размера на пенсията към този момент е бил под минимално установената за страната  работна заплата(виж писмо изх. № 10518/ 21. 12. 2020г. на ТП на НОИ Пазарджик – стр. 65 от изл. дело ). След увеличаване размера на пенсията на длъжника над минимално установената за страната работна заплата запорът е бил наложен(виж писмо изх. № 67/ 05. 01. 2021г. на ТП на НОИ Пазарджик – стр. 83 от изл. дело ).   

Предвид  на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК  и чл. 130 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  изпълнителното действие на ЧСИ М. *** действие ОС Пазарджик , по  изпълнително дело №  732/ 2020г., представляващо „запор“ върху пенсията за инвалидност на длъжника М.С.В., ЕГН **********,***, получавана от ТП на НОИ Пазарджик .

 

                                     Решението е окончателно .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

             ЧЛЕНОВЕ :