Р Е Ш
Е Н И Е № 48
Гр. Пловдив, 7.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Величка Белева
Христо Симитчиев
с участието на секретаря Антоанета
Калайджиева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело № 710 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 76, постановено на 13.06.2019 г. по т.д. 201/2018
г. на Окръжен
съд – Пазарджик, с което е признато
за установено по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на "Б.М.-С." АД (в
несъстоятелност)-гр.С. съществуването на вземане на ищеца "С."
ЕООД-гр. *** в размер на 12 000 лв., включено в списък, обявен в ТР с №..,
на приетите допълнително предявени вземания, с поредност на удовлетворяване по
чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ и представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване
по чл.59 от ЗЗД от ползване от несъстоятелното дружество на част от имот №....
по КВС на землището на гр.С., м. „Р.д.“, с площ 9740кв.м.-собственост на ищеца
за складиране на готова продукция за месеците октомври,ноември и декември
2017г., отхвърлен е като неоснователен искът на „С." ЕООД-гр. *** за
приемане за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството
по несъстоятелност на "Б.М.С. АД" АД (в несъстоятелност)- гр. С., че
съществува вземане на ищеца "С." ЕООД в размер на 1 539,49 лв.,
включено в списък, обявен в TP с N..., на неприетите
допълнително предявени вземания, с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1
т.7 от ТЗ като част от вземане в размер на 12 000 лв. и представляващо
обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД от ползване от
несъстоятелното дружество на сграда с промишлено предназначение с площ от 357
кв.м. и промишлена товаро-разтоварна площадка с площ от 4850кв.м., находящи се
в имот №.... по КВС на землището на гр.С., м. „Р.д.“, собственост на ищеца, за
месеците октомври, ноември
и декември 2017г., осъдено е "Б.М.С. АД" АД (в несъстоятелност)-гр.
С. да заплати държавна такса за производството по делото в размер на 120 лв. и
деловодни разноски в полза на ищеца "С."ЕООД-гр. *** в размер на 2490
лв., осъдено е "С."ЕООД-гр. *** да заплати ДТ в размер на 50 лв.
върху отхвърлената част от иска.
Жалбоподателят „С.“ЕООД-гр. *** моли решението да
бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в
жалбата от 9.07.2019 г., в частта му, с която е отхвърлен
като неоснователен искът на „С." ЕООД-гр. *** за приемане за установено по
отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по
несъстоятелност на "Б.М.С. АД" АД (в несъстоятелност)- гр. С., че
съществува вземане на ищеца "С." ЕООД в размер на 1 539,49 лв.,
включено в списък, обявен в TP с N..., на неприетите
допълнително предявени вземания, с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1
т.7 от ТЗ, което е част от вземането,
предявено за размер от 12 000 лв., представляващо обезщетение за
неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД от ползване от несъстоятелното
дружество на сграда с промишлено предназначение с площ от 357 кв.м. и
промишлена товаро-разтоварна площадка с площ от 4850 кв.м., находящи се в имот
№.... по КВС на землището на гр.С., м. „Р.д.“, собственост на ищеца, за
месеците октомври, ноември и декември 2017г., съответно, и в частта му за разноските,
и да бъде постановено от въззивния
съд решение, с което да бъде уважен и този, предявен от дружеството, иск. Като
ищец в производството пред окръжния съд предявява два обективно кумулативно
съединени искове. Първият иск, с правно основание чл. 694, ал.2,т.1 от ТЗ във
вр. с чл. 59,ал.1 от ЗЗД, дружеството предявява като кредитор в производство по
несъстоятелността на "Б.М.С. АД" АД (в
несъстоятелност)- гр. С. за установяване съществуването на негово, на ищеца
"С."ЕООД-гр. ***, вземане в размер на 1 539,49 лв., включено за
предявения в производството по несъстоятелността размер от 12 000 лв. в
списък, обявен в TP с N..., на неприетите
допълнително предявени вземания, с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7
от ТЗ, което вземане е предявено за размер 12 000 лв. и представлява
обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД вследствие на ползване
от несъстоятелното дружество на сграда с промишлено предназначение с площ от
357 кв.м. и промишлена товаро-разтоварна площадка с площ от 4850 кв.м.,
находящи се в имот №.... по КВС на землището на гр.С., м. „Р.д.“, собственост
на ищеца, за месеците октомври,ноември и декември 2017г., за което вземане с
определение на съда по несъстоятелността № 386/17.05.2018 г. по т.д. 66/2010 г.
на ОС-П. е оставено без уважение възражението по чл. 690,ал.1 от ТЗ на
дружеството „С.“ЕООД-гр.Б. срещу неприемането на това вземане от синдика. Като
ищец в производството пред окръжния съд дружеството предявява и иск с правно основание
чл. 694,ал.2,т.2 от ТЗ във вр. с чл. 59,ал.1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца "С." ЕООД-гр. *** в размер на
12 000 лв., включено в списък, обявен в ТР с №.., на приетите допълнително
предявени вземания, с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ и
представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД от
ползване от несъстоятелното дружество на част от имот №.... по КВС на землището
на гр.С., м. „Р.д.“, с площ 9740кв.м.-собственост на ищеца за складиране на
готова продукция за месеците октомври,ноември и декември 2017г., което вземане
е изключено от списъка на приетите вземания по чл. 688,ал.3 от ТЗ с определение
на съда по несъстоятелността № 386/17.05.2018 г. по т.д. 66/2010 г. на ОС-П.,
постановено по реда на чл. 692,ал.4 от ТЗ. Оспорва като неоснователна
въззивната жалба, подадена от Л.А.К., и моли тя да бъде отхвърлена. По негово искане във въззивното производство са събрани
нови писмени доказателства. Претендира за присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Жалбоподателката Л.А.К., трето лице-помагач на
ответното по исковете дружество "Б.М.С. АД" АД
(в несъстоятелност)- гр. С., встъпило в производството по делото пред окръжния
съд съгласно разпоредбата на чл. 694,ал.4,изр.2 от ТЗ, моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 29.07.2019
г., в частта му, с която е признато за установено по отношение на длъжника,
синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на "Б.М.-С."
АД (в несъстоятелност)-гр.С. съществуването на вземане на ищеца "С."
ЕООД-гр. *** в размер на 12 000 лв., включено в списък, обявен в ТР с №..,
на приетите допълнително предявени вземания, с поредност на удовлетворяване по
чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ и представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване
по чл.59 от ЗЗД от ползване от несъстоятелното дружество на част от имот №....
по КВС на землището на гр.С., м. „Р.д.“, с площ 9740кв.м.-собственост на ищеца
за складиране на готова продукция за месеците октомври,ноември и декември
2017г., съответно, и в частта му за разноските, като бъде отхвърлен и този,
предявен от ищеца „С.“ЕООД-гр. ***, иск. Оспорва като неоснователна въззивната
жалба, подадена от „С.“ЕООД-гр. ***, и моли тя да бъде отхвърлена. В производството пред окръжния съд оспорва двата
предявени искове като неоснователен. Не заявява искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство. Заявява възражение за прекомерност
на заплатеното от страна на жалбоподателя „С.“ЕООД адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Ответникът по жалбите "Б.М.-С."
АД (в несъстоятелност)-гр.С. не е
взел становище по тях.
Синдикът в производството по несъстоятелността на "Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С. И.Л.К. не е взел становище по жалбите.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Безспорно е, видно е и от
обявените в ТРобстоятелства, че ответникът в производството пред окръжния съд "Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С. е дружество, за което с решение № 35/21.03.2011
г. по т.д. № 66/2010 г. на ОС-П. е
открито производство по несъстоятелност и с решение № 157/25.11.2015 г. по
посоченото дело дружеството е обявено в несъстоятелност. Безспорно е също така,
видно е и от приложеното в копие към исковата молба определение № 386 от 17.05.2018 г. по т.д. № 66/2010 г.
на ОС-П., че съдът по несъстоятелността в производство по чл. 692,ал.4 от ТЗ по
възражение на „Б. и.“АД и Л.А.К. е изключил от списъка на предявените и приети
от синдика вземания, обявен в ТР на 30.01.2018 г., вземането, предявено от „С.“ЕООД-гр.Б.,
в размер на 12 000 лв. спрямо длъжника "Б.М.-С."
АД (в несъстоятелност)-гр.С., представляващо обезщетение за ползване без
основание на 12 600 кв.м. от собствения му недвижим имот № 680, находящ се
в местност „Р.д.“ по КВС за землището на гр. С., за периода
м.октомври-м.декември на 2017 г. Безспорно е, видно е също от приложеното в копие към исковата молба
определение № 386 от 17.05.2018 г. по
т.д. № 66/2010 г. на ОС-П., че съдът по несъстоятелността в производство по чл.
692,ал.4 от ТЗ е оставил без уважение възражението на „С.“ЕООД-гр.Б. срещу
неприемането на вземането му, включено в изготвен от синдика списък на неприети
вземания, обявен в ТР на 30.01.2018 г., в размер на 12 000 лв.,
представляващо обезщетение за ползване без основание на част от собствен на
дружеството недвижим имот № 680, находящ се в м. „Р.д.“ по КВС за землището на
гр. С., чрез съхранение на машини и съоръжения на несъстоятелния длъжник "Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С., за периода м.октомври-м.декември на 2017 г. Безспорно
е, че това определение на съда е обявено в ТРна 21.05.2018 г. и на 1.06.2018 г.
от страна на кредитора в производството по несъстоятелността „С.“ЕООД-гр.Б. е
подадена исковата молба до окръжния съд, по реда и в срока по чл. 694, ал.2,т.1
и т.2 във вр. с ал.6 от ТЗ, получена в съда с вх. № 5032/4.06.2018 г.
С исковата молба ищецът като
кредитор в производството по несъстоятелността на "Б.М.-С."
АД (в несъстоятелност)-гр.С.
претендира за установяване на съществуването на две негови вземания, предявени на
5.01.2018 г. в производството по несъстоятелността.
Първото е в размер на 12 000 лв., за обезщетение за ползване от ответника
на площадка промишлена товаро-разтоварна в периода 1.10.2017 -31.12.2017 г.,
находяща се в собствен на ищеца недвижим имот, което не е прието от синдика и
съдът е оставил без уважение възражението на кредитора по чл. 690,ал.1 от ТЗ.
Второто е в размер на 12 000 лв., за обезщетение за ползване от ответника
на площ от 12 600 кв.м. от собствен на ищеца недвижим имот в периода
1.10.2017 г.-31.12.2017 г., което е било прието от синдика, но е било изключено
от съда от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692,ал.4 от ТЗ
по възражение на други кредитори. Твърди, че е собственик на описан в исковата
молба недвижим имот ведно с намиращи се в него сгради и строителни съоръжения
съгласно постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г. по т.д. 66/2010 г. на
ОС-П., влязло в сила на 19.12.2016 г., в който имот ищецът е въведен на
5.01.2017 г. и понастоящем владее целия имот. Твърди, че върху част от този
недвижим имот, а именно площадка промишлена товаро-разтоварна, в сграда с
промишлено предназначение и върху поземления терен в източната част на имота са
монтирани машини и съоръжения, собственост на ответника "Б.М.-С." АД
(в несъстоятелност)-гр.С., които са включени в масата на несъстоятелността,
както и се намират пирамиди в насипно състояние, представляващи готова
продукция. Твърди, че директно върху площадка промишлена товаро-разтоварна са
монтирани челюстна трошачка с транспортни ленти, а в сградата с промишлено
предназначение със застроена площ 357 кв.м. са монтирани магнитен сепаратор,
сушилен барабан, валцова мелница, вибросито, газова горелка и метален детектор,
заедно с металните конструкции, на които са монтирани, и транспортните ленти,
които ги свързват. Твърди, че тази сграда е построена и въведена в експлоатация
през 2017 г. и не е част от възложените с постановлението сгради, но е станала
собственост на дружеството-ищец по силата на чл. 92 от ЗС, тъй като е построена
след влизането в сила на постановлението за възлагане и въвода във владение.
Твърди, че тези машини и съоръжения заемат цялата производствена сграда и част
от откритата промишлена площадка, като са прикачени към находящата се на
площадката инфраструктура – ел.окабеляване и водопровод, които също са
изключителна собственост на ищеца. Твърди, че наличието на машините на този
терен е пречка за дружеството-ищец да използва по предназначение (което е
производствено, а не складово) цялата закупена като съоръжение площадка
промишлена товаро-разтоварна и сградата с производствено предназначение, както
и е пречка да се ползва наличната инфраструктурна мрежа, тъй като тя в момента
е заета от действащите машини и съоръжения, собственост на "Б.М.-С."
АД (в несъстоятелност)-гр.С.. Твърди, че директно върху поземления терен в
източната част на недвижимия имот, на открито, е складирана готова продукция,
която е собственост на ответника и заема площ от 12 600 кв.м. Твърди, че е
поканил синдика да освободи до 30.06.2017 г. площадката промишлена
товаро-разтоварна и сградата с промишлено предназначение от машините и
съоръженията на несъстоятелното дружество, а до 30.09.2017 г. да освободи
източната част на имота от готовата продукция, като изрично е поискано при
неосвобождаване обезщетение от по 4 000 лв. месечно за всяка от посочените
заети части от имота. Твърди, че синдикът не е освободил посочените части от
имота на ищеца (поземлен терен, площадка промишлена товаро-разтоварна и сграда
с промишлено предназначение) без да има обективна причина за това (която
синдикът да не е можел да преодолее) и така дружеството-ищец е лишено от
пълноценното ползване на своя имот. Затова претендира за заплащане на
обезщетение от по 12 000 лв. за лишаването за времето от 1.10.2017 г. до
31.12.2017 г. (по 4 000 лв. месечно) от ползването от терена и за
лишаването за същия период (по 4 000 лв. месечно) от ползването на
площадката промишлена товаро-разтоварна и сградата. Твърди, че тези две свои
вземания е предявил в производството по несъстоятелността и за установяването
им предявява исковете по чл. 694,ал.2,т.1 от ТЗ във вр. с чл. 59,ал.1 от ЗЗД и
по чл. 694,ал.2, т.2 от ТЗ във вр. с чл. 59,ал.1 от ЗЗД. С молба от 4.07.2018
г. ищецът уточнява, че площадка промишлена товаро-разтоварна е с площ
4 850 кв.м. и ответникът я използва цялата, поради което претендираното
обезщетение е за лишаване от ползването на цялата площадка промишлена
товаро-разтоварна.
С отговора на исковата молба,
представен от синдика, синдикът К. признава, че ищецът е собственик на имота,
че част от имота с площ 12 600 кв.м. е заета от готова
продукция-собственост на "Б. М.- С." АД (в несъстоятелност)-гр.С., че
е получил покана за освобождаване на имота и не го е освободил от машините и от
готовата продукция, както и че се дължи обезщетение, но в по-нисък размер, за
ползването на площадката, върху която се намират машините, че върху площадката
е била построена незаконна сграда с площ 357 кв.м., която съгласно разпоредбата
на чл. 92 от ЗС би следвало да се приеме, че е станала собственост на ищеца, на
територията на която сграда понастоящем се намират всички описани машини без
челюстната трошачка, че се дължи обезщетение в търсения размер за частта от
площадката, заета от готова продукция.
От ищеца не е била подадена
допълнителна искова молба.
На 19.11.2018 г., преди първото
насрочено по делото съдебно заседание (насрочено за 23.11.2018 г.), е подадена
по делото молба от Л.А.К., с която на основание чл. 694,ал.4 от ТЗ е поискано
тя в качеството си на кредитор с прието вземане да встъпи в производството по
делото като трето лице-помагач на длъжника и ответник "Б.М.-С." АД (в
несъстоятелност)-гр.С.. С определение от 19.11.2018 г. окръжният съд
конституира Л.К. като трето лице-помагач на ответника "Б.М.-С." АД (в
несъстоятелност)-гр.С. на основание чл. 694,ал.4,изр.2 от ТЗ. На 17.12.2018 г.,
преди първото проведено по делото съдебно заседание на 27.02.2019 г., е подаден
от Л.К. отговор на исковата молба, с който е заявено, че на 4.12.2018 г.
дружеството „В. х.“АД е получило искова молба от „С.“ЕООД, по която е
образувано гр.д. 727/2018 г. на ОС-П., в която се твърди от ищеца, че площадка
товаро-разтоварна и промишлената сграда с площ 357 кв.м. се ползват
неправомерно от „В.х.“ АД, което противоречи на твърденията по настоящото дело,
че тези обекти се ползват от "Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С..
Заявява, че ответното дружество е с прекратена дейност, обявено в
несъстоятелност и без персонал, поради което е неясно в какво се състои
неоснователното ползване на собствеността на ищеца. Заявява, че
производствената сграда с площ 357 кв.м., в която се намират описаните машини,
е законно построена от трето за спора лице и не е собственост на „С.“ЕООД по
силата на чл. 92 от ЗС, като тя не се ползва от ответника, поради което
претенцията на ищеца за обезщетяването му по причина, че в същия имот се
намират някакви движими вещи, е неоснователна. Заявява, че между ищеца и „Б.
и.“ АДе образувано и се разглежда дело за делба на съсобствения им недвижим
имот №. в землището на гр. С. с площ от 39 733 кв.м., като производството
е висящо по гр.д. 11/2017 г. на РС-П.. Заявява, че по предявен от „Б. и.“
АДсрещу „С.“ЕООД иск с правно основание чл. 75 от ЗС съгласно определение на
РС-П. по гр.д. 92/2017 г. е допуснато обезпечение. Твърди, че посочената
товаро-разтоварна промишлена площадка не представлява самостоятелен обект на
собственост, същата е съвършено празна (незаета) и не е била ползвана през
процесния период от когото и да е. Заявява, че ищецът не е представил скица на
собствения му имот, от която да се установи къде точно се намират процесната
товаро-разтоварна площадка и производствена сграда с площ 357 кв.м., както и
площта от 12 600 кв.м. Възразява, че нито една от изброените в исковата
молба производствени машини не е собственост на ответното дружество, като те са
били продадени на трети за спора лица. Заявява, че ответникът
"Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С. е обявен в несъстоятелност и с
прекратена търговска дейност, без персонал, поради което да се претендира, че
се дължи обезщетение за ползване на техническата инфраструктура в поземления
имот означава да се твърди упражняване именно на производствена и/или стопанска
дейност, което е абсурд. По отношение претендираното обезщетение за ползване от
ответника на 12 600 кв.м. от имота на ищеца заявява, че не са представени
доказателства за местоположението, размера на площта, основание за ползване,
както и за размер на обезщетението. Твърди, че ответникът не ползва с или без
основание какъвто и да е обект на собственост, притежание на „С.“ЕООД, за което
да се дължи обезщетение, че в промишлената сграда, която е построена с надлежни
строителни книжа от „Б. и.“АД, се намират производствени машини, които не са
собственост на "Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С., че „Б. и.“ АДе
съсобственик в процесния недвижим имот и не черпи правата си от договорно
правоотношение с ответника.
На 14.03.2019 г. ищецът подава по
делото допълнителна искова молба по повод връчения му в съдебното заседание на 27.02.2019
г. отговор на исковата молба и доказателства, представени от Л.К., с която
поддържа възражението, заявено в съдебното заседание, за представяне на
отговора и доказателствата към него извън процесуалните срокове. Твърди, че е
неоснователно възражението на К. сградата с промишлено предназначение и с площ
357 кв.м. да е собственост на „Б. и.“ АДи че е неоснователно твърдението й, че
процесният имот е съсобствен между „С.“ЕООД и „Б.и.“ АД. Заявява, че по
гр.д.11/2017 г. на РС-П. искът за делба, предявен от „Б. и.“ АДпротив „С.“ЕООД,
е отхвърлен с постановеното от районния съд съдебно решение, като съгласно
мотивите на решението ищецът по делото няма основания да претендира, че е
съсобственик в процесния имот. Посочва, че определението по гр.д. 169/2017 г.
на РС-П. и обезпечителната заповед доказват единствено, че „С.“ЕООД като
единствен собственик и владелец на процесния имот следва да предоставя достъп,
а не да предостави владението, на „Б. и.“ АДдо тази част от имота. Посочва, че
ответното дружество "Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С. и
дружеството „В.х.“ АД са разположили свои машини и съоръжения в
обектите-собственост на ищеца, поради което ищецът е предявил правата си против
„В.х.“ АД в производството по гр.д. 727/2018 г. на ОС-П.. Заявява, че е невярно
твърдението на К., че машините, посочени в исковата молба, не са собственост на
"Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С., а са собственост на „Б. и.“
АДи „Г.“ АД. Заявява, че за машините челюстна трошачка, газова горелка и
метален детектор твърдението на К. е голословно, а по отношение на машините,
описани в представената фактура 37/29.01.2010 г. се е произнесъл окончателно, с
влязло в сила решение АС-Пловдив по в.т.д. 195/2016 г., с което сделката,
обективирана в тази фактура, е обявена за недействителна по отношение на
кредиторите в производството по несъстоятелността на "Б.М.-С." АД (в
несъстоятелност)-гр.С. и следователно вещите, които са предмет на отменителния
иск (сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито) се включват в масата на
несъстоятелността. Посочва, че магнитните сепаратори, разположени на
площадката, са два на брой, като ищецът е поканил синдика да отстрани този от
тях, който е собственост на "Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С..
Освен това посочва, че по отношение на машините, описани във фактура
40/12.03.2010 г., се е произнесъл с още невлязло в сила решение ОС-П. по т.д.
64/2012 г., с което сделката, обективирана в тази фактура, е обявена за
недействителна на основание чл. 647 от ТЗ по отношение на кредиторите в
производството по несъстоятелността на "Б.М.-С." АД (в
несъстоятелност)-гр.С., което решение е потвърдено с решение № 198/3.07.2018 г.
по в.т.д. 82/2017 г. на АС-Пловдив. Заявява, че ответното дружество
"Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С., макар и обявено в несъстоятелност,
е субект на правото и за него се пораждат задължения.
В съдебното заседание на окръжния
съд на 24.04.2019 г. от страна на ищеца е заявено, че се претендира ответното
дружество да ползва 1/10 ид.ч. от площадката промишлена товаро-разтоварна, а
останалата част се ползва от холдинга, както и че се претендира обезщетение за
лишаване от ползването на ½ ид.ч. от сградата, построена в тази
площадка. С определение, постановено в същото съдебно заседание, окръжният съд
допуска изменение на размера на претенцията за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползването на площадката и сградата в нея, като тя се счита за
предявена за сумата 1 539,49 лв. общо, за трите месеца.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че ищецът е собственик на частта от терена, където е
разположена готова продукция, както и на промишлената товаро-разтоварна
площадка. Съдът преценява, че ищецът не е собственик на сградата с площ 357
кв.м. съгласно нормата на чл. 92 от ЗС, както твърди ищецът, защото от
представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация от 21.03.2017 г. се
установява, че сградата е построена от „Б. и.“ АДвъз основа на разрешение за
строеж от 22.11.2016 г., поради което законовата презумпция, на която ищецът се
позовава, е оборена. Тъй като ищецът не е доказал правото си на собственост
върху сградата, съдът намира, че искът за установяване на съществуване на
вземане на ищеца против ответника за обезщетение за ползването на сградата е
неоснователен. Съдът намира за установено, че върху площадката и в сградата са
разположени машини и съоръжения, които са част от една поточна производствена
линия, т.нар. трошачно-пресевна инсталация, като върху откритата част от
площадката се намират три машини (челюстна трошачка, роторна трошачка и
двупластово сито), които ведно със свързващите ги транспортни линии и
съоръжения заемат 1/3 от площта й, а в сградата се намират другите машини от
линията, но приема за недоказани твърденията на ищеца, че ответното дружество
ползва както площадката, така и находящите се в нея и в сградата машини, като
не се спори, че дейността на ответното дружество е прекратена. Съдът преценява
като основателна претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за лишаване
от ползването на частта от имота, върху която е складирана готова продукция на
ответника, заемаща площ от 9 740 кв.м.
С подадената на 9.07.2019 г.
въззивна жалба жалбоподателят „С.“ЕООД-гр.Б. твърди, че съдът неправилно е
отхвърлил предявения от него иск за присъждане на обезщетение за лишаване за
исковия период от ползването на частта от имота площадка промишлена
товаро-разтоварна и построената в него сграда с площ 357 кв.м. Твърди, че
окръжният съд неправилно е разгледал твърденията, заявени в подадения на
17.12.2018 г. от третото лице-помагач К. отговор на искова молба и приложените
писмени доказателства, тъй като този отговор е представен извън процесуалните
срокове по ГПК и неправилно съдът не е уважил заявеното в тази насока от ищеца
възражение. Заявено е искане при разглеждане на жалбата и по съществото на
спора да не бъдат взети предвид възраженията и твърденията, изложени в отговора
на исковата молба от третото лице-помагач К., както и да не бъдат обсъждани
приложените към отговора доказателства като постъпили след преклузивния за това
срок. Твърди, че в производството пред окръжния съд е установено, че посочените
в исковата молба машини са собственост на ответното дружество, като неправилно
и немотивирано окръжният съд е приел, че процесните машини не са собственост на
ответника, както и че той няма право да се разпорежда с тях. Излага
съображенията относно собствеността на машините за ответника, посочени в
производството пред окръжния съд в допълнителната искова молба, като посочва,
че решението на ОС-П. по т.д. 64/2012 г. е влязло в сила с постановяването на
определение № 350/4.06.2019 г. по к.т.д. № 17/2019 г. на ВКС, с което не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение на АС-Пловдив №
198/3.07.2018 г. по т.д. 82/2017 г. Посочва, че тези машини не само че заемат
½ част от производствената сграда и посочената от ищеца част от
откритата промишлена площадка, но са прикачени към находящата се на площадката
инфраструктура (ел.окабеляване и водопровод, изключителна собственост на
ищеца), като освен машини и съоръжения, собственост на "Б.М.-С." АД
(в несъстоятелност)-гр.С., тя е заета и от други машини и съоръжения,
собственост на „В.х.“ АД, което е предмет на друго съдебно производство.
Относно промишлената сграда твърди, че независимо че в представеното от третото
лице-помагач К. и прието като доказателство удостоверение за въвеждане в
експлоатация от 21.03.2017 г. като възложител е записано дружеството „Б.и.“ АД,
тъй като това дружество е строило в чужд имот без отстъпено право на строеж, то
съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС собственик на сградата е ищецът. Посочва,
че ищецът се легитимира като собственик на имота с постановление за възлагане №
8/13.07.2016 г. по т.д. 66/2010 г. на ОС-П., в което няма данни за
съсобственост на имот 680, а ако такива данни са били налични по делото, то
съдът е нямало да изготви постановление за възлагане на целия имот на купувача
„С.“ЕООД без каквито и да са данни за съсобственост върху имота. Заявява, че
площадката е била индивидуализирана с точно местоположение върху поземления
имот като съоръжение със заключението на СТЕ. Заявява, че следва да бъдат
възприети показанията на свидетеля К. и да не бъдат кредитирани показанията на
свидетелката К., тъй като тя е юрисконсулт на дружествата „Б. и.“ АДи „В.х.“
АД, като първото дружество без основание претендира съсобственост върху имота,
а второто без основание развива производствена дейност в имота на останалите
части от процесните площадка и сграда със свои машини, част от които са
включените в т.нар трошачно-пресевна инсталация, за което ищецът е предявил по
съдебен ред към второто дружество съответните претенции. Посочва, че е заявил в
хода на производството пред окръжния съд твърдението, че по отношение на
площадка промишлена товаро-разтоварна за исковия период претендираното спрямо
ответното дружество "Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С.
обезщетение е за лишаване от ползване на 1/10 част от тази площадка, а по
отношение на сградата обезщетението е за лишаване от ползване на ½ част
от нея, като с показанията на свидетеля К.ищецът е доказал, че посочените части
от сградата и площадката са били ползвани от "Б.М.-С." АД (в
несъстоятелност)-гр.С., което дружество е държало към процесния период
процесните машини, които са част от масата му на несъстоятелността, а
останалите части от тези обекти са ползвани от „В.х.“ АД, разположило свои машини
и съоръжения. Заявява, че ползването на вещта от несобственика може да се
осъществява по различен начин и е без значение дали той получава добиви от
вещта, включително и наем, защото чрез иска по чл. 59 от ЗЗД се търси
обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползващия се от вещта, което се изразява в
спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, и обедняването на
собственика и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума,
измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би получил за спорния
период. Заявява, че твърдението на К., че поради обявяването на дружеството в
несъстоятелност и тъй като то не развива никаква дейност и няма никакви
служители към него не може и нямало основание да се претендират обезщетения, е
неоснователно, тъй като се отрича възможността това дружество да бъде длъжник
въпреки че е разположило в чужд имот свои вещи и вещи, с които има право да се
разпорежда. Посочва, че синдикът на "Б.М.-С." АД (в
несъстоятелност)-гр.С. не оспорва посочените от ищеца обстоятелства, като
признава за достоверна изложената от ищеца фактическа обстановка, доказваща
основателността на претенцията, включително след приетото изменение в
проведеното на 24.04.2019 г. съдебно заседание. Заявява, че по делото синдикът
не е посочил обективна причина (която да не е могъл да преодолее) за
неизпълнението на задължението за освобождаване на процесните площадка и сграда
от ответното дружество за процесния период.
С отговора на въззивната жалба на
„С.“ЕООД-гр.Б., подаден на 24.10.2019 г.
от Л.К., се възразява, че по делото от събраните доказателства е изяснено, че
не съществува самостоятелен обект на собственост, който да може да бъде точно
дефиниран като площ и граници, назован в исковата молба товаро-разтоварна
площадка. Посочва се, че промишлената сграда с площ 357 кв.м. е построена от
третото за спора лице „Б. и.“ АДвъз основа на редовни строителни книжа. Посочва
се, че тя не се ползва от ответното дружество. Посочва се и че липсват смислени
твърдения как площадката се ползва по начин, който да препятства дейността на
ищеца и всъщност претенцията е за обезщетение за ползване на 1/10 ид.ч. от
процесната площадка, която всъщност представлява съоръжение, поради което счита
исковата молба за нередовна. Посочва се, че ищецът е въведен във владение от
синдика без указания за съществуващи пречки (действия или бездействия) от трети
лица, а с исковата молба твърди, че след въвода бившият собственик на имота,
представляван от синдика, започва да извършва действия, които смущават
упражняването на правото на собственост. Посочва се, че ответното дружество е с
прекратена търговска дейност, поради което да се претендира, че се дължи
обезщетение за ползване на техническата инфраструктура в поземления имот
означава да се твърди упражняване именно на производствена и/или стопанска
активност. Посочва се, че на същото основание и въз основа на същите фактически
твърдения е заведен осъдителен иск срещу третото за спора лице „В.х.“ АД.
Посочва се, че между ищеца и третото за спора лице „Б. и.“ АДсе води дело за
делба на имота № .., което е висящо пред въззивната инстанция. Заявява се, че
тези висящи искови производства отричат отговорността на ответното дружество за
заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на недвижимия имот и то при
положение, че владението върху него е безпрепятствено и успешно му е предадено
от синдика. Заявява се, че не е било доказано и твърдението на ищеца, че
изброените производствени машини са собственост на ответното дружество и
разполагането им в имота да обосновава претенция за обезщетение. Твърди се, че
те са били предмет на разпоредителни сделки, като през 2010 г. са станали
притежание на „Б. и.“ АДи „Г.“ АД и впоследствие са били продадени на трети
лица. Заявява се и че е недоказано тези или други машини изобщо да са
разположени на,в, около производствената товаро-разтоварна площадка. Заявява
се, че същите машини не са собственост на ответното дружество независимо от
изхода от делото по предявения отменителен иск по чл. 647 от ТЗ, защото синдика
не е завел едновременно и следващия, обусловен от отменителния, иск по чл.
649,ал.2 от ТЗ. Заявено е, че по делото не е установено по какъв начин именно
ответното дружество да ползва някаква част от собствения на ищеца имот,
доколкото това дружество не е притежател на сочените машини, обединени в
технологична линия, нито оперира с тях, като то не е собственик на
производствената сграда, не разполага с персонал, нито е сключвало от свое име
някакви договори, въз основа на които трето лице неоснователно да ползва
процесния имот.
С подадената на 29.07.2019 г.
въззивна жалба жалбоподателката Л.К. твърди, че съдът неправилно е уважил иска
за присъждане на обезщетение за лишаване
за исковия период от ползването на частта от имота с площ 9 740 кв.м. чрез
складиране на готова продукция. Заявява, че купувачът на имота и ищец по делото
„С.“ЕООД е бил запознат с наличието на вещи от масата на несъстоятелността,
които са разположени на част от придобития терен и се е съгласил с неговото
закупуване в съществуващия му вид. Заявява, че организираните от синдика
няколкократни продажби, последната от 5.06.2019 г., са неуспешни поради
отсъствие на интерес, като последната неуспешна продан е била обявена при цена
¼ от първоначалната оценка. Заявява, че несъстоятелният търговец чрез
неговия синдик е извършил всички необходими и дължими действия по освобождаване
на имота от посоченото имущество с дължимата грижа и съобразно решението на
събранието на кредиторите, прието и с гласовете на ищеца, което решение
обвързва и ищеца съобразно нормата на чл. 678 от ТЗ. Посочва, че особеният
статут на ответното дружество го ограничава свободно да се разпорежда с
имуществото си, а доколкото то е с прекратена търговска дейност, не е и в
състояние да извършва каквато и да е икономическа дейност. Изразява становище,
че ответното дружество в определен смисъл е обект на право – имуществени права,
които подлежат на осребряване по ред и начин, определен от събранието на
кредиторите, с активната роля на синдика и под надзора на съда по
несъстоятелността. Заявява, че ищецът злоупотребява с права, претендирайки за
обезщетение от лишаване от ползване на имот, който всъщност нито е имал
намерение, нито възможност да ползва, още повече, че в случая ответникът е в
състояние на обективна невъзможност да изпълни възложеното му задължение по
смисъла на чл. 81 от ЗЗД, тъй като несъстоятелният търговец не разполага с
възможността да организира каквато и да е дейност – стопанска, юридическа и
фактическа, както и да финансира със собствени средства нейното провеждане.
Твърди, че самото описание на заетата от готовата продукция площ на терена го
определя като такъв без производствено предназначение, извън съществуващия
статут по ЗУТ. Посочва, че се касае за частично денивелирана, неоградена и
обозначена територия, в която отсъстват изградени обекти на техническата
инфраструктура – електрификация, канализация и дори достъпът до него е по мек,
т.е. необозначен и неасфалтиран, път. Заявява, че посочените характеристики на
процесната част от имота я лишават от действително производствено
предназначение, като в това състояние той е бил най-малкото от 2011 г. без
промени. Заявява, че по делото отсъстват позитивни твърдения от ищеца за
заявени намерения за неговото ползване, за осъществяване на производствена,
складова или друга дейност, при това за целия период от придобиването на имота
и въвода във владение.
С подадения на 2.10.2019 г. от
„С.“ЕООД-гр.Б. отговор на въззивната жалба на К. се възразява, че ответтникът
безспорно ползва имота, като е разположил свое имущество върху него, поради
което отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него
наем, който би плащал за ползването на имота, като обедняването на собственика
и обогатяването на ползувателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в
пазарен наем за процесния имот, който би получил за спорния период. Заявява се,
че макар и ответното дружество да е обявено в несъстоятелност, то съществува и
като субект на правото влиза във взаимоотношения с други субекти, вследствие на
което за него се пораждат права и задължения. Заявява се, че жалбоподателката
К. не отрича обстоятелството, че 9 740 кв.м. от процесния имот (на
практика почти 1/4 от него) са били заети в процесния период от готова
продукция, което се признава и от синдика и той не е посочил обективна причина
за неизпълнението на задължението за освобождаване на процесната част от имота.
Съгласно разпоредбата на чл.
694, ал.2, т.1 и т.2 от ТЗ кредитор с неприето вземане може да предяви иск за
установяване съществуването на неприетото вземане, ако е направил възражение по
чл. 690,ал.1, но съдът е оставил възражението му без уважение, както и ако
предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с
определението по чл. 692,ал.4 от ТЗ по възражение на друг кредитор. Налице са,
както бе установено по-горе, а и това е безспорно, процесуалните предпоставки
за надлежното упражняване на предявените от ищеца два искове, единият по чл.
694, ал.2,т.1 от ТЗ във вр. с чл. 59,ал.1 от ЗЗД и вторият по чл. 694,ал.2,т.2
във вр. с чл. 59,ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Несъмнено е, че ползването на чужд недвижим имот без правно
основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение пречи на възможността собственикът или
лично да ползва своя имот, или да реализира от него имуществена облага по друг
начин, поради което собственикът има право на иск за заплащане на обезщетение в
размер на сума, претендирана като нереализирана полза, от която той е лишен, по
реда на посочената законова норма. Несъмнено е и че когато собственик на имот е
лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице –
несобственик, обедняването на собственика са изразява в пропуснатите от него
наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите
за периода пазарни наемни цени за конкретния имот, съответно, обогатяването
неоснователно на лицето, което държи имота през съответния период, се изразява
в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване
на имота през периода. В тежест на ищеца по този иск е да установи, че именно ответникът е
ползвал фактически неговия, на ищеца,
имот за свои цели без правно основание за това.
Видно от представените от ищеца в копия с исковата
молба постановление за възлагане на основание чл. 717з от ТЗ от 13.07.2016
г., влязло в сила на 19.12.2016 г., и
протокол за извършен въвод във владение по чл. 717л от ТЗ от 5.01.2017 г.,
ищецът се легитимира като собственик на описания в исковата молба недвижим имот
ПИ .... в м.“Р.д.“ по КВС на гр.С. с площ 35 000 кв.м. и на посочените в
постановлението сгради, находящи се в същия имот. Безспорно е между страните,
че в част от този имот с площ 9 740 кв.м. е складирана готова продукция на
ответника. Безспорно е и че ответникът за времето на исковия период 1.10.2017 г. – 31.12.2017 г. няма правно основание
да ползва тази част от имота. Видно от
заключението на комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза от
16.04.2019 г., изготвено от вещите лица Б. Г. и Л. Ц., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 24.04.2019 г. и неоспорено от страните,
местоположението на складираната готова продукция е в крайната североизточна
част на поземления имот, тя представлява две фигури и е с площ 9 740
кв.м., следващият се наем е в размер на 4 383 лв. месечно или за три
месеца е в размер на 13 149 лв. Видно от показанията на свидетеля А. Й.
К., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 15.05.2019 г., той е
първият синдик на ответното дружество, готовата продукция се намира в най-източната
част на имота и е собственост на ответното дружество, заварил я е там още през
2011 г. Безспорно е, видно е от представената с исковата молба в копие
нотариална покана от 23.05.2017 г., че ищецът е отправил до синдика на
ответното дружество покана за освобождаване на източната част на имота от тази
готова продукция в срок до 30.09.2017 г. и искане, ако имотът не бъде
освободен, да бъде заплащано обезщетение в размер на по 4 000 лв. месечно.
Безспорно е, че синдикът не е освободил имота и през исковия период от
1.10.2017 г. до 31.12.2017 г. готовата продукция на ответника е заемала частта
от имота на ищеца. Безспорно е, видно е и от представената в съдебното
заседание на окръжния съд на 15.05.2019 г. обява, че синдикът е предприел
действия за продажба на тази готова продукция, като е безспорно и че сделка не
е била осъществена поради липса на купувач. Установява се следователно при тези
обстоятелства, че ответното дружество ползва през исковия период част от имота
на ищеца, която е с площ 9 740 кв.м., като е складирал там готова
продукция, без да има основание за това, при което е несъмнено, че ответникът
се е обогатил със сумата на следващия се наем, която не е платил, и че със
същата сума ищецът е обеднял, тъй като не я е получил. Размерът на сумата е
посочен от експертизата и тя е по-висока от претендираната, поради което се
дължи от ответника на ищеца обезщетение в посочения в исковата молба размер.
Обстоятелството, че готовата продукция е била в имота към момента на
придобиването му от ищеца и че ищецът е придобил имота в този му вид, не лишава
собственика от правото да иска обезщетение за това, че друг правен субект
ползва част от този имот. В случая не се твърди, нито установява, да има
договореност, съгласно която ищецът да е придобил и тази готова продукция или
да е поел задължение да търпи наличието й в неговия имот. След като
собственикът на имота не може да осъществява нормално ползването му заради
складирано в него имущество на ответника (готова продукция на ответника в
насипно състояние), поискал е отстраняването му от имота и имотът не е
освободен, то собственикът има право да претендира за присъждане на обезщетение
по чл. 59,ал.1 от ЗЗД, защото е несъмнено, че този, който държи готовата
продукция, не плаща наем за това, а дължи да плаща такъв при ползването на
чуждия имот, съответно, собственикът има право да получи този, пропуснат по
вина на ответника, доход и така да бъде репарирано обедняването на ищеца за
сметка на обогатяването на ответника. Обстоятелството, че ответното дружество е
обявено в несъстоятелност и е с прекратена търговска дейност, не е пречка то
като правен субект да съблюдава задължението да не допуска неоснователно
обогатяване, а именно свое обогатяване за сметка на друг правен субект.
Несъмнено е, че има механизъм, по който това задължение в случая да бъде
изпълнено, като се ползват способите, предвидени в производството по
несъстоятелност. Обстоятелството, че действията на синдика за продажба на
продукцията не са дали резултат, не означава, че те следва да бъдат прекратени,
напротив, синдикът и кредиторите следва да търсят способ за законосъобразно
разрешаване на ситуацията. Затрудненията на един правен субект да съобрази
своето поведение със законовите изисквания, включително с оглед ограничените му
правомощия за осъществяване на икономическа дейност съгласно чл. 711 от ТЗ,
както и включително и поради липсата на средства, не се явяват основание той да
бъде освободен от отговорност на основание чл. 81 от ЗЗД. Съответно,
реализирането от ищеца на неговото право да претендира да получи обезщетение не
може да се разглежда като злоупотреба с право, защото никой не е длъжен да
търпи чужди действия и чуждо имущество в своя имот, независимо от това какви са
намеренията му относно ползването на собствения му имот. Какъв точно е статутът
на имота по ЗУТ и как може или не може да бъде той ползван е в случая без
правно значение, тъй като е несъмнено, че имотът носи полза за ответника,
защото той спестява средства, държейки там складирана готова продукция без да
плаща за това, съответно, от тази полза той лишава ищеца. Установява се
следователно, че е налице обогатяване без основание на ответника за сметка на
ищеца, поради което се дължи от ответника исканото от ищеца обезщетение.
Установява се, че въззивната жалба, подадена от Л.К., е неоснователна,
решението на окръжния съд за уважаване на иска по чл. 694,ал.2,т.2 от ТЗ във
вр. с чл. 59,ал.1 от ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено в тази негова
обжалвана от жалбоподателката част, с която е призната съществуването на
вземане в полза на ищеца и в тежест на ответника за обезщетение в размер на
12 000 лв. за ползването от ответника на част с площ 9 740 кв.м. от
имота на ищеца за складиране на готова продукция за месеците октомври, ноември
и декември на 2017 г.
При предявяването на иска с правно основание чл.
694,ал.2,т.1 от ТЗ във вр. с чл. 59,ал.1 от ЗЗД ищецът твърди, че върху част от неговия недвижим имот, а именно площадка промишлена
товаро-разтоварна, в сграда с промишлено предназначение и върху поземления
терен в източната част на имота са монтирани машини и съоръжения, собственост
на ответника "Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С., които са
включени в масата на несъстоятелността, като директно върху площадка промишлена
товаро-разтоварна са монтирани челюстна трошачка с транспортни ленти, а в
сградата с промишлено предназначение със застроена площ 357 кв.м. са монтирани
магнитен сепаратор, сушилен барабан, валцова мелница, вибросито, газова горелка
и метален детектор, заедно с металните конструкции, на които са монтирани, и транспортните
ленти, които ги свързват, като тези машини и съоръжения заемат цялата
производствена сграда и част от откритата промишлена площадка, като са
прикачени към находящата се на площадката инфраструктура. Ищецът твърди още с
исковата молба, че тази сграда е построена и въведена в експлоатация през 2017
г. и не е част от възложените с постановлението сгради, но е станала
собственост на дружеството-ищец по силата на чл. 92 от ЗС, тъй като е построена
след влизането в сила на постановлението за възлагане и въвода във владение. С
допълнителната искова молба ищецът променя своето твърдение, като посочва, че
не само ответното дружество "Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С., а
и дружеството „В.х.“ АД са разположили свои машини и съоръжения в обектите-собственост
на ищеца, поради което ищецът е предявил правата си против „В.х.“ АД в
производството по гр.д. 727/2018 г. на ОС-П.. В съдебното заседание на окръжния
съд на 24.04.2019 г. от страна на ищеца е заявено, че се претендира ответното
дружество да ползва 1/10 ид.ч. от площадката промишлена товаро-разтоварна, а
останалата част се ползва от холдинга, както и че се претендира обезщетение за
лишаване от ползването на ½ ид.ч. от сградата, построена в тази
площадка. С оглед на така променените твърдения на ищеца той, съответно, вече
не претендира да се установи съществуването на неговото неприето вземане в
предявения размер 12 000 лв., а в променения размер – 1 539,49 лв.
Следва при тези обстоятелства да се прецени дали ищецът е установил той да е
собственик на частта от имота, представляваща площадка промишлена
товаро-разтоварна с площ 4 850 кв.м. и на сградата с площ 357 кв.м., както
и дали ищецът е установил именно ответникът да ползва 1/10 ид.ч. от площадката
промишлена товаро-разтоварна с нейна обща площ 4 850 кв.м. чрез директно
монтиране върху нея на челюстна трошачка с транспортни ленти, както и ½
ид.ч. от сградата с площ 357 кв.м. чрез монтиране в нея на магнитен сепаратор,
сушилен барабан, валцова мелница, вибросито, газова горелка и метален детектор,
заедно с металните конструкции, на които са монтирани, и транспортните ленти,
които ги свързват, като тези машини и съоръжения заемат цялата производствена
сграда. Оспорване относно наличието на така твърдяната от ищеца негова
собственост върху площадката и сградата и относно ползването им от ответника е
заявено от третото лице-помагач на ответника Л.К. в представения от нея отговор
на исковата молба, представен в окръжния съд на 17.12.2018 г. Във въззивната
жалба жалбоподателят „С.“ЕООД-гр.Б. твърди, на първо място, че окръжният съд е
допуснал процесуално нарушение, като е разгледал нейните възражения и
твърдения, съответно, преценил е представените с отговора писмени
доказателства, защото според жалбоподателя този отговор и доказателствата са
представени извън процесуалните срокове, уредени в ГПК. Както бе вече
констатирано по-горе в настоящото решение, Л.К. е конституирана като трето
лице-помагач на ответника по нейно искане, заявено с молба от 19.11.2018 г.,
която е подадена след приключването на размяната на книжата между ищеца и
ответника по делото, а отговорът на К. е подаден на 17.12.2018 г., преди
провеждането на първото по делото съдебно заседание на 27.02.2019 г., като той
и заявените в него искания са разгледани именно в това първо по делото съдебно
заседание. Жалбоподателят не е посочил кои процесуални срокове, уредени в ГПК,
са нарушени в случая. Съгласно нормата на чл. 375,ал.1 от ГПК именно в първото
по делото открито съдебно заседание съдът прави устен доклад, дава указания на
страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с
доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях
процесуални действия, след което събира допуснатите доказателства. Установява
се следователно, че с така подадения отговор третото лице-помагач на ответника
Л.К. своевременно е изразила становище и е представила доказателства, които,
съответно, правилно окръжният съд е разгледал и приел в първото по делото
съдебно заседание. Всички тези твърдения, възражения и доказателства затова са
подлежали на разглеждане и преценка от окръжния съд, съответно, те подлежат на
преценка и в настоящото въззивно производство.
Ищецът
твърди, че е собственик на сградата с площ 357 кв.м., тъй като тя е изградена
върху придобития от него имот и се явява приращение върху неговия терен
съгласно чл. 92 от ЗС. Изрично заявява, че тази сграда той не е придобил чрез
покупка и тя не е посочена в постановлението за възлагане, издадено на
13.07.2016 г. от съда по несъстоятелността на основание чл. 717з от ТЗ, а тя е
построена и въведена в експлоатация през 2017 г., като ищецът не твърди той да
е построил сградата. Третото лице-помагач К. възразява, че тази сграда е
законно построена с надлежни строителни книжа от неучастващото по делото
дружество „Б. и.“ АДи не е собственост на ищеца. От представения от ищеца в
копие с исковата молба протокол за извършения на 5.01.2017 г. въвод във
владение на ищеца по чл. 717л от ТЗ е видно, че въводът е извършен, както е
посочено, срещу самонастанили се лица, представители, служители и работници на
бившия наемател „В.х.“ АД-гр.С.и „Б.и.“ АД-гр. П.. В подадената въззивна жалба
жалбоподателя „С.“ЕООД заявява, че е налице оспорване на правата му върху имота
от „Б. и.“ АДи „В.х.“ АД, като първото дружество без основание претендира съсобственост
върху имота, а второто без основание развива производствена дейност в имота на
останалите части от процесните площадка и сграда със свои машини, част от които
са включените в т.нар трошачно-пресевна инсталация, за което ищецът е предявил
по съдебен ред към второто дружество съответните претенции. Безспорно е, че
между ищеца и „Б.и.“ АД-гр.П. по искова молба, представена от К. с отговора,
подадена до РС-П. от „Б. и.“ АДпротив „С.“ЕООД, е образувано дело за делба, тъй
като се претендира наличие на съсобственост именно върху ПИ 680, като искът е
отхвърлен от районния съд, но производството по спора не е приключило. Видно от
представеното от К. в копие удостоверение № 3/21.03.2017 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж, то е издадено относно обект „П. б. за п., с. и с. к.
н.“, находящ се в ПИ., с възложител „Б.и.“ АД, като строежът е изпълнен в
съответствие с разрешение за строеж № 39/22.11.2016 г., влязло в сила на
12.12.2016 г. (т.е. след издаването на 13.07.2016 г. на постановлението за
възлагане и преди въвода във владение на 5.01.2017 г.), като ищецът нито
твърди, нито установява това разрешение за строеж да е издадено на него. След
като така посоченото разрешение за строеж и удостоверението за въвеждане в
експлоатация са издадени след издаването на постановлението за възлагане, то е
неоснователен доводът на ищеца, че той се легитимира като собственик на имота с
постановлението за възлагане № 8/13.07.2016 г., в което няма данни за
съсобственост на имот .., а ако такива данни са били налични по делото, то
съдът е нямало да изготви постановление за възлагане на целия имот на купувача
„С.“ЕООД без каквито и да са данни за съсобственост върху имота.
Обстоятелството, че това разрешение за строеж е било издадено на „Б.и.“ АД, е
видно от решение № 686/28.12.2017 г. по адм.д. 414/2017 г. на АдмС-П., влязло в
сила на 11.07.2018 г., представено в копие от К. с отговора. От същото решение
се установява, че по жалба на „Б. и.“ АДе отменена заповед №
ДК-10-ЮЦР-23/7.04.2017 г., издадена от началника на РДНСК-Ю. ц.р., с която е
прогласена нищожността на разрешение за строеж № 39/22.11.2016 г., издадено от
главния архитект на Община С. за строеж „П.б. за п., с.и с. к. н.“ в ПИ. с
възложител „Б.и.“ АД. С оглед на този резултат от административното
производство изводът е, че няма основания понастоящем да се приеме в настоящото
производство, че сградата не е построена с надлежно издадено на това дружество
строително разрешение. При тези обстоятелства не може следователно сега да се
приеме, че сградата с площ 357 кв.м., за която ищецът претендира да е негова
собственост съгласно чл. 92 от ЗС, се явява приращение. Надлежно установяване
на правото на собственост върху тази сграда следва да бъде осъществено
несъмнено с участието на дружеството, което е извършило строежа и на което са
били издадени разрешението за строеж и удостоверението за въвеждане в
експлоатация. При наличието на доказателства за извършен неин строеж с
разрешение в полза на дружество, неучастващо по делото, и въвеждане именно в
полза на това дружество на строежа в експлоатация, неоснователно ищецът
претендира да е собственик на сградата съгласно нормата на чл. 92 от ЗС, тъй
като не се установява тя да се явява приращение. Съответно, неоснователно
ищецът претендира за обезщетение за лишаване от ползването на негов имот чрез
ползване от ответника на тази сграда, конкретно чрез твърдяно от ищеца
настаняване в нея на машини на ответника. След като сградата не е установено да
е собственост на ищеца, той не може да претендира за присъждане на обезщетение
за лишаване от нейното ползване, включително спрямо ответника, поради което в
тази част претенцията се явява неоснователна. Следва за пълнота да се посочи,
че според ищеца в тази сграда са монтирани машини на ответника, а именно
магнитен сепаратор, сушилен барабан, валцова мелница, вибросито, газова горелка
и метален детектор, заедно с металните конструкции, на които са монтирани, и
транспортните ленти, които ги свързват, като тези машини и съоръжения заемат
цялата производствена сграда. Видно от представената от синдика с писмо на
21.03.2019 г. пред окръжния съд фактура № V2-24/31.07.209 г. на
италиански език с превод на български (л.232 и л.231-гръб от досието на делото
на ОС), „Б.м.-С.“АД-гр.С. е закупило метален детектор. Видно от влязлото в сила
на 9.02.2017 г. решение № 188/13.06.2016 г. по в.т.д. 195/2016 г., представено
в копие от ищеца с допълнителната искова молба, уважен е предявен от синдика в
производството по несъстоятелността на "Б.М.-С." АД (в
несъстоятелност)-гр.С. иск с правно основание чл. 647,ал.1,т.6 от ТЗ, като е
обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
ответното дружество търговската продажба, обективирана във фактура №
37/29.01.2010 г., с която "Б.М.-С." АД е продало на „Б. и.“ АДчасти
от технологична линия: сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито на цена
820 000 лв. с ДДС (684 000 лв. без ДДС). С отговора на исковата молба К. е
представила в копие фактура № 40/12.03.2010 г., видно от която на посочената
дата „Б.м.-С.“АД-гр.С. продава на „Г.“ АД-гр.С. вещи, машини и съоръжения, като
на последно, 12-то място е посочен магнитен сепаратор/НТЛ С.. С допълнителната
искова молба ищецът представя в разпечатки решение № 154/12.12.2016 г. по
т.д.64/2012 г. на ОС-П. и решение № 198/3.07.2018 г. по в.т.д. 82/2017 г. на
АС-Пловдив, които, както и представеното с въззивната жалба на „С.“ЕООД
определение 350/4.06.2019 г. по т.д. 17/2019 г. на ВКС, бяха приети като
писмени доказателства с определението на апелативния съд в съдебното заседание
на 29.01.2020 г. С посоченото решение на ОС-П., влязло в сила на 4.06.2019 г. е
уважен предявеният от синдика на "Б.М.-С." АД (в
несъстоятелност)-гр.С. иск с правно основание чл. 647,ал.1,т.6 от ТЗ, като е
обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството
търговската продажба, обективирана във фактура № 40/12.03.2010 г., относно
посочени вещи и машини, сред които и магнитен сепаратор. С уважаването на тези
искове вещите магнитен сепаратор, сушилен барабан, валцова мелница и вибросито
се явяват част от масата на несъстоятелността на "Б.М.-С." АД (в
несъстоятелност)-гр.С., респективно, имущество на това дружество за целите на
производството по несъстоятелността, както спрямо дружеството, така и спрямо
неговите кредитори, без да е необходимо задължително да е провеждан
ревандикационен иск по чл. 649,ал.2 от ТЗ, тъй като този иск се предявява
тогава, когато синдикът среща пречки при придобиването на собствеността и
владението върху вещите. В случая вещите според твърдението на ищеца се намират
в имота, в сградата с площ 357 кв.м., като спорът е дали с поставянето им се
ползва имот на ищеца и дали това ползване се осъществява от ответника. По вече
посочените съображения съдът приема, че не се ползва имот на ищеца, тъй като
той не е установил да е собственикът на посочената сграда. Освен това не е
видно и това ползване да се осъществява именно от ответника, доколкото тези
машини-собственост на ответника се явяват част от производствена линия. Видно
от представените от третото лице-помагач К. определение от 2.02.2017 г. по
гр.д. 92/2017 г. на РС-П. и издадена въз основа на него обезпечителна заповед
от същата дата, районният съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно
основание чл. 75 от ЗС на „Б.и.“ АД-гр. П. против „С.“ЕООД-гр.Б. и
„Б.“ООД-гр.С., като е задължил „С.“ЕООД и „Б.“ООД да осигурят на „Б. и.“
АДденонощен, постоянен и безпрепятствен достъп на хора, машини и техника до
частта от 4 733 кв.м. от ПИ № . в землището на гр. С. – производствен
терен с площ 39 733 кв.м. в м.4Р.д.“ по картата на възстановената
собственост (КВС) на землището на гр. С., в границите, определени от скица,
неразделна част от договор за разпределение на ползването от 12.04.2010 г.,
сключен между „Б. и.“ АДи „Б.м.-С.“АД, както и до монтираната в тази част
трошачно-пресевна инсталация и находящите се в същата машини и съоръжения.
Видно е, че с посоченото определение и обезпечителна заповед
дружеството-молител в това обезпечително производство „Б. и.“ АДпредприема
действия с оглед да охрани осъществявана именно от него производствена дейност
чрез трошачно-пресевната инсталация и находящите се в същата машини и
съоръжения. Видно от показанията на свидетеля А. К., машините в сградата,
новата, построена през 2016 г., и самата сграда ги ползва или „Б. и.“, или „В.
х.“.
Относно
частта от имота на ищеца площадка промишлена товаро-разтоварна с площ
4 850 кв.м. ищецът ясно е посочил, че тя се намира до сградата с площ 357
кв.м., поради което е неоснователно твърдението на третото лице-помагач К. за
неяснота относно местонахождението на този обект в имота на ищеца. Разбирането
на К. какво представлява площадка с това наименование и къде тя се намира в
случая е без значение, тъй като е ясно за коя част от имота ищецът претендира
да се ползва неоснователно от ответника чрез разполагане на свои вещи и вещи, с
които има право да се разпорежда. Според ищеца 1/10 ид.ч. от тази площадка се
ползва от ответника, който е разположил там (извън сградата с площ 357 кв.м.)
машина челюстна трошачка с транспортни ленти. В хода на процеса ищецът заявява,
че трето за делото дружество, „В.х.“ АД, без основание развива производствена
дейност в имота върху останалите части от процесните площадка и сграда с
разположени там свои машини и съоръжения, част от които са включените в т.нар.
трошачно-пресевна инсталация, за което ищецът е предявил по съдебен ред към
това дружество съответните претенции. Както вече бе посочено по-горе, с оглед
определението, постановено от РС-П., и обезпечителната заповед от 2.02.2017 г.,
установява се поведение и на друго трето за делото лице, дружеството „Б.и.“ АД,
демонстриращо основание да има именно то достъп до трошачно-пресевната
инсталация и находящите се в същата машини и съоръжения. В тежест на ищеца е да
установи своето твърдение, че именно ответникът ползва част от площадката, а
именно с оглед уточнението 1/10 ид.ч. от нея, като е разположило там своя вещ
челюстна трошачка с транспортни ленти. Писмени доказателства такава вещ да е
собственост на ответника или да е включена в масата на несъстоятелността в
резултат на уважените искове по чл. 647 от ТЗ ищецът не е представил. С молбата
на синдика, получена в окръжния съд на 21.03.2019 г., са представени фактури на
италиански език с частичен превод на български език (от лист 228-гръб до
л.231), от който превод не е видно да е придобита машина челюстна трошачка.
Видно от показанията на свидетелката Д. Х. К., тя посещава имота веднъж
месечно, дружеството „Б.и.“ е останало собственик на част от 4 733 кв.м.
от площта на имота заедно с разположената на тази част от имота трошачно-пресевна
инсталация, трошачно-пресевната инсталация е съоръжение, което никога не е било
собственост на „Б. М.-С.“, това е съоръжението и площта около него, която е
била оставена в собственост на „Б. и.“. Видно от показанията на свидетеля А. Й.
К., който познава имота от 2011 г. като първи синдик в производството по
несъстоятелността на ответното дружество, площта на промишлената
товаро-разтоварна площадка е около 3 дка, там на открито са разположени три
отделни машини, които извършват операцията трошене на материала и пресяване и
са част от една поточна линия, която може да бъде наречена условно
трошачно-пресевна инсталация, върху товаро-разтоварната площадка освен челюстна
трошачка има роторна трошачка и двупластово сито, между тези три машини има
изградени поточни ленти, върху които се движи материалът, материалът от бункера
се изсипва в машина, наречена челюстна трошачка, която е собственост на
"Б.М.-С." АД (в несъстоятелност)-гр.С., другите две машини са
собственост на „В.х.“ АД, свидетелят е бил в имота около месец преди датата на
разпита, трите машини, общо съединени с транспортните ленти, заемат около 1/3
от площадката, тези три машини в момента функционират, работи и поточната линия
в сградата, свидетелят е видял два румънски камиона да товарят готова продукция
от силозите, машините в сградата, новата, построена през 2016 г., и самата
сграда ги ползва или „Б. и.“, или „В. х.“, те ползват и промишлената
товаро-разтоварна площадка. Следва да се приеме при тези доказателства, че
ищецът не е установил именно ответникът да е собственик на машината челюстна
трошачка, както и тя да заема именно 1/10 ид.ч. от промишлената
товаро-разтоварна площадка, както и именно ответникът да държи или ползва тази
машина, още повече като се отчита, че според свидетеля К.тя е част от работеща
линия, а е несъмнено, че ответникът не може да осъществява и не осъществява
дейност с оглед статута му на дружество, обявено в несъстоятелност.
Установява
се следователно липса на основания да се приеме, че ответникът дължи на ищеца
сума като обезщетение, претендирана по делото за размер 1 539,49 лв., за
неоснователно лишаване на ищеца от ответника от ползването, респективно,
ползата в размер на пазарен наем за 1/10 ид.ч. от площадката промишлена
товаро-разтоварна и за ½ ид.ч. от сградата с площ 357 кв.м. Подадената
от ищеца въззивна жалба против решението на окръжния съд в частта му, с която е
отхвърлен искът за установяване дължимостта на това вземане, е неоснователна,
решението в тази негова част е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва с оглед
заявеното в съдебното заседание на апелативния съд на 29.01.2020 г. от страна
на Л.К. като ответник по подадената от „С.“ЕООД-гр.Б. въззивна жалба становище,
че при постановяването на настоящото решение съдът следва да отчита наличие на
непредставено по делото съдебно решение, което според К. било влязло в сила,
въпреки че имало подадена частна касационна жалба, и с което е отхвърлен иск от
вида на сега разглеждания за присъждане на обезщетение относно лишаване от
ползването на площадката и сградата, но за предходен период, както и с оглед
сочени от дружеството-ищец обстоятелства в писмената защита до апелативния съд,
да се посочи, че съдът при преценката относно развитието на правоотношенията
между страните е обвързан да се съобрази само с надлежно представени по делото
и влезли в сила съдебни актове.
Установява
се, че решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено изцяло, включително
и в частта му за разноските, тъй като и двете въззивни жалби са неоснователни.
От жалбоподателката Л.К. е платена ДТ в размер на 25 лв. за въззивното
производство. От жалбоподателя „С.“ЕООД-гр.Б. се претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство – за платена ДТ 25 лв. и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Видно от представения от
жалбоподателя „С.“ЕООД-гр.Б. в съдебното заседание на апелативния съд на
29.01.2020 г. договор за правна защита и съдействие от 10.12.2019 г.,
дружеството е платило адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за
изготвяне на въззивна жалба и отговор на въззивна жалба и за процесуално
представителство в производството пред апелативния съд. Следва да се приеме, че
половината от сумата е за изготвяне на въззивната жалба и процесуално
представителство във връзка с нея, а другата половина е за изготвяне на отговора
на подадената от К. въззивна жалба и защита по нея. Тъй като жалбата на
дружеството е неоснователна, то разноски относно нея не следва да се присъждат
на дружеството. Тъй като жалбата на К. е неоснователна и тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.10 от ГПК на третото лице-помагач не се присъждат
разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални
действия, жалбоподателката К. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството
сумата 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение за защитата по нейната
жалба. Възражението за прекомерност на това платено адвокатско възнаграждение,
заявено от нейна страна, се явява неоснователно, тъй като минималният размер на
възнаграждението, изчислено съгласно чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 890 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 694,ал.7 от ТЗ държавната такса се определя върху ¼
от вземането, за което е предявен установителният иск, като при предявяване на
иска не се внася предварително ДТ, но ако искът бъде отхвърлен, разноските са
за сметка на ищеца. В случая жалбоподателят „С.“ЕООД вече е внесъл необходимата
ДТ в размер на 25 лв. Дължимата ДТ за производството по въззивната жалба на К.
е 60 лв., тя е внесла 25 лв., поради което следва да бъде осъдена да заплати
още 35 лв. ДТ за въззивното производство.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 76, постановено на 13.06.2019 г. по т.д.
201/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно заявеното от жалбоподателката
Л.А.К. възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платените от
ответното по нейната жалба дружество „С.“ЕООД-гр.Б. разноски за адвокатско
възнаграждение за защита във въззивното производство по спора.
ОСЪЖДА Л.А.К., ЕГН ********** ***, комплекс „Е.“ да заплати на „С.“ЕООД-гр.Б., ***, ЕИК
..... сумата 500 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
прозиводство за защита на дружеството спрямо подадената от нея въззивна жалба
във връзка с подадения от дружеството пред съда установителен иск по чл. 694,
ал.2,т.2 от ТЗ.
ОСЪЖДА Л.А.К., ЕГН ********** ***, комплекс „Е.“ да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив,
бул. „6-ти септември“167, БУЛСТАТ ..сумата 35 лв. – държавна такса, дължима
съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.7 от ТЗ за въззивното производство по
подадената от нея въззивна жалба против решението на ОС-П. в частта му, с която
е уважен предявеният от дружеството
„С.“ЕООД-гр.Б. пред съда установителен иск по чл. 694, ал.2,т.2 от ТЗ, както и
сумата 5 лв. за ДТ за издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума
при невнасянето й от К. до влизане на настоящото решение в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)