Р Е Ш
Е Н И Е
№ 797
18.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на четвърти
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Светла Иванова
и в присъствието на прокурора Антон
Стоянов,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 827
по описа на Административен съд – Хасково за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД гр.Х.,
представлявано от управителя Т. Р. М., против Решение № 88/07.08.2020г.,
постановено по АНД № 203 по описа на Районен съд – Харманли за 2020г., с което
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Х. за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3
от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2
от 08.06.2011г., е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 лв.
Касационният
жалбоподател сочи, че при постановяване на решението съдът не е спазил
изискванията на материалния закон, а самото решение било необосновано.
Събраният доказателствен материал не кореспондирал с изводите на
ръководно-решаващия орган. Поддържа се изцяло аргументацията, изложена пред
предходната инстанция. Моли се за отмяна на атакуваното решение и потвърденото
с него наказателно постановление.
В съдебно
заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа
жалбата. Представя писмени бележки, в които развива допълнителни доводи за
допуснати редица съществени процесуални нарушения в извънсъдебната фаза на
производството.
Ответникът –
РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ -гр.Хасково, с депозирана по
делото писмена молба, оспорва изцяло касационната жалба като неоснователна и
недоказана. Намира решението на РС – Харманли за законосъобразно, правилно,
безспорно доказано и постановено при пълно изясняване на обективната истина по
случая, като моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна. Посочва, че
решението на РС – Харманли е правилно, законосъобразно и обосновано и като
такова, следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Хасково, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в
нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, визиран в чл. 211,
ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно
постановление № 22 от 19.05.2020г. на Директора на РИОСВ - Хасково, с което на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Х. за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3
от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2
от 08.06.2011г., е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 лв. За да
постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че при извършена на 15.01.2020г. планова проверка на канализационната
мрежа на гр.Харманли за контрол на изпълнението на изискванията и условията в
Разрешително за заустване № 300133/15.10.2003г. с титуляр „ВиК” ЕООД гр.Х., били
взети проби за анализ от заустваните отпадъчни води от определените в
разрешителното места на заустване. Съгласно резултатите от изпитванията на
иззетите проби, отразени в Протокол от изпитване на образци № 14-0019/07.02.2020г.
на РЛ - Хасково, концентрацията на замърсителите не отговаряла на определените
в разрешителното за заустване показатели.
В тази
връзка бил съставен АУАН № 22/14.04.2020г. за нарушение по чл. 48 ал. 1, т. 3
от ЗВ, за това, че „ВиК” ЕООД е изхвърлило отпадъчни води от канализационната
мрежа на гр.Харманли в приемника на р.Харманлийска в нарушение на определените
ИЕО и съответно не поддържа качеството на заустваните води в съответствие с
условията на Разрешително за заустване № 300133/15.10.2003г. В издаденото Наказателно
постановление № 22/19.05.2020г. административно-наказващият орган приел за
доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното нарушение.
Предвид това и на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, вр. чл. 38, ал. 3 от
Наредба № 2 от 08.06.2011г. на жалбоподателя била наложена имуществена санкция
в размер на 1 000 лв.
Съдът е
посочил, че тази фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от показанията на изслушаните в съдебно
заседание свидетели. Въз основа на това е преценил, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Заявил е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и че при издаването им не са допуснати
допуснати съществени процесуални нарушения. Не са споделени доводите за
неяснота в описанието на нарушението в АУАН и в НП, доколкото всички признаци
от състава на процесното административно нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ
били пълно, точно, ясно и изчерпателно посочени. Фактическото описание на
нарушението съответствало на посочената за нарушена правна норма. Съдът не е констатирал
нарушения и във връзка с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, като е приел, че след
като представител на дружеството-жалбоподател не се е явил за съставянето на
акта, същият е бил съставен в негово отсъствие, което е допустимо съгласно чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, като впоследствие актът бил надлежно връчен и подписан от
представляващия „ВиК” ЕООД. Съдът не е счел за накърнено правото на защита на
жалбоподателя с незапознаването на последния с протокол от изпитване на образци
№ 14-0019/07.02.2020г. на РЛ - Хасково, доколкото такова задължение за АНО не
съществувало. Като неоснователни е преценил и възраженията на жалбоподателя, че
АНО не е взел предвид възраженията му, като е приел, че е спазена разпоредбата
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изискваща преценка на възраженията на нарушителя.
По същество
съдът е намерил за доказано осъществяването на процесното нарушение по чл. 48,
ал. 1, т. 3 от ЗВ, според която водоползвателите - титуляри на разрешителни,
имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните. Приел е за установен
факта, че дружеството-жалбоподател има качеството на водоползвател – титуляр на
разрешително за ползване на воден обект и може да бъде субект на визираното
административно нарушение. Заявил е, че
от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните, доколкото се доказало,
че концентрацията на замърсителите, изрично посочени в акта и НП, в иззетите за
анализ проби не отговаря на определените в разрешителното за заустване показатели
на ИЕО.
Съдът е счел
за правилно приложена санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, като санкцията
била определена в минималния предвиден по закон, поради което същата се явявала
законосъобразна.
Обсъдил е и
липсата на основания за преквалифициране на нарушението като маловажно, респективно
за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Така
постановеното решение на Районен съд – Харманли е валидно, допустимо и
правилно. Настоящата инстанция намира, че същото е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства. Настоящият състав изцяло споделя
съображенията на районния съд, че в процедурата по съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Поддържаните в касационната жалба твърдения за наличие на такива са
неоснователни. Не се установява допускането на нарушения от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна на оспорения санкционен акт
само на процесуално основание, именно в
каквато насока са и аргументираните изводи на районния съд.
При правилно
установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя
напълно изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП нарушение
е доказано от обективна страна.
В случая не
се оспорва от страните, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Х. е титуляр
на валидно към датата на извършената проверка от РИОСВ - Хасково разрешително
за ползване на воден обект -
повърхностни води за заустване на отпадъчни води № 300133/15.10.2003г. (нов № 33140186), изменено с писмо изх.№ ПВО-79/23.02.2004г.,
продължено с писмо изх.№ О-3321/17.04.2006г., продължено с Решение №
446/03.11.2008г., продължено с Решение № РР-2380/22.05.2015г., поправено с
Решение № РР-3338/13.07.2018г. Също така не е спорно, че с разрешителното са
определени индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване,
както и други условия за заустването.
От
установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, се
установява, че на 15.01.2020г. служители на РИОСВ - Хасково са извършили
планова проверка на канализационната мрежа на гр.Харманли за контрол на изпълнението
на изискванията и условията по цитираното по-горе разрешително. Контролните
органи са взели водни проби от определените в разрешителното места на заустване
– два канализационни колектора, като видно от резултатите от изпитванията на
иззетите проби, концентрацията на замърсителите не отговаря на определените в
разрешителното за заустване показатели.
Съгласно
легалното определение на понятието „индивидуални емисионни ограничения“, дадено в § 1, т. 11 от ДР на ЗВ, това са
стойностите на масата, изразена с някои специфични параметри,
концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на
отпадъчни води при прилагане на комбинирания подход, които не трябва да бъдат
надвишавани през даден период от време. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона
за водите, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да
поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните.
Настоящият
състав на съда приема, че съобразно даденото в АУАН и НП описание на
нарушението и стойностите на измерените показатели на водните проби,
обективирани в Протокол от изпитване на образци № 14-0019/07.02.2020г. на Регионална
лаборатория - Хасково, се установява, че характеристиките на отпадните води в точките
на заустване, са в отклонение от стойностите, изискуеми съобразно
разрешителното за заустване. Поради това и правилно е преценено, че е налице
осъществено от дружеството нарушение на
чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Правилно
това нарушение е преценено като наказуемо по чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за
водите, според която норма физическо или юридическо лице, което изхвърли
отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши
емисионните норми и изисквания, се наказва с глоба или съответно с имуществена
санкция от 1000 лв. до 5000 лв. В чл. 38,
ал. 3 от приложимата Наредба № 2 за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, от своя страна, изрично е
посочено, че по смисъла на чл. 200, ал.
1, т. 6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита
неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални
емисионни ограничения, какъвто именно е настоящият случай.
Следователно
правилно дружеството е санкционирано за осъщественото деяние - изхвърляне на
отпадъчни води в канализационната мрежа на гр.Харманли в приемника на р.Харманлийска в нарушение на емисионните норми –
индивидуални емисионни ограничения, въведени
с цитираното по-горе разрешително за заустване № 300133/15.10.2003г.,
изменяно и продължавано с цитираните
писма и решения.
В случая
размерът на наложената имуществена санкция е правилно индивидуализиран, както е приел и районният
съд.
От събраните
по делото доказателства не може да се направи извода, че нарушението
представлява маловажен случай. Обоснованите изводи, изложени от районния съд в тази насока,
изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо
преповтарянето им.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният
съд е приложил закона правилно. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение,
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде
оставено в сила.
С оглед
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/07.08.2020г., постановено по АНД № 203 по описа на Районен съд
– Харманли за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.