№ 789
гр. Варна, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. И.
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502849 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Термо Лидер“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Христо Томов, чрез адвокат Л.Б., против определение №
5491/ 21.09.2021г. постановено по гр.д.№ 4568/ 2021г. на Районен съд- Варна, с което е
прекратено производството по делото по отношение на предявения насрещен иск от „Термо
Лидер“ ООД срещу ХР. Т. ИВ. и ИВ. Х. ДР., за осъждане на всеки от ответниците по
насрещния иск да заплати на дружеството-ищец, сумата от по 500лв. , представляваща
продажна цена на идеални части от недвижим имот, обособен като „паркомясто № А7“, с
реална площ 13.50 кв.м., в ПИ с идентификатор 10135.2723.532, с адрес- гр.Варна, р-н
„Приморски“ , м.“Траката“, целият с площ 962 кв.м., по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти от 16.05.2018г., на основание чл. 130 ГПК, и връщане на
насрещната искова молба.
Изложени са аргументи в подкрепа на становището за допустимост на насрещния иск
в производството по чл.19, ал. 3 ЗЗД , предвид уредената от закона едновременност на
насрещните престации. Въпросът за наличието на насрещно задължение на ищеца по
предварителния договор е част от предмета на делото и от значение за постановяване на
решението под условие, това неизпълнено задължение, да бъде изпълнено в рамките на
срока по чл. 362 ГПК. Предявяването на насрещен иск е в защита правата на прехвърлителя
и цели да обезпечи пълното получаване на дължимата от приобретателя насрещна
престация.
Съдът, съобразно доказателствата към делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима- подадена от легитимирано лице в законния
срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, на основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от ХР. Т. ИВ. и
ИВ. Х. ДР. срещу „Термо Лидер“ ООД, с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за
постановяване на решение, с което да бъде обявен за окончателен предварителния договор
,сключен на 16.05.2018г., по отношение на паркомясто № А 7/ А седем/, а именно- 13.50
кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 10135.2723.532, с посочения адрес в гр.Варна,
район Приморски, местност Ваялар.
От отговора на исковата молба следва, че ответникът не оспорва задължението по
прехвърляне на собствеността. Възразява по изпълнението на договора, съгласно чл.90 от
1
ЗЗД, поради незаплатена продажна цена в размер на 1000лв. за посочената идеална част от
недвижимия имот. За посочената сума предявява насрещен иск..
Производството по насрещния иск е оставяно без движение с две разпореждания на
районния съд- №12176/ 30.07.2021г. и №14690/ 25.08.2021г., за уточняване на правния
интерес от предявяването му и за отстраняване нередовност на насрещната искова молба по
чл.127, т.4 и т.5 , и чл.128, т.1 от ГПК. В изпълнение на дадените указания са депозирани-
молба вх.№ 26475/ 20.08.2021г., към което са приложени доказателства, и молба вх.№ 29360/
07.09.2021г.
С определение № 5491/ 21.09.2021г. районният съд е прекратил производството по
насрещния осъдителен иск, с мотиви за недопустимост поради липса на правен интерес от
неговото завеждане. Прието е, че обещателят по предварителния договор няма доказан
интерес от защита, чрез избрания способ- нарочен иск срещу бъдещите купувачи за реално
изпълнение на паричните им задължения, поради признатата и гарантирана от закона
възможност да иска със съдебна санкция обявяването на предварителния договор за
окончателен, и решението, заместващо окончателния договор, да предвиди като
задължително условие, изпълнение на насрещното задължение, на основание чл. 362, ал.1
ГПК.
По възраженията срещу законосъобразността на определението:
Представен е предварителен договор за покупко-продажба на правото на строеж
върху недвижим имот и извършване на строително-монтажни работи, сключен между
„Термо лидер“ ООД-продавач,и купувачи- ищците Х.И. и И.Д., който регламентира
отношенията по прехвърляне правото на собственост / правото на строеж/ върху недвижим
имот, описаните- апартамент № А7 и паркомясто № А7 в ПИ 10135.272532. На 06.12.2019г.
е съставен нотариален акт № 77, том I, рег.№ 1940, дело № 68 / 2019г. / вписан Акт № 102,
том XCI, дело № 20015 на Служба по вписванията-Варна/, за продажба на апартамент № А
7, без описаната в предварителния договор част от 13.50 кв.м. идеални части, за
паркомясто№ А 7.
Искът по чл.19,ал.3 ЗЗД е за частта от договора, обозначена в чл.1, ал. 2 / т.н.
паркомясто /. В производството се прилагат разпоредбите на чл.362-364 ГПК, от
съдържанието на които следва, че съдът служебно се произнася по предпоставките за
сключване на окончателен договор, които включват и изпълнението на предвидените в
договора задължения. Ако купувачът не е изпълнил свое задължение по заплащане на
покупната цена / останалата част от нея/ или друго, според клаузите на предварителния
договор, постановеното решение по реда на чл. 362, ал.1 ГПК, ще замести окончателния
договор при условие, че това задължение бъде изпълнено. Следователно, правото по
приложението на разпоредбата е установено в интерес на прехвърлителя, тъй като цели да
обезпечи пълното получаване на дължимата от приобретателя насрещна престация.
При наведени от ответника–продавач, възражения, че искът е неоснователен, поради
неизпълнено основно парично задължение от ищеца-купувач във връзка със спорния
предмет, предявяването на насрещен иск за това вземане е лишено от основание в случай, че
представлява условие за сключване на окончателен договор по смисъла на чл.362 ГПК.
Разпоредбата няма да бъде приложена, ако насрещно задължение не е изпълнено, но от него
не зависи сключването на окончателен договор. Следователно, правото по приложението на
разпоредбата е установено в интерес на прехвърлителя, тъй като цели да обезпечи пълното
получаване на дължимата от приобретателя насрещна престация.
Решението по чл.19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване на договора за окончателен, замества
волята на обещателя и поражда конститутивно действие, чрез промяна в правната сфера на
договарящите страни относно собствеността.
Относно пределите на силата на пресъдено нещо и развитите в тази насока
възражения от частния жалбоподател, следва да се посочи, че те се основават на постоянната
съдебна практика по приложението на чл. 362, ал.1 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Според решение № 167 от 29.05.2015г. на ВКС по гр.д. № 6043/ 2014г., IVг.,
2
постановено по чл.290 ГПК, силата на присъдено нещо на решението по конститутивен иск
обхваща съществуването или несъществуването на правото страната да иска обявяването на
предварителния договор за окончателен. Когато решението по конститутивния иск е
уважено с прилагане на специалния чл. 362, ал.1 ГПК, съществуването на условието, при
което е признато потестативното право и постановена правната промяна, не може да бъде
оспорвано вспоследствие, тъй като в пределите на силата на присъдено нещо е и
установеното неудовлетворено вземане за цена в полза на обещателя по договора, а не
фактите отричащи това право.
При наличието на правен механизъм, съгласно разпоредбата на чл.362,ал.1 ГПК, да
бъдат едновременно удовлетворени претенциите на двете страни по предварителния
договор, съответно- на ищеца за обявяването му за окончателен, и на ответника, да получи
цялата цена по договора, като условие за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не е
доказан правният интерес това вземане да се претендира в същото производство с насрещен
иск.
С изложените мотиви, на основание чл. 278 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5491/ 21.09.2021г. постановено по гр.д.№ 4568/
2021г. на Районен съд- Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3