Р Е Ш Е Н И Е № 380
гр. Видин,
15.07.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав
в публичното заседание на четиринадесети юли през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател : Милена Стоянова
при
секретаря Милена
Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 285
по описа за 2021 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – София, представлявано
от Борислав Иванов Николчев, чрез юрисконсулт А.С.Г. против С.Л.К. ***, с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. с
79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 29.03.2019г. между ищцовото дружество като
кредитор и ответника като кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 247612. Договорът
е сключен при условията на ЗПФУР.
Посочва се, че отпуснатият кредит е в размер на 1000.00 лева и съгласно
заявката на кредитополучателя сумата е отпусната на името на кредитополучателя
в „Изи Пей“ на същия ден – 29.03.2019г.
Уговорено е вземането по договора да бъде погасено на 18 вноски за
периода от 28.04.2019г. до 19.09.2020г., като първите 17 вноски са в размер на
55.56 лева, а последната 18-та вноска е
в размер на 333.58 лева. Поддържа се, че
ответникът не е извършил погасяване на кредита. Страните са уговорили и
заплащане на договорна лихва с лихвен
процент в размер на 40.15% годишно. Не е погасено и вземането за лихва ,което е
в размер на 313.48 лева.
Ищцовото дружество е подало заявление за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1688/2020г. по
описа на РС – Видин и е издадена заповед за изпълнение, но връчването на
длъжника е станало при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и поради това ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от
1313.48 лева, от която сумата от 1000.00 лева – главница и сумата от 313.48
лева – договорна лихва за периода от 29.03.2019г. до 19.09.2020г. , ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
плащане. Претендират се разноските по заповедното и по исковото производство.
Ответникът, редовно уведомен, не е подал отговор
на исковата молба в указания едномесечен срок, нито е направил искане за
събиране на доказателства, нито е ангажирал такива. Редовно призован, не се е
явил в с.з., нито е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Ищцовото дружество, чрез упълномощен процесуален
представител, на основание чл. 238, ал. 1, във вр. с чл. 239 от ГПК, е направило
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките
на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответника
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът приема, че претендираните права по настоящото
дело произтичат от облигационни отношения между страните по делото. Ищцовото
дружество е кредитор на ответника по силата на договор за кредит, с който на
ответника е отпуснат заем в размер на 1000.00 лева. Сумата е получена от
ответника чрез „Изипей“АД на същата дата. По делото не са ангажирани
доказателства ответникът да е върнал заемната сума.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира
предявените искове за основателни и доказани и като такива ще следва да бъдат
уважени, като по отношение на ответника ще следва да бъде прието за
установено, че дължи на ищцовото дружество исковите суми.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството за платена държавна такса в
размер на 52.60 лева, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати и разноски в размер на 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и разноски по заповедното
производство за платена държавна такса в размер на 26.27 лева, както и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Л.К.
с ЕГН ********** ***, че дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Балша № 17, партер с ЕИК *********, представлявано
от Борислав Иванов Николчев по издадена
заповед № 201491-РЗ от 15.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1688/2020г. по описа на РС- Видин сумата в общ размер от 1313.48
лева, от която сумата от 1000.00 лева – главница и сумата от 313.48 лева –
договорна лихва за периода от 29.03.2019г. до 19.09.2020г. , ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 23.09.2020г. до
окончателното плащане по Договор за кредит № 247612 от 29.03.2019г.
ОСЪЖДА С.Л.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Балша № 17,
партер с ЕИК *********, представлявано от Борислав Иванов Николчев разноски в исковото производство в общ размер
на 152.60 лева и разноски в заповедното производство в общ размер на 76.27 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено може да поиска неговата отмяна пред въззивния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: