№ 1607
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100501889 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 51958/28.07.2022 г., подадена от „Агро проект Инвест“ ЕООД срещу Решение №
2283/11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 214/2022 г. на РС – Варна, с коeто
жалбоподателят е осъден да заплати на „4М Енерджи“ ООД сумата от 18274,68 лв. с ДДС,
представляваща незаплатения остатък от възнаграждението по договор от 29.01.2017 г. за
извършване на строително монтажни работи за изграждане на ел. инсталация за обект
жилищна сграда на ул. „Ивац“ 15 в гр. Варна, за която сума е издадена фактура
925/04.08.2021 г., на основание чл.266 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, като жалбоподателят е
осъден да заплати и сумата от 2901,00 лв. – съдебни разноски по делото и в производството
по реда на чл. 390 ГПК по гр.д 7718/2021 г. по описа на ВРС.
Във въззивната жалба бланкетно се поддържа очевидна неправилност на обжалваното
решение, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване на
представените доказателства. Заявява се, че обжалваният съдебен акт е немотивиран и в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Въвежда се оплакване, че ответникът не
е редовно уведомен, в следствие на което е нарушено правото му на участие в процеса.
Оспорват се изцяло исковете по основание и размер без излагане на конкретни доводи.
Твърди се нищожност на сключения между страните договор за СМР от 29.01 2017г., по
който ответникът е възложител, а ищецът – изпълнител, без да се сочи конкретно основание
1
за нищожност на сделката. Иска се отмяна на решението на ВРС и присъждане на съдебно-
деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „4М ЕНЕРДЖИ" ООД оспорва жалбата като недопустима и
неоснователна. Възражението за недопустимост се основава на твърдението, че е пропуснат
срока за обжалване. Поддържа, че оспорването на исковете и възражението за нищожност са
направени несвоевременно и са преклудирани, както и че извод за нищожност, която
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, не може да бъде
направен. Заявено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 266 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД срещу ответника „Агро проект Инвест“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 18 274,68 лв. с ДДС, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение
по договор от 29.01.2017 г. за извършване на строително монтажни работи, за която сума е
издадена фактура 925/04.08.2021 г.
В исковата молба се излага, че на 29.01.2017 г. между страните е сключен договор за
извършване на строително монтажни работи за изграждане на ел. инсталация за обект
„жилищна сграда на ул. „Ивац“ 15 в гр. Варна“ на стойност 27637,65 лв. без ДДС. По
договора били извършени две авансови плащания – по фактура 310/28.02.2018 г. – 3 576,32
лв. без ДДС и по фактура 399/24.08.2018 г. – 10 000 лв. без ДДС. Общата стойност на
извършените СМР възлязла на 28 805,22 лв. без ДДС като обектът бил предаден на
възложителя без възражения и се ползвал от него. На 04.08.2021 г. били изготвени протокол
обр.19 и фактура 925/04.08.2021 за неплатения остатък от стойността на работата в размер
на 18 274,68 лв. с ДДС. Ответникът бил поканен с надлежно връчена от ЧСИ покана да
заплати сумата, което не сторил.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Същото е
и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора в
рамките на посоченото в жалбата. Оплакванията в същата са заявени бланкетно, без
2
излагане на конкретни доводи и аргументи.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД. В
тежест на ищеца е да установи валидно възникнало договорно правоотношение с ответника,
извършването на възложената работа и нейното предаване на възложителя, както и размера
на уговорената цена. В тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, поради което правото му на
възражения е преклудирано. Оплакването във въззивната жалба, че не е бил редовно
уведомен в производството пред ВРС, вследствие на което е нарушено правото му на
участие в процеса, е неоснователно. Видно от приложените по делото съобщения №№
202231106408 и 202231118946 и призовка № 202231144797, призовкарят многократно е
посещавал адреса на управление на ответното дружество, който е и домашен адрес на
управителя Д.Г., разговаряно е с майката на последния, но не се е намерило лице, което да
получи съобщенията и призовката, поради което връчването на препис от исковата молба и
призоваването за първото по делото открито съдебно заседание са извършени надлежно
посредством залепване на уведомления по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК. Удостоверените от
длъжностното лице факти и обстоятелства не са оспорени от въззивника, който се е
задоволил с бланкетно оплакване за нарушено право на участие в процеса.
Удостоверителните изявления са извършени от длъжностното лице по призоваването в
кръга на службата му по установените форма и ред, поради което същите са официални
свидетелстващи документи и като такива съставляват доказателство за изявленията пред
длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия. Съгласно императивната
норма на чл. 179, ал. 1 от ГПК официалните документи, когато е спазен редът за издаването
им, имат обвързваща съда материална доказателствена сила. След като истинността на
същите не е оспорена от въззивника, съдът е длъжен да приеме за осъществени
удостоверените от длъжностното лице обстоятелства. Същите установяват точно спазване
на процедурата за призоваване на юридически лица – търговци, поради което ВРС правилно
е приел връчването за редовно при осъществен фактически състав на фикцията по чл. 47, ал.
5 във вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК.
Независимо от преклудирането на правото на въззивника да прави възражения и да
ангажира доказателства, които не са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2 от ГПК, въззивният
съд е длъжен да реши спора по същество, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства. В изпълнение на основополагащия за процеса принцип
за законност /чл. 5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на
императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за
неговото нарушаване в първоинстанционното решение.
Съгласно ТР 1/2020 от 27.04.2022 год. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
3
Видно от приетия като доказателство по делото договор за строителство от 29.01.2017
г., същият е надлежно подписан от органните представители на страните и съдържа
съществените елементи на договор за изработка. Възложените строително-монтажни работи
не са подробно описани, но се съдържа препращане към оферта на изпълнителя, което е
обичайно за такъв тип договорни отношения. Правата и задълженията на страните са ясно
разписани, не са налице клаузи, които противоречат на закона или го заобикалят или
накърняват добрите нрави. От договора е видно, че страните са постигнали съгласие по
предмета на договора, не е нарушена предписана от закона форма, не са налице данни
сделката да е привидна. Основанието се предполага – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
При постановяване на съдебния акт районният съд не е извършил съществени
процесуални нарушения, които да са довели до грешки в познавателната дейност на съда
при установяване на релевантните за спора факти, не е допуснато и нарушаване на
императивни материалноправни норми. Поетите от страните задължения са установени с
писмени актове. Твърденията за надлежно предаване и приемане на извършената работа и
отказът на възложителя да подпише необходимите протоколи са доказани със свидетелски
показания, които са допустими за установяване на посочените факти. Искът е доказан по
основание и размер.
На основание гореизложеното, обжалваното решение ще бъде изцяло потвърдено
като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството пред ВОС
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 770 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2283/11.07.2022 г., постановено по гр.д. №
214/2022 г. на РС – Варна.
ОСЪЖДА „Агро Проект Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл.34, вх.Б, ет.5, ап.40, да заплати на „4М Енерджи“
ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Котел“ 4, сумата от 1 770.00 лева
(хиляда седемстотин и седемдесет лева), представляваща сторени съдебно – деловодни
разноски в производството пред въззивния съд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5