Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил 12.11.2009г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври, две
хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: к.Д.,
след като разгледа докладваното от
съдия В.Джонева гр.д.№1155 по описа за 2008г. на РС-Кюстендил и, за да се
произнесе, взе предвид:
Н.П.С. с ЕГН ********** *** и Д.П.С.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника им адв.С. М. от АК-Кюстендил, съдебен адрес –
гр.Кюстендил ул.“***” №* ет.*, са предявили срещу Б.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.Б.
с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.69 ал.1 от Закона за
наследството (ЗН), за извършване съдебна делба на останали в наследство от
общия наследодател на страните – Б. С. ***, починал на 11.12.1994г., недвижими имоти, а
именно: 1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта
41112.504.1418.1.2, представляващ жилище, с административен адрес: гр.Кюстендил
ул.“***” №*, етаж *, със застроена площ от 103.55 кв.м. (тази площ, включваща
площта на терасите, а по схема №968/27.02.2009г., издадена от
СГКК-гр.Кюстендил, с площ от 96.62 кв.м.), състоящ се от следните помещения:
преходен хол с площ от 14 кв.м., спалня с площ от 13.76 кв.м., детска стая с
площ от 11.34 кв.м., трапезария с площ от 16.07 кв.м., кухненски бокс с площ от
4.55 кв.м., тоалетен възел с баня с площ от 4.26 кв.м., антре с площ от 4.14
кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж – няма, под обекта – обект с
идентификатор 41112.504.1418.1.1, над обекта – няма, който обект се намира в
сграда с №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.504.1418 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, при съседи на
имота: 41112.504.1426, 41112.504.1417, 41112.504.1416, 41112.504.1415,
41112.504.1414, 41112.504.1413, 41112.504.1419, ведно с 1/2 ид.ч. от тавана и
от общите части на сградата и 2) масивен гараж с площ от около 10.00 кв.м,
изграден в гореописания поземлен имот с идентификатор 41112.504.1418 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, обозначен на
скица на поземлен имот с №372/23.01.2009г., издадена от СГКК-гр.Кюстендил, като
обект №5.
Претендира се делбата да бъде
допусната при права – по 1/4 ид.ч. за всяка от страните.
Ответниците, чрез процесуалния си представител по
пълномощие – адв.С.С от АК-Кюстендил, оспорват иска за допускане делба на двата
имота, като релевират доводи, че в следствие на наследствено правоприемство и
давностно владение, установено от техния баща – Б. Б.С., починал на
08.10.2007г., от момента на смъртта на наследодателя Б.М. – 11.12.1994г., са
станали собственици на етажа и гаража.
На основание чл.341 ал.2 от ГПК,
по искане на ответната страна, в делбената маса е включена и 1/2 ид.ч. от
поземления имот с идентификатор 41112.504.1418 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Кюстендил, целият с площ от 543.00 кв.м., при съседи на имота: 41112.504.1426,
41112.504.1417, 41112.504.1416, 41112.504.1415, 41112.504.1414, 41112.504.1413,
41112.504.1419 (по стар идентификатор – представляващ парцел Х имот пл.№1760, в
кв.223 по плана на гр.Кюстендил.). По отношение и на този инмот ответниците правят
възражение за изтекла в тяхн ползва придобивна давност.
След като се запозна с доводите на
страните и след като прецени поотделно и в съвкупност всички, събрани по делото
доказателства, съдът намери за установено следното:
По силата на договор за отстъпване
право на строеж върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство от
16.01.1965г. на Б. С. М. и Д. В. А. е било отстъпено от ГНС на гр.Кюстендил правото на строеж в парцел Х
в кв.223 по плана на града за построяване на двуетажна жилищна сграда. Сторежът
е бил реализиран и със съдебна спогодба от 17.12.1965г. по гр.д.№1731 по описа
за 1965г., суперфициарните съсобственици са се поделили помежду си, както
следва: в дял на Б.М. е поставен имот, представляващ целият втори етаж
от построената в парцел Х в кв.223 къща, с вход от западната страна,
югозападната част от мазето, половин идеална част от тавана и от общите части
на къщата. Първият етаж, с вход от северната страна, североизточната част от
мазето, половин идеална част от тавана и от общите части на къщата са били
поставенио в дял на Д. А.. Със същата спогодба е било разпределено и
ползването на парцела, като страните са се договорили, че М. ще ползва реално
западната половина, а А. – реално източната. По-късно на регулационната
линия на парцела, откъм ул.“***”, М. построил и масивен гараж с площ от около 10
кв.м.
М. имал двама сина – Б. С. и П. С.. Семейството на П.С. известно време живяло в имота,
но в последствие се отделило да живее самостоятелно. На етажа, заедно с Б.М., останало семейството на Б. С.. През 1994г., по-конкретно – на
11.12.1994г., Б. М. починал. Същият оставил за свои наследници сина си Б. С. и децата на починалия преди
него (на 17.12.1993г.) негов син П. С. – Н.С. и Д.С..
На 29.09.1998г. бил сключен
договор за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост между
Областния управител на Софийска област, от една страна, и Б.С., Д.С. и Н.С., от друга, по
силата на който последните трима закупили собствеността върху 1/2 ид.ч. от
парцел Х имот пл.№4510 в кв.223 по плана на гр.Кюстендил.
Неколкократно Н.С. влизала във
връзка с Б. С. с искане да уредят отношенията си във връзка с останалите от Б.М.
имоти. Б. С. уверявал семейството й, че М. не му е “приписал” етажа. На
08.10.2007г. Б. С. починал и бил наследен от двамата си синове – А.Б. и Б.С.,
ответниците по делото. Н.С. подканила и тях да уредят взаимоотношенията си, а Б.С.
последният път поискал отсрочка. Н. и Д. С. междувременно не живеели на
етажа, който бил обитаван от Б. С. и сина му А.С., а след смъртта на първия –
само от втория. Съседи на имота, както и съжителстващата на съпружески начала с
ответника Б.С.Д.В., твърдят, че не са виждали ищците да са посещавали имота, по
отношение на който след смъртта на М. подобрения са правени само от ответниците
и техния баща.
Установи се, а и не се спори между
страните, че ищите са декларирали по 1/4 ид.ч. от земя, жилище и гараж,
находящи се в гр.Кюстендил ул.“***” №* и са заплащали данъци за тези имоти.
Парцел Х в кв.223 по плана на
гр.Кюстендил по одобрената със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор
на АГКК, Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Кюстендил, представлява
поземлен имот с идентификатор 41112.504.1418, целият с площ от 543.00 кв.м., при съседи на имота: 41112.504.1426,
41112.504.1417, 41112.504.1416, 41112.504.1415, 41112.504.1414, 41112.504.1413,
41112.504.1419. Вторият етаж от двуетажната МЖ сграда е заснет като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 41112.504.1418.1.2, с
площ от 96.62 кв.м, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – обект с
идентификатор 41112.504.1418.1.1, над обекта – няма.
По делото са използвани
специалните знания на вещо лице, което е измерило площта на етажа и на
съставните му части, както и площта на гаража. Приело е, че площта на етажа е
103.55 кв.м. и както се установи от разпита му, разминаване се дължи на
обстоятелството,ч е в тази площ е включена и цялата площ на терасите. Вещото
лице изясни, че към, момента на изготвяне на документите за собственост, е
действаща норматиовна уредба, която е предвиждала към площта на жилище да се
включва само част от площта на терасите.
Горната фактическа обстановка се установява
и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: удостоверение за
наследници на Б. М. №*********/17.03.2008г., изд. от Община Кюстендил; договор за
отстъпване правото на строеж върху парцел, отчужден за групово жилищно
строителство, от 16.01.1965г.; решение №276 по протокол №63 от 22.10.1964г. на
Кюстендилски градски народен съвет; протокол от 17.12.1965г. по гр. дело
№1731/1965г. по описа на Кюстендилския народен съд; скица №301/05.03.2008г.,
изд. от Община Кюстендил ; и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1
от ДОПК, №1321/27.05.2008г., изд. от Община Кюстендил, договор за продажба на
недвижим имот-частна държавна собственост от 29.09.1998г., разрешително
№116/30.07.1965г., квитанция №20/16.01.1965г., фактура №949/31.07.21998г.,
заповед №ДС-3822/15.06.1998г., схема №968/27.02.2009г., издадена от
СГКК-гр.Кюстендил, скица на поземлен имот с №372/23.01.2009г., издадена от
СГКК-гр.Кюстендил, заключение вх.№107/06.01.2009г. на в.л.Б.Г., показания на
свидетелите З..Х., Г.С., И.П., Д.В., Б.С., В. В. и Е.Й..
Релевантните за спора
обстоятелства са установени по категоричен начи, а преценката им налага извод
за основателност на предявения иск, досежно всички имоти, включени в делбената
маса. Съображенията са следните:
Предявен е иск за съдебна делба на
съсобствени, по силата на наследствено правоприемство, недвижими имоти,
представляващи втори етаж от двуетажна жилищна сграда и гараж, както и по силата
на наследствено правоприемство и правна сделка – 1/2 ид.ч. от поземления имот,
в който са изградени горните два обекта.
Безспорно по делото се установи,
че етажът и гаражът приживе са били собственост на Б. М., по силата на реализация на
отстъпено му право на строеж и извършена съдебна делба. Безспорно е, че
страните са наследници от първи ред, като низходящи от втора степен, на
починалия през 1994г. Б. М., като ищците са наследници на същия по право на
заместване по смисъла на чл.10 ал.1 от Закона за наследството на починалия му
преди него негов син П. С.. Също така, категорично установено по делото е
обстоятелството, че на 29.09.1998г. с договор за продажба на недвижим
имот-частна държавна собственост Б. С., пряк наследодател на ответниците и Д.С.,
и Н.С., са придобили собствеността върху 1/2 ид.ч. от парцел Х имот пл.№4510 в
кв.223 по плана на гр.Кюстендил. Няма спор, а се и установява от
доказателствата по делото, че този парцел, е идентичен с процесния поземлен
имот.
Спорът в производството се развива
основно на плоскостта на обсъждане на въпроса – налице ли е съсобственост между
страните и в частност – основателно ли е възражението на ответниците, че всички
имоти са тяхна собственост, поради изтекла в тяхна полза придобивна давност.
От показанията на всички свидетели
се установява, че след смъртта на Б. М. етажът и гаражът са ползвани единствено от
семейството на Б. С., баща на ответниците, които са извършвали и подобрения в
имота. От показанията на свидетелите, допуснати на страната на ищците – Х., С.
и П., но и от показанията на свидетелката Д.В., която съжителства на съпружески
начала с ответника Б.С., е видно, че ищците, макар, че са приели положението
ответниците да живеят и ползват имотите, не са се дезинтересирали от тях.
Конкретно Н.С. е водила разговори с Б. С. за уреждане на имуществените им
отношения. С тази цел се е срещала и разговаряла и с Б.С., след смъртта на баща
му. Другите свидетели, допуснати като такива на страната на ответниците,
заявяват, че не са виждали ищците в имота. Подобно твърдение съвсем не сочи на
извод, че ищците не са се интересували от имота. Напротив, доказа се, че същите
са декларирали собственическите си права върху него и са заплащали данъци,
търсили са начин да уредят отношенията си, а през месец септември на 1998г. са
придобили и част от собствеността върху парцела, което действие би било лишено
от какъвто и да било смисъл, ако не са имали съзнанието, че притежават по
наследство право на собственост върху част от построеното в този парцел.
Същевременно, не се доказа
праводателят на ответниците – Б. С. или самите ответници, да са имали съзнанието,
че държат идеалните части на ищците върху имотите като свои, да са имали
намерението да ги своят, което е една от кумулативно изискуемите се
предпоставки за наличието на владение, наред с изискването да се упражнява
фактическа власт върху вещта. По делото са налице данни от които може да се
заключи, че Б. С. не е отричал правата на ищците – водил е разговори с тях,
уверявал ги е, че имотът не му е “приписан” от наследодателя и заедно с тях е
закупил собствеността върху 1/2 ид.ч. от терена.
Давностното владение е способ за
придобиване правото на собственост, регламентиран в разпоредбата на чл.79 ал.1
от ЗС. Според тази норма, правото на собственост по давност върху недвижим
имот, се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, която
разпоредба е приложима, доколкото установеното владение във всички случаи, по
аргумент от чл.70 от ЗС, би било недобросъвестно. Ответниците не доказаха
твърдението си за изтекла в тяхна полза придобивна давност именно доколкото не
установиха субективната страна на владението. Намерението е елемент от правния
мир на човека, но то трябва да намери конкретно проявлениеи да се изразява в
действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на
собственика, които действия при промяна на държането във владение следва да са
насочени и към собственика. Намерението на един от съсобствениците, по силата
на настъпило наследствено правоприемство, да промени владението от името на
всички във владение само за себе си трябва да бъде явно манифестирано – чрез
пряко отричане на съсобствеността, недопускане на останалите съсобственици до
имота, изобщо чрез извършване на действия, които категорично демонстрират и
обективират това намерение. В случая не се установи Б. С. и/или някой от
синовете му (ответниците) да е извършвал такива категорични действия, на база
на които да се заключи, че в един момент той е променил намерението си спрямо
идеалните части на ищците в съсобствеността и е започнал да ги владее за себе
си. Придобивната давност предполага наличие на явно и несъмнено владение, т.е.
манифестиране на поведение, което да не оставя никакво съмнение, че владелецът
упражнява фактическата власт за себе си. Пълно насрещно доказване на такова
поведение у бащата на ответниците или у самите тях по времето, през което са
упражнявали фактическата власт върху имота, не беше проведено.
С още по-голяма сила казаното важи
за поземления имот, придобит, чрез покупко-продажба.
Налага се изводът, че нито един от
процесните имоти не е загубил своя съсобствен характер, поради което всички
имоти следва да се допуснат до делба, в това число и 1/2 ид.ч. от терена, в
какъвто смисъл е и Постановление №2 от 4.V.1982 г., на Пленума на ВС, т.1.,
б.Е, изр.2, според което не може да се допусне делба на парцели, в които е изградена
етажна собственост, но недопустимостта на делба на общия парцел не изключва
възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от
съсобствениците върху правата, които е имал в съсобствения парцел, без да
засяга собствеността на неделимия парцел.
Делбата следва да се допусне при равни права за страните, а именно – по
1/4 ид.ч., съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 и чл.10 ал.1 от ЗНасл.
По съображения за процесуална икономия, съдът ще назначи с настоящото
решение и съдебно-техническа и оценителна експертиза за определяне пазарната
оценка на имотите.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Н.П.С. с ЕГН ********** ***, Д.П.С.
с ЕГН ********** ***, Б.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.Б. с ЕГН **********,*** на
следните съсобствени по силата на наследствено правоприемство и правна сделка
имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта
41112.504.1418.1.2, представляващ жилище, с административен адрес:
гр.Кюстендил ул.“***” №*, етаж *, със застроена площ от 103.55
кв.м. (тази площ, включваща площта на терасите, а по схема №968/27.02.2009г.,
издадена от СГКК-гр.Кюстендил, с площ от 96.62 кв.м.), състоящ се от следните
помещения: преходен хол с площ от 14 кв.м., спалня с площ от 13.76 кв.м.,
детска стая с площ от 11.34 кв.м., трапезария с площ от 16.07 кв.м., кухненски
бокс с площ от 4.55 кв.м., тоалетен възел с баня с площ от 4.26 кв.м., антре с
площ от 4.14 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж – няма, под обекта –
обект с идентификатор 41112.504.1418.1.1, над обекта – няма, който обект се
намира в сграда с №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
41112.504.1418 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил,
при съседи на имота: 41112.504.1426, 41112.504.1417, 41112.504.1416,
41112.504.1415, 41112.504.1414, 41112.504.1413, 41112.504.1419, ведно с 1/2
ид.ч. от тавана и от общите части на сградата, както и на 1/2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 41112.504.1418
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, целият с площ
от 543.00 кв.м., при съседи на имота: 41112.504.1426,
41112.504.1417, 41112.504.1416, 41112.504.1415, 41112.504.1414, 41112.504.1413,
41112.504.1419 (по стар идентификатор – представляващ парцел Х имот пл.№1760, в
кв.223 по плана на гр.Кюстендил.) и масивен
гараж с площ от около 10.00 кв.м, изграден в гореописания поземлен имот
с идентификатор 41112.504.1418 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Кюстендил, обозначен на скица на поземлен имот с №372/23.01.2009г.,
издадена от СГКК-гр.Кюстендил, като обект №5.
Делбата да се извърши ПРИ
ПРАВА: по 1/4 идеални части за всеки от
съделителите.
НАЗНАЧАВА
съдебно-техническа експертиза, която да се извърши от вещото лице З.
Карамфилова, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
оглед на място, да даде заключение относно пазарната цена на всеки от делбените
недвижими имоти, като се съобрази с вида и местоположението им, както и за
поделяемостта им на реални дялове, според правата на страните.
Определя предварителен депозит в размер на 60.00 лева, вносим
от ищците в 1-седмичен срок от датата на влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд, в 2-седмичен срок от датата на
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: