РЕШЕНИЕ
№ 14365
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110114150 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „фирма“ АД срещу Н. Н. Б., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 198о, ал. 1 ЗВ, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът Н. Н. Б. дължи на „фирма“ АД сумата от 2301,38 лв. представляваща цена на
доставени от дружеството ВиК услуги за периода от 29.04.2012 г. до 30.08.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 29.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането, които
суми касаят водоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бул.
„***“ № ***, ет. ***, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
10.11.2022 г. по ч.гр.д. № 52488/2022 по описа на СРС, 61 състав
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период ВиК услуги до имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бул. „***“ № ***, ет. ***,
апартамент № ***, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца претендираните вземания в посочените размери.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. Н. Б.,
чрез адв. М., с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан по основание
и размер. Оспорва да са налице облигационни отношения между страните. Оспорва
ответникът да е ползвал услугите на ищеца в посочения в исковата молба имот и обем.
Намира за недоказан начина на изчисляване на дължимите суми, количеството потребена
ВиК услуга, както и начина на определяне на цената. При условията на евентуалност
релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
198о, ал. 1 ЗВ, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение за доставка на питейна вода между страните по делото, по силата на което
ищецът е престирал съобразно уговореното, поради което за ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимата цена, както и обемът на доставената и разходвана
вода и дължимата за нея цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за
водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ).
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ.
Съгласно § 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.), потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и
нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В случая, видно от писмо, вх. № 277260/05.10.2023 г. от ***, Дирекция „Общински
приходи“, отдел „ОП-***“ ответникът Н. Н. Б. за процесния период от 29.04.2012 г. до
30.08.2020 г. е бил собственик на имот, находящ се в гр. ***, район „***“, бул. „***“ № ***,
ет. ***, ап. ***. По делото липсва оспорване относно верността на вписаните в писмото от
*** обстоятелства, като своевременно наведените възражения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
съдържат единствено общо оспорване относно липсата на пасивна материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск. В случая, страната не е представила
доказателства за оборване на отразеното в приетото като писмено доказателство по делото
писмо, вх. № 277260/05.10.2023 г. от *** обстоятелство, нито е провела насрещно доказване,
че през процесния период притежаваното от него право на собственост е било отчуждено. С
оглед на това, съдът намира предоставената информация с писмо, вх. № 277260/05.10.2023 г.
от ***, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-***“ за достатъчно доказателство за
2
принадлежността на правото на собственост за нуждите на настоящия процес върху
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, район „***“, бул. „***“ № ***, ет. ***, което
обуславя извод за наличие на качеството потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги на ответника в периода от 29.04.2012 г. до 30.08.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички ВиК оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди, а
и не доказва да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането
на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за
него и същите са го обвързали. По изложените съображения съдът приема за установено по
делото, че в качеството му на собственик на процесния недвижим имот, за който се отнася
исковата претенция, в рамките на исковия период ответникът Н. Б. е имал качеството
„потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, и е бил обвързан от облигационна връзка,
възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, респективно именно той е задължено лице за заплащане на
доставените и потребени ВиК услуги за процесния период.
За установяване на факта на предоставяне на твърдените ВиК услуги и тяхната
стойност по делото е изслушано и прието заключение на вещите лица по комплексната
съдебно – техническа и съдебно - счетоводна експертиза. Съгласно същото през процесния
период до имота са доставяни ВиК услуги, като обемът на ползваните такива по партида с
клиентски № *** е 1109,00 куб.м., като същите са начислени в съответствие с утвърдените от
КЕВР цени. Според заключението фактурираните задължения съответстват на начислените
съгласно отчетените по водомер количества ВиК услуги. Експертът изяснява още, че за
процесния период 29.04.2012 г. до 30.08.2020 г. първоначално са издавани фактури по
партида клиентски № *** с титуляр Н. Н. Б.. Поради смяна на собствеността клиентски №
*** е закрит и е създадена нова договорна сметка № ***, към клиентски № *** с титуляр Н.
Н. Б. за доставка на ВиК услуги за имот: гр. ***, ж.к. „***“, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап.
***. Вещото лице разяснява, че за периода от 29.04.2019 г. до 26.01.2015 г. потреблението на
вода е начислявано на името на Н. Н. Б.. Впоследствие сумите, начислени на Н. Н. Б. са
сторнирани. За периода от 29.04.2019 г. до 26.01.2015 г. е издадено дебитно известие №
***/*** г. на името на Н. Н. Б. за потребление на вода на обща стойност 629,58 лв., като
допълнително са начислени 1671,28 лв. за периода от 26.01.2015 г. до 30.08.2020 г. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на непогасените задължения за главница за
доставени ВиК услуги за периода 29.04.2012 г. до 30.08.2020 г. е в размер на 2301,38 лв.
Съгласно чл. 30 на Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия
водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват
всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., услугите ВиК се заплащат въз
3
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според
чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м.
за период, който се определя в общите условия или договора, но не по - дълъг от шест
месеца. Следователно, в Наредбата се предвижда ползваните В и К услуги да се заплащат
само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това
правило са предвидени и изключения, а именно: при извършено „служебно“ начисляване на
потребените В и К услуги, както е в настоящия случай за целия процесен период според
колона № 3 в таблица-приложение от заключението – поради неосигурен достъп, в какъвто
смисъл са разясненията на вещото лице по време на изслушването му в открито съдебно
заседание на 20.02.2024 г. Касае се за изключение от хипотезата на реално измерване на
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, тъй като в този
случай се стига до прилагането на фикция, че потребителят е използвал количество,
изчислявано по ред и метод, определен в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
В случая, от страна на „фирма“ АД по делото не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на констатираните от вещите лица обстоятелства, даващи
основание на ищцовото дружество за начисляване на предоставените до процесния имот В и
К услуги в рамките на исковия период по реда на чл. 39, ал. 6 от горната Наредба, т. е.
„служебно“. От една страна по делото изобщо не са изложени твърдения за начисляване на
количеството В и К услуги по този ред, а от друга страна ищецът не представи карнетни
листове, от които да е видно, че в процесния имот е извършен реален отчет на водомерите за
исковия период, редовно в присъствието на потребителя, дали тези карнетни листове
съдържат подпис на потребителя за да се приеме, че отразяват реален отчет на водомерите в
имота, посочени ли са в тях констатирани показания и пр., нито са представени протоколи,
подписани от длъжностното лице на оператора и един свидетел – случаите на отразен отказ
от потребителя да се подпише или на неосигурен достъп до имота не са удостоверени с
подпис на инкасатор, както и посочване на три имена, единен граждански номер и подпис
на трето лице (свидетел) съгласно описаната в чл. 22, ал. 4 от Общите условия процедура.
Такива документи не са били предоставени и на вниманието на вещото лице, видно от
разясненията му, дадени в открито съдебно заседание от 20.02.2024 г.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не установи в процеса при
условията на пълно и главно доказване, че за исковия период е доставял твърдяното
количество В и К услуги и основанието за начисляването им по установения ред, поради
което следва да понесе неблагоприятните последици от недоказване на това обстоятелство.
Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ответникът. Същият доказва
разноски в размер на 430 лв. – адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 3
ГПК следва да му бъдат присъдени.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. *** и ***, срещу Н. Н. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът Н. Н. Б. дължи на „фирма“ АД сумата от
2301,38 лв. представляваща цена на доставени от дружеството ВиК услуги за периода от
29.04.2012 г. до 30.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2022 г. до
окончателното плащане на вземането, които суми касаят водоснабден имот – апартамент №
***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бул. „***“ № ***, ет. ***, и за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение от 10.11.2022 г. по ч.гр.д. № 52488/2022 по описа на
СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. фирма,
бул. „***“ № ***, ет. *** и ***, да заплати на Н. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. фирма,
ж.к. „фирма“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 430
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5