Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр. Плевен, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, II-ри касационен състав, на четиринадесети януари
две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СНЕЖИНА ИВАНОВА
2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ
касационно административно-наказателно дело № 1400 по описа за 2019 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от ОД на
МВР – Плевен, представлявана от К.В.Н. – директор против решение постановено по
н.а.х.д. № 2067 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в съществено
противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че са спазени разпоредбите
на чл. 42 от ЗАНН относно описание на нарушението, като в АУАН е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата, при които е извършено. Сочи се, че са спазени
изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като в издаденото НП е дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на
доказателствата. Твърди се, че санкционирането по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
не е в разрез на материалния закон, като се сочи, че при настъпването на ПТП
има причинени материални щети по оградата, в която се е ударил водачът, като
щетите са описани в издадения протокол за ПТП с причинени материални щети. Относно
аргумента, че не са представени доказателства, че управляваният от водача мотоциклет
е бил спрян от движение се посочва, че е приложена справка от АИС КАТ по
„История на регистрация“ на МПС с рег. № ***, от която е видно, че към датата на нарушението МПС-та е било спряно от
движение, но от страна на съда не са изискани доказателства относно този факт.
Ответникът – Д.Ю.Н. не се явява в съдебно заседание. Процесуалният му
представител адв. Р.И.счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно. Излага твърдения, че по отношение на нарушението по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП първоинстанционният съд правилно е констатирал допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на
ответника. Относно нарушението по чл. 123 от ЗДвП счита, че правилно ПлРС е
установил, че липсва друг участник в ПТП, поради което е констатирал, че
ответникът неправилно е санкциониран и по това нарушение. Моли да се потвърди
атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава становище, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Административен съд - Плевен намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е частично основателна.
С обжалваното решение Районен съд - Плевен е отменил наказателно
постановление № 19-0938-000630/12.02.2019 г., издадено от Началник сектор „ПП“ към
ОД на МВР - Плевен, с което на ответника са наложени следните наказания:
1. за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева;
2. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец;
3. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1,
т. 4, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева;
За да постанови своето решение, съдът е приел, че при провеждане на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно е бил приложен материалния закон. Счел е, че в НП не е
посочено нито едно доказателство, подкрепящо нарушенията /с изключение на
АУАН/. Описанието на нарушенията от фактическа страна е непълно. Не са посочени
всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушенията и на
доказателствата, които ги подкрепят, което представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като ограничават възможността нарушителят да разбере
в извършването на какво точно нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си.
По отношение на нарушението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП съдът е приел, че по преписката не
е установено какви са били атмосферните условия, какви е следвало да бъдат
действията на водача, какво следва да се разбира в случая под несъобразена
скорост. Каква е връзката между скоростта и релефа на пътното платно ако има
такава. Изтъква, че нито в акта, нито в НП е посочено с каква скорост жалбоподателят е управлявал мотоциклета.
По
отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.3 , буква „в“ от ЗДвП съдът е
приел, че след като няма друг участник в ПТП жалбопадателят не би следвало да бъде
санкциониран за неспазване на тази разпоредба.
Санкционирането му за нарушение на тази разпоредба е в разрез в материалния закон.
Относно
нарушението по чл. 5, ал .3, т.2 от ЗДвП съдът е приел, че в преписката няма
писмени доказателства за това, че мотоциклетът е спрян от движение.
Обжалваното решение е неправилно в частта,
в която е отменено наказателното постановление относно нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за което е наложена глоба в размер
на 200 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от същия закон. В останалата част,
по отношение на другите две нарушения по
чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал.1, т. 3 буква „в“ от ЗДвП, решението на районния съд е
правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението
на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция,
която е уредена в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена
скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП.
В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените
фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват
скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е
съобразена. Непосочването на факторите с които водачът е следвало да
съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява
нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с
какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със
състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл.20, ал.2 от ЗДвП
фактори). Освен изложеното при извършената служебна проверка от съда се
установи, че с атакуваното НП е прието, че жалбоподателят е загубил контрол над
управляваното МПС при десен завой и допуснал
пътно-транспортно произшествие. Наред с това със същото НП е прието, че
жалбоподателят също така не избрал скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства,
за да спре пред предвидимо препятствие или създалата опасност за движението и е
допуснал пътно - транспортно произшествие. Посочена е правната
квалификация на нарушението – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. За това нарушение, на
основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 200
лв.
Очевидно
е в случая при съпоставка на съдържанието на атакуваното НП реално е било
установено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП /водачът изгубил
контрол над управляваното МПС/. С описание на нарушението при издаване на НП
обаче е прието от АНО нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В
случая е неясно на базата на какви данни от страна на АНО е прието че е
осъществено това нарушение. Не посочването конкретно и ясно на състава на
извършеното нарушение в АУАН съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и в
самото НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и на нарушените правни
норми съгласно изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН за АУАН и чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН за НП, представлява съществени процесуални нарушения, които от своя
страна съществено накърняват правото на защита на нарушителя поставяйки го в
невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му,
а от друга страна поставя съдът в невъзможност да направи преценка и относно
законосъобразността на акта по същество на спора.
Така
изложеното означава, че НП в частта му по отношение на нарушението по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в
сила.
Правилно съдът е констатирал, че описаните
в АУАН и в наказателното постановление факти сочат за допуснато ПТП с
материални щети, но без пострадали хора, а същевременно наказващият орган е
посочил като нарушена нормата на чл. 123, ал. 1, т.3, буква „в” от ЗДвП, която вменява задължения на водача на ППС –
участник в ПТП, в хипотезата, при която от произшествието са пострадали хора.
Твърденията в касационната жалба, че
квалифицирането на нарушението по чл. 123, ал.1, т. 3 от ЗДвП не е в разрез с
материалния закон са неоснователни, тъй
като наказателното постановление, като правораздавателен акт, с който се налага
наказание, не може да съдържа такива грешки, които водят до объркване на
наказаното лице и оттам до препятстване на неговата защита. Затова в частта
относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в” от ЗДвП обжалваното решение е правилно и
следва да бъде оставено в сила.
Обжалваното решение е
неправилно в частта, в която е отменено наказателното постановление относно
нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за което е наложена глоба
в размер на 200 лева на основание чл.177, ал. 1, т. 4 от същия закон. От представените пред касационната инстанция писмени доказателства, по
безспорен начин се установява, че на процесната дата, време и място, именно
жалбоподателят е управлявал МПС - собственият си мотоциклет **** с рег. № *** Следователно той е адресат
на посочената правна норма и е бил длъжен да спазва предписаното от нея
поведение.Описанието на нарушението е идентично между АУАН и НП и съответства
на квалификацията, под която е подведено същото в двата акта на
администрацията. Обстоятелството, че МПС е спряно от движение и въпреки това е
било управлявано на процесната дата и място от жалбоподателя, се потвърждава и
от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
по силата, на която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не ангажира
доказателства, че управляваното от него МПС не е
било спряно от движение.
С оглед
извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е определил санкционната норма – чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 200 лева.
Определеното наказание е правилно по вид и размер, и съобразено с
предпоставките по чл. 27, ал.1 – ал.3 от ЗАНН, като следва да се отчете, че по време на проверката са констатирани и други нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП. Затова в частта по отношение произнасянето на
съда за законосъобразността на обжалваното пред него наказателно постановление
за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП обжалваното решение следва да бъде
отменено, а по съществото на спора да бъде потвърдено наказателното
постановление.
На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд Плевен,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 763/14.11.2019г. постановено по н.а.х.д. № 2067/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, В ЧАСТТА, в която е отменено
наказателно постановление № 19-0938-000630 от 12.02.2019 г. издадено от началник сектор към ОД МВР – Плевен относно наложено с него
на Д.Ю.Н., ЕГН ********** наказание глоба в размер на
200 лв. за нарушение на чл. 5, а. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0938-000630 от 12.02.2019 г. издадено от началник сектор към ОД МВР – Плевен относно наложено с него
на Д.Ю.Н., ЕГН ********** наказание
глоба в размер на 200 лв. за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 763/14.11.2019г. постановено по н.а.х.д. № 2067/2019г. по описа
на Районен съд – Плевен в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/