№ 772
гр. Пазарджик, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220105259 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от Й. С. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. М., ул. „Т.“ № 4, със съдебен адресат: гр. П., ул. „П. о. и к.“ № 3Б, ет.2
ап.5, чрез адвокат Д. В. М. от АК П., против „К.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, представлявано от
Сокол Радостинов Янков и „а. т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „В.“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, представлявано от И. М. Ш., с която
се иска от съда да осъди първия ответник да заплати на ищеца сумата в размер на 60,93
лева, недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит №
2924992/20.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на сумата, а вторият ответник да заплати на ищеца,
сумата в размер на 700 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по
недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.02.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.02.2024 г. между ищеца и първия ответник
е сключен Договор за потребителски кредит № 2924992.
Посочва, че съгласно договора за потребителски кредит ищецът получил кредит в
размер на 2088,48 лева. Съгласно чл.4 ал. 1 от договора, ищецът следвало да сключи
Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „а. т.“ ЕООД, с цел да бъде
обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. На 20.02.2024 г. ищецът сключил с
1
а. т. ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата
от 1400 лева.
Твърди, че ищецът е заплатил по Договор за потребителски кредит №
2924992/20.02.2024 г. към първия ответник, сумата в размер на 60,93 лева лихва, а по
Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 700 лева.
Счита, че Договор за потребителски кредит № 2924992/20.02.2024 г. сключен с „К.“
ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4
от ЗПК.
На първо място смята, че процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Не ставало ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за
кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала.
Смята, че процесният договор за кредит е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10,
вр. с чл.22 ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за
гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП.
На следващо място посочва, че при извършена справка в Търговския регистър по
партидата на ответните страни се установило, че същите са свързани лица. С оглед това
обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели
да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „К.“
АД.
По отношение на втория установителен иск счита, че така сключеният Договор за
предоставяне на поръчителство от 20.02.2024 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Счита, че в настоящият случай, е налице нееквивалентност между престациите, тъй
като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер
на над 70% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал
принципът на добросъвестност и справедливост.
Отделно от това, сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да
получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне
на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде
отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и
само до увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато и да е насрещна престация.
На следващо място договорът за предоставяне на поръчителство бил и нищожен
поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и
заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
Излага твърдения и за свързаността на двамата ответника.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
2
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален
представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи в цялост исковата претенция.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците не депозират ОИМ.
В проведеното съдебно заседание за ответника „К.“ ЕАД не се явява представител.
Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция.
В проведеното съдебно заседание за ответника „а. т.“ ЕООД не се явява представител.
Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковете.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени
доказателства, се установява, че на 20.02.2024 г. между страните е сключен Договор за
паричен заем № 2924992/20.02.2024 г. за сумата от 2088,48 лева, че заемните средства са
предоставени на потребителя, че задълженията по процесния договор са платени от ищеца,
в т.ч. и сумата в размер на 60,93 лева, представляваща лихва. Не е спорно и че съгласно чл.4
ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2924992/20.02.2024 г. ищецът е следвало да
сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „а. т.“ ЕООД, с цел да
бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит, както и че на 20.02.2024 г.
ищецът сключил с „а. т. ЕООД такъв договор, по който е следвало да заплати сумата от 1400
лева, от която е заплатил 700 лева.
С определение № 1261/17.04.2025 г. съдът е задължил ответниците да предоставят
Договор за потребителски кредит № 2924992/20.02.2024 г. и Договор за предоставяне на
поръчителство от 20.02.2024 г.. Указал им е неблагоприятните последици по чл.161 ГПК. От
страна на ответниците не бяха представени горепосочените договори, поради което съдът
приеме за доказано, изложеното в исковата молба, досежно процесните договори.
От приетата по делото справка от ответника „К.“ ЕАД за извършени плащания по
договор за потребителски кредит № 2924992/20.02.2024 г., се установява, че ищецът е
заплатил сумата в размер на 3881,63 лева, от която главница в размер на 2088,48 лева,
договорна лихва в размер на 432,45 лева, лихва за забава в размер на 9,22 лева, суми за
извънсъдебно събиране на просрочени вземания 105 лева и вноска по поръчителство в
размер на 1246,46 лева.
От приетата като доказателство справка извлечение от системата на ответника „а. т.“
ЕООД за постъпили плащания по процесния договор за поръчителство, се установява, че
сумата в размер на 1246,46 лева е платена.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че е предоставил, а ответниците са получили без основание процесните суми и
наличието на сочените основания за нищожност на целия договор
При доказване на горното, в тежест на ответниците е да докажат, че е налице
3
основание за получаване и задържане на процесните сума, поради което не се дължи
тяхното връщане, респ. да докажат връщане на сумата.
Не е спорно между страните, че са били обвързани от облигационни правоотношения
по силата на Договор за паричен заем № 2924992/20.02.2024 г. и Договор за предоставяне на
поръчителство от 20.02.2024 г..
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Сключеният между ищеца и ответника „К.“ ЕАД
договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на
цитираната разпоредба, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -
12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към
закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК изразява общите
разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно,
а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата
услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.
В настоящия случай се установи от наличните по делото доказателства, че размерът
на дължимата главница е 2088,48 лева, а размерът на дължимото се възнаграждение по
договора за поръчителство е 1400 лева /1246,46 лева платени/, т.е. в случай че към ГПР се
прибави и процентното съотношение на дължимото възнаграждение от 1400 лева, ГПР ще
надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, независимо какъв е
неговия размер уговорен в договора. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение
на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което води до недействителност не
4
само на тази клауза, но и до недействителност на целия договор, съобразно чл.22 ЗПК.
Последиците от тази недействителност са уредени в чл.23 ЗПК, според която норма, когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита. Между страните не е
бил спорен факта, че кредиторът е усвоил сумата в размер на 2088,48 лева, който размер се
установява от неоспорената от ищеца справка. Именно тази сума представлява чистата
стойност на кредита по смисъла на чл.23 ЗПК, чието връщане се дължи на кредитора.
Между страните не спорно, а и според признанията на ответника /приложена справка по
делото/, за извършени плащания от ищеца се установява, че техният размер по договора за
кредит е 2635,17 лева. Следователно ищецът е надвнесъл, а първият ответник е получил без
основание сумата в размер на 546,69 лева, която се явява по-голяма от претендираната, но с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, исковата претенция следва да се уважи
до заявения размер, след като не е налице искане с правно основание чл.214 ГПК.
По отношение на втория осъдителен иск срещу „а. т.“ ЕООД:
Договорът за предоставяне на поръчителство от 20.02.2024 г. съдът намира за
нищожен поради това, че се явява лишен от основание предвид недействителността на
договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало
правоотношението по поръчителството. Нищожността на договора за кредит води и до
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Този договор има акцесорен
характер спрямо договора за кредит, служи за обезпечаване на задълженията по договора за
кредит и не може да съществува самостоятелно и отделно от него. Съгласно чл.138, ал.2 ЗЗД
поръчителство може да съществува само за действително задължение. В случая липсват
валидни задължения, които да бъдат обезпечени, следователно договорът за поръчителство е
нищожен.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът „а. т.“ ЕООД е
получил сумата в размер на 1246,46 лева, във връзка с процесния договор за поръчителство.
Установи, че договорът е нищожен, поради което е получил тази сума без основание, т.е.
дължи връщането й на ищеца.
По изложение съображения исковата претенция се явява основателна в пълен размер
от 700 лева.
Като законова последица от уважаване на главните претенции, следва в полза на
ищеца да се присъди и законната лихва от датата на депозирането на исковата молба –
13.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноски:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗАдв. ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на адвокат Д. М. от АК П., за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца в производството, дължимото се възнаграждение по всеки от
исковете. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. пред
съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл.38, ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ. В случая по делото е представен договор за правна помощ и
съдействие, в който е посочено, че на ищеца се предоставя правна помощ безплатно по реда
на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., което е достатъчно за присъждане на адвоката на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството.
Във връзка с горното, съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното
дело, високо квалифицирания труд на адвокатската услуга, както и обстоятелството, че
5
макар съдът да приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа размери съгласно практиката на СЕС, обективирана в
решения по дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, то
доколкото установените с Наредбата минимални размери служат на съда за ориентир за
пазара на адвокатския труд, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
определено възнаграждение в размер общо на 960 лева с вкл. ДДС /480 лева с ДДС в
тежест на всеки един от ответниците/ по всеки един от предявените главни исковете. /В
този смисъл Определение № 622 от 21.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 702/2024 г. по описа на ОС
Пазарджик; Определение № 488 от 22.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 550/2024 г. по описа на ОС
Пазарджик/. За да добави към определения размер на възнаграждението на основание § 2а от
Наредба № 1/09.07.2004г. данък добавена стойност съдът съобрази актуалната практика на
ВКС, обективирана в Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 736/2023 г., IV
г. о., ГК, в което се приема, че при отправено до съда основателно искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС,
в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното
дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален
интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл са и Определение №
306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., ТК, ІІ т. о., Определение № 490/19.09.2017 г. по ч.
т. д. № 1082/2016 г., ТК, ІІ т. о., Определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г., ТК,
ІІ т. о., Определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г., ТК, ІІ т. о. и Определение
№ 50207/11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022 г., ТК, I т. о. В посочената съдебна практика се
приема, че с присъждане на адвокатското възнаграждение предоставената от адвоката
правна помощ се овъзмездява и правните услуги, предмет на представения договор за
правна защита и съдействие, съставляват облагаема възмездна доставка. Осъществяването
на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1 ЗАдв. не съставлява безвъзмездна
услуга, а въпросът как се определя възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС,
е регламентиран в § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е
определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗАдв. ред.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК, Районен съд -
Пазарджик.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. М., ул. „Т.“ № 4, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 60,93 лева,
представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит №
2924992/20.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.12.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „а. т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„В.“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. К., ЕГН **********, с
6
постоянен адрес: с. М., ул. „Т.“ № 4, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 700 лева,
представляваща заплатена без основание сума по Договор за предоставяне на поръчителство
от 20.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.12.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“
№ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес Център „Б.“, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. от АК П., на
основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. сумата в размер на 480 лева с ДДС,
представляващо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „а. т.“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „В.“ № 146, /сграда А/, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. от АК П., на основание
чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. сумата в размер на 480 лева с ДДС,
представляващо адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7