О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV-1461 Година
2019, 05 август гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на пети август година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1145 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната
жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ *********, против решение №
1459 от 10.06.2019 г. по гр.д.806/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В
ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден
да заплати на В.Й.К. от
гр.Бургас, сумата от 1 193,90 лв, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от 186,19 часа за периода от 01.07.2016 г.
до 31.12.2018 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на
30.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА, с която въззивната ОД на МВР -Бургас, е осъдена да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 175 лв, представляваща сбор от дължимата държавна такса за
уважения иск и разноски за производството – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.
Твърди се,
че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на
материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията
на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ
и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно
които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че
положеният от ищцата нощен труд, труд по време на официални празници и време
„на разположение“, е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата
на действалите към процесния период Приложение № 6 към чл.32, ал.1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, и Приложение № 1 към чл.18,
ал.3 и чл.23, ал.1 от Наредбата. Твърди се, че от приетото заключение по СИЕ се
установява, че положеният от ищцата нощен труд своевременно е отчетен и
заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите последователно
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г.,
издадени от Министъра на вътрешните работи. Твърди се, че е необоснован изводът
на съда, че е налице разлика от 186,19 часа между отчетения и заплатен нощен
труд на ищцата, и реално положения от нея. Твърди се, че е необоснован и
неправилен изводът на съда, че тази разлика представлява извънреден труд, който
следва да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на
извънреден труд. Твърди се, че при така направените от съда изводи,
първоинстанционният съд не е съобразил действащите последователно в процесния
период нормативни актове - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., чиито чл.3, ал.3 са с идентични текстове. Твърди се,
че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове
препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която
предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Твърди се, че заявеният в
исковата молба коефициент от 1,143, се получава при приравняването на 7 часа
нощен труд към 8 часа вневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения
по КТ и служебни правоотношения по Закона за държавния служител, но не и в
настоящия случай.
Претендира
се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените
искове.
Няма искания
по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е
постъпил отговор от въззиваемата В.Й.К. от
гр.Бургас, чрез процесуалния й представител адв.Ст.К.
от БАК, с който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се,
че обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци, правилно и
обосновано е, а възраженията на въззивника-ответник са необосновани. Изложени
са подробни съображения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски за въззивното производство. Също няма искания за
допускане на нови доказателства.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас,
БУЛСТАТ *********, против решение № 1459 от 10.06.2019 г. по гр.д.806/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати
на В.Й.К. от гр.Бургас, сумата от 1 193,90
лв, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от
186,19 часа за периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2018 г., които часове са
разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен
като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране
на исковата молба на 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА, с която въззивната ОД
на МВР - Бургас, е осъдена да заплати по сметка на
Бургаски районен съд сумата от
175 лв, представляваща сбор от дължимата държавна такса за уважения иск и
разноски за производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.