Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.12.2017 г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател:
Таня Спасова
секретар Росица
Марковска
като разгледа
докладваното от съдия Спасова гражданско
дело
№ 58 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.А.Х.,
М.Я.Р. и Р.Я.Р., и тримата със съдебен адрес ***, пл. ***, чрез адв. Г.К., с
която е предявен иск установителен иск за собственост с правно основание по
чл.124, ал.1 от ГПК относно следния недвижим
имот - дворно място от 709 кв.м., съставляващо УПИ I-99 в кв. 6 по плана на с. М.,
при граници на УПИ – от двете страни улица, УПИ II-99, УПИ IV-99.
Първоначално исковата
претенция е насочена срещу Н.Р.Б. с ЕГН **********, като с определение № 274 от 21.04.2017 г. съдът е
оставил без движение исковата молба, съответно е представена поправена искова
молба, с която е конституирана допълнително в качеството на необходим другар на
страната на ответника съпругата му И.Р.Б.. Предвид въведеното в производството
спорно правоотношение с предмет гореописания недвижим имот, спорът следва да се
разреши с иск, предявен съвместно срещу двамата съпрузи в качеството на
ответници, за да може и неучаствалият в това производството съпруг да бъде
обвързан от формираната СПН и съответно да се изчерпят между страните всички
спорни въпроси относно правото на собственост върху процесния
имот, още повече от ответната страна е направено възражение за придобиване на
имота чрез давностно владение, текло по време на
брака на ответниците. Дали имотът е съпружеска имуществена общност на ответника
и неговата съпруга е въпрос по съществото на спора, но с оглед обстоятелството,
че съгласно едно от заявените в отговора придобивни
основания, макар и при условията на евентуалност, е налице предположение за
СИО, е било наложително да се изпълнят дадените указания от първоначалния
докладчик по делото, изразяващи се в конституирането на съпругата на ответника
като негов необходим другар. Съгласно разясненията, дадени в т.6 от ТР №1/13 г.
на ОСГТК на ВКС, първоинстанционно решение,
постановено без участието на задължителен другар, следва да бъде обезсилено и
делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на
задължителния другар, след оставяне на производството без движение и даване на
съответните указания на ищцовата страна.
Поддържа се в исковата молба, че ищците са наследници
на Я.Х.М. (Я.А.П.), б.ж. на гр. А., починал на 26.10.1980 г., който притежавал
в с. М. недвижим имот - незастроено дворно място от 709 кв.м., съставляващо
бивш парцел XIV в кв. 2 по предходния план на
селото, понастоящем УПИ I-99 в
кв. 6 по действащия план на с. М., при граници на УПИ – от двете страни улица,
УПИ II-99, УПИ IV-99. Имотът бил
придобит от наследодателя на ищците по силата на нотариален акт за
покупко-продажба № 79, том 3, дело № 825 от 02.11.1971 г. на РС-А..
Ответната страна се легитимирала с
нотариален акт за продажба № 34, том 3, дело № 540 от 09.08.1993 г. на РС-А.,
по силата на който от Ф.Р.Р.(Ф.К.) и нейния съпруг Р. К. им продава описания
имот с пл. № 99, а самата продавачка притежава имота по силата на нотариален
акт за дарение от своите родители № 93, том 1, дело № 184 от 04.04.1988 г. на
РС-А., за който баща й Р.Р.М.се е снабдил с нотариален акт за давностно
владение, издаден по обстоятелствена проверка № 69, том 1, дело № 148 от
18.03.1988 г. на РС-А.. За този нотариален акт се твърди, че е с невярно
съдържание и е нищожен като издаден в противоречие със забранителната
разпоредба на чл.29, т.4 от ЗСГ, поради което и не може да породи вещноправно
действие, поради което и последващите приобретатели на имота не могат да се
легитимират като законни собственици.
Счита се, че ответниците не са могли да придобият
имота по покупко-продажба, нито по давност, тъй като никога не са го владели.
Претендира се постановяване на решение, с
което да се установи по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
описания недвижим имот по силата на наследствено правоприемство от своя
наследодател Я.Х.М., починал на 26.10.1980 г., който го е притежавал въз основа
на нотариален акт № 79, том 3, дело № 825 от 01.11.1971 г. на РС-А..
В законоустановения срок от ответниците са депозирани
отговори, с които се оспорва предявения иск като неоснователен, като ответната страна се е позовала на това,
че е собственик на имота на основание покупко-продажба, осъществена през 1993
г. и при условията на евентуалност – давност с начало на давностното владение
през 1993 г. Оспорва се възражението за нищожност а нотариалния акт №69 от 1988 г.
На основание чл.178, ал.2 от ГПК се възразява срещу доказателствената сила на нотариалния акт, на който се
позовават ищците, поради наличие на зачерквания и неустановен произход, като на
основание чл.183 от ГПК е иска от новоконституираната ответница да се представи
оргинала на нотариалния акт от 1971 г. и при липса на оригинал да се изключи на
основание чл.183, изр. трето от ГПК това доказателство от доказателствата по
делото.
Оспорва се идентичността на
претендирания имот с този по представения от ищците нотариален акт от 1971 г.
Оспорва се, че ищците изобщо
са осъществили владение върху имота, като владението е осъществявано от
ответниците, считано от 1993 г., които първоначално са работили лично, а
впоследствие чрез трети лица, на които са го предоставили за работа.
Въз
основа на събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът
намира следното:
Ищците се легитимират с документи за
собственост, а именно: С
нотариален акт за продажба на недвижим имот №
79, том 3, дело № 825 от 02.11.1971 г. на РС-А., от който е изискан официално
заверен препис от СВ при РС-А. на л.46
от делото, наследодателят на ищците Я.А.П., починал на 26.10.1980 г.,
придобива от А.П.П. недвижим имот в с. М., съставляващ незастроено дворно място
от 709 кв.м., представляващо парцел ХIV в кв.2
по плана на селото, при граници: от две страни улица, А.Ф.С., блок на ТКЗС.
Като документ, представен при изповядване на сделката, е посочено нотариален
акт по дело № 824/1971 г., от който е представен официално заверен препис от СВ
при РС-А. на л.166 от делото. Видно
е, че нотариалният акт е издаден по обстоятелствена проверка за собственост на
недвижим имот по давност на името на Х.М.А.Ф.. Наследодателят на ищците Я.Х.М.
е син на Х.М.А. (удостоверение за родствени връзки на л.172 от делото), а свидетелят Х.Х.М., чичо на ищеца, сочи в
съдебно заседание от 03.04.2017 г., че дядо му се е казвал Х.М.П., като с оглед
промяната на имената на българските граждани от турски произход е имало някакво
объркване в имената му. Показанията на този свидетел са дадени много преди
представяне на нотариален акт по дело № 824/1971 г., поради което съдът не ги
поставя под съмнение що се касае достоверността относно имената на участниците
в сделката. Предвид безспорно намерилия място исторически период за съда не
остава никакво съмнение при хронологичното проследяване на данните по двата
нотариални акта, разгледани в контекста на останалите доказателства, че
вписаният като прехвърлител А.П.П. е Х.М.А. (Пъндък), явяващ се баща на
наследодателя на ищците Я.Х.М., вписан с имена в нотариалния акт Я.А.П. с
документ за самоличност № 214503/967 г., издаден от Уч-к НМ гр. А.. Представена
е декларация за идентичност на имена на Я.Х.М. с Я. Р. Първанов на л.49 от делото, като възражението, че
това не било лицето, посочено като купувач по нотариалния акт за
покупко-продажба не се възприема. При изповядване на сделката купувачът Я.А.П.
се е представил с документ за самоличност № 214503/967 г., издаден от Уч-к НМ
гр. А., който е вписан като номер на личен паспорт в представения личен
регистрационен картон на Я.Х.М. на л.61
от делото, в което са описани родствените връзки на купувача с децата му Р.
и М., съпругата му Д. А. А. и родителите му Х. М.ов П.и Ф. Х.ова М.ова.
Задраскванията и зачеркванията, на които се позовава ответната страна, касаят
промени, правени в периода на смяната на българските граждани от турски
произход от държавните институции през този исторически период от време, поради
което съдът не възприема възраженията като основателни.
Ответниците се легитимират с документи за собственост,
а именно: С нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 34, том 3, дело № 540 от 09.08.1993 г. на РС-А., по
силата на който от Ф.Р.Р.(Ф.Р.А., Ф., Ф.К. – данни в нотариалните актове и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена – л.51 от делото) и
нейния съпруг Р. К. продава на ответника Н.Р.Б. празно дворно място,
съставляващо парцел I-99 в кв.6 по плана на с. М. с
площ от 715 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 80 кв.м., при граници: от
две страни улици и парцели II-99 и IV-99, а самата продавачка притежава имота по силата на
нотариален акт за дарение от своите родители № 93, том 1, дело № 184 от
04.04.1988 г. на РС-А., за който баща й Р.Р.М.(Р.Х.М., Р.М. – данни в
нотариалните актове и удостоверение за идентичност на лица с различни имена на
л.50 от делото) се е снабдил с нотариален акт за давностно владение, издаден по
обстоятелствена проверка № 69, том 1, дело № 148 от 18.03.1988 г. на РС-А..
От заключението на вещото лице В.Г. се установява, че
е налице частична идентичност между имотите, описани в нотариалните актове за
собственост на двете страни. За селото има два плана – първият план е одобрен
със Заповед № 2190 от 06.06.1938 г., по време на който е издаден нотариалния
акт на ищците № 79, том 3, дело № 825 от 02.11.1971 г. на РС-А., а вторият сега
действащ план е одобрен със Заповед № РД 09-190 от 29.11.1985 г., по време на
който е издаден нотариалния акт на ответниците № 34, том 3, дело № 540 от
09.08.1993 г. на РС-А.. Бившият парцел ХIV в кв.2 по първия план на селото, описан в нотариалния
акт на ищците, съвпада частично с парцел I-99 в кв.6 по сега действащия план на селото, описан в
нотариалния акт на ответниците, като в парцел I-99 в кв.6 попада площ от 470 кв.м. от бившия парцел ХIV в кв.2, а останалите 239 кв.м. от него попадат в
уличната регулация. Процесното место от 470 кв.м. е защриховано в зелено на
комбинираната скица на вещото лице В.Г., приложена към заключението на вещото
лице на л.81 от делото. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
тъй като същото не се оспорва от страните, а няма доказателства, които да го
разколебават, съответно да обосновават извод, че същото страда от непълноти или
неправилност.
Разпитани са водените от ищците свидетели Г.О. Х. и Х.Х.М.
и водените от ответниците свидетели Ф.А.Х. и Ф.Ю.И.. Установява се, че
наследодателят на ищците Я.Х.М. е получил мястото от своя баща, като го е
владял до смъртта си (починал на 26.10.1980 г. съгласно представеното
извлечение от акт за смърт на Я.Х.М. на л.93
от делото). След смъртта мястото запустяло и останало безстопанствено. Нито
се работило, нито имало ограда, като това положение продължило около 15-20
години. Последните години същото място започнало да се обработва от „Ф.“. Тези
данни за процесното място се извеждат от показанията на свидетелите, водени от
ищците Г.О. Х. и Х.Х.М., които са близки на ищците и в този смисъл знаят
ранната история на мястото, поради което съдът няма основание да не ги приеме
за достоверни, като все пак зачете възможната заинтересованост на свидетелите.
Самата „Ф.“ А. Х. е разпитана като свидетелка по делото, като потвърждава
данните по показанията на свидетелите на ищците, че обработва процесното място
вече шест – седем години, като отглежда тютюн в него. Нейните показания са
по-конкретни и по-подробни за времето, когато мястото е взето от Н.Б.,
доколкото свидетелката има преки впечатления от начина, по който се ползва и
стопанисва мястото. Мястото работи със съгласието на съпрузите – ответници Н. и
И.Б., които от няколко години живеят извън страната и не желаят мястото да
запустява. Оградата се оправя от Н.Б., който през лятото се връща в страната,
като за времетото, от както го работи свидетелката оградата е поправяна поне
3-4 пъти. Мястото преди това го работела И., съпругата на Н., която сеела в
него тютюн, боб и царевица, а самият Н. го взел от „Р.“, който се изнесъл в
Турция през 1989 г. Свидетелката познава мястото добре, тъй като се занимава
със земеделие и от дълги години обработва под наем земеделска земя в района на
процесното място, включително процесното място през последните шест – седем
години, за което получила разрешение от съпрузите Н. и И.Б.. Подобни данни се
съдържат и в показанията на свидетеля Юсеин Ибаш, който знае, че мястото е
обработвано от Р., който като се изнесъл в Турция през 1989 г. го дал на Н..
Съдът възприема показанията на свидетелите, като
счита, че показанията на свидетелите кореспондират помежду си и се допълват
взаимно, като се има предвид, че свидетелите свидетелстват за изключително
продължителен период от време, през който част от тях са живели извън страната,
а други свидетели, макар в страната, са променили постоянното си местоживеене ***.
Не следва да се игнорира обстоятелството, че свидетелите на ищците са техни близки
роднини, но дори техните показания спомагат за установяване на фактическото
положение досежно имота. Свидетелите на ищците заявяват, че имотът запустял за
15-20 години след смъртта на наследодателя на ищците, не знаят кой го е
обработвал след това, но сочат, че последните години това е свидетелката Ф. Х..
Празнотата в техните показания се допълва с показанията на самата Ф. Х., която
заявава, че работи имота със съгласието на ответниците – съпрузи, които са го
обработвали преди нея. Данните по показанията на ищците, че имотът не се е обработвал
15-20 години след смъртта на наследодателя на ищците, представения нотариален
акт за покупко – продажба в полза на ответната страна от 1993 г., който
хронологически следва именно периода на запустяване и безстопанственост, сочен
от свидетелите на ищците, ведно с данните по показанията на свиделката Ф. Х. са
повече от достатъчни да обосноват, че за периода след 1993 г. имотът е работен от
ответниците съпрузи. Следва да се отчете, че свидетелите на ищците не споделят
наблюдения имотът да е работен от ищците, а само сочат, че в някакъв момент единият
от синовете започнал да търси земята на баща си, съответно между страните
възникнал конфликт досежно процесния имот. Разгледани в цялост, при отчитане на
продължителността на времето, за което се проследява историята на имота, съдът
намира, че няма основание да не възприеме показанията на свидетелите, доколкото
показанията взаимно се допълват и хронологически кореспондират с представените
писмени доказателства. Анализът на фактическите данни по показанията на
свидетелите, разгледани в контекста на представените писмени доказателства за
собственост на двете страни, ясно сочи хронологията относно процесното място. Първоначално
мястото е работено от наследодателя на ищците, а след смъртта му известно време
стояло запустяло. След като Н.Б. го взел от Р. М. по договора за
покупко-продажба, мястото отново започнало да се обработва и стопанисва, като
първоначално го обработвали ответниците - съпрузи, а след това по договорка с
тях го взела, за да го работи свидетелката Ф.А.Х., което състояние продължава и
понастоящем.
При така установените фактически данни съдът намира,
че предявената искова претенция за установяване на правото на собственост на
ищците е изцяло неоснователна, като съображенията на съда са следните:
Ищците се легитимират с документи за собственост, въз
основа на които може да се заключи, че към 1971 г. наследодателят на ищците Я.Х.М.
е придобил парцел ХIV в кв.2 по стария план на
селото, от който 470 кв.м. попадат в площта на парцел I-99 в кв.6 по сега действащия план на селото, а
останалите са в улична регулация. Възраженията относно липсата на идентичност
на ответната страна съдът намира за неоснователни за частта от 470 кв.м.,
защриховани в зелено на комбинираната скица на вещото лице В.Г.. Заключението
на вещото лице В.Г. за частична идентичност не е оспорено, като кореспондира с
данните по показанията на свидетелите Г.О. Х. и Х.Х.М., от които се обосновава
извод, че има съвпадение между имота, стопанисван от Я.Х.М. до 1980 г. и имота,
който понастоящем се работи от свидетелката Ф.А.Х., а от показанията на
последната безспорно се установява, че свидетелката работи имота на ответника Н.Б..
С оглед на това съдът приема, че ищците доказват, че по силата на нотариален акт
за покупко – продажба № 79, том 3, дело № 825 от 02.11.1971 г. на РС-А., че техният
наследодател Я.Х.М. е станал собственик на 470 кв.м., попадащи в парцел I-99 в кв.6 по сега действащия план на селото.
Същевременно данните са безспорни, че след смъртта на наследодателя през 1980
г. имотът е изоставен от наследниците, поради което
следва да се прецени основателността на възраженията на ответниците.
Ответниците противопоставят документи за собственост,
които датират от периода след смъртта на наследодателя на ищците Я.Х.М., като
навеждат две основания за собственост при условията на евентуалност. На първо
място, претендират, че са придобили собствеността върху имота въз основа на
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 34, том 3, дело № 540 от
09.08.1993 г. на РС-А., като собствеността на праводателя на продавача по договора
за покупко-продажба е възникнала на оригинерно правно основание - давностно
владение, за което се представя нотариален акт за давностно владение № 69, том
1, дело № 148 от 18.03.1988 г. на РС-А.. На второ място, твърдят, че ако не се
приемат документите за собственост на праводателите им, то се позовават на
изтекла в тяхна полза давност с начало на давностното владение от 1993 г., поставено
въз основа на нотариалния акт за покупко-продажба № 34, том 3, дело № 540 от 09.08.1993 г. на
РС-А..
Правоизключващото възражение на ответната страна съдът
намира за основателно, доколкото се установи по делото, че след покупко-продажбата
през 1993 г., обективирана в нотариалния
акт за покупко-продажба № 34, том 3,
дело № 540 от 09.08.1993 г. на РС-А., фактическата власт върху дворното място е
придобита и се осъществява от ответната страна, лично от двамата съпрузи –
ответници Н. и И.Б. и чрез трети лица, каквато е свидетелката Ф.А.Х.. Продавач
на ответната страна е Ф.К., която с нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 34, том 3, дело № 540 от 09.08.1993 г. на РС-А., прехвърля имота на ответника
Н.Р.Б., а самата продавачка се легитимира като собственик по силата на дарение,
извършено от нейния баща Р. М., снабдил се за имота с нотариален акт за
давностно владение № 69, том 1, дело № 148 от 18.03.1988 г. на РС-А.. Доколкото
данните сочат, че наследодателят на ищците е владял имота до 1980 г., дори да
се приеме, че незабавно след неговата смърт Р. М. е поставил началото на
фактическа власт върху имота, то към 1988 г., когато се е снабдил с нотариалния
акт за давност № 69, том 1, дело № 148 от 18.03.1988 г. на РС-А., очевидно в негова
полза не е бил изтекъл изискуемия 10 годишен срок, за да се осъществи фактическия
състав на придобивната давност и съответно да стане собственик на оригинерно
правно основание, за да го прехвърли успешно на на дъщеря си Ф. К.. Още повече,
семейството им емигрира в Република Турция през 1989 г. Проследени хронологично
документите за собственост на праводателите на ответната страна, в контекса на
събраните гласни доказателства, не установяват категорично собствеността на праводателите
на ответника към момента на покупко-продажбата, обективирана с нотариален акт №
34, том 3, дело № 540 от 09.08.1993 г. на РС-А.. От друга страна, фактът, че Н.Б.
е придобил имота от лица, които не са собственици, не означава, че сделката за
покупко-продажба е нищожна. Продажбата на чужда вещ, осъществена с нотариален
акт № 34, том 3, дело № 540 от 09.08.1993 г. на РС-А., не е нищожна, като
договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 34, том 3, дело №
540 от 09.08.1993 г. на РС-А., е годно правно основание по смисъла на чл.70 от
ЗС, т.е. осъществен в полза на ответната страна е фактическият състав на
добросъвестното владение. В тази връзка писмените и гласните доказателства
кореспондират помежду си и са категорични, че въз основа на договора за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 34, том 3, дело № 540 от
09.08.1993 г. на РС-А., ответниците са осъществили спокойно, явно и
непрекъснато владение върху имота като свой, като са го обработвали лично съпрузите
и чрез свидетелката Ф.А.Х. повече от пет години, считано в периода след 1993 г.
до предявяване на исковата молба, депозирана в съда на 22.01.2016 г. Добросъвестността се предполага до доказване
на противното, а доказателствата по делото не разколебават законовата
презумпция. Видно е, че при изповядване на сделката за покупко-продажба през
1993 г. продавачът по сделката е представил документи, удостоверяващи
собственическите му права върху имота, а това обосновава извод, че в качеството
на купувач по сделката ответникът е действал добросъвестно, сключвайки договора
за покупко-продажба с убеждението, че го купува от неговия собственик. Ищците
оспорват собствеността на праводателите на ответника Н.Б. (а от там и
неговата), но не доказаха, че са продължили да владеят имота след смъртта на
своя наследодател, като от показанията на водените от тях свидетели се
установява точно обратното - че след смъртта на наследодателя им владението е
изгубено, като неговите наследници нито са търсили имота, нито са го
стопанисвали и обработвали. Тези фактически данни, ведно с представените по
време на изповядване на сделката документи за собственост, повече от
категорично обосновават извод, че ответната страна е била добросъвестна по
време на покупко-продажбата, обективирана с нотариален акт № 34, том 3, дело №
540 от 09.08.1993 г. на РС-А..
С оглед горното като приема, че ответниците доказаха
направеното от тях възражение за давност по отношение на 470 кв.м., които
съвпадат с претендирания от ищците имот, а за останалата част не се установи,
че е налице идентичност, съдът намира, че исковата претенция следва да се
отхвърли изцяло.
Разноски не се присъждат на ответниците, тъй като не
са представени доказателства, че такива са реално сторени по делото.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д.А.Х., с ЕГН **********,***,
Търговишка област, М.Я.Р. с ЕГН **********,***, и Р.Я.Р., с ЕГН **********,***,
и тримата със съдебен адрес ***, пл. ***, чрез адв. Г.К., срещу Н.Р.Б. с ЕГН ********** и съпругата му
И.Р.Б. с ЕГН **********, за признаване за установено на правото на собственост
по отношение на следния недвижим имот – незастроено
дворно място с площ от 709 кв.м., съставляващо парцел I-99 в кв.6 по действащия план на с. М., общ. А., област
Б., при граници: от две страни улици и парцели II-99 и IV-99.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Б.кия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия………………………