РЕШЕНИЕ
№260047
гр.Добрич, 01.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на десети
февруари през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
2. ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря П.
ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №979 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба
вх.№260537/18.08.2020г., от В.Д.С., ЕГН **********, постоянно пребиваваща във Федерална Република
Германия, ***, гр. Б.З., А.О.№**,
чрез адв.В. К., срещу решение №676/20.07.2020г., поправено с решение
№260167/21.10.2020г., по гр.д.№4578/2020г. на ДРС, постановено с участието на трето
лице „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД гр.С., помагач на страната
на ответника ЧСИ С.Р.С., с което
се ОТХВЪРЛЯ предявеният от нея иска
с правно основание чл.441 от ГПК във вр.
с чл.45 от ЗЗД и чл.74 от ЗЧСИ, за осъждане на ЧСИ С.Р.С., рег. № *** в КЧСИ,
с район на действие ДОС, служебен адрес: гр. Д., пл. „С.” №*, ет.*, за заплащане от
ответника на ищцата на сума в размер
на 2,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп.дело № 20157390400614 и изп.дело № 20167390400114 по описа на този
ЧСИ, формирано по размер от погасената
от паричните средства на В.Д.С. банкова такса за
превода на сумата от 1 569,01 лева, извършен на 02.01.2018г. от нейната банкова сметка *** „Прокредит банк”АД по сметка
на ЧСИ.
Въззивникът намира решението
за незаконосъобразно и противоречащо на събраните по делото
доказателства. Доказано било, че непозволеното
увреждане е именно вземането от ЧСИ на сума от
сметката и , която след завеждане на исковата молба
била възстановена обратно. Ако действието
на ЧСИ било законосъобразно, не и било ясно защо
ЧСИ и върнал сумата. С тези доводи иска
отмяна на решението и постановяване на ново за
уважаване изцяло на исковата и претенция
с присъждане на разноски. Подробно обосновава възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подала
насрещната страна със становище за
недопустимост на възражението за прекомерност, в случай че се отнася
за присъденото с
първоинстанционното решение адвокатско
възнаграждение, респ. за преждевременност на същото, в случай,
че се отнася
да адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция. Правилно намира обжалваното решение за отхвърлне
на иска за
обезщетение в размер на 2.50лева и иска потвърждаването му. Аргументира извод за липса на
незаконосъобразни действия във връзка със
събиране на суми по изпълнителното
дело с факти и обстоятелства по същество на спора,
излагани и в хода на първоинстанционото производство. Иска потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана
в срока по чл.259 от ГПК, от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване
на неизгодното за него първоинстанционно
решение, отговаря на изискванията
на чл.260 и 261 от ГПК.
По повод жалбата Д.кият окръжен
съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях
и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията
си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
Атакуваното
решението/основно и допълнително/ е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена
форма, подписано, като волята на
съда е изразена по начин, който
позволява да се изведе нейното
съдържание.
Гр.д.№4578/2019 г. на ДРС е образувано
след обезсилване с решение №282 от 18.11.2019г. по в.гр.дело №485/2019г. на ДОС
на решение №351/21.03.2019 г. по гр.д.№1073/2018 г. на Д.кия
районен съд, поправено с решение №716/18.06.2019 г., в частта, с която ЧСИ С.Р.С. с район на действие ДОС и служебен
адрес гр.Д.,пл. „С.” №*,ет.* е осъден да заплати на В.Д.С. с ЕГН **********, постоянно
пребиваваща във Федерална Република Германия,***,гр. Б.З., А.О.№**, сумата от
2,50 лв /два лева и петдесет стотинки/,представляваща
банков комисион /такса превод/, удържан от „Сибанк България” АД на 28.03.2018 г. при извършения превод
на сумата от 1 569,01 лв от банковата сметка на ищеца
В.Д.С. по сметката на ЧСИ С.Р.С., за
разглеждане на предявения иск за осъждане на ЧСИ С.Р.С. да заплати на В.Д.С.
сума в размер на 2,50 лв, представляваща обезщетение
за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дела №20157390400614 и №20167390400114 по описа на
горния ЧСИ,формирано по размер от погасената от паричните средства на В.С.
банкова такса за превода на сумата от 1 569,01 лв,извършен
на 02.01.2018 г. от нейната банкова сметка *** „Про
Кредит Банк“ АД по сметка на ЧСИ.
Няма спор по фактите, установява се и
от събраните доказателства/книжата по изп.д.№20167390400114
и изп.д.№20157390400614 по описа на ЧСИ Сл.С./, че по молба 24.02.2016г. на И.Д.Р.на основание изпълнителен лист
№21/17.02.2016г., издаден от
ДОС по гр. д. №685/2012г. в полза на А.Т.е образувано изп. дело №20167390400114 по описа на ЧСИ Сл.С., за
събиране на прехвърленото му с договор от 17.02.2016г. парично вземане - сумата
от 750лв. съдебни разноски, т.е. за реализиране правата на Р. в качеството му
на цесионер за прехвърленото му вземане по
изпълнителния лист, издаден в полза на цедента А.Т..
Прехвърлянето на вземането
е настъпило след издаването на изпълнителния лист и преди инициирането на изпълнителния
процес. Безспорно активната и пасивната легитимация в изпълнителното производство се определя
от изпълнителния лист, като правилото гласи, че взискател
може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор. От това
правило може да има отклонения, свързани с универсално или частно правоприемство, като при последното, когато се прехвърлят притезания след издаване на изпълнителния лист активно
легитимиран като взискател ще бъде частният
правоприемник. Това свое качество последният следва да докаже с писмени
документи, съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК. Процесният
случай е такъв, при което не е налице образуване на изпълнително дело без наличие
на изпълнителен титул, оправомощаващ като взискател И.Д.Р..
Изп.д.№20167390400114 е образувано
срещу длъжниците В.С. и П. С.-В.. По искане на взискателя, с разпореждане на ЧСИ от 24.02.2016г. изп.д.№20167390400114 е присъединено към изп.д.№ 20157390400614, образувано по-рано /05.10.2015г./срещу
същите длъжници за събиране на паричното вземане на Е.
П. Т. -1250лева съдебни разноски, за което е бил издаден изпълнителен лист от
01.10.2015г. по гр.д.№685/2012г.на ДОС.
Срещу В.С. е предприето налагане
на запор върху банкова сметка *** „Про Кредит Банк“ АД и банкова сметка *** „Сибанк“
АД /разпореждане на ЧСИ от 04.12.2017 г. на лист 115 от изп.д.№
20157390400614/. В изпълнение на наложените запори на 02.01.2018 г. от „Про Кредит Банк“ АД е преведена
от сметка на В.С. по сметка на ЧСИ сумата от 1 569,01 лева /преводно нареждане
на лист 132 от изп.д.№20157390400614/. В резултат на
превода от сметката на В.С. в „Про Кредит Банк“ АД, дългът й по изпълнителното дело е погасен и на
18.01.2018г. същото е приключено с акт на ЧСИ С. С. /л.138 по изп. дело № 614/2015г./.
Запорът върху банковата сметка на
В.С. в „Про Кредит Банк“ АД
представлява принудително действие от страна на ЧСИ, което е реализирано с
превеждането на сумата от 1 569,01 лева при законосъобразно принудително
изпълнение, инициирано от надлежния взискател-частния
правоприемник на кредитора по изпълнителния лист, и при липсата на незаконосъобразно
поддържане от ЧСИ на висящност на цитираното
изпълнително дело въпреки настъпване на перемпция /прекратяване
на изпълнителното производство поради бездействие на взискателя в
период от 2 години/, предвид данните за образуване на изп.
дело №20167390400114 на 24.02.2016г., приключването му на 18.01.2018г.,
налагането на запори на 04.12.2017г. с характер на изпълнителни действия,
прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. При това положение удържаната от
паричните средства на В.С. сума като банкова такса в полза на „Про Кредит Банк“ АД за превода на
сумата от 1 569,01 лева на 02.01.2018 г. не е резултат на неправомерни действия
на ЧСИ.
Вън от предмета на настоящия спор за
вреди от неправомерни законосъобразни действия на ЧСИ и не подлежат на
обсъждане доводите на въззивника относно повторното събиране на същата сума и
удържането на банкова такса на 28.03.2018г./след образуване на настоящия
процес/ впоследствие на извършен банков превод от друго трето задължено лице- „СИБАНК”АД
от банковата сметка на В.С. по банковата сметка на ответника, в следствие на
наложен и върху нея запор, и връщането и
от ЧСИ по сметка на ищцата на 29.03.2018г.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ
във връзка с чл.45 от ЗЗД на ищцата за сумата от 2.50лева се явява недоказана и
следва да се отхвърли.
Обжалваното решение
следва да бъде потвърдено с препращане на основание чл.272 от ГПК и към
мотивите на същото .
С оглед изхода от въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебни разноски за
настоящата инстанция в размер на 300лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство, реалното плащане на което по
банков път/както е уговорено в договора/ е удостоверено с представеното
платежно нареждане от 16.12.2020г./л.30 от делото/. Възнаграждението за
адвокатска защита и съдействие по предявения иск с цена 2.30лева, изчислено
според разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №* от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, възлиза
на сумата от 300лева. Не са налице предпоставките на чл.9 от Наредбата, тъй
като защитата на въззиваемата страна не се свежда само до подаване на отговор/адвокатът
се е явил в открито съдебно заседание, депозирал е и писмена защита/. Степента
на правна и фактическа сложност на делото е ниска, но законът предоставя на
съда правомощието да намали претендираното
възнаграждение до установените с Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет,
минимуми.
С оглед
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№676/20.07.2020г., поправено с решение №260167/21.10.2020г., по
гр.д.№4578/2020г. на ДРС.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН **********, постоянно
пребиваваща във Федерална Република Германия, ***, гр. Б.З., А.О.№**, ДА
ЗАПЛАТИ на ЧСИ С.Р.С., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие ДОС, служебен
адрес: гр. Д., пл. „С.” №*, ет.*, сторените съдебни разноски в размер на 300
лева платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.1 от ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.