РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 11.04.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на седми април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря В.А., като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №853
по описа за 2017година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД против Т.С.Е., в която се твърди, че между
ТБ“Райфайзенбанк“ЕАД и ответника на 18.03.2010г.,е сключен договор за издаване
на кредитна карта с първоначален кредитен лимит 500лв.Посочва се, че ползвана
сума се олихвява с 18.5% на годишна база.лихвата се начислява върху ползваната
част от лимита за периода, който е ползван и върху неплатените по договор а
суми.Твърди се, че всеки месец се изпраща месечно извлечение за начислените
лихви и такси, за длъжимата минимална вноски и срок
за погасяване, като неполучаването на това извлечение не освобождава длъжника
от плащане.Твърди се, че поддържането на картата е свързано с разноски.Твърди
се, че срокът на договора е три години и същият може да бъде продължен, ако
картодържателя не е в просрочие към момента на
изтичане валидността на договора -18.03.2013г.Посочва се, че първото допуснато просрочие е от дата 18.01.2013г.Твърди се, че се дължи и
лихва за забава .Посочва се, на 28.03.2013г.
е прехвърлено вземането от първоначалния кредитор от ответника на ищеца. Твърди
се в която се твърди, че са предявени настоящите искове, тъй като ответникът е
подал възражение срещу заповед по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр.д.№8043/2016г.
на ПлРС. Предявени са искове само за следните суми: 500лв. – главница;184,28лв. – законна лихва за
периода от 29.03.2013г. до 20.11.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 01.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
Вземането произтича
от следните обстоятелства: Сключен между ТБ“Райфайзенбанк“ и длъжника Договор за издаване на
кредитна карта от 18/03/2010г.; сключен Договор за цесия
от 28/03/2013г. между кредитора и ищеца; уведомление до длъжника на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД.Претендират се и разноски.
Ответникът е оспорил предявените
искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№9094/2016г. по описа на ПлРС е, че от страна
на дружеството е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №5752/02.12.2016г.
за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за сумата следва 500лв. – главница;184,28лв. – законна лихва за
периода от 29.03.2013г. до 20.11.2016г.,183,15лв. договорна лихва за периода
18.01.2013г.-18.03.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 01.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
Вземането произтича
от следните обстоятелства: Сключен между ТБ“Райфайзенбанк“ и длъжника Договор за издаване на
кредитна карта от 18/03/2010г.; сключен Договор за цесия
от 28/03/2013г. между кредитора и ищеца; уведомление до длъжника на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В законовия двуседмичен срок е подадено възражение
от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането
си. Предявени са искове посочените суми: 500лв. – главница;184,28лв. – законна
лихва за периода от 29.03.2013г. до 20.11.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 01.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
Спорен по делото е въпросът: налице ли е прехвърляне на
валидно задължение от цедента на цесионера.
Не е спорно, че между ТБ“Райфайзенбанк“ЕАД и ответника на 18.03.2010г.,е
сключен договор за издаване на кредитна карта с първоначален кредитен лимит
500лв. Крайния срок на договора е 18.03.2013г. Видно от представените
по делото: договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 28.03.2013г. сключен между ТБ“Райфайзенбанк“ и ищеца, е че е прехвърлено вземането към ответника.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор му съобщи за станалото
прехвърляне.Съдът се позовава на
приложените по делото доказателства и на задължителната съдебна практика на
ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК-Решение№123/24.06.2009г. по
т.д.№12/2009г.Съгласно същата, уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство по предявяване иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано.
По делото е назначена СИЕ,
като ВЛ посочва, че след направена проверка при кредиторите, дължимите суми
,съгласно договора, са 500 лв. главница и 185,52лв. лихва за забава.Заключението
е прието от съда, като обективно, компетентно, и неоспорено от страните
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив.В случая съдът определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.- определено
по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който
размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер
от 50лв. - до 150лв.Следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение 50лв., след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 75лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона
за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1-или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да
се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство общо
375лв., от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение
и 75лв. д.т. и 200лв. за ВЛ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн.
чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Т.С.Е. с ЕГН ********** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София,п.к.1407, р-н Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, сумите: 500лв. – главница;184,28лв. – законна лихва за периода
от 29.03.2013г. до 20.11.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 01.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №5752/02.12.2016г. по ч. гр.д.№9094/2016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Т.С.Е. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1407, р-н Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, сумата общо 375лв.,
представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Т.С.Е. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София,п.к.1407, р-н Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, сумата
общо 75лв. - разноски по ч.гр.д.№9094/2016г. по описа на ПлРС
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :