Определение по дело №499/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260084
Дата: 27 октомври 2020 г.
Съдия: Деница Цанкова Стойнова
Дело: 20205000600499
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 260084

гр. Пловдив.27.10.2020г.

 

               В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

       

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                           ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                      ДЕНИЦА СТОЙНОВА

                                                

след като се запозна  с докладваното  от съдия Стойнова ВЧНД № 499/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:          

 

    Производството е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.

    Образувано е по саморъчно изготвена от осъдения А.М.А. жалба против определение  от 08.10.2020г., постановено по ЧНД № 2259/2020г. по описа на ОС Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода. С жалбата се изразява несъгласие със съдебния акт  и се отправя искане атакуваното определение да бъде отменено, като Апелативният съд постанови ново, с което А.М.А. да бъден условно предсрочно освободен по реда на чл.70 и сл. от НК.

   ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна.

   Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея съображения.

   При постановяване на определението си, окръжният съд е допуснал съществен порок, който не може да се отстрани от настоящата инстанция и налага определението да се отмени на процесуално основание, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС – Стара Загора.

   Изискването за мотивиран съдебен акт е валидно за всички актове, без значение в какво производство те се постановяват. Когато първоинстанционният съд не е изразил  ясно и непротиворечиво съображенията си в подкрепа/отричане на наличието на предвидените законови предпоставки за уважаване или оставяне без уважение на предложението за предсрочно условно освобождаване на лишен от свобода, то съдебният му акт не може да бъде подложен на обективен и обстоен въззивен контрол. По законодателен път с промените в чл.440 от НПК / с ДВ, бр.63 в сила от 05.11.2017г./ се  предвиди инстанционен контрол върху актовете на окръжните съдилища, като неправилно и незаконосъобразно би било съображенията на първата инстанция да се подменят безмотивно или спорните въпроси да се решат от една инстанция, което би лишило осъденото лице от законово разписаното двуинстанционно производство по този вид дела.

  Прочитът на атакуваното определение показва, че докато на л.27, л.28 от делото на окръжния съд, след излагане на теоретичните постановки, окръжният съд се е опитал да мотивира становище, че за А. не са налични предпоставките, разписани в чл.70 от НК, на л.27 – гръб, последен абзац и на л.28 в два поредни абзаца, се сочи, че А. е дал доказателства за своето поправяне и превъзпитание, че предложението е основателно и са налице всички предпоставки да се уважи, като дори е определил изпитателен срок и изтърпяване в неговите рамки на пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК. Изненадващо, с диспозитива на определението, окръжният съд е „избрал“, неясно по какъв критерий, първата от застъпените напълно противоречиви в определението му тези и е оставил без уважение предложението за предсрочно условно освобождаване на осъдения А.М.А.. Посоченото е пречка за осъденото лице, за предложилия освобождаването началник на Затвора – Стара Загора и за прокуратурата да разберат - ще се освобождава ли предсрочно А. или не, по какви съображения и при какви условия, пречка е и този състав да проконтролира действителната воля на окръжния съд. И макар, че по правило - чл.345 ал.2 от НПК, въззивният съд, когато отмени определението следва да реши делото по същество, в случая порокът е дотам съществен, че не може да се отстрани от апелативния съд, който иначе ще реши делото като една инстанция, а не това е законодателния смисъл, вложен в цитираните по-горе изменения в чл.440 ал.2 от НПК. И в случая, този състав намира, че законосъобразното решение е именно отмяната на първоинстанционното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Стара Загора, тъй като това е единствения възможен начин да се осигури, за всички страни, реалното провеждане на двуинстанционно производство по поставения на разглеждане пред съдилищата правен въпрос.    

  Мотивиран от казаното,  ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:

 

           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

  ОТМЕНЯ определение  от 08.10.2020г., постановено по ЧНД № 2259/2020г. по описа на ОС – Стара Загора.

  ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

 

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                      

                                           ЧЛЕНОВЕ: