Р Е Ш Е Н И Е №
І-47
град Бургас
, 17.05. 2019
година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............осми май..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева-Маркова
Пламена Върбанова
при секретаря А.
Цветанова като
разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 211 по описа
за
2019
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Е.Й.М. от *** -ищец по гр.д. № 2915 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2699/27.12.2018 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен предявения иск от въззивника против П.С.М. от *** за предоставянето на родителските права по отношение на детето С. Е. М. ,род. на **.**.**** г.,на бащата ,определяне местоживеенето на детето при бащата и определяне на ограничителен режим на лични отношения с майката ,като е предоставил родителските права на майката П.М. , определил местоживеенето на детето при нея на адреса й в гр. *** и определил режим на лични отношения с бащата ,като го е осъдил и да заплаща месечна издръжка в размел на 127,50 лв..
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
считат същото за незаконосъобразно , неправилно и необосновано.
Сочи
се на първо място ,че решаващият съд,въпреки ,че е изследвал доказателствата в тяхната съвкупност ,при
анализирането им е достигнал до неправилно и необосновано решение.
На
първо място се подчертава ,че по делото е категорично установено /включително и
от представения социален доклад на Дирекция“Социално подпомагане“/,че при отглеждането от бащата се задоволяват адекватно базовите,здравни и психологически
потребности на детето,създадена е
сигурна и безопасна среда за правилното му отглеждане ,осигурен е необходимия
надзор и спокойна среда за развитие ,битовите условия на адреса на бащата са
напълно подходящи за отглеждането му. Докато
макар и в изготвения социален доклад от Д“СП“-гр.Ямбол да е констатирано ,че жилището на майката е с
добри хигиенно –битови условия за живеене и отглеждане на дете,това не отговаря
на истината ,тъй като процесуалният представител на ищеца лично се е уверил , че
къщата на адреса в Я. е в изключително лошо състояние .Твърди се ,че
констатациите на социалните работници са некоректни ,имайки предвид и че те
никога не са виждали детето С. .Фактите са ,че майката на 20.03.2018 г. напуска семейното жилище,като изоставя
болното си дете С. и с бебето Д. отива
да живее при родителите си в гр. Я.,като от тогава не е направила нито един
опит за контакт с детето С.,демострирайки през това време безразличие към
съдбата му.
Сочи
се също ,че бащата е с постоянна работа
и с добри доходи,завършва средното си образование и прави всички усилия да
подобри социално-битовите си условия за живот.За разлика от това майката е
почти неграмотна ,с начално образование,не само е безработна ,но няма нито един
ден трудов стаж.Показва абсолютна незаинтересованост към детето и единствените
грижи ,които е полагала за него през
годините са случаите ,когато се е
налагало да постъпи с него в болница /макар че последния път е отказала/.Тя не
е успяла да изгради емоционална връзка с детето .Бабата и дядото на детето по
бащина линия са поели грижите за детето ,а дядото е поел всички грижи относно здравословното състояние
на детето .И двамата са грамотни ,дядото Й. има постоянна работа и добре заплатена и завършва средно образование .Отглеждането
на детето в подобна среда би оказало
положителен ефект върху неговото развитие.За разлика от тях бабата и
дядото по майчина линия са с неизяснено образование и трудов стаж.Не е изяснено
кой би задоволявал прехраната и останалите битови потребности ,ако детето отиде
да живее в Я. Счита се ,че неправилно са били кредитирани свидетелските
показания на свид. Е. М. и ответницата П.М.
,които са изрекли голословни твърдения и
откровени лъжи ,докато не са обсъдени достатъчно задълбочено другите
представени доказателства .
На
трето място се подчертава ,че детето С. е със специални нужди ,тъй като страда
от хронично заболяване –бронхиална астма.В средата ,в която е отглеждано се
полагат адекватни грижи за поддържането му в добро състояние ,което
еконстатирано и от сочиалния доклад .Майката не се е занимавала с преписаното
лечение и не е знаела как и на какви интервали се дават лекарствата и не е проявявала като цяло загриженост като
майка.По делето не са представени доказателства ,че отглеждането на детето в гр.Я. ще спомогне за
укрепване на здравето му.Детето от раждането си до настоящия момент е живяло на адреса на баща си и за него са се грижили предимно дядо му и
баба му.Дори е започнало да нарича баба си „мама“/поради незаинтересоваността
на майката /.Не е питало за майка си от момента ,когато тя е напуснала
семейното жилище .За разлика от това другите
дядо и баба не са го виждали повече от 3-4 пъти и не са проявили по никакъв
начин емоционална близост с него или
загриженост за здравето му .Неснователно първоинстанционният съд приема ,че
след като детето не ходи на детска градина,промяната на фактическото
положение не би довело до нежелани
последици за психиката му.Напротив –детето има изградени близки емоционални връзки с заобикалящите го
роднини и откъсването от тази позната среда ,при на практика непознати лица
,при демонстрирана незаинтересованост от тях , би довело до лоши резултати. .
Моли се за отмяна на решението и
постановяване на ново ,с което се уважи изцяло исковата претенция.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита че не са допуснати визираните нарушения
при постановяване на атакуваното решение.
Оспорват
се твърденията за некоректност на социалния доклад ,изготвен от Д“СП“-гр.Ямбол
,като се сочи ,че личното посещение на процесуалния представител на въззивника
на адреса не е допустимо доказателство.Оспорва се и твърдението ,че майката не
проявява никакъв интерес и загриженост
към детето.След напускането на семейното жилище се е опитала да говори със съна
си ,но бабата по бащина линия е отказала и отправила заплахи към нея,а по-късно
телефонният номер е бил прекъснат.Оспорват се твърденията ,че единствено
родителите на бащата се грижат за детето
.Единствената причина ,поради която дядото Й. е водил детето на лекар била ,че на П. било
забранено да напуска жилището и
дебитната карта ,по смитка на която са превеждани сочиалните помощи за С. ,й е
била отнета.Последния път отказала да влезе в болницата с детето ,тъй като състоянието
му не било толкова тежко , а нямало кой да се грижи за бебето й Д. за
пеопределен период от време /тя се притеснявала да го остави при родителите на Е./.
Оспорват
се и твърденията за трудова заетост на
ищеца и баща му ,като се счита ,че липсват доказателства за това
.Доказателства за трудовата заетост на бащата по майчина линия пък били
представени на социалните работници и не
били релевантни за настоящото дело .
Оспорва
се твърдението ,че от раждането на детето за него се грижат предимно родителите на бащата ,а майката не е
положила никакви грижи за изграждане на емоционална връзка с детето ,като се
излага съображения.Счита се ,че предоставянето на родителските права на бащата
няма да бъде в интерес на детето , доколкото са представени доказателства ,че
бащата бил доказан насилник и неговият пример щял да окаже неблагоприятно
влияние върху детето.Освен това
предоставянето на родителските права означава лично да ги упражнява ,а
той поС.но работи , а вечер посещава вечерно училище .Поради ниската възраст на
детето то има нужда от майчини грижи,а и е важно двете деца да бъдат отглеждани
заедно .
Моли
се за потвърждаване на решението .Не се сочат нови доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Производството
е по чл. 127 ал. 2 СК.
Няма
спор ,че страните са съпрузи ,скрлючили граждански брак на 05.09.2017 г. ,като
от 2013г. са живели на семейни
начала и от съжителството им са
родени две деца –С. ,род. на **.**.****
г. и Д. ,род. на **.**.**** г. От
20.03.2018 г. двамата са във фактическа
раздяла,като съпругата е напуснала семейното жилище с детето Д.
и живее в гр. Я. с него и родителите си ,а детето С. е останало
при баща се ,в семейното им жилище . Предмет на делото са родителските права върху детето С. и спорът е относно родителския потенциал на
двамата родители и при кого следва да
бъде отглеждано и възпитавано детето .
Категорична и безспорна е съдебната практика
по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните
отношения между децата и родителите,обобщена и с Постановление № 1 от
12.11.1974 г. на ВС ,което дава указание
упражняването на родителските права и мерките да бъдат определени конкретно ,т.е. от
значение са не отделните обстоятелства,а съвкупността от обстоятелства на
разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските
права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в
конкретния случай обстоятелстваТази относимост е зададена в изведени по
тълкувателен път критерии ,които не са изчерпателни и търпят развитие в обема на съотносимите и съпоставими към тях
факти ,но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост
:възпитателските качества на всеки от родителите ,моралния облик ,начина ,вида
,продължителността,ефективността на полаганите от родителя грижи към детето ,на
изразената му готовност да живее с
детето не само като заявление ,но и като реално предприети действия за това
;пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди ,изследване към кого
от двамата родители в по-голяма степен
то е привързано и защо ,разполага ли
родителят с помощта на трети близки до детето лица ,на които при нужда може да
разчита;включително ,макар и допълнително
,следва съобразяване със социалната среда ,в която предстои да живее
детето ,не само като финансови и
материални възможности ,но и начина на живот.
Първоинстанционният
съд в случая правилно е определил и мотивирал
предпочитанието към единия родител ,като е придал решаващо значение на
релевантните критерии ,визирани в ППВС № 1/1974 г. ,подлагайки на конкретно
изследване и анализ на тези предпоставки ,при което е постановил законосъобразно и правилно решение.
Съобразена
е ниската възраст на детето ,притежаваните от майката необходими родителски
качества и ресурси да обезпечи
пълноценно грижите за детото /предвид и изложеното в депозираните социални доклади от ДСП-Ямбол/,стабилната за
детето в емоционален и психологически план среда,осигурена от майката след конфликтната раздяла между двамата родители и същевременно среда ,в която е осигурено
главното ,от което има нужда едно 5 годишно дете .Отчетена е помощта на бабата
и дядото по майчина линия ,които живеят с нея и братчето на детето С. и също ще се
грижат за детето-така,както подпомагат майката в отглеждането на малолетното
братче на С. .Отчетено е обстоятелството ,че двете братчета не бива да се
разделят и с оглед твърде ниската им възраст
се нуждаят предимно от майчина грижа .
Бащата желае и полага ревностно грижи да съхрани
връзката си с детето ,което и до
настоящия момент продължава да живее при него и родителите му .По делото са приети социален доклад
,изслушани са родителите и свидетели .Както
условията за отглеждането и възпитанието
на детето ,предлагани от майката ,така и предлаганите от бащата в жилището му ,са преценени положително
,както и родителския капацитет и ресурс на двамата родители .Ангажирани са
свидетелски показания и единствено бащата на ищеца в качеството си на свидетел сочи обстоятелства ,които според него компрометират качествата на майката по отношение на родителския капацитет и полагането на необходимите грижи .Първостепенният
съд правилно не е кредитирал тези показания
относно тези обстоятелства –от една страна поради пристрастието на свидетеля и неговата
заинтересованост от изхода на спора , а от друга – поради противоречието им с
останалите доказателства по делото /включая и социалните доклади /.От друга
страна ,по делото има данни за агресивно поведение на ищеца Е.М.
спрямо майката на детето –ответницата ,наложило бягството й от семейното жилище и пребиваването й ,заедно с малкото дете Д.
,в кризисен център .Не се оспорва и фактът,че срещу ищеца е била издадена от ЯРС заповед за
защита от домашно насилие в полза на ответницата/вж. в този смисъл и
показанията на свид. М./. Тези факти говорят
за изострените отношения между
родителите и липсата на желание за преодоляването им в интерес на детето,което
би се отразила негативно върху неговата емоционална стабилност .
И
двамата родители са грижовни,имат възпитателски качества,но при родителския
капацитет като цяло майката има предимство ,тъй като детето е още малка и има
нужда от нейните грижи постоянно .Дори възможностите на двамата родители по
установените в съдебната практика критерии
да бъдат преценени като равни по
отношение на качества ,морална пригодност ,полагани от тях грижи според обстоятелствата и въпреки раздялата ,обичта и привързаността
от страна на детето към родителите на бащата ,при които е живяло от раждането
си ,не може да се приеме доводът на въззивника ,че срещу психологическата
привързаност на детето към него,радостта
от срещите и общуването,се противопоставя само една биологична привързаност към
майката . Майката се е грижила за детето досега /въпреки противните твърдения
на срекъра й/,давала му е ежедневна
любов и закрила ,поради което се явява по-пригодният родител на този етап от развитието на детето .Освен
всичко друго следва да се има предвид и
това че детето има братче ,с което не бива да се разделя ,както и специфичната заетост на бащата ,който заявява ,че може да се грижи за детето само
през почивните дни ,тъй като през останалото време е на работа .Всъщност от
данните по делото става ясно ,че след
фактическата раздяла и напускането на
семейното жилище от майката за детето С. се грижат предимно баба му и дядо му
,а не бащата ,който работи на частно и е свободен само събота и неделя .
Недоказани и неоснователни са възраженията във
въззивната жалба ,че майката не се интересувала от лечението на детето ,което
страда от хронично заболяване –бронхиална астма,че не била запозната с
лекарствата му ,че отказвала да лежи в болницата с него,че преместването му в
гр. Я. при майка му ще се отрази
неблагоприятно на състоянието на детето.Всъщност в гр. Я. също има лекари ,които да предпришат
на детето адекватно лечение и да
разяснят какви действия и профилактика
,произтичащи от естеството на заболяването , са необходими за адекватното му
лечение .От представените по делото
медицински книжа става ясно ,че майката
винаги е придружавала детето при престоите му в болницата и е била
непосредствено до детето си /с изключение на престоя му през 2018 г. ,когато не
е можела да остави малкия си син ,още бебе/.
При
тази фактическа обстановка атакуваното
решение следва да бъде потвърдено ,включително в частта относно режима на лични отношения на бащата с
детето и в частта относно определената месечна издръжка за него .Предвид изхода на спора на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата ответница
следва да бъдат присъдени направените разноски по делото пред настоящата
инстанция,които с оглед представените писмени доказателства са в размер на 500
лв. – платено адвокатско възнаграждение .
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2699/27.12.2018 г. постановено по
гр.д. № 2915/2018 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА
Е.Й.М. ,ЕГН ********** от *** ,да заплати на П. С. М. , ЕГН**********
от *** сумата 500 /петстотин /лева- разноски по делото пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.