№ 1681
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501986 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 20095/15.07.2021 г. от „СМ БГ“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Я. – ВАК, срещу Решение № 745/29.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 4311/2021 г. по описа на РС - Варна, LIII състав, с което е отхвърлен
предявеният от „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин“ 9, бл. 916, вх. А, ет. 2, ап. 6, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс – Г, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19,00 лева, представляваща
платена на 01.02.2016 г. без основание такса за възстановяване на захранването с
електрическа енергия по издадена фактура № ТП **********/11.01.2016 г., за обект с
абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 223, вх. 2, ет. 2, ап. 42, с титуляр на партидата Д.В.А., което
вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия, сключен на 21.05.2017 г. между
цедента Д.В.А., ЕГН **********, и цесионера „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, като
погасено по давност.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и
неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че от датата на възникване на задължението – 01.02.2016 г., до датата на
депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2021 г., е изтекъл петгодишният давностен
1
срок, доколкото в горепосочения период е бил в сила чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.,
и за преодоляване на последиците, и давностният срок на процесното вземане изтича на
дата 08.04.2021 г.
Настоява за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв.
Х.И. - ВАК, депозира писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че
процесната сума е получена от дружеството на 01.02.2016 г., като в тази връзка поддържа, че
съгласно ТР № 5/21.11.2019 г. на ОСГТК и т. 7 от ППВС № 1/1979 г., задължението за
връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска
от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този
момент става изискуемо. Сочи, че съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, началото на изискуемостта
е начало и на погасителната давност и предвидената в чл. 110 от ЗЗД такава е изтекла на
01.02.2021 г. Навежда неприложимост на нормата на чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.,
и за преодоляване на последиците, доколкото последният е в сила от 13.03.2020 г. и има
действие занапред.
Настоява за потърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „СМ БГ“ ЕООД, редовно призована, се
представлява от адвокат Д.Я.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Н.Н.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора
на същата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „СМ БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 9, бл. 916,
вх. А, ет. 2, ап. 6, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 19,00 лева, представляваща платена на 01.02.2016 г. без
основание такса за възстановяване на захранването с електрическа енергия по издадена
фактура № ТП **********/11.01.2016 г., за обект с абонатен № ********** и клиентски №
**********, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 223, вх. 2, ет. 2, ап. 42, с
титуляр на партидата Д.В.А., което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия,
сключен на 21.05.2017 г. между цедента Д.В.А., ЕГН **********, и цесионера „СМ БГ“
ЕООД, ЕИК *********.
В исковата молба се излага, че ищецът е придобил процесното вземане срещу
ответника в размер на 19,00 лева ведно с принадлежностите и привилегиите му,
включително лихвите, в качеството си на цесионер по Договор за цесия с цедента
Д.В.А., ЕГН **********, сключен на 21.05.2017 г. Сочи, че ответникът е надлежно
уведомен за извършената цесия с уведомление от същата дата. Поддържа, че сумата е
била платена без основание от цедента на ответника на 01.02.2016 г. като такса за
възстановяване на захранването с електрическа енергия. Изтъква, че липсва договорно
основание за начисляване на процесната сума, доколкото Общите условия на
дружеството-доставчик са отменени с влязло в сила решение на ВАС. Счита, че дори да се
приеме, че действащите от 2007 г. Общи условия на ответника съдържат договорена клауза,
която да обосновава начисляването на такса за възстановяване захранването с ел. енергия, то
2
същата е неравноправна, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, доколкото не е
уговорена индивидуално и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Сочи, че чл. 122-124 ЗЕ налагат възстановяване
захранването на ел. енергия веднага след като основанието за прекъсването й бъде
премахнато - в случая, след заплащане на дължимите суми за потребена ел. енергия.
Изразява становище, че дори доставчикът да е извършил разходи във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде искано
предварително и да бъде основание за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел.
енергия, а същите следва да бъдат установени и доказани по вид и размер. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н.Б., с който са изложени съображения за неоснователност на предявения иск
поради изтичане на предвидения в закона петгодишен давностен срок. Изтъква, че съгласно
ТР № 5/21.11.2019 г. по тълкувателно дело № 5/2017 г. на ВКС, задължението за връщане на
даденото при начална липса на основание възниква от момента на получаване на
недължимото и от този момент става изискуемо, а съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г.,
началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност. Сочи, че процесната сума
от 19,00 лева е заплатена на ответното дружество на 01.02.2016 г., като петгодишният
давностен срок е изтекъл на 01.02.2021 г. – преди депозирането на исковата молба. Настоява
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за прехвърляне на вземане от 21.05.2017 г., същият е сключен
между Д.В.А., ЕГН ********** – цедент, и „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК ********* – цесионер,
като цедентът прехвърля, а цесионерът се съгласява да придобие вземане в размер на 19,00
лева, което цедентът има срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
представляващо платена на 01.02.2017 г. без основание такса за възстановяване на
захранването с ел. енергия по издадена фактура № ТП **********/11.01.2016 г., за обект с
абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 223, вх. 2, ет. 2, ап. 42, с титуляр на партидата Д.В.А., като
прехвърленото вземане преминава върху цесионера с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително натрупаните лихви. Съгласно чл. III-3, цедентът се задълвава
да уведоми цедирания длъжник за сключената цесия в срок от 7 дни от подписване на
договора за същата.
Видно от Пълномощно от 20.05.2017 г., Д.В.А., ЕГН **********, упълномощава
П.Н.К., ЕГН **********, да я представлява пред „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, като прехвърля вземания по заплатени от нея фактури към горното дружество,
както и да уведомява „Енерго-Про Продажби“ АД за прехвърлени такива.
Видно от Уведомление от 21.05.2017 г., със същото Д.В.А., ЕГН **********, чрез
пълномощник П.Н.К., ЕГН **********, уведомява длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, че в качеството си на цедент с Договор за прехвърляне на вземане от
21.05.2017 г. е прехвърлила на цесионера „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, вземането си от
„Енерго-Про Продажби“ АД в размер на 19,00 лева, представляващо платена на 01.02.2017
г. без основание такса за възстановяване на захранването с ел. енергия по издадена фактура
№ ТП **********/11.01.2016 г., за обект с абонатен № ********** и клиентски №
**********, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 223, вх. 2, ет. 2, ап. 42, с
титуляр на партидата Д.В.А., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително натрупаните лихви от датата на възникване на вземането.
Видно от фактура № **********/11.01.2016 г. за сумата от 19,00 лева с вкл. ДДС,
същата е издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, на Д.В.А. по партида с
3
кл. № **********, за обект с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 223, вх. 2, ет.
2, ап. 42, с основание възстановяване на захранването.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на
императивна материалноправна разпоредба.
В настоящия случай първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Спорът пред настоящата инстанция се концентрира единствено върху
обстоятелството дали е настъпилa погасителната давност спрямо процесната сума.
В мотивите на ТР № 5/21.11.2019 г. на ВКС, ОСГТК, е посочено, че задължението за
връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска
от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този
момент става изискуемо. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност,
на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В конкретния случай няма спор, че процесната сума в размер на 19,00 лева е
получена от ответното дружество на 01.02.2016 г.
Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., е приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците (обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по
Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Със Закон за
изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от
9.04.2020 г.) чл. 3, т. 2 придобива редакция, в която за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С § 13 на Закон за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено, че сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Давността, съгласно цитираните закони, е спряла да тече от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. – за два месеца и седем дни. Относимо към конкретния казус, петгодишният
давностен срок би изтекъл на 08.04.2021 г., като същият е прекъснат с депозирането на
исковата молба в съда на 24.03.2021 г.
Въз основа на горното, съдът намира въззивната жалба за основателна, като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, включително в частта за
разноските.
По съдебно-деловодните разноски:
4
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски се следват на
ищцовото, сега въззивно дружество. Същото, съгласно списък по чл. 80 от ГПК и
представен Договор за правна защита и съдействие, претендира такива само за
първоинстанционното производство, в размер на 410,00 лева, от които 50,00 лева - държавна
такса, и 360,00 лева с вкл. ДДС – платено в брой адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 745/29.06.2021 г., постановено по гр.д. № 4311/ 2021 г. по
описа на РС - Варна, LIII състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на
„СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин“ 9, бл. 916, вх. А, ет. 2, ап. 6, сумата от 19,00 лева, представляваща платена на
01.02.2016 г. без основание такса за възстановяване на захранването с електрическа енергия
по издадена фактура № ТП **********/11.01.2016 г., за обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 223, вх. 2,
ет. 2, ап. 42, с титуляр на партидата Д.В.А., което вземане е прехвърлено на ищеца с
Договор за цесия, сключен на 21.05.2017 г. между цедента Д.В.А., ЕГН **********, и
цесионера „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс – Г, да заплати на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 9, бл. 916, вх. А, ет. 2, ап. 6, сумата от 410,00
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5