Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Плевен, ……………….
Плевенски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на осемнадесети февруари 2021 г , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
при участието на
секретаря Евгения Русева като разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА
ПАНОВА т. дело. №243/2019 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.288 ал.1 т.1 вр. чл. 226 от КЗ/отм/.
В исковата молба се твърди, че при ПТП на 17.07.2014 г на главен път София – Русе
близо до с. ***, обл. Плевен водачът на л.а „***“ Х.С. е навлязъл в насрещната пътна лента за
движение и се е ударил в движещ се товарен автомобил МАН с полуремарке.
В резултат на това ПТП на място е настъпила смъртта на сирийските граждани с
хуманитарен статут в РБ Д.И.Н.и детето му А.Д.И.. Било е образувано досъдебно
производство по описа на ОП – Плевен и в хода на разследването е установено ,че
причина за настъпилото ПТП е бездействието на водача на лекия автомобил за подържане на праволинейно движение в съответната пътна
лента в резултат на което е последвал и удара с насрещно движещия се товарен
автомобил. Твърди се, че досъдебното
производство е прекратено с оглед настъпилата смърт на водача на лекия
автомобил. Твърди се, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Твърди се ,че починалото дете е
било внук на ищцата и тя е понесла тежко неговата загуба. Скръбта й не отшумява
и тъгата е нейн ежедневен спътник. Претендира се
постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв със законната лихва, считано от датата на увреждането
17.07.2014г до окончателното изплащане на сумата.
В постъпилия отговор на исковата молба се
прави възражение, че е налице изтекла погасителна давност относно предявения
иск, тъй като същият е следвало да се предяви в срок до 5 години от
застрахователното събитие, което е било на 17.07.2014 г. ИМ, според отговора, е
предявена на 25.10.2019 г пред Пл ОС, поради което
следва да се приеме, че давността е изтекла. Възразява се, че искът е недопустим
поради изтеклата погасителна давност и в частта над 5000 лв,
тъй като с пар. 77 от ЗИДКЗ е създаден чл. 493 а
ал.4 съгласно която и във връзка с пар. 96 ал.3 от ЗИДКЗ ДВ бр. 101/2018 г има нормативно
регламентиран лимит относно размера на обезщетението – до 5000 лв. Възразява се
и по основателността на иска като се твърди, че с исковата молба не са
представени доказателства, които да установяват създаването на трайна и дълбока
емоционална връзка между починалото дете и неговата баба, както и доказателства
за преживяно дълбоко сътресение от загубата на внука на ищцата.Това, според
ответната страна, са обстоятелства,
които не се презумират, а следва да се установят по
надлежния ред. Прави се възражение за съпричиняване на евентуалната вреда от пострадалото лице.
След втората размяна на книжа е постъпила допълнителна искова молба, в която се подържат твърденията в
първоначалната искова молба, оспорват се твърденията в отговора за съпричиняване и завишеност на
размера на претенциите.Възразява се, че първоначално исковата молба е предявена
пред СГС на 15.07.2019 г и давността не е изтекла. Възразява се, че се прилагат
нормите на част четвърта от отменения КЗ, при които лимитът е значително по –
голям. Възразява се също така, че дори и да се приеме обратното, то нормата за
поставяне на лимит от 5000 лв за обезщетението
противоречи на европейското законодателство.
Съдът е
приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 288 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и
чл. 226 от КВ /отм./. Искът е допустим. Съгласно
пар. 22 от ПЗР
на КЗ в сила от 1.01.2016 г за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този
кодекс.По делото няма доказателства за подобно договаряне. Възражението относно давността и ограничаване на размера на обезщетението
касае произнасянето по същество на спора и не влияе върху допустимосттта
на предявения иск и в този смисъл съдът ще се произнесе с решението относно
този размер.
Като обсъди събраните по делото доказателства
и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от
представено удостоверение за наследство, издадено от легитимиран съдия Х.М.А.в град Камишли,
Сирия, че ищцата У.И.И., род. 1957 г е баба на
починалия А.И.Б.Д.от майка У.
БЕЗСПОРНО е също така между страните с оглед
твърденията в исковата молба и изричното признание в отговора на исковата молба
от ответната страна, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника по полица № 22113002317970
за лек автомобил *** рег.№ ***към датата на ПТП 17.07.2014 г.
БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед
справка в търговския регистър ,че ответникът представлява юридическо лице,
вписано по съответния ред, с ЕИК ***и начин на представителство, описан по
регистрация
СПОРНИ
по делото са въпросите досежно наличието на ПТП на посочената дата, причини за ПТП, наличието
на трайна връзка между ищцата и загиналия й внук, претърпени неимуществени вреди от ищцата по делото и
размера на репарирането на претърпените неимуществени вреди по
справедливост, изтекла погасителна давност и началната дата на претендираната лихва
Видно
от доказателствата на л. 89 и сл. от делото налице е образувано досъдебно
производство № 151/2014 по описа на ОП –
Плевен, което е прекратено с оглед смъртта на водача на лекия автомобил.
Видно от представената по делото първоначална
и допълнителна автотехническа експертиза и от
дадените отговори на поставените от съда
и страните въпроси е, че мястото на произшествието е на път 1-3, Бяла — Ботевград. Скоростта на
процесния лек автомобил "***'1 с per. № ***към момента на промяна на направлението към
насрещната пътна лента е VPM = 27,74 м/сек = 99,86 км/час.
Скоростта
на процесния лек автомобил "***" с per. № ***към момента на първоначален контакт при
удара е Ууд, рс = 26,3 м/сек = 94,68 км/час.
Скоростта
на процесния лек автомобил "***" с per. № ***след удара е U2= 8,25 м/сек = 29,7 км/час.
Скоростта
на автомобил МАН с per. ***към момента на удара е Ууд.2
=22,22 м/сек = 80,0 км/час.
Скоростта
на автомобил МАН с per. ***след удара е ил = 18,33 м/сек =
65,99 км/час
Мястото
на първоначален контакт при удара, отразено като вертикална проекция на
контактното петно между предна лява ъглова част на автомобил "***"
с per. № ***и предна лява
ъглова част на МАН с per. ***е в лентата за свижение на второто МПС. Това
място в напречно направление е на Sy^„anp = 3,2-3,6 от десния
край на асфалтовата настилка по посока на движение на автомобил МАН.
Произшествието се състои в сблъсък на два автомобила, което е протекло по
следния начин: движение на лек автомобил "***" с per. № ***от полагащата
му се лента за движение към лентата за насрещната, сблъсък с насрещно движещ се
автомобил на МАН с per. ***и последващо движение на двата автомобила
след удара до установяването им в покой на мястото, където са намерени.
До
сблъсъка на 17.07.2014 г. около 7,30 часа на път I- 3 км. 76+340 източно от
селскостопанско летище с. ***, автомобил ***с per. ***с прикачено ремарке се е движил в полагащата му се пътна лента със
скорост Ууд МАН = 22,22 м/сек = 80 км/час в посока гр. Бяла. Срещу него, в
противоположната посока към гр. София се е движил лек автомобил "***"
с per. № ***със скорост VPM = 27,74 м/сек =
99,86 км/час. Когато двете МПС са били на разстояние около Soxc = 72,3 м едно от друго, автомобил "***"
променя направлението и се насочва към насрещната пътна лента. Към този момента
двата автомобила са се намирали на различно разстояние от мястото на удара. Лек
автомобил "***" с per. № ***се е намирал на 39,64 м от мястото на удара, а автомобил
"МАН" на 32,66 м. Така движейки се един към друг двете МПС в
определен момент достигат до мястото на удара, с което започва ударът между
тях. Получил се е кос удар, който е отразен на приложение № 1 с позиция № 2.
В
първа фаза на удара между двата автомобила, челната част на "***" е
контактувала със предна лява ъглова част на "МАН". Получили са се
еластични и пластични деформации в контактуващите се повърхнини и части. С
нарастване на силата на удара, съответно и загубата на енергия се увеличава,
като възникналите тангенциални ударни сили се стремят да отделят двете
МПС.Втора фаза съдържа транслационно- ротационното движение на двете МПС, което
е с по-голямо изразена ротация при "***". В процеса на това движение
от двата автомобила са се отделили части, които са намерени при оглед.
Произшествието категорично
е предотвратимо от техническа гледна точка. Една от техническите възможности за
предотвратяване на ПТП от страна на водача на лек автомобил "***" с per. № ***е свързана с
правилното движение в полагащата му се пътна лента със скорост, съобразена с
дадения пътен участък и органите за управление ( скоростен лост , кормилен кръг
и педали на газта, спирачката и съединителя.).
Водачът
на лек автомобил "***" с per, № ***е имал възможността да се движи със скорост равна или по-малка от 90
км/час и да контролира изменението на направлението на пътната настилка, като
завъртва кормилния кръг под ъгъл по-малък от критичния на занасяне , при което
да запази транслационното движение на МПС, с което да предотврати загубата на устойчивост,
излизане извън очертанията на полагащата му се пътна лента и удара в насрещно
движещото се МПС и предотврати ПТП.
Водачът на автомобил МАН с per. ***е имал техническа възможност да реализира спиране до мястото на удара,
но не е имал техническа възможност да спре и да предотврати ПТП и при реалната
скорост от 80 км/час и при максимално разрешената от 70 км/час.
Процесният автомобил
"***" с per. № ***оборудван с триточкови колани на седящите места в МПС.Поставен в нормалния си режим на заключване,
триточковият колан не изисква нагласяне на дължината и позволява свобода на
движението, когато автомобилът се движи с постоянна скорост. При внезапно или
рязко спиране обаче, или по време на силно ускорение или забавяне, предпазният
колан блокира автоматично, за да възпре тялото.
Триточковия
колан, определя три точково захващане на колана, като по този начин две зони от
него фиксират тялото на пътника (или водача) към седалка. Диагоналната част от
предпазния колан преминава през среда рамо и през гръдния кош. Тази зона на
колана е над масовия център на тялото и при инерционно натоварване не позволява
изместването на горната част на тялото напред. Долната зона на колана е в
областта на хълбоците и е под масовия център на тялото. Тя осигурява избягване
изместване на тялото напред и нагоре при процеса на удара.
Изменението
на скоростта на лек автомобил "***" с per. № ***при удара в предна лява ъглова част на
товарен автомобил ***с per. ***е под малък ъгъл
спрямо надлъжната ос на лекия автомобил. При маса на пострадалия А.Д.И., седящ
на задната седалка около 40 кг с дрехите и определено изменение на скоростта
при удара около д|Ууд| = 18,05м/сек =65
км/час . Инерционната сила, действаща на тялото на А.Д.И. е от порядъка на ф,сид =14440-7220 N (1473 - 737kgf).
Посоката
на движение на тялото на А.Д.И. към момента на удара в челната част на товарен
автомобил ***с per. ***е напред и на
дясно спрямо посоката на движение на МПС, като в процеса на ротация след
отделянето на автомобила след удара е преобладаващо на дясно спрямо надлъжната
ос на МПС.
Според ВЛ с оглед на механизма на ПТП и мястото, на което
е седял А.Д.И. при поставен предпазен колан, респективно поставянето на детето
в столче биха се получили по-малки числени стойности на надлъжи и напречни
премествания на тялото на пострадалия в купето, които биха довели до промяна на получените травми.
Видно от заключението
на съдебно медицинската експертиза уврежданията по
пострадалото дете са причинени основно в резултат на удари върху или от части
на купето на автомобила.Според експерта не може да се направи извод дали детето
е било обезопасено по някакъв начин. Според експерта обаче също така дори и да
се приеме, че детето е било з детско столче или с предпазен колан, то биха
могли да настъпят същите увреждания , които са достатъчно тежки, за да причинят
смъртта и които са установени при аутопсията. В открито съдебно заседание на 18.02.2021 г
медицинският експерт е потвърдил наличието на причинно – следствена връзка
между травмите, получени при ПТП и смъртта на детето.
Съдът възприема заключенията на ВЛ като
обективни и аргументирани. От заключението на съдебно – медицинската експертиза
се установява причинната връзка между
настъпилото ПТП и смъртта на А.. Експертизата не е оспорена.
Видно
от показанията на св. А.М.И.същият познава ищцата от дете, живеели са в Сирия,
в едно населено място, в близост с ищцата и са се събирали с братовчедите си.
Свидетелят твърди, че ищцата У.И.е живеела в едно домакинство със сина си Д.,
неговата съпруга и децата му. Синът и снахата на ищцата са ходели на работа и
тя е гледала децата им, които са били момче А. и момиче Ш..Свидетелят твърди,
че тя е била обвързана с отглеждането на момчето А., тъй като по традиция в
сирийските семейства грижите са най – големи за първото дете. Ищцата е живяла
заедно със семейството на сина си до 2008г според свидетеля. Свидетелят твърди,
че ищцата понастоящем си живее в Сирия сама , но свидетелят подържа връзка с
семейството и главно с другия син на ищцата, Ш., който е в Швеция. Според
свидетеля всеки петък ищцата ходи на гробища и скърби за загубата си. Свидетелят
твърди, че не е виждал ищцата от 7
години, но е разговарял с нея когато се е случило нещастието, а за последно е
говорил преди две години с нея. Свидетелят твърди, че тя не е можела да
повярва, че това се е случило, дори и когато тленните останки на близките й са
били пренесени в Сирия и погребани там. Ищцата е възприела станалото много
тежко и трудно. Свидетелят твърди, че знае от другия син на ищцата, че тя не
желае да се пренесе при него в Швеция, за да не е далеч от гробовете на
близките си.
Съдът възприема по принцип събраните
гласни доказателства доколкото същите не са противоречиви относно
установяваните обстоятелства . Свидетелят излага обективно своите възприятия от контактите с
ищцата, макар и тези контакти да са от различни периоди, а последните по
телефон. Съдът приема, с оглед фактическото положение на ищцата, нейните близки
и познати, които са в различни места и разделени по света предвид в резултат на обществено –
политическото положение в Сирия, че дистанционните контакти не означават
по - малко достоверни впечатления,
поради което следва да се съобразят показанията на изслушания свидетел.
Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.
Съгласно чл.6 т.1 от ЗДП Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно
чл. 20 ал.1 от ЗДП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, съгласно ал. 2 на същия текст 
водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства следва да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.
5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1 от ЗДР от
водача на лекия автомобил. От автотехническата експертиза са установява, че водачът на
лекия автомобил, който водач е пострадал и загинал при процесното
ПТП се е движел със скорост над максимално разрешената
за съответния път и при движението си е навлязъл в насрещната пътна лента.
От заключенията на приетите по делото
експертизи и от събраните по делото писмени доказателства не може да се направи категоричен извод за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед възражението
в този смисъл на ответната страна. Не са налице събрани в досъдебното производство доказателства
относно факта на наличието или не на обезопасяване на детето при пътуването в
лекия автомобил, участващ в произшествието. Няма констатации при огледа в този
смисъл . ВЛ от автотехническата експертиза дава
възможност за евентуална промяна на травмите при обезопасяване на детето, но
съдебно – медицинският експерт утвърждава, че са могли да настъпят същите
увреждания, установени при аутопсията. В този смисъл съдът приема, че няма
категорични доказателства, които да установяват съпричиняване
при настъпване на вредата.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" .
По
застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
увредил умишлено.
Съдът приема, че самото застрахователно събитие е настъпило на 17.07.2014г , поради което и съгласно §22 от ПЗР на новия
КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ за този договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ се
прилага част четвърта от отменения КЗ, тъй като
няма твърдения и доказателства
страните да се договорили нещо друго след влизане в сила на новия КЗ. В този
смисъл не е приложима нормата на чл.493а от новия КЗ ,която в своите ал. 3
и 4 създава за пръв път законово разграничение между две категории
пострадали лица,които подлежат на обезщетяване по различен начин .Не следва да
намира приложение и нормата на §96 от ДР на Закона за изменение и допълнение на
КЗ / в сила от 7.12.2018г./ ,която е пряко свързана и препраща именно към
посочената норма на чл. 493а от новия КЗ. Ограничението до 5000 лв. в размера
на обезщетението за неимуществени вреди за определена категория
пострадали лица не е приложимо при определяне размера на дължимото обезщетение,
произтичащо от наличието на
застрахователен договор ,който е сключен преди влизането в сила на новия КЗ / в
сила от 01.01.2016г./
По отношение на направеното възражение за
изтекла давност съдът намира същото за неоснователно по отношение на главния
иск. Видно от щемпъла за постъпване на исковата молба
в СГС същата е постъпила на 15.07.2019 г при настъпило ПТП на 17.07.2014 г, т.е
исковата молба е предявена преди изтичане на петгодишния срок . Съдът приема
,че направеното възражение за изтекла давност касае общо претенциите по делото,
вкл. и тази за заплащане на лихви. Лихвата е претендирана
,считано от датата на ПТП. Дължимостта на същата е от
тази дата с оглед приложението на КЗ /отм./ Вземането за лихви съгласно чл. 111,б.“ в“ от ЗЗД се погасява с
кратката тригодишна давност. От
това следва ,че вземането на ищцата за лихва върху главницата,дължимо за периода от 17.07.2014г./дата на
увреждането / до 14.07.2016г. /дата
,стояща три години преди предявяване на иска /, е погасено по давност. При евентуално уважаване на претенцията по
главния иск в някакъв размер лихвата следва да се присъди ,считано от 15.07.2016г.
до окончателното изплащане на присъдената
главница.
В настоящето производство следва да бъде съобразено ТР № 1/2016г от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС според което „материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице ,което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговота смърт продължителни болки и страдания ,които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. В мотивите на посоченото ТР се приема че „ в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите ,съответно бабите
/дядовците и внуците ,са част от най-близкия родствен и семеен кръг …“. В
случая не се касае за традиционно семейство в българското общество, а за друг
етнос. В случая компетентен да се
произнесе по предявения иск е български
съд, но той следва да съобрази при своята преценка и прилагането на посоченото
тълкувателно решение и особеностите в семейните отношения на другия етнос. В
случая претендиращият обезщетение следва да докаже ,че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и
търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето.
ТР
№ 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС е задължително за настоящия съд и се
налага изследването на въпроса дали в конкретния случай между ищцата и починалия й внук е била изградена толкова близка и трайна
житейска връзка ,която да надхвърля формалната връзка на родство ,че поради
загубата на родственика ищцата да търпи значителни морални болки и страдания от
неговата загуба с продължително проявление във времето?
Пл ОС в
настоящия си състав приема ,че отговорът на горния въпрос следва да е положителен. Налице са събрани по делото гласни доказателства за
близка обвързаност между баба и нейния внук
от мъжки пол с оглед традициите в съответното общество. Това се
установява от разпита на свидетеля по дело. От неговите показания се
установява, че в ранните години на детството на загиналото дете бабата и ищца
по делото се е грижела за него, а при трагичния инцидент е отказвала да повярва
на случилото се, преживяла го е тежко , скръбта и продължава и тя непрекъснато
посещава гробовете на загиналите си в катастрофата близки, вкл. и на нейния
внук. Съдът приема, че съществено в случая е чувството на обвързаност и загуба
на ищцата, независимо от разстоянието, което е било налице между нея и нейния
внук. От показанията на свидетеля по делото е видно, че в традиционното арабско
семейство обвързаността с най-големия внук от мъжки пол е особена и силна.
Съдът приема, че това чувство на обвързаност и обич е останало у бабата на
детето и ищца по настоящето дело, независимо от раздялата, която е била
наложена от житейските обстоятелства. Тези обстоятелства по – скоро са засилили
това чувство като, според съда, за
бабата е било важно да знае ,че внукът й е добре, макар и далече от родината
си, ползващ хуманитарен статут в чужда държава. Гореизложеното дава основание
да се приеме наличието на трайна емоционална връзка между баба и внук, независимо
от разстоянието, което ги дели.
Описаното чувство изведнъж е
секнало с вестта за трагичния инцидент и загубата на детето. Тежестта на
преживяването на бабата се засилва и от факта на дългата раздяла. В съвременния
свят много близки родственици живеят разпръснати в различни държави ,принудени
от различни житейски обстоятелства, но това не разрушава по правило връзката
между тях.
Съгласно чл. 52 от
ЗЗД обезщетението
за неимуществените вреди се определя
от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
От значение са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. При определяне размера на вредите
следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата
трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера
на неимуществените вреди. ВКС неизменно приема, че справедливостта се основава на
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет.
В конкретния случай се касае за
внезапно настъпила смърт при ПТП на
дете , което е внук
на ищцата по делото. От събраните
по делото гласни доказателства се установява, според Пл ОС, че детето и неговата баба са
живели в едно домакинство за известен период
след раждането му след което
семейството на сина на ищцата се
е изселило от Сирия. По – горе съдът изложи свои мотиви относно изводите си за наличието на
особено близка връзка между бабата и нейния внук, която да обуславя изобщо
заплащането на обезщетение за неимуществени вреди. Изложените мотиви са относими и при определяне на размера на обезщетението. Предвид гореизложеното съдът приема ,че ищцата по
делото е била дълбоко засегната от загубата на внука си, преживяла е тежко
инцидента, скръбта й е свързана с чувството на близост и обич към внука си,
което носи у себе си.
Отчитайки чувствата на ищцата , както и
обстоятелствата, свързани с отдалечеността между нея и внука й
като разстояние и липсата на постоянен контакт, съдът приема ,че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да
се определи в размер на 25 000 лв. При различен интензитет на връзките
между баба и низходящ, при различни житейски
обстоятелства, взаимна обвързаност и подкрепа размерът на обезщетенията
би бил различен.
Следва да се вземе предвид приетото от съда по
отношение на преживяванията на ищцата при загубата на
своя низходящ.
Следва да се присъди лихва, считано от
15.07.2016 г с оглед изложеното по – горе от съда във връзка с възражението за
изтекла давност.
При този изход на делото
следва да се осъди ответната страна да
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд
държавна такса в размер на 1000 лв съобразно
уважения размер за обезщетение.
При този изход на делото следва да се
заплатят и разноски към двете страни.
Ищцата е освободена от заплащане на
разноски по производството и от държавна такса към съда, но не и от разноски
към другата страна. Представен е списък на разноските от ответната
страна.Претендират се такива в размер на 700 лв за
внесени депозити за вещи лица. Съобразно отхвърлената част на иска следва да се
осъди ищцата да заплати на другата страна разноски в размер на 483 лв. Съгласно чл. 7 ал.2 т.4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението при интерес от 10 000 лв
до 100 000 лв
са в размер на 830 лв и 3% за горницата над
10 000 лв. С оглед уважената част на иска обаче дължимите разноски от
ответника за адвокатско възнаграждение при уважен размер от 31% от предявената
сума са в размер на 908,30 лв. Възнаграждение в този размер следва да се
заплати от ответника на адв. Й.И.Д. *** на осн. Чл.
38 ал. 2 от ЗА.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***„
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление София, бул. ***ДА
ЗАПЛАТИ НА У.И. ,дъщеря на И. и М., род.
1957 г на осн. Чл. 288 ал.1 т.1 вр. чл. 226 от КЗ/отм обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на А.Д.И.
в резултат на пътно транспортно
произшествие на 17.07.2014 г на главен път София – Русе край с. *** , обл. Плевенска с
оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 17.07.2014 г по застрахователна
полица на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***„ АД № 22113002317970 за лек автомобил *** рег.№ ***В
РАЗМЕР НА 25 000 ЛВ /двадесет и пет
хиляди лева/ , заедно със законната лихва, считано от 15.07.2016 г до
окончателното изплащане на сумата КАТО
ДО РАЗМЕРА НА 80 000 ЛВ по предявения иск за обезщетение ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ,
А ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ЛИХВА ЗА ПЕРИОДА
17.07.2014 – 14.07.2016г ОТХВЪРЛЯ КАТО
ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***„
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление София, бул. ***ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд
държавна такса в размер на 1000 лв
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***„ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление София, бул. ***ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 38
ал.2 от ЗА на адвокат Й.И.Д. *** възнаграждение в размер на 908,30 лв съобразно уважената част от иска
ОСЪЖДА У.И.
,дъщеря на И. и М., род. 1957 г ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***„
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление София, бул. ***деловодни
разноски в размер на 483лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок
от връчване на съобщенията за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
|
|