№ 9369
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110169271 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Й. А. К., ЕГН **********, срещу Р.
Д. Р., ЕГН **********, бивш фактически съжител на молителката, с искане за налагане на
мерки за защита в полза на молителката, при твърдения за извършени от ответника спрямо
нея актове на домашно насилие на 09.12.2023 г. и на 13.12.2023 г.
В молбата се твърди, че страните са живели на семейни начала в периода 2021 г.-м.02.2023
г., като се разделили поради прекомерна употреба на алкохол от страна на ответника и
множество скандали. Твърди се, че след като ответникът научил за нова връзка на
молителката, отношенията между страните ескалирали, като на 09.12.2023 г. изпратил на
молителката е-мейл съобщения със следното съдържание: „Ще се чудиш дали напред да
даваш или назад много скоро“, „напиши думичката иначе ще плащате със Стойчо по
Коледа“, „изрод, хахааа“, „Ще има скоро ебан и сръбска музика първото го знаеш сама какво
е хахахахха“, „За втория път където се подигра с мен ще ти го върна много тъпкано запомни
го това“, „голяма грешка направи но явно не може да разбереш“, „почваш да ме дразниш
много с наглостта си но ти извинявай не знаеш тая дума“, „зимно време е рано се стъмнява,
сняг вали пада от покривите“. Поддържа се в молбата, че на 13.12.2023 г.около 12:00 часа
ответникът е причакал молителката и влязъл в кабинета, в който тя работи без да е поканен,
като след ескалиране на отношенията я хванал с ръка за шията, притиснал я е със сила към
1
намиращата се зад нея стена и започнал да я задушава. По-късно видяла, че има следи от
пръсти и по лявата й предмишница. След като започнала да се отбранява ответникът си
тръгнал. Посочено е, че получените наранявания е издадено медицинско удостоверение,
както и че е подаден сигнал до 05 РУ-СДВР.
Ответникът в съдебно заседание, чрез процесуален представител, заявява, че не оспорва
молбата и желае да бъде уважена.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът е лице, с което молителката е живяла на семейни начала, като същият безспорно
попада сред кръга от лица, посочени в чл. 3, т. 2 ЗЗДН, срещу които може да се търси
защита. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие
спрямо молителката.
По делото са представени доказателства – съдебномедицинско удостоверение, в което е
посочено, че на 14.12.2023 г. молителката е постъпила на преглед, като са установени
следните травматични увреждания: охлузване и кръвонасядане по лигавицата на долната
устна; охлузване по ръба на устната; охлузвания в зоната под брадичката; травматичен оток
и кръвонасядане под десния долночелюстен ъгъл; кръвонасядания на лявата предмишница;
охлузвания на първи и втори пръсти на лявата ръка. Според заключението тези травматични
увреждания могат да бъдат получени от захват и стискане с ръка, и драскане с нокти, по
време и начин, както се съобщава в предварителните сведения, а именно, че на 13.12.23 г.
около 13:00 ч. молителката е станала жертва на физическо насилие от страна на познат мъж.
Нападателят я стискал с ръце за китките и предмишниците, стискал я с ръка за шията,
наранил я с нокти и в областта на устата. Изритал я в областта на дясната тазобедрена става.
Приложен е лист за преглед на пациент от УМБАЛСМ „Пирогов“, в който е отразено
състоянието на молителката при прегледа - болка и екскориации по лявата предмишница,
болка в дясна ТБС. Поставени диагнози по МКБ: Контузия на долната част на гърба и таза.
Контузия на друга неуточнена част на предмишницата. Приложен е и амбулаторен лист от
УМБАЛСМ „Пирогов“ с отразени охлузни рани под брадата и на шията двустранно.
Приложени са и разпечатки от е-мейл, изпратен от Р. Р. (**********************@*****.***)
до Й. К. с посоченото в молбата за защита съдържание.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Съдът в открито съдебно заседание, проведено на 21.02.2024 г. е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в процесуалните отношения на страните обстоятелствата, че
същите са живели на семейни начала, както и че ответникът е изпратил на електронната
поща на молителката подробно описаните електронни съобщения в сезиращата молба на
09.12.2023 г., както и че е извършил подробно описания акт на домашно насилие на
2
13.12.2023 г. около 12:00 часа.
Признанието, направено от ответника в открито съдебно заседание чрез процесуалния му
представител, представлява признание на факт за извършено от него спрямо молителката
домашно насилие на процесните дати, като съгласно чл. 175, ал. 1 ГПК, същото следва да се
преценява от съда, с оглед на всички обстоятелства по делото.
Предвид ангажирания в хода на делото доказателствен материал, съдът намира, че може да
се направи категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на
ответника. Видно от приложената кореспонденция действително на електронната поща на
молителката са изпратени процесните съобщения, като от тяхното съдържание може да се
заключи, че същите представляват упражнен спрямо нея психически и емоционален тормоз.
Твърдените актове за физическо насилие също са безспорно доказани с оглед приложената
по делото медицинска документация (съдебномедицинско удостоверение, лист за преглед и
амбулаторен лист), които категорично установяват телесни увреждания на молителката -
охлузвания, оток и кръвонасядания, като е заключено, че уврежданията могат да бъдат
получени от захват и стискане с ръка, и драскане с нокти, по време и начин, както се
съобщава в предварителните сведения, т.е. твърдения акт на физическо посегателство
спрямо молителката.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че агресивното и
нападателно поведение от страна на ответника, спрямо молителката, изразяващо се във
физическо посегателство над личността й и упражнено емоционално насилие, граничи с
ненормално ниво на комуникация между тях. Същото попада извън границите на
нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които,
противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при
противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на отношенията в
поведението на ответника, който не може да разреши по нормален път възникнали спорове
между страните.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на гореизброените
доказателства, както и направеното признание от ответника.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна на ответника
към молителката, с които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на
психическо, емоционално и физическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова
ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно
насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
3
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН мерки за защита по отношение на
молителите.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл.
21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН, ще създадат и допълнителна гаранция за
пострадалата, че в бъдеще няма да бъдат отново обект на домашно насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до Й. А. К., до обитаваното от
нея жилище, находящо се на адрес: гр. София, ул. „Искър” № 54, до местоработата й,
находяща се в гр. София, ул. „Искър“ 47, на разстояние не по-малко от 100 метра, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН, за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта. Това е необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо
пострадалата нов акт на насилие.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно насилие са
настъпили за молителката Й. А. К. значителни вредни последици за здравето й.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици
за молителката от него, счита че на Р. Д. Р. следва да бъде наложена глоба в размер от
400,00 (четиристотин) лева.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото ответникът дължи разноски на молителката. По делото са
ангажирани доказателства, че процесуалният представител на молителката е предоставил
безплатна правна помощ, като следва на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във вр. чл. 38, ал. 2
ЗАДв., вр. чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да му бъде присъдена сумата от 600,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, поради което ответникът следва да бъде
осъден да му ги заплати.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. Д. Р., ЕГН **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Р. Д. Р., ЕГН **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие, по отношение на Й. А. К., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, Р. Д. Р., ЕГН **********, да
приближава Й. А. К., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12
месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Р. Д. Р., ЕГН **********, да
приближава жилището, което обитава Й. А. К., ЕГН **********, находящо се на адрес: гр.
София, ул. „Искър“ 54, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, считано
от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, Р. Д. Р., ЕГН **********, да
приближава местоработата на Й. А. К., ЕГН **********, находяща се на адрес: гр. София,
ул. „Искър“ 47, на разстояние не по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, считано от
издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Р. Д. Р., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на Р. Д. Р., ЕГН **********, глоба в размер на
400,00 (четиристотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 22 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Р. Д. Р., ЕГН
********** да заплати на адв. Л. М. К., САК, сл. № **********, БУЛСТАТ: *********
сумата от 600,00 лева – разноски в производството, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Р. Д. Р., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5