О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер                                              Година 18.09.2017                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                  Председател: Олга Златева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 3300 по описа за 2017 година.

 

            Предявен е иск от „ВЕНЖОР АГРО” ООД - гр.Стара Загора против „ЗАРИ-АГРО” ООД– гр. Стара Загора.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.  

            Съдът намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените документи. Следва да се приложи към делото ч.гр.д.№1639/2017г. по описа на РС Стара Загора, както и да бъде назначена исканата съдебна счетоводна експертиза. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: договор за наем на земеделски земи от 12.09.2013г., договор за наем на земеделски земи от 20.11.2014г., фактура №533/15.07.2014г., фактура №981/28.07.2015г., покана от 27.02.2017г., отчет по журнала на операциите от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. вкл.-кредит клиенти, отчет по журнала на операциите от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. вкл.-дебит клиенти, преводно нареждане от 01.06.2016 г., извлечение от разплащателна сметка от 02.06.2016г., преводно нареждане от 28.05.2015г., извлечение от разплащателна сметка от 29.05.2015г. – всички от „Уникредит Булбанк" АД.

ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№1639/2017г. по описа на РС Стара Загора.

НАЗНАЧАВА съдебна икономическа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Георги Димов Котаров, при първоначален депозит от 150 лева, вносим от ищцовата страна в тридневен срок от съобщението, като в същия срок се представи банковият документ по делото.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото: 

Производството е образувано по искова молба от „„ВЕНЖОР АГРО” ООД - гр.Стара Загора против „ЗАРИ-АГРО” ООД– гр. Стара Загора. Ищецът твърди, че Между „ВЕНЖОР АГРО" ООД и „ЗАРИ АГРО" ООД били създадени облигационни правоотношения по силата на подписани Договори за наем на земеделска земя от 12.09.2013г. и 20.11.2014г., с предмет - предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя в землището на с Самуилово, общ Стара Загора, подробно описана в Договора за наем. Първият договор бил за предоставена земеделска земя общо в размер на 54 дка, сключен за една стопанска година и след това продължен. Същият важал за стопанската 2015/2016 година и бив заверен в ОСЗ. Определеното наемно плащане било в раззер на 40 лева на декар за стопанска година и се дължало в първия работен ден сред изтичане на стопанската година, като всяка стопанска година изтичала на 01 октомври.

Вторият договор за наем /от 20.11.2014г./ бил за предоставена земеделска земя общо в размер на 38,998 дка. Сключен бил отново за една стопанска година и след това продължен. Същият важал за стопанската 2015/2016 година и бив заверен в ОСЗ. Определеното наемно плащане било в раззер на 40 лева на декар за стопанска година и се дължало в първия работен ден сред изтичане на стопанската година, като всяка стопанска година изтичала на 01 октомври за съответната година.

За дължимия наем по договорите била издадена фактура № 533/15 07.2014 год за дължимият наем за стопанската 2013/2014год в размер на 6849,08 лева. Наемателят „ ЗАРИ АГРО" ООД извършил частично плащане и дължал остатък в размер на 1488,45 лева. Издадена била фактура № 981/28 07 2015год за дължимият наем за стопанската 2014/2015год в размер на 6849.08 лева.

Водени били многократни разговори с длъжника и изпращани две покани за плащане, но към датата на подаване на настоящата молба - 14.03.2017год, нямало плащане на дължимата сума, възлизаща на 8337,53 лева. Дължала се законова лихва за всяко плащане, както следва: 403.09лева лихва от 16.07.2014год до 14.03.2017год, 1134.26лева лихва от 29.07.2015год до 14.03.2017год. Общо дължимата сума била в размер на 9874,88лева, в т.ч главница - 8337.53 лева и лихва – 1537,35лева, представляваща вземане по Договор за наем и данъчни фактури №533/15.07.2014г. и №981/28.07.2015г. За дължимата сума било образувано ч гр.д № 1639/2017год по описа на PC Стара Загора и издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът „ Зари-Агро" ООД подал възражение.

Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума общо в размер на 9874.88лева , в т.ч. главница - 8337.53 лева и лихва - 403.09лева за периода от 16.07.2014год до 14.03.2017год; лихва - 1134.26 лева за периода от 29.07.2015 год до 14.03.2017год., представляваща вземане по Договор за наем и данъчни фактури № 533/15.07.2014год и № 981/28.07 2015год, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 1639/2017 год на PC Стара Загора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват. Между страните действително имало сключени писмени договори за наем на земеделска земя, по силата на които била предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя в землището на с.Самуилово, общ.Стара Загора. Оспорва се твърдението, че по представения с исковата молба Договор за наем на земеделска земя №98 от 12.09.2013 г. било извършено частично плащане за стопанската 2013/2014 г. и има дължим остатък в размер на 1488,45 лв. по издадената фактура № 533/15.07.2014 г. Дължимият наем по този договор бил изплатен изцяло от ответника по сметката на ищеца, за което било издадено пл.нареждане от 28.05.2015 г. с № на операцията 496FTRO********* от „Уникредит Булбанк" АД. Оспорва се, че ответникът не е изплатил дължимия наем по Договор за наем на земеделска земя в с.Самуилово № 124/20.11.2014 г. за стопанската 2014/2015 год. по издадената фактура № 981/28.07.2015г., съгласно Договор за наем от 20.11.2013 г. Дължимият наем по този договор бил изплатен изцяло, а по процесната фактура имало частично плащане от ответника по сметката на ищеца, за което било издадено пл.нареждане от 01.06.2016 г. с № на операцията 496FTR0161537NGP от „Уникредит Булбанк" АД. Що се отнася до сключените договори между ищеца и ответника, съгласно пункт, ІІІ (трети) ал.1 от сключеният между ищеца и ответника Договор за наем № 98 от 12.09.2013 г., страните договорили наемно плащане за стопанската 2013/2014 г. и стопанската 2014/2015 г. в размер на тридесет и два лева (словом) за декар. Общият размер на наетите декари бил 54 декара, в които имало необработваема земя в размер на 5,055 дка. Съгласно Договор за наем № 124 от 20.11.2014 г., страните договорили наемно плащане за стопанската 2013/2014 г. и 2014/2015 г. в размер на четиридесет лева (словом) за декар. Общият размер на наетите декари бил 38,998 декара, в които имало необработваема земя в размер на 11,793 дка. Относно издадените към горепосочените договори за наем фактури за наемно плащане за стопанската 2013/2014 г. и стопанската 2014/2015 г., ответникът уведомил ищеца устно и по ел.поща, че има несъответствия в сумите по издадените фактури и договорената наемна цена, както и че не дължи наемно плащане за част от земите, тъй като са необработваеми и за тях не е получил и субсидии. Освен това се претендирало наемно плащане по описани в допълнителната искова молба 2 бр. договори, като било очевидно, че сумите в представените фактури не съответствали на договорените наемни плащания по тези два договора.

Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира се разноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с искове по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 232 ал. 2 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1639/2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

            В тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно доказване исковете си по основание и размер - сключването на договорите за наем /което не е спорно по делото/, техните параметри, че е изправна страна по договорите и ответникът му дължи наем за процесните периоди в сочените размери, падежът на задълженията за наем и размерът на обезщетението за забава.

            Ответникът следва да докаже, възраженията и твърденията си в отговора в свой интерес, че е платил наемите.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 27.10.2017 г. от 15.00., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца –и препис от отговора на исковата молба и приложенията.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: