Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на единадесети февруари през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомир Василев
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава
Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №8569
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.04.2019
год., постановено по гр.дело №7153/2018 год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, е П.
И.С. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД по иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 994.77 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2014 год. до 30.04.2016 год. в топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 31.01.2018 год. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер
на 327.24 лв., като искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ е
отхвърлен в останалата му част, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
207.31 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
30.09.2015 год. до 19.01.2018 год. – изцяло.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществявала при публично известни Общи условия, които били влезли в сила
спрямо ответницата /която не била упражнила правата по чл. 150, ал. 3 ЗЕ/. В
раздел ІХ от Общите условия – „Заплащане на топлинна енергия“, чл. 32, ал. 1,
бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч.
ответницата/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
а именно 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Първоинстанционният съд не
бил съобразил обстоятелството, че сумите по общата фактура, които се отнасят за
периода от 01.05.2014 год. до 30.11.2014 год., издадена на 30.09.2015 год.,
ставали изискуеми едва през на 15.11.2015 год. В случая исковата молба била подадена
на 31.01.2018 год. и с това процесуално действие на ищеца давността била
прекъсната. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му
част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по
жалбата П. И.С., чрез назначения й особен представител, счита, че решението на
СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че правилно
първоинстанционният съд бил приел, че процесните вземания са погасени по
давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Погасителната давност започвала да
тече от датата, следваща изтичането на 30-дневния срок по чл. 32, ал. 1 от
Общите условия на ищеца. Обстоятелството, че ищецът бил издал фактура за
вземанията десет месеца по-късно, като я бил оформил като обща фактура, не
следвало да се приема в ущърб на клиента – противното означавало да се остави
на преценката на топлопреносното предприятие само да определи кога да започне и
кога да изтече давностния срок.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за
разглеждане искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че ответницата е собственик на процесния
апартамент №26, находящ се в гр.София, ж.к.“*******вх.А и има качеството на потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006
год./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, както и че стойността на доставената
през периода от м.май 2014 год. до м.април 2016 год. топлинна енергия възлиза
на 1 071.43 лв., а обезщетението за
забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2015 год. до 19.01.2018
год. – на 207.31 лв.
Основният спорен
между страните въпроси по същество във въззивното производство е свързан с това
дали вземанията за главници, които се отнасят за периода от м.май 2014 год. до м.ноември
2014 год. включително, са погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело №
3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
По отношение на процесните задължения за
главници въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало, поради следните съображения:
Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ
/изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2/
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба
води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При
всички случаи, обаче, това “изравнително”
вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на
изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през процесния
период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1,
а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово
разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен
състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват
след изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия –
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение – след нейното
осъществяване /изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла
вода/. Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за
вземанията за периода от м.май 2014 год. до м.ноември 2014 год. включително /които
са само такива за месечни вноски, тъй като ищецът не претендира изпълнение на
задължение за заплащане на изравнителна вноска – срещу този извод на СРС не са
наведени оплаквания във въззивната жалба/ е започнала да тече от 1-во число на
съответния следващ месец и е изтекла преди датата на подаване на исковата молба
– 31.01.2018 год., както законосъобразно е приел и СРС.
Следователно процесните главни
вземания се явяват погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви за
забава според правилото на чл. 119 ЗЗД,
Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното
потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта
на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на
задълженията в процесната фактура, с който жалбоподателят свързва началния
момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по
отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Срещу изчисленията на размера на
непогасените вземания за главница за изтеклия тригодишния период до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не
са наведени оплаквания в жалбата, поради което и с оглед ограничения характер
на въззивното обжалване /чл. 269, изр. 2 ГПК/, жалбоподателят не би могъл да
постигне присъждането на суми в размери, по-големи от установените в атакувания
съдебен акт.
По делото не са ангажирани и каквито
и да било доказателства от страна на ищеца, че ответницата е била поставена в
забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия за периода от м.декември 2014 год. до м.април 2016 год. /възникнали
при действието на горепосочените Общи условия на ищеца от 2014 год./, поради
което и при правилно приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест първоинстанционният съд е приел, че
релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху непогасените по давност вземания за посочения период
подлежат на отхвърляне.
Изводите на въззивния съд съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд. Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част,
като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.04.2019 год., постановено по гр.дело
№7153/2018 год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, в обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/