Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на девети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №8749 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД от М.И.Я. срещу „Профикредит България“ ЕООД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 475.89 лева,
представляваща недължимо платена сума за периода 22.03.***. до 01.02.***. по
обявен за нищожен Договор за потребителски кредит №**********/07.07.***., ведно
със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 15.01.2018г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с Решение
№1071/16.03.***. по гр.д. №3118/***. по описа на ВРС Договор за потребителски кредит №**********/07.07.***., сключен
между него и ответника е прогласен за нищожен поради противоречие със закона,
на основание чл.26,ал.1, т.1 ЗЗД. Излага, че поради продължилия тормоз и
заплахи по телефона от служител на ответното дружество продължавал принудително
да заплаща месечни вноски и след 22.03.***. до постановяване на съдебното
решение от ВРС. Твърди, че за периода 22.003.***. до 01.02.***. е заплатил 11
вноски по кредита в общ размер на 3475.89 лева. На 27.11.***. изпратил писмо до
ответника с искане да му бъде върната тази сума. Писмото било получено на
30.11.***. , но в дадения от ищеца срок за плащане такова не било извършено.
След проведен разговор с юриста на дружеството установил, че се признава, че
има платени суми за сочения от ищеца период, но дружеството отказвало да ги
върне доброволно, а само ако има съдебно решение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено
становище за недопустимост и неоснователност на иска.
По възражението за недопустимост се сочи, че е налице приключил процес
между същите страни по същия спор. С Решение №1071/16.03.***. по гр.д. №3118/***.
по описа на ВРС „Профикредит България“ ЕООД било осъдено да заплати на ищеца
сумата от 1319.80 лева, представляваща стойността на надвнесените суми по
договора без основание. По делото посредством ССчЕ било установено, че ищецът е
заплатил сумата от 8536.41 лева и същият можел да измени размера на претенцията
си , която не била заявена като частична.
По основателността на иска се излага
следното :
Излага се, че сключеният договор за кредит с
ищеца бил за сумата от 5000 лева, със срок на кредита 48 месеца, размер на
месечната вноска 315,99 лева, годишен лихвен процент 71.04%, годишен процент на
разходите 99,41%, дата на погасяване - 1-ви ден от месеца, общо задължение
15167,52 лева. Били рефинансирани задължения към П.К.Б. ЕООД със сумата от
2574,10 лева. Съгласно приетата по гр. д. 3118/***г. съдебно-счетоводна
експертиза, към датата на нейното изготвяне, а именно 4.11.***г., по процесния
договор ищецът заплатил на ответното
дружество сумата в размер на 8536.41 лева. След тази дата, а именно на 30.11.***г.,
на 22.12.***г. и на 27.01.***г. ищецът
внесъл още 3 вноски съгласно погасителния план по договора, или сума в
общ размер на 947.97 лева. Цялата внесена по договора сума възлизала в размер
на 9484.38 лева. Сумата, за която дружеството било осъдено да плати на ищеца от
1319.80 лева била преведена с платежно нареждане от 01.12.***. Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл. 23 от
Закона за потребителския кредит, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
поради което се счита, че размерът на иска
е неправилно определен от ищеца и уважаването на същия е предпоставка за
неоснователно обогатяване от негова
страна.
Отправя се искане за отхвърляне на предявената искова претенция.
Съдът след като съобрази събраните
по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
С
Решение № 1071/16.3.***., постановено по гр.д.№ 3118/***г. по описа на ВРС,
потвърдено с Решение № 678/18.10.***г., постановено по т.д.№ 693 от ***г. по описа на ВОС, са прогласени за нищожни,
поради противоречие със закона Договор за револвиращ заем № **********
от.07.08.2013г. със страни – „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:*** и М.И.Я., ЕГН **********, Адрес,*** и Договор за потребителски
кредит № ********** от 07.07.***. със страни – „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:*** и М.И.Я., ЕГН **********, Адрес,***, на
основание чл. 26 ал. 1 т. 1 ЗЗД и е осъден „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Я., ЕГН **********, Адрес,***
сумата от 2582.10 (две хиляди осемдесет и два и десет стотинки) лева,
представляваща стойността на надвнесени суми по Договор за револвиращ заем №
********** от 07.08.2013г., получена от ответника без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 22.03.***г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, както и е осъден „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Я., ЕГН **********, Адрес,*** сумата от
1319.80 (хиляда триста и деветнадесет лева и осемдесет стотинки) лева,
представляваща стойността на надвнесени суми по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 07.07.***., получена от ответника без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 22.03.***г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Представени са три броя разписки за плащане чрез Изи пей на сумата от 315.99 лева от М.И.Я. с получател ответното дружество „П.К.Б.“ ЕООД от дати 29.11.***.; 22.12.***. и 27.01.***.
С покана, връчена на 28.11.***. М.И.Я. е отправил искане до ответното дружество „П.К.Б.“ ЕООД, за връщане на надвнесени суми по Договор за потребителски кредит № ********** от 07.07.***. в общ размер от 3472,89 лева.
С Преводно нареждане от 01.12.***г. за сумата от 1319,80 лева с наредител ответното дружество „П.К.Б.“ ЕООД и получател ищеца М.И.Я. с посочено основание решения по гр.д.№ 3118/16г. на ВРС и по гр.д.№ 693/***. на ВОС.
Изготвена е ССчЕ от вещото лице Я. Л.
По делото е проведена ССчЕ от вещото
лице Р.С., заключението по която е, че Общата внесена сума от ищеца по Договор
за потребителски кредит №**********/07.07.***. в периода 22.03.***. до 01.02.***.
е в размер на 3 452.38 лева, която е отнесена от кредитора Профи кредит за
погасяване на главница в размер от 865 лева, договорна лихва в размер на
2 587.04 лева и наказателна лихва от 0.34 лева.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Уважаването
на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
предпоставя ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
сключването на договор за кредит, наличието на основания за нищожност, плащане
на процесната сума. В тежест на
ответника е да докаже, че процесната сума е платена на одоно правно основание.
По делото
безспорно се установява, че между
страните е бил сключен Договор за потребителски кредит №**********/ 07.07.***.,
който е прогласен за нищожен с Решение № 1071/16.3.***., постановено по гр.д.№ 3118/***г.
по описа на ВРС, потвърдено с Решение № 678/18.10.***г., постановено по т.д.№ 693 от ***г. по описа на ВОС. В тази хипотеза
кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита или
главница в размер на 3536.41 лева. Съобразно мотивите на посочения по –горе
съдебен акт с извършените плащания от страна на ищеца в периода 07.07.***. до
22.03.***. същият е погасил изцяло вземането за главница и е надплатил сумата от
1319.80 лева, която ответникът е осъден да му възстанови.
Съгласно
заключението на вещото лице ищецът е извършил плащания по процесния договор за
периода 31.03.***. до 27.01.***. в общ размер на 3 452.38 лева. Липсват
основания, които да обосноват правото на
ответника да задържи платената сума, тъй като плащането е извършено при начална
липса на основание по нищожен договор.
По
изложените съображения съдът намира исковата претенция за доказана, поради и
което следва да се уважи в цялост.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира,че искането от страна на ищеца за присъждане на
сторените от него разноски следва да се
уважи. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати сумата от 160.32 лева- за заплатена държавна такса и сумата от 420
лева за заплатен депозит за експертизи, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П. К. Б." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***
СУМАТА от 3 452.38 /три хиляди
четиристотин петдесет и два лева и тридесет и осем ст./ лева,
представляваща недължимо платена в периода
22.03.***- 01.02.1017г. сума по Договор за
потребителски кредит №
********** от 07.07.***., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда-15.01.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „П. К. Б." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***
СУМАТА от 580.32 /петстотин осемдесет и два
лева и тридесет и две ст./ лева, представляваща разноски по делото,
на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: