Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260110
04.06.2021
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На двадесет и пети май 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 97
по
описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията на
евентуално съединяване осъдителни искове с материалноправно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „*****” ЕООД срещу М.Д.Д.. Ищецът твърди, че с
договор за кредит № ********** от 05.01.2017 г. „*****” ЕООД, с търговско
наименование „Вивус“, е отпуснало на ответника М.Д.Д. кредит от 200 лв., за
срок от 30 дни с падеж на 04.02.2017 г., която била усвоена от ответника чрез
Изипей на 05.01.2017 г. Твърди, че съгласно т.13.3 от общите условия, считано
от 05.02.2017 г. кредитодателят започнал да начислява наказателна лихва в
размер на надбавка върху основния лихвен процент на БНБ – 10,00% към договорния
лихвен процент върху неплатената главница. Твърди, че на ответника били
изпратени 4 напомнителни писма за размера на дълга и просрочието, за което се
дължали такси от кредитополучателя. Твърди, че на 23.11.2018 г. „*****“ ЕООД
прехвърлило вземането си по договора за кредит в полза на ищеца, за което бил
сключен договор за цесия и било прехвърлено задължение в размер на главница 200
лв., наказателна лихва 183,96 лв., напомнителни писма 50 лв. За извършената
цесия ищецът бил упълномощен от цедента и изпратил писмо на ответника, но
същото било неполучено, поради което приложил към исковата молба уведомление за
цесията за връчване на ответника. Поради това иска да осъди ответника да му
заплати главница в размер на 200 лв., дължима по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата от 01.02.2021 г. до изплащане на вземането, а
при условията на евентуалност да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от
200 лв. като получена без основание сума.
В срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М.Д.Д..
Ответницата е редовно призована за първото съдебно заседание, като в изпратената до същата призовка, ведно с определение по чл. 140 ГПК,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В докладвано в съдебно заседание на 25.05.2021 г. постъпило от ищеца становище вх. № 261744 от
17.05.2021 г., чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт Т., е поискано на основание
чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение, тъй като ответникът не се е явил в откритото съдебно
заседание, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, редовно призован не изпраща представител в
първото по делото съдебно
заседание и не са
направили искане делото да се разглежда в отсъствие на техен представител. От приложените към исковата молба писмени
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции
/виж трудовия договор и фишове за работна заплата/. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови
решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове следва да се уважат изцяло. Не следва съдът да се
произнася по евентуално съединените искове.
По разноските и
държавната такса:
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се
установиха в размер на 150 лв. /платена държавна такса в размер на 50 лв. и
определено от съда възнаграждение за юрисконсулт съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лв./.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес на
управление гр. София, район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД сумата
от 200 лв.
/двеста
лева/, представляваща главница по договор за кредит № ********** от 05.01.2017
г., ведно със законната
лихва върху главницата от 01.02.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението, и съдебно-деловодни
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 150 лв. /сто
и петдесет
лева/.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване
съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК, като ответникът може да търси защита по реда на
чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора в едномесечен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: