№ 1256
гр. Благоевград, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500925 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от Б. КР. Д., ЕГН **********, от с. Ж., Община С.,
обл. Благоевград, чрез адв. Д.Т., срещу Определение № 905425 от 29.08.2021г., постановено
по гр.д. № 2872/2019г. по описа на РС Благоевград, с което е оставена без уважение, молба с
вх. № 91545/19.03.2021г., депозирана от ответника по делото Б. КР. Д., ЕГН **********, от
с. Ж., по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК- за изменение на Решение № 92181/10.03.2021г.,
постановено по гр.д. № 2872/2019г. по описа на РС Благоевград, в частта за разноските, като
бъдат присъдени в пълен размер разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от
страната по делото.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение на
първоинстанционния съд, поради погрешното приложение на материалния закон. Поддържа
се, че съдът при отказа си да присъди в полза на страната възнаграждението за адвокатски
хонорар в пълния му размер, нито е съобразил нито е обсъждал, че защитата на ответника е
проведена не срещу един, а срещу два обективно съединени искове. Излагат се
съображения, че иска за лихви макар и акцесорен по своя характер, е самостоятелен иск,
индивидуализиран по основание и размер. Съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела,
възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за веки един от
тях поотделно. В този смисъл при съобразяване размера на защитавания правен интерес и на
осн. чл. 7 ал. 2 т. 1 от цитираната наредба, съдът би следвало да определи минималния
размер за всеки един от двата обективно съединени искове поотделно и тогава
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., би се оказало под посочения
1
в наредбата минимум/600лв. за двата иска/.
Навадени са доводи с частната жалба, че съдът неправилно е приел че по делото липсва
фактическа и правна сложност, като не е съобразил че е бил депозиран писмен отговор на
ИМ, по делото са проведени няколко открити съдебни заседание, на които пълномощникът
на ответника е взел участие, извършени са множество процесуални действия, както и
предварително проучване на делото, поради което се оспорва извода на съда за липсата на
фактическа и правна сложност по делото.
С частната жалба са наведени доводи, че съдът не се е съобразил и с мотивите които сам е
изложил към постановеното съдебно решение, в частта му за разноските, в които е приел че
приложима при определяне на размера на дължимото възнаграждение за адвокатски
хонорар на защитника по ответника по делото е разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г., където е предвиден минимум от 580лв. + 5 % за горницата над 5 000лв.
и тогава размера на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. е под
посочения в наредбата минимум.
Иска се како краен резултат от съда, да отмени Определение № 905425 от 29.08.2021г.,
постановено по гр.д. № 2872/2019г. по описа на РС Благоевград, с което съдът е отказал
изменение на решението си в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК и да измени
Решение № 92181/10.03.2021г., по гр.д. № 2872/2019г. по описа на РС Благоевград, в частта
му заразноските, като присъди в полза на Б. КР. Д., ЕГН **********, от с. Ж., заплатеното
адвокатско възнаграждение в пълен размер- 500лв.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от насрещната
страна по делото.
За да се произнесе по искането с частната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград,
установи от фактическа страна следното:
РС Благоевград е сезиран от ЗАД“Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., чрез пълномощника адв. А.П., с иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с 400
ал.1 т. 1 от КЗ, предявен срещу Б. КР. Д., ЕГН **********, от с. Ж., Община С., с искане за
заплащане на сумата от 593.19лв., съставляваща заплатено застрахователно обезщетение за
вреди, по застраховка „Каско Стандарт“, на водача на пострадалия автомобил от ПТП-
товарен автомобил м. „Тойота“, м. „Авенсис“, с рег. № ***, както и законна лихва за забава
в размер на 11.20лв., за времето от получаването на регресната покана- 12.06.2019г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 19.08.2018г., както и законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на дължимото.
Въз основа на предявения иск е образувано гр.д № 2872/2019г. по описа на РС Благоевград.
В срока по чл. 131 от ГПК, постъпил е писмен отговор на исковата молба от ответника Б.
КР. Д., ЕГН **********, от с. Ж., чрез пълномощника му адв. Д.Т., АК Благоевград, който е
осъществил процесуално представителство и защита на правата на ответника в хода на
производството пред РС Благоевград, като е взел участие във всички насрочени и проведени
открити съдебни заседания, както и при събиране на доказателствата по делото/ писмени
2
доказателства и съдебно икономическа експертиза/.
Видно от представените пред първоинстанционния съд Договор за правна защита и
съдействие, сключен между ответника Б. КР. Д., ЕГН **********, от с. Ж. и адв. Д.Т., АК
Благоевград, уговорено е предоставянето на правна защита и представителство пред първата
съдебна инстанция по гр.д. № 2972/2019г. по описа на РС Благоевград, срещу заплащане на
договорно адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., които са били платени в брой
след подписването на договора. Представено е и пълномощно от ответника по гр.д. №
2972/2019г. по описа на РС Благоевград- Б. КР. Д., с което е редовно упълномощен адв. Д.Т.,
АК Благоевград, с широки процесуални правомощия по делото.
С Решение № 92181/10.03.2021г., постановено по гр.д. № 2872/2019г. по описа на РС
Благоевград, съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК от ЗАД
„Б.В.И.Г.” срещу Б. КР. Д., ЕГН **********, от с. Ж., като е осъдил ЗАД „Б.В.И.Г.” да
заплати на ответника Б. КР. Д., на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, сумата 300лв. за
дължимите разноски пред първата съдебна инстанция.
В мотивите към така постановения съдебен акт, първоинстанционният съд е счел за
основателно възражението на пълномощника на ЗАД „Б.В.И.Г.”, за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за пълномощника на Б. КР. Д., като е приел че липсва
фактическа и правна сложност на делото, като по аргумент на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъден е
минималния размер дължим при този материален интерес по делото- 300лв.
Пред първоинстанционния съд и по гр.д. № 2972/2019г. по описа на РС Благоевград, е
постъпила на 19.03.2021г. молба от Б. КР. Д., чрез пълномощника му- адв. Д.Т., по реда на
чл. 248 ал.1 от ГПК, срещу първоинстанционното съдебно решение, в частта му за
разноските, в която съдът е приел възражението на другата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, като се иска от съда да
измени решението в тази си част и да присъди цялата претендирана сума със списъка за
разноски по чл. 80 от ГПК, а именно реално платеното- 500.00лв. за адвокатско
възнаграждение.
Навадени са доводи, че съдът е присъдил с решението си по делото в полза на ответника,
минималното адвокатско възнаграждение, без да съобрази че по делото са предявени два
обективно съединени искове, като адвокатското възнаграждение следва да се присъди по
двата иска поотделно. В този случай и съобразно чл. 7 ал.1 т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г., минималния размер на адв. възнаграждение по двата иска би била 600лв. и
претендираното възнаграждение в размер на 500лв. би било под минималния предвиден в
наредбата размер за адвокатското възнаграждение.
Навадени са доводи за наличието на фактическа и правна сложност по делото, за това че
пълномощникът на ответника е депозирал отговор на ИМ и участвал във всички
процесуални действия на съда по делото, включително при провеждането на всичките
насрочени открити съдебни заседания и в този смисъл е осъществил процесуално
3
представителство и защита на правата на ответника в пълен обем- нещо което не е отчетено
от съда при определяне размера на дължимото адв. възнаграждение.
С молбата по чл. 248 от ГПК развити са съображения че съдът в мотивите към
постановеното решение е посочил, че възнаграждението в полза на ответника за
направените разноски за адвокатски хонорар, следва да е в минималния размер, предвиден в
чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.,, който предвижда сумата от 580лв. + 5% от
горницата над 5 000лв., т.е. претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
от ответната страна, е под предвидения в цитираната от съда разпоредба на специалната
наредба.
Иска се от първоинстанционния съд да измени Решение № 92181/10.03.2021г., постановено
по гр.д. № 2872/2019г. по описа на РС Благоевград, в частта му за разноските, като увелици
присъдените разноски в полза на ответника Б. КР. Д., от 300 на 500лв.
С обжалваното по настоящото дело Определение № 905425 от 29.08.2021г., постановено по
гр.д. № 2872/2019г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата от Б. КР. Д., чрез пълномощника адв. Д.Т., АК Благоевград, предявена по
реда на чл. 248 ал.1 от ГПК- за изменение на Решение № 92181/10.03.2021г., постановено по
гр.д. № 2872/2019г. по описа на РС Благоевград, в частта му за разноските и увеличаването
на същите от 300лв. на 500лв.
Изложени се мотиви, че в настоящия случай съобразно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д.
№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, са представени доказателства че посочения в списъка за
разноските по чл. 80 от ГПК адвокатски хонорар на пълномощника на Б. КР. Д.- адв. Д.Т.,
АК Благоевград, са реално платени. Съдът отново е изложил съображения, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, като от страна на ищеца своевременно е
направено възражение за прекомерност на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 7 ал.2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., първоинстанционния съд е
приел че дължимото възнаграждение за адвокатски хонорар следва да бъде минималното
предвидено в цитирания текст от наредбата- 300лв.
При така установеното от фактическа страна с оглед на заявените становища на
пълномощниците на страните по делото, въззивният съд излага следните правни доводи:
Искането с правно основание чл. 248 ал.1 от ГПК, заявено пред първоинстанционния съд, по
гр.д. № 2972/2019г. по описа на РС Благоевград е процесуално допустимо, доколкото
същото е депозирано в срока за обжалване на въззивното решение, пред компетентния за
неговото разглеждане съд, който го е постановил, като изхожда от легитимирана страна и е
насочено срещу подлежащ на изменение или допълване по реда на чл. 248 от ГПК съдебен
акт.
Депозираната пред ОС Благоевград частна жалба от Б. КР. Д., ЕГН **********, от с. Ж.,
чрез пълномощника му- адв. Д.Т., АК Благоевград също е процесуално допустима. Същата е
подадена в законно установения срок, от лице имащо правен интерес от обжалването на
определението на РС Благоевград, с което е отказано искането по чл. 248 ал.1 от ГПК за
4
изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, доколкото
първоинстанционния съд е редуцирал заявените със списъка по чл. 80 от ГПК от Б. КР. Д.
разноски за адвокатски хонорар, като поради прекомерност и на основание чл. 78 ал.5 от
ГПК е намалил същите и е присъдил разноски само в размер на 300.00лв. Частната жалба е
редовна. Същата съдържа оплаквания, насочени срещу подлежащ на инстанционна проверка
съдебен акт, срещу решението по гр.д. № 2972/2019г. по описа на РС Благоевград, в частта
му за разноските, с които са засегнати интересите на ответника по делото.
По съществото си искането е основателно и следва да бъде уважено, поради следните
основания:
След като с първоинстанционното решение са били отхвърлени- предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, както и субсидиарно предявения иск за лихви за забава, като
неоснователни, то налице са основанията на чл. 78 ал. 3 от ГПК, с оглед на изхода на делото
пред първата съдебна инстанция, разноските на ответника Б. КР. Д., да бъдат възложени на
дружеството ищец. Съгласно чл. 81 от ГПК, съдът дължи произнасяне във всеки съдебен
акт, с който приключва делото в съответната съдебна инстанция и по въпроса за разноските.
Правилна е преценката на първостепенния съд, че по гр.д. № 2972/2019г. по описа на РС
Благоевград са представени убедителни писмени доказателства от ответника Б. КР. Д., че
уговореното с Договора за правна помощ и съдействие адвокатско възнаграждение за правна
защита и процесуално представителство от адв. Д.Т., АК Благоевград по делото, в размер на
500.00лв. е било платено от упълномощителя на упълномощения адвокат. Така по делото
представени са убедителни доказателства за реално плащане, като са спазени изискванията
съобразно указанията дадени на съдилищата с т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия казус били са предявени и разглеждани от първоинстанционния съд по гр.д. №
2972/2019г. по описа на РС Благоевград- два обективно съединени иска- регресен иск по чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 400 ал.1 т.1 от КЗ- за сумата 593.19лв., както и иск за мораторни
лихви за забава, за периода от 12.06.2019г. до 19.08.2019г., в размер на 11.20лв. Основателни
са доводите наведени както с молбата по чл. 248 от ГПК, така и с частната жалба въз основа
на която е образувано делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция, че иска за лихви
за забава, макар и акцесорен по своя характер е самостоятелен иск, върху която се начислява
отделно и дължимата държавна такса.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника по делото- адв. Д.Т., АК Благоевград, с правно основание чл. 78 ал. 5 от ГПК е
своевременно наведено пред първоинстанционния съд, поради което същото е процесуално
допустимо и съдът следва да се произнесе по него. Въззивният състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че производството по гр.д. № 2972/2019г. по описа на РС
Благоевград, не може да се определи като такова с висока фактическа и правна сложност,
което да обуславя извода че адвокатското възнаграждение не може да се определя близо до
минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. Депозирането на отговор на
ИМ е процесуално действие на ответника, извършено чрез неговия пълномощник в рамките
5
на уговорената защита и процесуално представителство пред първата съдебна инстанция,
поради което за него не следва да бъде определяно отделно възнаграждение. Участието на
пълномощника на ответника в проведените по делото открити съдебни заседания, също е
част от осъществяваната пред първата съдебна инстанция защита и процесуално
представителство, за което не се следва начисляването на допълнително по размер
адвокатско възнаграждение. Налице са основанията адвокатското възнаграждение за защита
процесуално представителство в полза на ответника по гр.д. № 2972/2019г. по описа на РС
Благоевград, да бъде определено близо до минималните размери, предвидени в Наредба № 1
от 09.07.2004г., за минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно. По въпроса относно определянето на адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение в постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 178 от
05.03.2019 г. по гр. д. № 3320/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 360 от 30.07.2018
г. по ч. т. д. № 1807/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 90 от 07.02.2019 г. по гр. д.
№ 3870/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о., е прието, че по силата на посочената разпоредба
адвокатско възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. Не може да се прави изключение от това правило по
отношение на предявените искове при условията на евентуалност и по отношение на
акцесорните искове. В настоящия случай след като е предявен главен регресен иск и
акцесорен иск за лихви за забава, първоинстанционният съд е следвало да определи
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за ответника, съобразно
материалния интерес- по чл. 7 ал.2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., но за всеки един от
двата иска поотделно. Така общия минимален размер на адвокатското възнаграждение
възлиза общо на 600лв. за двата иска, т.е. реално платеното възнаграждение на
пълномощника на ответника по делото, не е прекомерно по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК,
поради което не са налице основанията за неговото намаляване.
Поради изложените съображения, частната жалба е основателна, като следва обжалваното
определение на РС Благоевград, с което е отказано изменение на Решение №
92181/10.03.2021г., постановено по гр.д. № 2872/2019г. по описа на РС Благоевград в частта
за разноските следва да бъде отменено, тай като е постановено в нарушение на разпоредбите
на закона.
Следва в този смисъл да бъде уважено искането по чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на
Решение № 92181/10.03.2021г., постановено по гр.д. № 2872/2019г. по описа на РС
Благоевград, в частта му за разноските, като присъдените в полза на ответника Б. КР. Д.
разноски по делото за пред първата съдебна инстанция, следва да бъдат увеличени от 300лв.
на 500лв., така както същите са били претендирани пред РС Благоевград съобразно
представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК пред първата съдебна инстанция.
6
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 905425 от 29.08.2021г., постановено по гр.д. № 2872/2019г. по
описа на РС Благоевград, с което е оставена без уважение молбата от Б. КР. Д., ЕГН
**********, от с. Ж., Община С., обл. Благоевград, чрез пълномощника адв. Д.Т., АК
Благоевград, предявена по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК- за изменение на Решение №
92181/10.03.2021г., постановено по гр.д. № 2872/2019г. по описа на РС Благоевград, в
частта му за разноските, с което е отказано увеличаването на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение от 300.00лв. на 500.00лв.
ИЗМЕНЯ Решение № 92181/10.03.2021г., постановено по гр.д. № 2872/2019г. по описа на
РС Благоевград, в частта му за разноските, които ЗАД „Б.В.И.Г.” е осъдено да заплати на
Б. КР. Д., ЕГН **********, от с. Ж., Община С., обл. Благоевград, като увеличава същите
от 300.00лв. на 500.00лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7