№ 118
гр. Монтана, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630201109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0996-001468/07.09.2022г. на
Началник Сектор ПП при ОДМВР Монтана, на И. Г. Д. от гр.Монтана са
наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000.00 (две
хиляди) лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП и отнемане на 12 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради невръчване на АУАН, както и поддържа, че
не е извършил деянието, не е управлявал автомобила и поради тази причина
отказал проба за алкохол.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът,след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,а така също във връзка с оплакванията в жалбата,приема
1
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения 14-
дневен срок от връчването на НП, от страна имаща правен интерес да атакува
издадения акт. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт серия GA № 698529/01.08.2022г. за
това,че на същата дата, около 13.50 часа в гр.Монтана, по ул. Арх М.К. с
посока на движение от площад Жеравица към ул.Св.Климент Охридски,
управлява МПС лек автомобил Ф.У. с рег.№ ххх, като в 14.20 часа водачът
отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARPM-0827.На водача е издаден
талон за медицинско изследване № 090329, като същият отказва да бъде
изследван с доказателствен анализатор или медицинско и химическо
изследване на алкохол в кръвта. Въз основа на съставения акт е издадено и
атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП, която разпоредба е и санкционната.
По същество жалбоподателят оспорва на първо място, че не му е връчен
АУАН, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Това възражение е неоснователно, тъй като видно от приложеното заверено
копие на АУАН, както и допълнително изискан оригинал на АУАН от
01.08.2022г. актът след съставянето му е предявен на нарушителя, същият се е
запознал със съдържанието му и се е подписал, без да направи възражения.
Жалбоподателят, видно от приложената разписка към АУАН, е получил
препис от същия и е уведомен, че в 7-дневен срок от връчването може да
направи допълнителни обяснения или възражения. Такива, видно от
приложените доказателства към административнонаказателната преписка, не
са направени. Правото на защита на нарушителя не е нарушено, тъй като
същият се е запознал с описаната фактическа обстановка в акта, индиция за
което е факта, че се е подписал при връчването му и не е направил
възражения.
На следващо място наказания оспорва, че е управлявал автомобила,
като основните му възражения се свеждат до обяснението, че не се чувствал
добре, наистина се намирал в автомобила, където бил заспал и чакал свой
познат да го превози, а лицето управлявало автомобила е И. А. П.. Тези
твърдения на жалбоподателя съдът приема за неоснователни, неподкрепени
2
от доказателства по делото.
Административното нарушение се установява по един несъмнен и
категоричен начин, както от писмените доказателства, така и от гласните
такива – показанията на разпитаните на съдебното следствие свидетели, чийто
показания ценени поотделно и съпоставени помежду си описват точно и
обективно случилото се на процесната дата и място.
Твърдения депозират свид.Т. Ц. Н. и П. Ж. И., които са очевидци на
действията на жалбоподателя. Разпитана свид.Т. Н. заявява, че видяла
автомобила, когато спира на място, на което пречи на останалите спиращи на
това място автомобили. Свид.П. И. пристигайки го помолил да премести
автомобила, но същия не реагирал, след известно време слязъл от него и
тръгнал в посока бившата сграда на комсомола, като криволичел по пътя.
Свид.Н. подала сигнал на тел.112, за което свидетелства и приложената
справка от Дирекция Национална система 112. Твърди, че не е видяла кога се
е върнал водача, тъй като имала клиенти и ги обслужвала, но видяла когато
автомобила тръгнал на заден ход и шофьора започнал маневри като се
блъскал последователно в мостчето до градския парк и до Биллата.
В подкрепа на нейните показания са тези на свид.П. И., който се
прибирал от обедна почивка и пред офиса му бил паркирал автомобил, на
който водача се бил излегнал на седалката и при молба да измести
автомобила същия слязъл от него, заключил го и тръгнал в определена
посока. Също твърди, че подал сигнал на тел.112. Свидетелят поддържа, че
след известно време погледнал навън и видял, че автомобила на този
господин се блъскал напред-назад в оградата на паркинг Билла и на парапета
на мостчето в парка.
Тези двама свидетели са очевидци, не са страни в производството, не
познават жалбоподателя и не се намират в никакви отношения с него, поради
които причини съдът няма основание да се съмнява в техните показания.
Същите са точни и последователни, при извършената очна ставка помежду
им констатираните противоречия в показанията им са преодолени. За тези
известни неточности и противоречия в показанията им не без значение е и
факта на изминалото време между случилото се и депозирането на показания
пред съда.
След подадения сигнал на мястото пристигнал екип на полицията в
3
състав свид.И. К. Т. и М. С. Х., които поддържат, че на място установили
познато за тях лице И. Г. Д., който работел в ЦСМП. Лицето било вътре в
автомобила и било заспало. След като го събудили заявил, че му е лошо и
чака някакъв негов приятел да го вземе. И двамата свидетели не са очевидци
и не са видели жалбоподателя да управлява автомобила.
В същото време заявяват, че дежурният по ОДЧ изпратил екип на
сектор ПП, които поели работата по случая и това са свид.В. Б. В. и П. К. П..
Тези свидетели също са разпитани пред съда и поясняват, че при
пристигането на място, свидетели очевидци, същите които са вписани в
АУАН, посочили лицето И., че е управлявал автомобила. При покана да бъде
изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
същият отказал да бъде тестван, за което е и съставен АУАН.
Показанията на разпитаните свидетели са точни и последователни,
същите описват подробно начина на извършване на проверката, твърденията
им взаимно се допълват и се подкрепят и от писмените доказателства.Съдът
намира, че между техните показания няма противоречия, двете групи
свидетели, полицейски служители установяват различни моменти от
извършената проверка, първи са пристигнали на мястото И. Т. и М. Х., а след
това В. В. и П. К. П..
И третата група свидетели са на Н. и П. Ж., които са очевидци на
инцидента и затова техните обяснения са най-точни, тъй като същите
предават личните си впечатления от възприетото, не са заинтересовани от
изхода на делото и техните твърдения не са изолирани от останалия,
приобщен към делото доказателствен материал.
Твърденията в жалбата, както и факта, че друго лице е управлявало
автомобила, а именно И. А. П., останаха недоказани и са само декларативни.
Жалбоподателят при връчването на акта не е направил никакви възражения,
такива не са сторени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. За първи път в подадената
жалба наказания заявява такива възражения, което е негово законно право, но
същото е изолирано от останалите доказателства, наказания напр. не направи
искане да бъде допуснат и разпитан като свидетел това лице или самият той
да даде обяснения по случая, с цел изясняване и проверка на неговата теза.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати
нарушения, по безспорен начин е установено извършването на нарушението,
4
самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв
начин не са нарушени правата на последния.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити,посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон.Издадено е от компетентен орган – Началника на сектор
ПП Монтана, който видно от приложената заповед на МВР /л.7-9 от делото/ е
оправомощен, в това му качество, като длъжностно лице, да издава
наказателни постановления.
Наложените административни наказания са в установените размери в
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДП, които са точно фиксирани, глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, поради което наказващия орган не може да извършва преценка за
размера, както в случаите на предвидени наказания в минимален и
максимален размер.
Наложените наказания в тези размери, по убеждение на съда, ще
изиграят своята функция – по отношение на нарушителя, като ще окажат едно
поправително и предупредително въздействие, а също така и по отношение на
останалите участници в движението – предупредително и възпитателно, тъй
като в последните години тези нарушения на ЗДвП, касаещи управлението на
МПС след употреба на алкохол особено са завишени, както и случаите на
причиняване на телесни повреди или смърт на други лица.
В хода на проверката за законосъобразност на административните
актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на
нарушения, както в процедурата по съставяне и връчване на
административните актове, така и на изискванията за тяхното
съдържание, които да са основания за отмяната на обжалваното
постановление. Ето защо същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0996-
001468/07.09.2022г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на
И. Г. Д. от гр.Монтана, ЕГН ********** са наложени административни
5
наказания – глоба в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП и отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – град Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6