Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.05.2023 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдия Желязкова
гр.д. № 2906/2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявини са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1,
евентуално пр.2 ЗЗД за връщане на
неоснователна получена от ответника сума в размер на 100 198,41 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- „А.С."
ООД, ЕИК *****, представлявано
от управителя Е.И.О., чрез адвокат И.Ц., САК, твърди, че С.Г.Г. е заемал длъжността „управител" на ищцовото дружество
до 28.09.2018г., на която дата е вписано в Търговския регистър заличаването му,
вследствие на решение на Общо събрание. В периода, в който е заемал длъжността,
а именно на 30.05.2018г., С.Г.Г., в качеството си на
управител на "А.С." ООД, е получил възнаграждение в нетен размер 244
198,91 лв. като за основание за превода на сумата е вписано „превод заплата
м.05.2018“. Излага, че в периода преди
месец май 2018г. ответникът е получавал месечно възнаграждение в нетен размер на
4 000,50 лева (брутно 4 445 лева) като дружеството не е взимало решение за
увеличаване на трудовото му възнаграждение или за изплащане на допълнително
такова. Не е налице и друго правно основание за превеждането на тази сума като
евентуално налични уговорки в тази връзка с лицето И.Е.не обвързват
дружеството, тъй като на първо място той няма представителна власт по отношение
на него, а освен това неговите решения не могат да заменят тези на Общото
събрание. Навежда, че с преводно нареждане от 30.08.2018г. С.Г.Г. е върнал на „А.С." ООД част от полученото без
основание възнаграждение, а именно сума в размер на 140 000 лв., като в
основанието на превода е посочил „връщане на възнаграждение". Намира това
негово действие за своеобразно признание, че същото е получено без
основание. С нотариална покана с peг. №
9294, том IV, № 180 на нотариус Г.Й.-Д., с peг. № 343 и район на действие PC -
София, връчена на С.Г.Г. на 16.01.2018г., „А.С."
ООД е поискало от С.Г.Г. да върне остатъка от
получената без основание сума, но до настоящия момент това не е направено. Евентуално
навежда, че възнаграждението следва да се върне поради отпадане на основанието
за изплащането му. В тази връзка навежда, че, въпреки че към момента, към който
е изплатено възнаграждението, е била налице печалба от извършваната от
ответника дейност по търговия с деривативни финансови
инструменти на стоковия пазар, то впоследствие от извършените от него сделки е
настъпила загуба, която компенсира печалбата и следователно е отпаднало
основанието за изплащане на допълнително възнаграждение в размер, определен
като процент от печалбата. С оглед изложеното ищецът намира, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за присъждане на сумата от 100 198,41 лв.
ОТВЕТНИКЪТ- С.Г.Г.,
ЕГН **********, чрез адвокат Н.Х.Р. оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че процесната сума съставлява полагащо му се допълнително
възнаграждение съобразно допълнително споразумение от 18.05.2017 г. към
договора за възлагане на управлението на дружеството от 01.07.2014 г.
Изплащането му е свързано и съставлява процент от реализирана печалба за
дружеството вследствие осъществена от него търговия с деривативни
финансови инструменти на стоковия пазар. Решението за изплащането на такова
възнаграждение било взето от И.Е.Евгениев, който по установена в дружеството
практика представлявал оперативно Общото събрание на С.те в отношенията му с
управителя и осъществявал пряк контрол върху дружеството. Посочва, че
възнаграждението е определено съобразно установените печалби към съответния
момент, като между страните не е договорена възможност възнаграждението да се
връща при реализирани впоследствие загуби. Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.
В хода на делото ответникът е починал, предвид което като ответници са
конституирани неговите законни наследници, както следва: С.Д.Г., ЕГН **********, А.С.Г.,
ЕГН **********, М.С.Г., ЕГН ********** и А.С.Г., ЕГН **********, които
поддържат направените с отговора на исковата молба възражения.
Съдът,
след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди
направените доводи, намира за установено следното:
Представен е протокол от решение на общото Събрание на С.те
на „А.С.“ ООД от 04.09.2018 г., от който е видно, че управителя С.Г.Г. е освободен от длъжност без да се освобождава от
отговорност и на негово място е избран нов управител Е.И.О..
От представения фиш за възнаграждение е видно, че за
месеците януари, февруари, март и април през 2018 г. ответникът е получил
възнаграждение в размер на 4 445,00 лв.
От преводно нареждане от 30.05.2018 г. е видно, че
ответникът е получил от дружеството „А.С.“ ООД възнаграждение за месец май.
2018 г. в размер на 244 198,91 лв. А от платежно нареждане от 30.08.2018
г. е видно, че същият е върнал част от получената сума в размер на 140 000
лв. като в основанието е посочил „връщане на възнаграждение“.
От нотариална покана, изпратена от „А.С.“ ООД до
ответника и връчена редовно на 16.01.2019 г. се установява, че дружеството го е
поканило да върне и останалата част от недължимо изплатено му възнаграждение на
30.05.2018 г. в размер на 126 688,71 лв. в едноседмичен срок от получаване
на поканата.
По делото е
представен договор за възлагане на управлението от 01.07.2014 г., сключен между
ищеца и ответника, с който на последния се възлага управлението на ищцовото
дружество срещу възнаграждение, чийто размер ще се договори допълнително.(чл.
6.1 от договора). С допълнително споразумение от 18.05.2017 г. между
дружеството и ответника е договорен размер на възнаграждението на последния в
размер на 4 000 лв. месечно и допълнително възнаграждение в зависимост от
резултатите от управлението без установен размер или ред за определянето му (т.I). Решение на Общото събрание на дружеството, с което се определя размера
на възнагражденията на управителя или реда за определянето им не е представено.
От представен
отчет за дейността през периода от 2017 г. до 27.08.2018г., както и приложената
кореспонденция е видно, че ответникът е осъществявал от името на дружеството
търговия с дериватни/контрактни
(фючърси, опции и структури) на СВОТ (чикагска
стокова борса) и EURONEXT, като е отчитал дейността си пряко на лицето Иво Евгениев, включително и по
повод всяка друга дейност, която се осъществява от дружеството.
Видно от проведена
кореспонденция по електронна поща, на 23.05.2018 г. С.Г. е предложил на И.Е.дружеството
да му изплати допълнително възнаграждение в размер на 12,5% върху натрупаната „realised profit“ или сумата от 255 000 лв. От
писма, разменени между лицето А. П.и И.Е.е
видно, че А. П.иска потвърждение за изплащане на възнаграждение от 12,5% от Иво
Евгениев, който съответно потвърждава разхода за възнаграждение на С.Г.. В тази
кореспонденция се коментира и че следва да се установи механизъм за изплащане
на това възнаграждение и съответно за връщането му изцяло или частично при
реализирани загуби от дейността на ответника. Няма доказателства да е договорен
ред за възстановяване на суми от възнаграждения при установени в бъдеще загуби.
От представения
трудово договор от 24.09.2013 г. се установява, че лицето А. П.е служител на ищцовото дружество, заемащ длъжността „главен
счетоводител“.
По делото е
представено споразумение от 27.08.2018 г. с посочени страни – А.С. ООД и С.Г.Г., в което в пар.1 е посочено, че С.Г. е получил от
дружеството бонус в нетен размер от 240 198,41 лв., върху което е изплатен
данък от ищеца, като страните се съгласяват, че основанието за изплащането на
бонуса е отпаднало и съответно С.Г. следва да върне получената сума.
Споразумението е подписано само от С.Г., като липсват подписи за
дружеството. В тази връзка на 28.08.2018
г. в писмо до И.Е.ответникът е заявил, че на посочената дата ще изплати „140к“,
а остатъка от полученото възнаграждение ще върне до края на годината, тъй като
плаща „университета на момичетата“. В писмо от 30.08.2018 г. до И.Е.ответникът
заявява, че е върнал на дружеството
140 000 лв.(„140к“), а останалата част ще „мога да връщам на части“.
Писмото е в отговор на друго такова, изпратено от Иво Евгениев, в което той
казва на ответника, че „Много ще помогне на дружеството, ако днес върнеш бонуса
си.“.
Представена са множество документи, които удостоверяват
извършване на финансови операции и търговия, както и годишни финансови отчети,
които съдът не може да коментира поради необходимостта от специални знания и
които са взети предвид от приетата по делото експертиза съобразно поставените
задачи.
Приета и неоспорена по делото е съдебно-икономическа
експертиза, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. Съобразно печалбата, реализирана от сделките, посредством брокера FGStone общо за периода от 01.01.2018 г. до 25.05.2018
г. е 2 090 742,61 лв. На базата на тази печалба и съобразно
уговорения размер на допълнителното възнаграждение на ответника в разменените
между него и лицето И.Е.писма от 12,5%, допълнителното му възнаграждение
възлиза на 266 887,13 лв.брутно, от които той е получил реално сумата от
240 198,41 лв. Възнаграждението е осчетоводено от дружеството като
възнаграждение за управителя за м.05.2018 г., като за него е изплатен дължимия
данък. Вещите лица са направили подробен анализ на извършените от ответника
сделки и резултатите от тях, както и са дали отговори на въпроси, свързани с
това дали действията на последния са били целесъобразни и са могли да доведат
до печалба или загуба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за връщане на даденото
при липса на основание, фактите, подлежащи на установяване от ищеца са: даване на
нещо от страна на ищеца, получаване на същото
от страна на ответника, липса на валидно правоотношение,
което да обуславя имущественото разместване.
Съобразно постоянната практика на ВКС, формирана с решение № 88 от 22.06.2010
г. по т. д. № 911/2009 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. на ВКС, ГК,
IV г. о., решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г. на ВКС, ГК,
IV г. о. и решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК,
IV г.о. отношенията между управителя от една
страна и дружеството, от друга, се уреждат
с договор за възлагане на управлението,
който следва да е писмен. Този
договор е мандатен - договор за поръчка
и съществена негова характеристика е равнопоставеността
на страните по него, поради
което лицето, на което е възложено
управлението няма качеството на работник
или служител на дружеството по смисъла на
КТ.
Договорът за възлагане на управление
се сключва от името на дружеството
чрез лице, оправомощено от общото събрание на С.те
или от едноличния
собственик на капитала. Това лице обаче не може самостоятелно
да определи какъв ще е размерът на възнаграждението на управителя. Основните елементи на мандатното
правоотношение - възлагането
на управлението и дължимото за това
възнаграждение, се определят с решението на общото събрание
на С.те по
чл. 137, ал.1, т. 5 предл. второ от ТЗ, съответно правомощията на управителя да управлява
и представлява дружеството произтичат от проведения от общото събрание избор и от закона. Решението по чл.
137, ал. 1, т. 5 от ТЗ урежда
вътрешните отношения между управителя и дружеството като водещ е принципът
на подчиненост на управителя на
решенията на ОС. При липсата на
такова решение правоотношение
между дружеството и управителя не може
да възникне, като то е необходимо и за определяне на размера на възнаграждение или
поне начина на неговото определяне. Когато е налице посоченото решение, с договора за възлагане на
управлението правата на управителя само
се конкретизират, като в него следва
да се отрази
размерът на месечното възнаграждение, определен от общото
събрание, начинът на плащането му, както
и други права и задължения, които страните са поели
по силата на постигнатото между тях съгласие
- размер и начина на ползването на
отпуски, различни обезщетения и други. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.
290 от ГПК решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК,
IV г.о., в което се приема, че
с договора за управление може да бъдат уредени
отношенията, но без да се
засяга установеното от закона съдържание на договора, нито
решенията на общото събрание /например това за
определяне на размера на възнаграждението/.
Следователно размерът на
възнаграждението на управителя не може
да бъде установен или променен чрез сключено
в изискуемата писмена форма допълнително споразумение към договора за управление,
ако не бъде
прието съответното решение
от компетентния волеобразуващ
орган. Липсата на прието решение на общото събрание
на дружеството относно размера на възнаграждението на управителя не
подлежи на саниране чрез приложението
на разпоредбите на чл. 293, ал.
3 от ТЗ и чл. 301 от ТЗ.
Като се има предвид изложеното, в настоящия случай от
доказателствата по делото не се установява да е налице прието решение от Общото
събрание на ищцовото дружество за определяне размера на процесното допълнително
възнаграждение или поне за начина на неговото определяне. Предвид това
безспорно изплатеното такова е получено без основание и подлежи на връщане. В
допълнение следва да се има предвид и че по делото не са представени никакви
доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че лицето Иво
Евгениев, с който са правени всички договорки и с който е подписано
допълнителното споразумение към договора за управление, разполага с
представителна власт да изразява волята на общото събрание на дружеството по
смисъла на чл. 141, ал.7, т.3 ТЗ.
С оглед изложеното се налага изводът, че предявеният иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
следва да бъде уважен и наследниците на ответника следва да бъдат
осъдени да върнат надвзетата от техния наследодател във вид на допълнително
възнаграждение по договор за управление сума съобразно квотите им в
наследството. При този извод не е налице основание да се разглежда предявеното
евентуално основание за основателност на иска по реда на чл. чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор право на разноски има само
ищецът, които са в доказан размер от 4 007,94 лв. заплатена държавна такса
и 500 лв. депозит за експертиза. В хода на делото не са представени
доказателства за реализиране на разноски за адвокатско възнаграждение, както и
за разноски по изпълнително или обезпечително производство по бъдещ иск.
Ответниците следва да заплатят и сумата от 500 лв.
депозит за експертиза по сметка на СГС, доколкото същата не е била изплатена от
ищеца.
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД С.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
А.С.Г., ЕГН **********,***, двамата със съдебен адрес:*** чрез адвокатско
дружество „Т.И С.“ и А.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и М.С.Г., ЕГН **********,***,
двамата със съдебен адрес:*** чрез адвокатско дружество „К.и П.“, в качеството
им на наследници на С.Г.Г., ЕГН **********, починал в
хода на делото, да заплатят съобразно
квотите им в наследството ( по ¼) на „А.С." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.И.О., със съдебен адрес:***, офис 3 сумите от по 25 049,60 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, С.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, А.С.Г., ЕГН **********,***, двамата със съдебен адрес:*** чрез
адвокатско дружество „Т.И С.“ и А.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, М.С.Г.,
ЕГН **********,***, двамата със съдебен адрес:*** чрез адвокатско дружество „К.и
П.“, в качеството им на наследници на С.Г.Г., ЕГН **********,
починал в хода на делото, да заплатят
съобразно квотите им в наследството ( по ¼) на „А.С." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано
от управителя Е.И.О., със съдебен адрес:***, офис 3 сумите от 4 007,94 лв. заплатена
държавна такса и 500 лв.
депозит за експертиза.
ОСЪЖДА С.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, А.С.Г., ЕГН **********,***,
двамата със съдебен адрес:*** чрез адвокатско дружество „Т.И С.“ и А.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, М.С.Г., ЕГН **********,***, двамата със съдебен адрес:*** чрез адвокатско
дружество „К.и П.“, в качеството им на наследници на С.Г.Г.,
ЕГН **********, починал в хода на делото, да
заплатят съобразно квотите им в наследството ( по ¼) сумата от 500 лв. по сметка на СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: