№ 14597
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110115037 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ЗК“Лев Инс“АД,ЕИК : ********* против Столична Община, с която е предявен осъдителен
иск , с правно основание чл. 410 от Кодекса за застраховането КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45
ЗЗД за сумата от 395,56лв., представляваща регресно вземане по щета № 2000-1261-20-
000340 ,с включени 10лв. ликвидационни разноски за настъпило на 14.12.2020год. в
гр.София,р-н Нови Искър,ул.Стадион“ пред №8 ПТП ,при което л.а. „Ауди А8“ с рег. №
СВ8838ВК попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно,в следствие
на което са му причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва от 15.03.2024год. до
окончателното й заплащане,както и осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 119,83лв.,представляваща мораторна лихва за периода от
21.06.2021год. до 14.03.2024год.
Ищецът твърди, че на 14.12.2020 година в гр.София ,р-н Нови Искър,ул.“Стадиона
,пред № 8 е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка „Каско на
МПС“ – лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № СВ8838ВК,управляван от В. С. С..Твърди, че
причина за ПТП е несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, в
следствие на което са нанесени щети на автомобила.Сочи ,че за ПТП е съставен Протокол за
ПТП № 789283/14.12.2020год. на СДВР-отдел ПП. Посочва, че отговорност за ремонта и
поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът. Твърди,
че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 385,56лв. на
25.02.2021год. на застрахованото лице. Претендира от ответника заплащането на тази сума
,ведно с ликвидационни разноски от 10лв. или сумата в общ размер от 395,56лв.Сочи ,че
ответникът изпаднал в забава за периода от 21.06.2021год. до датата на депозиране на
исковата молба ,поради което претендира и обезщетение в размер на 119,83лв.Претендира
деловодни разноски.
1
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Счита, че твърдяното събитие не е настъпило по начина,
изложен от ищеца, както и че процесните увреждания по автомобила не са в причинно-
следствена връзка с така описаното събитие. Оспорва представения Протокол за
ПТП,съставен по изявления на водача на МПС.Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение,както и наличието на покрит застрахователен риск.
Застрахователното обезщетение било изплатено в нарушение на Общите условия на ищеца,
респективно неоснователно се претендирало като регресна претенция от Столична община
;твърдените вреди не били настъпили ,както не била налице и причинно следствена връзка
със застрахователното събитие. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите, тъй като
произшествието е настъпило поради това, че водачът на процесния автомобил се е движел с
несъобразена скорост,по смисъла на чл.20,ал.2 от ЗДвП. В условията на алтернативност
моли съдът да намали размера на обезщетението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намери за установено следното:
Съгласно представената по делото Застрахователна полица № 93002010043216 от
19.05.2019год. между ЗД“Лев Инс“АД и „Мебел Груп Корпорейшън“ЕООД е сключен
застрахователен договор Каско на МПС, с обект лек автомобил л.а. „Ауди А8“ с рег. №
СВ8838ВК със срок на покритие 21.05.2020год. до 20.05.2021год.
Съгласно Протокол за ПТП № 1789283/14.12.2020год. ,съставен от полицейски
служител, на 14.12.2020год около 18,30часа в гр.Нови Искър е настъпило ПТП с участието
на застрахования при ищеца л.а. „Ауди А8“ с рег. № СВ8838ВК.Посочено е че при движение
по ул.“Стадион“ с покока ул.“Ропотамо“ ,на 20 метра преди № 8 ,МПС е попаднало в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
С Уведомление за настъпване на застрахователно събитие по полица "Каско " от В.
С. С. на 15.12.2020год. е декларирано ПТП, настъпило на 14.12.2020часа като са посочени
констатирани увреждания –спукана предна дясна гума.
Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № 2000-1261-20-000340/1/1
от 02.03.2021год. определеното застрахователно обезщетение е в размер на 385,56лв.
Посочената сума е изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане
от 25.03.2021год.
До Столична община е изпратена на 04.06.2021год. регресна покана ,получена на
07.06.2021год. ,като с писмо от 14.12.2021год. ответната страна е отказала плащане на
претендираната сума от 385,56лв.
По делото е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил В. С. С. .От
показанията на същата,които съда кредитира изцяло като логични ,последователни се
установява ,че произшествието е настъпило с управлявания от свидетелката служебен
автомобил в гр.Нови Искър около 16.30 часа.Същата сочи ,че по въпросната улица имало
много дупки ,като при преминаване през една от тях,която не била обозначена , спукала
предна дясна гума. Уточнява ,че няма ясен спомен за размера й ,била по-дълбока от
останалите ,като след като преминала през същата след известно разстояние и се появила
индикация за спукана гума.Твърди и че се движела бавно ,с около 30-40км.ч.
2
Сочи и че произшествието било посетено от КАТ ,които съставили протокол ,на
който тя се подписала. За автомобила имало сключена застраховка ,в последствие бил
ремонтиран и било заплатено застрахователно обезщетение.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се
установява, че съгласно механизма на процесното ПТП,отразен в протокол за ПТП -
л.а.“Ауди А8“ попада в необезопасена и несигнализирана дупка на плътното платно.Вещото
лице сочи ,че щетите по същия ,а именно спукване на предна дясна гума, се намират в
причинно-следствена връзка със произшествието.Стойността ,необходима за възстановяване
на лекия автомобил,изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на
ПТП е в размер на 406,68лв. с ДДС.
От правна страна ,съдът съобрази следното :
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49
вр. чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
За да възникне отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: валидно сключена
застраховка между увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; изплатено
застрахователно обезщетение на застрахования; предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди;
вредите да са причинени от лице, на което ответникът, като отговорен по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно поведение /действие
или бездействие/ при или по повод възложената работа.
В настоящия случай по делото от събраната доказателствена съвкупност се
установява по еднопосочен начин наличието на първите две предпоставки, а именно
валидно сключена застраховка "Каско", с период на валидност 21.05.2020год. до
20.05.2021год. и извършено плащане по нея на застрахователно обезщетение от 385,56 лв.
На следващо място от кореспондиращата си доказателствена съвкупност
включваща съставения от контролните органи Протокол за ПТП, представената пред
застрахователя декларация за ПТП, съставения опис-заключение, свидетелските показания
на водача на застрахования автомобил и от неоспореното заключение на вещото лице по
назначената САТЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно, безспорно се
установява, че при движение по улица в гр.Нови Искър ,лекия автомобил,управляван от
св.С. е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно ,в
следствие на което е спукана предна дясна гума и джантата й.
Не е спорно и че този участък е част от е част от общинската пътна мрежа, както и че
3
същият се стопанисва и поддържа от Столична община. Освен това, разпоредбата на чл. 8,
ал. 3 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за
титуляр на правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание чл.
31 и от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществява от общините. Следователно Столична община като собственик на общински
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по
искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да
обезопасят препятствието на пътното платно, каквото се явява дупката като по този начин са
предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Посочената дупка на
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че дупката е било обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите за същия, а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Недоказани по делото са възраженията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е
представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело
до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
За установяване на пътно-транспортното произшествие е съставен официален
удостоверителен документ от органите на МВР "Пътна полиция"- протокол за ПТП в който е
отразено наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,която е
станала причина за настъпване на произшествието.Ето защо съдът счита ,че не е налице и
изключението ,предвидено в ОУ , ищецът- застраховател е бил задължен да заплати
застрахователното обезщетение за щетите по гумите на застрахования,който е изпълнил
задълженията си по договора.Което прави неоснователно възражението на ответника за
изплащане от ищеца на обезщетение по непокрит риск Респективно в случая са били налице
всички необходими елементи от фактическия състав за ангажиране на договорната
4
отговорност на застрахователя по полицата за имуществено застраховане и същият е дължал
изплащането на обезщетение за вредите настъпили включително по гумата на процесния
автомобил ,вследствие на попадането й в дупка .
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания , изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 406,68 лева. Ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение в размер на 385,56 лева, която сума е в по–малък размер от установения
дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради исковата претенция следва да
бъде уважена до предявения размер .
Съдът намира, че сумата по 10.00 лева, съставлява обичаен разход за приключване
на застрахователната щета, поради което следва да се включи в общия размер на дължимата
от ответника сума, поради което исковата претенция на ищеца следва да се уважи за сумата
от 395,56лв. /с включени 10 лв. ликвидационни разноски/,ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда /15.03.2024год./ до окончателното й
заплащане.
По иска ,с правно основание чл.86 от ЗЗД
Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 119,83лв., за периода от
21.06.2021год. до 14.03.2024год. ,който иск е обусловен от изхода на спора по главния иск
като съдът прие ,че главницата се дължи от ответника.
В случая е неприложимо правилото на чл.412 от КЗ ,тъй като същото се отнася само
до претенции срещу застрахователи.Следователно за изпадане на ответника в забава по
отношение на регресната претенция е необходима покана от кредитора.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение във връзка със
застрахователната преписка, получена от ответника на 07.06.2021год., поради което и по
аргумент от чл.84,ал.2 от ЗЗД, последният е изпаднал в забава от датата на поканата ,поради
което и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД дължи мораторна лихва (обезщетение за забава в
размер на законната лихва) .
Следователно и при приложението на чл. 162 ГПК, с оглед извършване на
аритметическо пресмятане на дължимите суми,както и представената справка за лихви от
ищеца , съдът достига до извод, че претенциите за мораторна лихва в размер на 119,83лв. за
периода 21.06.2021год. до 14.03.2024год. следва да бъдат уважени в цялост.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на
ищеца за разноски е основателна съразмерно с уважените искове и от направени разноски
,в общ размер от 550лв., от които : 100лв. - държавна такса 300лв. - депозит вещо лице
,50лв. –депозит за свидетел и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение,определено от съда
в минимален размер ,на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична Община,гр.София,бул.“Московска“ № 33 ,да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление в гр.София
,бул.“Симеоновско шосе“ №67А ,на основание чл. 410 от КЗ , вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 вр.
чл.86 ЗЗД сумата от 395,56лв., представляваща регресно вземане по щета № 2000-1261-20-
000340 ,с включени 10лв. ликвидационни разноски за настъпило на 14.12.2020год. в
гр.София,р-н Нови Искър,ул.Стадион“ пред №8 ПТП ,при което л.а. „Ауди А8“ с рег. №
СВ8838ВК попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно,в следствие
на което са му причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва от 15.03.2024год. до
окончателното й заплащане,както и сумата от 119,83лв.,представляваща мораторна лихва
за периода от 21.06.2021год. до 14.03.2024год.,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК
сумата в размер на 550 лв. ,представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6