РЕШЕНИЕ
№ 18989
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110123653 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане два обективно кумулативно съединени иска с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу
против Ф. А. А. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 76237/2024 г.
по описа на СРС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 2005,21 лева (двe хиляди и пет лева и 21 стотинки), представляваща
главница за потребени ВиК услуги от длъжника за имота му на горепосочения адрес за
период от 19.05.2023 г. до 20.05.2024 г., ведно със законна лихва за период от
19.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 134,45 лева (сто тридесет и четири
лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 17.07.2023 г. до
19.06.2024 г.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК по договор при общи условия
за жилище с адрес: гр. София, кв. „Факултета“, ул. „Ришки проход“, бл. 1, ет. 1, ап. 110.
Сочи, че съгласно заповед на кмета на район „Красна поляна“ от 22.06.2011 г.
ответницата е наемател на процесния имот, респ. потребител на ВиК услуги на осн. чл.
2, ал. 3 от приложимите Общи условия. Твърди, че за периода от 19.05.2023 г. до
20.05.2024 г. по партидата на ответника са начислени за плащане суми за потребление
общо в размер на 2005,21 лева. Ищецът претендира установяване дължимостта на
посочената сума, ведно с мораторна лихва в размер на 134,45 лева за периода от
17.07.2023 г. до 19.06.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК до погасяването. Моли съда да установи съществуването на претендираното
вземане така, както е заявено в заповедното производство. Претендира разноски.
1
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез
назначения му по делото особен представител. Ответникът оспорва предявените
искове, като твърди, че не е потребител за процесния имот, а в условията на
евентуалност, че реалното потребление е осъществено от повече лица, като
консумацията на ответницата е в много по-нисък размер от претендирания. Прави
възражение и за изтекъл давностен срок на претендираните суми. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.
1 ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: че в процесния
период се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по договор за
доставка на ВиК услуги при общи условия, че ответникът има открита партида за
доставка на вода в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес,
че има вземания срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от
твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението, за което не сочи доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, а съгласно
чл. 2, ал.1, т.1 от приложимите Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „Софийска вода“ АД - потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица-собственици, ползватели и притежатели на вещно
право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Ищцовото дружество твърди, че ответницата има качеството на потребител на
имота, тъй като е наемател в същия. Действително съгл. чл. 2, ал. 3 от Общите условия
предвижда, че потребител, по смисъла на ОУ може да бъде и наемател на имот, за
който се предоставят ВиК услуги, като е предвидено в такъв случай лицето по ал.1, т.1
или т.2 да се задължи солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК
услуги за времето на наемното правоотношение с писмена декларация – съгласие.
Следва да се даде отговор на пъвия между страните спорен въпрос, а именно: има
ли ответницата качеството на потребител въз основа на наемно правоотношение за
процесния имот в процесния период. За установяване на това обстоятелство по делото
е приета Заповед № РКП22-РД66 – 100/07.11.2022 г., издадена от Столична община, р-н
Красна поляна, въз основа на която на осн. чл. 19, ал. 1 от Наредба за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична
община ответницата Ф. А. А., заедно с още 7 лица – членове на семейството й, са
настанени в процесния имот, представляващ общинско жилище.
За да бъде завършен фактическият състав по възникване на наемно
правоотношение за общинско жилище, съгласно чл. 22, ал. 1 от горепосочената
наредба, въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен
договор за наем (по образец, съгласно Приложение № 5), в който се определят: правата
и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на
консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и
2
основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение. По делото е
представен двустранно подписан от страните по наемното правоотношение писмен
договор за наем от 07.11.2022 г., по силата на който ответницата има качеството на
наемател на общинския имот, като договорът урежда посочените по-горе въпроси.
Съгласно чл. 5, т. 5.3 всички консумативни разходи по ползването на имота са за
сметка на наемателя, който има задължението за тяхното заплащане. Видно е, че в
договора няма уговорен краен срок, нито са налци данни същият да е бил прекратен.
Ето защо, може да се направи извод, че договорът за наем е обвързвал страните по
него към момента на исковия период.
Поради изложеното, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване
на факта, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно
се установява, че между него и ищцовото дружество е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги.
Според чл.8, ал.1 и ал.3 от посочената по-горе наредба, получаването на услугите
ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответен
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198„о”,
ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане
за територията на гр.София. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Служебно известен на съда е фактът, че Общите условия за получаване на ВиК
услугите са одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, публикувани са
по надлежния ред, както и са поместени на интернет страницата на дружеството. При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален
договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от
ищеца услуги, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Софийска вода” АД.
От заключението на комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
вещото лице инж. С. С. е посетил процесния адрес на 29.08.2025 г., но не получил
достъп до него. Същият оставил съобщение за контакт с него, но не бил потърсен от
обитател на имота. Сочи, че е събрал данни от живущи в етажната собственост, според
които в същата има изградена и действаща инсталация за студена вода и имотите са
присъединени към канализацията, от което сочи, че може да се заключи, че и
процесният имот е присъединен към инфраструктурата управляване от ищеца.
Изложено е още в експертното заключение, че на ответника през целия исков период е
начисляван разход на вода „на база" съгл. чл. 23, ал. 5 т. 1 от ОУ за девет обитатели —
съгласно настанителната заповед за обитаване на имота. Сочи се, че фактурираното
водно количество за исковия период от страна на Ищеца е правилно изчислено и е
1358,64 м3, от които 1125,9 куб. м водно количество консумирано в имота обитаван от
ответника и 232,78 куб. м. дял от общото потребление. Изложено е още, че съгласно
приложени от Ищеца копия на документи главния водомер в етажната собственост е в
метрологичен срок.
От заключението, в неговата счетоводна част, се установява, че стойността на
предоставените в исковия период услуги за главница и лихва за забава са в размер на
исковите претенции, като няма данни за извършвани погасявания на същите, поради
3
което не може да се считат за платени. Отразено е, че няма разминавания между
начислени и реално фактурирани количества съобрзано изготвените справки.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника са
доставяни ВиК услуги съобразно уговореното, като доставените количества са
измервани коректно. Ответникът е направил възражение, че служебното начисляване
на използвани ВиК услуги следва да е за 1 човек, а не за 9 човека. Възражението е
частично основателно. Следва да се посочи, че договорът за наем на общинското
жилище е сключен с ответницата, която отговаря в пълен обем за задълженията за
консумативи в имота, независимо от това колко члена наброява семейството й.
същевременно обаче следва да се посочи, че служебното начисляване следва да е за
броя настанени лица в жилището, като видно от представената заповед на Столична
община, район „Красна поляна“ от 07.11.2022 г., касаеща процесния период,
настанените лица са общо 8, а не 9 /л. 78/. Ето защо ответницата следва да носи
отговорност за 8/9 от дълга, доколкото начисляването на количеството потребена вода
и от девето лице е неправилно извършено от ищцовото дружество.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребени ВиК
услуги, за които се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.12.2024 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 19.12.2021 г., са
погасени по давност. В случая всички претендирани вземания касаят период след тази
дата, поради което не са погасени по давност.
С оглед гореизложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 1782,41 лева
/8/9-ти от процесната сума/, като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер като неоснователен.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. С оглед изводите за частична основателност на главната искова
претенция, следва да бъде разгледана и акцесорната такава. Моментът на забавата в
случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно приложимите ОУ,
потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им. В този смисъл, и
съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на
цитираните разпоредби на ОУ, без да е било нужно да бъде канен от ищеца.
Установи се от експертното заключение, че размерът на лихвата за забава е
правилно изчислен. Съдът достигна до извод за частична неоснователност на
предявения иск за главница, поради което е налице и частично неоснователност на
иска за лихва за забава. Същият следва да бъде уважен за сумата от 119,51 лева /8/9-ти
от процесната сума/, като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер
4
като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, но ответникът не е представил доказателства за сторени такива.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1172,26 лева разноски в производството,
пропорционално на уважената част от исковете, от които: 78,93 лв. държавна такса;
177,77 лв. юрисконсултско възнаграждение от първоначално определеното от съда
минимален размер от 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната,
515,56 лв. възнаграждение за вещи лица и 400,00 лева възнаграждение за особен
представител.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 42,79 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от иска, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от 82,47 лева, от които: 38,03 лв. държавна
такса и 44,44 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Ф. А. А., ЕГН:
********** дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумите по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 06.01.2025 г. по ч. гр.
дело № 76237/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, както следва:
- 1782,41 лева на осн. чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ,
представляваща цена на доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София,
кв. за периода от 19.05.2023 г. до 20.05.2024 г., ведно със законна лихва от 19.12.2024 г.
до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 2005,21 лева като неоснователен;
- 119,51 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 17.07.2023 г. до 19.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер от 134,45 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф. А. А., ЕГН: ********** да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 1172,26 лева, представляваща
направени разноски по гр. дело № 23653/2025 г. по описа на СРС, пропорционално на
уважената част от исковете, както и сумата от 82,47 лева, представляваща разноски по
ч. гр. дело № 76237/2024 г. по описа на СРС, пропорционално на уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6