№ 2738
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513471 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20051906/24.02.2021 г. по гр. д. № 7175/2019 г. по описа на СРС,
151 състав е признато за установено по предявените от „Р. (България)“ ЕАД срещу Г.
С. Н. и Б. А. Ц. обективно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, че Г. С. Н. и Б. А. Ц. дължат
солидарно на „Р. (България)“ ЕАД сумата от 1848,81 евро, представляващи непогасена
главница по рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта
№ 196011/19.08.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2018
г. до окончателното й изплащане, за която сума по ч.гр.д. № 53506/2018 г. по описа на
СРС, 40 състав е издадена заповед за изпълнение, като Г. С. Н. и Б. А. Ц. са осъдени да
заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 422,31 лева – разноски
за исковото производство и сумата от 222,32 лева – разноски в заповедното
производство.
Срещу решението са постъпили въззивна жалба вх. № 25049799/19.03.2021 г.,
подадена от Г. С. Н. и въззивна жалба вх. № 25059776/05.04.2021 г. (пощенско клеймо
от 24.03.2021 г.), подадена от Б. А. Ц., в които са изложени съображения за
неправилност на постановеното решение.
Въззивникът Г. С. Н. поддържа, че при постановяване на решението си съдът не
1
е обсъдил направените с отговора на исковата молба възражения. На първо място, не
било обсъдено направеното възражение, че в исковата молба не бил посочен начинът,
по който е формирана претендираната сума, като не било посочено съотношението
между главница, наказателна лихва и лихва и евентуални разноски по договора за
издаване на кредитната карта. Твърди, че не е взето предвид заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, от която се установявало, че с извършено плащане на
06.04.2012 г. на вноска в размер на 610 лева задължението за главница било нулирано,
а впоследствие на 02.05.2012 г. била начислена счетоводна лихва. Длъжникът не бил
уведомен да съществуването на задължения, а вместо това тази операция била
повторена многократно като така била генерирана процесната сума. Поддържа, че това
било извършено неправомерно и незаконосъобразно, като такава възможност не
съществува към датата на сключване на договора не фигурира нито в подписания
договор, нито в общите условия. Поддържа, че доколкото претендираната сума е
лихва, то тя е погасена по давност с кратката 3 годишна давност. Посочва, че дори да
се приеме, че претендираните суми са главница, то те са погасени по давност, тъй като
в исковата молба е въведено твърдение, че тя е дължима за периода от 01.05.2013 г. -
01.08.2013 г. и към датата на подаване на заявлението. Моли обжалваното решение да
бъде отменено изцяло и претендира направените по делото разноски.
Въззивникът Б. А. Ц. поддържа, че първоинстанционният съд не е взел под
внимание отговорът на исковата молба. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25089277/26.05.2021 г. (пощенско клеймо от 25.05.2021 г.), подаден от въззиваемия „Р.
(България)" ЕАД. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Посочва , че
постъпилите плащания се осчетоводявали своевременно и надлежно, а размерът на
усвоения кредитен лимит е известен във всеки един момент. Въззивникът не бил
оспорил редовността на счетоводството на банката, а изискуемостта на кредитния
лимит била уговорена в договора, като дължимите лихви, такси и комисионни се
събирали служебно за сметка на кредитния лимит, съгласно чл. 21 от договора.
Поддържа, че вземанията на банката не били периодични, поради което неоснователно
било възражението за изтекла погасителна давност. Моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 7175/2019 г. по описа на СРС, 151 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Р. (България)“ ЕАД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от Търговския закон против Г. С.
Н. и Б. А. Ц.. Ищецът твърди, че с Рамков договор № 196011 за издаване и ползване на
2
международна кредитна карта MasterCard BUISNESS от 19.08.2010 г. банката била
отпуснала на кредитополучателя „О.Д.“ ООД кредитен лимит в размер на 5000 евро.
Твърди, че кредитния лимит е предоставен от банката по разплащателна сметка, като
е начислявана възнаградителна лихва, която се събирала в края на всеки месец за
сметка на кредитния лимит. Твърди, че на 5-то число на всеки месец е изготвяно
извлечение за минимална погасителна вноска, срок за внасяне, извършени транзакции,
начислени лихви, такси и комисионни. Посочва, че срокът за плащане на минималната
погасителна вноска бил до 20-то число на месеца, като в този срок банката начислявала
лихва върху използваната сума. Твърди, че солидарните длъжници поели солидарно
задължение да изплащат всички задължения на кредитополучателя по рамковия
договор при условията, размера и сроковете, определени в договора за кредит и
последващо сключените анекси. Твърди, че в чл. 120 от договора страните са
уговорили краен срок за издължаване по него до 31.08.2013 г., като към тази дата и към
настоящия момент дължимите по договора суми не били изплатени. Посочва, че
размерът на задължението за главница е 1848,81 евро, която сума представляват
вноски по кредита и други акцесорни вземания с настъпил падеж от 01.05.2013 г. до
01.08.2013 г. По гр.д. № 53506/2018 г. по описа на СРС, 40 състав била издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжниците възразили. Моли да бъде признато за
установено спрямо ответниците съществуването на вземането, произтичащо от Рамков
договор № 196011за издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard
BUISNESS от 19.08.2010 г., съгласно издадената заповед за изпълнение в размер на
1848,81 евро – просрочена главница, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението – 10.08.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира
направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба, подадени
от Г. С. Н. и Б. А. Ц.. Ответниците оспорват дължимостта на претендираните суми като
въвеждат възражение за давност. Молят предявения иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 53506/2018 г. по
описа на СРС, 40 състав. По заявление от 10.08.2018 г., подадено от „Р. (България)“
ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на О.Д.
ЕООД, Г. С. Н. и Б. А. Ц. да заплатят солидарно на заявителя сумата от 1848,81 евро
по рамков договор № 196011 за издаване и ползване на международна кредитна карта
от 19.08.2010 г., заедно със законна лихва от 10.08.2018 г. до изплащане на вземането и
222,32 лева разноски по делото. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си. В
изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
3
На 19.08.2010 г. между „Р. (България)“ ЕАД и О.Д. ООД - клиент, Г. С. Н. и Б. А.
Ц. - съдлъжници е сключен Рамков договор № 190611/19.08.2010 г. за издаване и
ползване на международна кредитна карта MasterCard BUISNESS, като е одобрен
първоначален кредитен лимит от 5000 евро. Страните са уговорили, че кредитният
лимит може да бъде използван само посредством карта, като ползваната сума се
олихвява с лихвен процент 17,8 % на годишна база. Съгласно т. 20 от договора лихвата
се начислява само върху ползваната част от лимита към края на отчетния период за
периода от края на отчетния период до края на следващия отчетен период или до
пълното му погашение. В т. 21 е предвидено, че всички дължими лихви такси и
комисионни съгласно Тарифата на банката се събират служебно за сметка на
кредитния лимит. Клиентът има задължение да заплаща месечна погасителна вноска до
20 число на месеца, в който е изготвено извлечение, в размер не по-малък от
минималната погасителна вноска в размер на 5% от общата дължима сума (ползвана
сума с добавени лихви, такси и комисионни) плюс непогасената част от вноски от
предходен период плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, но не по-малка
от 10 лева /5 евро. Съгласно т. 30 от договора неполучаването на извлечение не е
основание клиентът да не внесе минималната месечна вноска. В т. 120 от договора е
предвидено, че той влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок на
погасяване на кредитния лимит на 31.08.2013 г.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства и след проверка в счетоводството на ищеца, е изготвено и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В заключените си вещото лице
установява, че по картовата сметка с IBAN *******, с титуляр „О.Д.“ ЕООД, отчитаща
процесната кредитна карта се констатира многократно усвояване на суми от кредитна
карта чрез теглене на суми в брой на банкомат, плащане чрез пос терминал, погасяване
на лихви и такси от неусвоения кредитен лимит. Вещото лице установява, че към
10.08.2018 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
неплатения остатък за главница е в общ размер на 1848,81 лева. Установява се, че при
действието на договора са направени общо 67 вноски в общ размер на 16361 евро, като
последната вноска е направена на 16.04.2012 г. в размер на 610 евро, с която е платена
месечна вноска за 03.2012 г. В приложение № 1 към заключението се установява, че
към 31.08.2013 г., когато е изтекъл срокът на договора, начислените суми са били в
общ размер на 1296,26 евро, като балансът е бил 3703,74 евро. След 02.09.2013 г. са
начислявани суми, представляващи служебно удържани от кредитния лимит редовна и
наказателна лихва върху задълженията за всеки следващ период.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
4
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Разгледани по същество въззивните жалби са
основателни.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение
от длъжниците. Искът има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която по гр. д. № 53506/2018 г. по описа на СРС, 40 състав,
е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Основателността на
предявения иск е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото
доказателства да се установи, че между страните е сключен договор с посоченото в
исковата молба съдържание, по силата на който за ответниците като съдлъжници е
възникнало задължение да погасят задължения по предоставена на „О.Д.“ ООД карта
до разрешения кредитен лимит. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест задължение на ищеца е било да установи посочените
обстоятелства. В тежест на ответниците е било да установят, че са изпълнили
задълженията си точно и в срок. Освен това, във връзка с направеното възражение за
изтекла погасителна давност ищецът е следвало да въведе твърдения и да установи, че
са настъпили обстоятелства, които са прекъснали или спрели настъпването на
правопогасяващия ефект на изтичането на срока.
Страните в настоящото производство не спорят, че между тях е сключен Рамков
договор № 190611/19.08.2010 г. за издаване и ползване на международна кредитна
карта MasterCard BUISNESS, както и че ответниците са подписали договора в
качеството си на съдлъжници на кредитополучателя „О.Д.“ ООД.
Във връзка със задължението си да установи възникване на задължение за
заплащане на претендираната сума по силата на сключения договор, ищецът е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че за ответниците е
възникнало задължение да заплатят сумата от 1848,81 евро, представляваща дължима
главница – използвана сума по предоставения кредитен лимит. От приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза (Приложение № 1) се установява, че към
датата на изтичане на срока на договора – 31.08.2013 г. балансът по кредитната карта,
предоставена на клиента „О.Д.“ ООД е бил 3703,74 евро, т.е. към тази дата дължимата
сума е била 1296,26 евро. С исковата молба, обаче, ищецът е заявил, че претендира
вноски, дължими в периода от 01.05.2013 – 01.08.2013 г. следователно към края на този
5
период задължението, установено от вещото лице, е в размер на 1275,45 евро. Това е и
сумата, която е била дължима на основание т. 98 от договора от солидарните длъжници
– ответниците Г. С. Н. и Б. А. Ц.. Разликата до предявения размер от 1848,81 евро е
формирана въз основа на начислявани в периода от 02.08.2013 – 02.11.2015 г. редовна
и наказателна лихва, като следва да се има предвид, че към периода след 31.08.2013 г.
не е спорно между страните, а и се установява, че Рамков договор № 190611/19.08.2010
г. за издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard BUISNESS е
прекратен поради изтичане на уговорения срок. Следователно не е било налице
основание за начисляването им, доколкото между страните не е съществувало
облигационно правоотношение.
С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за изтекла
погасителна давност на вземането. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с
оглед разпоредбата на т. 20 от договора задължението е за плащане на сума,
представляваща главница, тъй като дължимите лихви са усвоени от предоставения
кредитен лимит, т.е. те по съществото си представляват ползвана от клиента сума,
послужила за погасяване на акцесорните задължения. Съгласно разпоредбата на чл.
110 от Закона за задълженията и договорите задължението се погасява с общата
петгодишна давност. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстационният съд неправилно е приел, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението не е погасено по
давност, тъй като падежът му е бил 31.08.2013 г. Независимо, че съгласно т. 120 от
договора страните са уговорили, че срокът, до който задълженията по Рамков договор
№ 190611/19.08.2010 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта
MasterCard BUISNESS е следвало да бъдат погасени до тази дата, то с исковата молба е
посочено, че сумата от 1848,81 евро представляват дължими вноски за периода от
01.05.2013 – 01.08.2013 г. Доколкото съдът дължи произнасяне съобразно твърденията
на страните и доколкото самият ищец поддържа, че падежът на вноските по кредитната
карта са настъпили в посочения период, то към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение давностният срок е изтекъл. Следователно
предявеният иск се явява неоснователен, а обжалваното решение неправилно.
По изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на въззивния
съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на Г. Н. сумата от 72,32 лева, представляваща направени във
въззивното производство разноски, както и сумата от 485 лева – направени разноски в
първоинстанционното производство.
6
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20051906/24.02.2021 г., по гр.д. № 7175/2019 г. по
описа на СРС, 151 състав, с което е признато за установено по предявените от „Р.
(България)“ ЕАД срещу Г. С. Н. и Б. А. Ц. обективно съединени установителни искове,
с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, че Г. С. Н.
и Б. А. Ц. дължат солидарно на „Р. (България)“ ЕАД сумата от 1848,81 евро,
представляващи непогасена главница по рамков договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта № 196011/19.08.2010 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума по
ч.гр.д. № 53506/2018 г. по описа на СРС, 40 състав е издадена заповед за изпълнение,
както и Г. С. Н. и Б. А. Ц. са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 422,31 лева – разноски за исковото производство и сумата от 222,32
лева – разноски в заповедното производство и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р. (България)“ ЕАД, ЕИК – ******* със
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „*******“ *******
срещу Г. С. Н., ЕГН-**********, гр. София, ул. „******* и Б. А. Ц., ЕГН-**********,
гр. София, ж.к. ******* обективно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с искане да бъде
признато за установено, че Г. С. Н. и Б. А. Ц. дължат солидарно на „Р. (България)“ ЕАД
сумата от 1848,81 евро, представляващи непогасена главница по рамков договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта № 196011/19.08.2010 г., за която
сума по ч.гр.д. № 53506/2018 г. по описа на СРС, 40 състав е издадена заповед за
изпълнение като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК „Р. (България)“ ЕАД, ЕИК
– ******* със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул.
„*******“ ******* да заплати на Г. С. Н., ЕГН-**********, гр. София, ул. „*******
сумата от 72,32 лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски, както и сумата от 485 лева – направени разноски в първоинстанционното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8