Р Е Ш Е Н И Е № 1077
гр. Пловдив, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди
двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 10777
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Теленор България ЕАД, ЕИК:
*********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 против Г.И.С., ЕГН **********,***, с която са
предявени обективно съединени
установителни искове по чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. счл. 79,
ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от
160,48 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер№***за
периода от 25.12.2016г. до 24.05.2017 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.02.2019 г. до
окончателното им изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3151/2019 г. по описа на ПРС,
както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 127,84 лв.-
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.08.2016 г. за
устройство ***, взето във връзка с
мобилен номер ***за периода от м.05.2017 г. до м. 07.2018 г. с клиентски номер
№***.
Ищецът
сочи, че е сключил с ответника договор
за мобилни услуги от 23.08.2016 г. с избрана абонаментна програма НонСтоп 29,99
лв. с уговорен срок на действие до 23.08.2018 г. При възползване от
преференциални условия на Оператора абонатът е сключил и договор за лизинг от
същата дата за гореописаната лизингова вещ на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 7,99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Съгласно чл.
26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор за плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на
която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените
от абоната-ответник услуги за периода 25.12.2016 г. до 24.05.2017 г. ищецът е
издал фактура № ***от 25.01.2017 г. за отчетения период на потребление
25.12.2016 г.- 24.01.2017 г. с начислена стойност на разговори и месечни
абонаменти в размер на 40,99 лв., от които 14,99 лв.- за промоционален месечен
абонамент, 11,76 лв.- роуминг таксуване и 7,99 лв.- дължима лизингова вноска. Срокът
на плащане на сумата по фактурата е 09.02.2017 г.
На
25.02.2017 г. за отчетен период на потребление 25.01.2017 г.-24.02.2017 г. е издадена фактура на обща стойност 89,58
лв., включваща сумата от 14,99 лв.- месечен абонамент, сумата от 33,93 лв.- роуминг
таксуване, 18,32 лв. – роумингRoam&Surf и 7,99 лв.- лизингова
вноска. Срок на плащане – 12.03.2017 г.
На
25.03.2017 г. е издадена фактура на обща стойност 25,98 лв. за отчетен период
от 25.02.2017 г. до 24.03.2017 г., включваща 14,99 лв.- месечен абонамент и
7,99 лв.- дължима лизингова вноска. Срок на плащане 09.04.2017 г.
Сочи се,
че абонатът е потребил и не е заплатил услуги на обща стойност 156,55 лв.,
отразени в три фактури. С кредитно известие от 25.04.2017 г. е извършена
корекция на дълга, като е сторнирана сумата от 4,06 лв., начислена е една
лизингова вноска и общото задължение за плащане от страна на ответника е
установено в размер от 160,48 лв.
Ищецът
посочва, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 160,48 лв., е ангажирало договорната отговорност
на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.
с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти.
Като абонат
на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„ТЕЛЕНОРБЪЛГАРИЯ“ЕАД, ответникът се сочи, че се е съгласил и е приел Общите Условия
на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от ОбщитеУсловия, Теленор има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Цитира
се чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин
и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 отОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор с ответника. При неспазване на което й да е задължение по
част XIII от тези Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
или при условията на т. 196в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него“.
Цитират се
разпоредби от общите условия относно датата на сключване на договора, заплащане
на ползваните услуги, заплащане на месечен абонамент. Сочи се, че по силата на чл.
26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане
на дължиматасума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са
присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Посочва
се, че поради неплащане на дължимите лизингови вноски в срок са станали
предсрочно изискуеми и лизинговите вноски по договора за лизинг до края на
същия в посочения в исковата претенция размер, които не са платени.
На основание подробно изложените
съображения се моли исковете да се
уважат, като основателни и доказани. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез особения представител е подал
отговор на исковата молба, в който посочва, че не възразява да се приемат
представените доказателства и да се уважат направените доказателствени искания.
Не взема становище по основателността на исковата претенция. В съдебно заседание, особеният представител на
ответника прави възражение за погасяване по давност на претенциите, което е преклудирано,
поради и което не следва да се разглежда в настоящото производство и не следва
да се взема предвид при постановяване на крайния съдебен акт.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи
вземанията си на претендираното основание и в претендирания размер, а
ответникът да докаже възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане
на отговорността в т.ч. и възражението за погасяване по давност на вземанията,
предмет на иска.
По делото е прието ч.гр.д. № 3151 по описа за 2019 г. на ПРС,от което се
установява, че вземането, предмет на установителната претенция в производството
съответства на вземането по издадената заповед за изпълнение по основание, а размерът е намален до размера на ползваните
услуги и незаплатени месечни абонаментни такси, с оглед на обстоятелството, че
това е заявеното и уважено основание на претенцията в заповедното производство.
Длъжникът не е намерен, поради и което
на основание чл. 47, ал. 5 ГПК са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането по заповедта. Искът, предмет на настоящото
производство, е подаден в едномесечния срок от получаване на съобщение за
подаденото възражение. От изложеното следва, че предявеният установителен иск е
допустим и следва да се преценят събраните по делото доказателства, касаещи
основателност или неоснователност на същия.
Съгласно тълкувателната практика в производството по чл. 422 ГПК е
допустимо съединяване на искове, поради и което предявеният осъдителен иск се
явява допустим.
На
23.08.2016 г. между ищеца в качеството на оператор и ответника в качеството на абонат
е сключен договор за мобилни услуги с избрана абонаментна програма НонСтоп
29,99 лв. с предпочетен номер ***с
уговорен срок на действие до 23.08.2018 г. В договора
е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния
срок по вина или инициатива на потребителя, се дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
съответната сим карта. В случай, че е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този довоговор (в настоящия случай е предоставено
такова), потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент, съгласно последната актуализирана ценова листа. След изтичане на срока, за който е сключен
договорът се превръща в безсрочен и може да бъде прекратен по всяко време от
действието. В договора е предвидено
предоставяне на мобилен апарат *** за сим карта ***. Към
договора е предоставена информация за порверка на изполваните услуги и за
заплащане на дължимите суми. Към договора е подписано от абоната Приложение –
ценова листа за абонаментни планове за частни лица, в която са отразени
цените на всяка една от предоставяните
услуги, включени в съответен абонаментен план или заплащани допълнително. Към
договора е подписана от абоната декларация – съгласие, в която абонатът
заявява, че е получил подписан от оператора екземпляр от общите условия за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги и за фиксираното
телефонни услуги. Декларира, че е операторът му е предоставил и той е получил
информация по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
На същата
дата 23.08.2016 г. от ответника е депозирано заявление за пренасяне на номера в
мрежата, с което се възлага на оператора – ищец в производството да прекрати
взаимотноошенията на потребителя с Мобилтел ЕАД и да прехвърли номера към
мрежата на Теленор България ЕАД.
На
23.08.2016 г. между ищеца в качеството на лизингодател и ответника в качеството
на лизингополучател е сключен договор за лизинг на апарата, описан в договора
за мобилни услуги, а именно: ***. Общата лизингова цена е
в размер на 183,77 лв., която лизингополучателят се задължава да изплати на
вноски от по 7,99 лв. на месец. Уговорено е, че лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху лизинговата вещ, като подпише договор за
изкупуване на устройството с лизингодателя най – малко 10 дни преди изтичане на
срока на договора, след изпълнение на условията за придобиване на
собствеността, предвидени в общите условия и след като заплати допълнителна
сума от 7,99 лв.Срокът на договора е 23 месеца, считано от подписването му от
страните. С подписването на договора лизингополучателят е декларирал, че е
получил устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и
съответства напълно на договорените технически характеристики и комплектован с
цялата необходима документация. В договора е отразено, че лизингополучателят се
задължава да заплати общо 23 месечни лизингови вноски от по 7,99 лв. всяка.
Уговорено е, че месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащата от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на
мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на Теленор България ЕАД. В лизинговия договор е
налице изявление от страна на потребителя за получаване, запознаване и приемане
на общите условия, приложими към съответния вид договор.
При
възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е сключил и договор
за лизинг от същата дата за гореописаната лизингова вещ на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски в размер на 7,99 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор,
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор за плащането на ползваните услуги се извършва въз основа
на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване
на индивидуален договор всеки потребител страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 25.12.2016 г. до 24.05.2017
г. ищецът е издал фактура № ***от 25.01.2017 г. за отчетения период на
потребление 25.12.2016 г.- 24.01.2017 г. с начислена стойност на разговори и
месечни абонаменти в размер на 40,99 лв., от които 14,99 лв.- за промоционален
месечен абонамент, 11,76 лв.- роуминг таксуване и 7,99 лв.- дължима лизингова
вноска. Срокът на плащане на сумата по фактурата е 09.02.2017 г.
На
25.02.2017 г. за отчетен период на потребление 25.01.2017 г.-24.02.2017 г. е издадена фактура на обща стойност 89,58
лв., включваща сумата от 14,99 лв.- месечен абонамент, сумата от 33,93 лв.-
роуминг таксуване, 18,32 лв. – роумингRoam&Surf и 7,99 лв.- лизингова вноска. Срок на плащане – 12.03.2017 г.
На
25.03.2017 г. е издадена фактура на обща стойност 25,98 лв. за отчетен период
от 25.02.2017 г. до 24.03.2017 г., включваща 14,99 лв.- месечен абонамент и
7,99 лв.- дължима лизингова вноска. Срок на плащане 09.04.2017 г.
С кредитно
известие от 25.04.2017 г. е извършена корекция на дълга, като е сторнирана
сумата от 4,06 лв., начислена е една лизингова вноска и общото задължение за
плащане от страна на ответника е установено в размер от 160,48 лв.
Във гърба
на всяка от фактурите са отразени доставени услуги, тяхната стойност и
количество. Фактурите не са оспорени от особения представител на ответника,
нито отразените в тях данни, поради и което макар и едностранно изготвени, то
следва да се приеме, че същите отразяват доставените към ответника мобилни
услуги и начислените лизингови вноски, съгласно сключения договор за лизинг.
В крайната фактура, издадена на 25.05.2017 г.
са отразени дължимите суми по лизинговите вноски в общ размер от 127,84 лв. и
задължения за ползвани мобилни услуги в общ размер от 160,48 лв., като срокът
за плащане на задълженията е 09.06.2017 г., който към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл.
В исковата молба се сочи, че
отразените и неплатени лизингови вноски за периода от 05.2017 г. до 07.2018 г. са предсрочно изискуеми, но доколкото към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
настъпила изискуемостта на същите, то следва да се приеме, че задължението за
заплащането им е с настъпил падеж. Настъпил е падежът и на претенциите за
заплащане на суми за ползвани услуги и за абонаменти, видно от отразеното в
договора и приетите като доказателства фактури. Изложените от ищеца
обстоятелства, касаещи предсрочно прекратяване на договорите е във връзка с
начислените неустойки, които обаче не са предмет на настоящото производство.
Особеният представител на ответника не е оспорил изрично нито основанието,
нито размера на претендираните суми, като е направил възражение за погасяване
по давност на същите след преклузивния срок.
Съдът счита, че се установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните към сочените периоди са били налице действащи договори за
мобилни услуги и лизинг, по силата на които ищецът е поел задължение да
предоставя мобилни услуги при определена месечна абонаментна такса и е предал
лизинговата вещ срещу поетото от ответника задължение да заплаща стойността на
доставените мобилни услуги, месечните абонаментни такси и лизинговите вноски.
Към всяка от фактурите са издадени приложения, в които са отразени периода и
доставените услуги, както и техния обем.
На основание гореизложените съображения и доколкото не се
установи ответникът да е погасил претендираните суми, то както установителния
иск, така и осъдителния се явяват основателни и доказани и следва да се уважат
изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в настоящото производство, а по
отношение на установителните искове и в заповедното производство. Ответникът е
представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като претендира разноски в
заповедното производство в размер на 25 лв.- държавна такса и 180 лв.-
адвокатско възнаграждение, от които следва да му се присъдят разноски
съразмерно на уважена в заповедното производство претенция и предявена и
уважена установителна претенция в настоящото производство в размер от 97,54 лв.
В исковото производство ищецът претендира разноски в размер на 455 лв.,
включващи платена държавна такса в размер на 75 лв., депозит за особен
представител в размер на 200 лв. и адвокатско възнаграждение от 180 лв., като
същите следва да му се присъдят изцяло.
По
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.И.С., ЕГН **********,***
дължи на Теленор България ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от
160,48 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер№***за
периода от 25.12.2016г. до 24.05.2017 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.02.2019 г. до
окончателното им изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3151/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г.И.С., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА Теленор България ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 127,84 лв.- незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от 23.08.2016 г. за устройство ***, взето във връзка с мобилен номер ***за периода от
м.05.2017 г. до м. 07.2018 г. с клиентски номер №***.
ОСЪЖДА Г.И.С., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА Теленор България ЕАД, ЕИК:
*********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 разноски по
съразмерност по ч.г.д № 3151/2019 г. по описа на ПРС в размер на 97,54 лв. и разноски по гр.д.№ 10777/2019
г. в общ размер от 455 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/
Вярно
с оригинала! ПК