Решение по дело №106/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на А. А. К., чрез пълномощника - адв. Ч., срещу Решение № 1012-12-285#1/14.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-477-6/15.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица / ПОБ / за периода от 05.03.2020г. до 04.09.2020г. в размер на 8696,83 лева – главница и 2765,45 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Допълнителни съображения се излагат в депозирано писмено становище. Прави се искане за отмяна на оспореното Решение, претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи навежда в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания от жалбоподателката адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.03.2020г. жалб. К. подала заявление с вх. №122-00-477 в ТП на НОИ - Пазарджик за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО, в което декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 05.03.2020 г. Към подаденото заявление приложила заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002, в което декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност - „изтичане срока на договора”; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи от Ирландия и копия от фишове за заплата 6 броя. Не представила документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. Чрез заявлението жалб. К. поискала и удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 18.09.2020 г. до 04.03.2020г.

Въз основа на последното, на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със СЕД U001 с изх. №Ц3208-12-19/20.03.2020 г. и СЕД U003 с изх. №Ц3208-12-19/20.03.2020 г. е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. С разпореждане №122-00-477-1/20.03.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на ПОБ било спряно, до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 21.08.2020 г. в TП на НОИ - Пазарджик били получени СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени:

период на осигурена заетост от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г.;

причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“;

доход за периода от 01.01.2020 г. до 04.03.2020 г. в размер на 2009 евро месечно и от 18.09.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 2162 евро месечно.

На основание чл.55 от АПК с разпореждане №122-00-477-2/21.08.2020 г. производството по отпускане на ПОБ било възобновено.

С разпореждане №122-00-477-3 от 01.09.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 oт КСО и Регламент (ЕО) №883/2004 на жалбоподателката било отпуснато ПОБ за периода от 05.03.2020 г. до 04.09.2020 г. (шест месеца) в размер на 74.29 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените ПОБ с писмо е изх. №1029-12-848/21.06.2023 г. на основание чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от , вр. чл. 1 от НОИПОБ, жалб. К. била уведомена, че следва да представи документ от работодателя или друг такъв, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост, считано от 05.03.2020 г. Жалб. К. представила документ от работодателя за започване на трудова дейност от 18.09.2009 г., но не и такъв, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на жалбоподателката в Ирландия с писмо с изх. №1030-12-1218/21.06.2023г. от „Keelings Retail UC“ била изискана информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта, в отговор на което уведомили ТП на НОИ - Пазарджик: „Искам да потвърдя, че А. К. от горния адрес е работила в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор. А. беше наета в Keelings между 18.09.2019 г. и 04.03.2020 г. А. подаде оставка от позицията при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си“.

Предвид данните в получения от работодателя отговор, със СЕД U001 №707520 и СЕД Н001 №707834 от 07.08.2023 г. от компетентната институция на Ирландия било изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяването, за периода от 18.09.2019г. - 04.03.2020 г.

На 10.08.2023 г в ТП на НОИ - Пазарджик били получени СЕД U002 №711740 и Н002 №711743 от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени:

период на осигурена заетост: от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г.;

причина за прекратяване на заетостта- „напускане на служителя“.

В оспореното Решение е посочено, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускане на ПОБ. В НОИПОБ е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал, 1 е предвидено, че ПОБ по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1 за ПОБ по чл. 54а от КСО акт за прекратяване на правоотношението. Жалбоподателката не е приложила към заявлението си такъв акт, не го е представила и впоследствие.

Предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 oт КСО административния орган извършил нова преценка въз основа на данните от последно получения СЕД U002 №711740/10.08.2023 г.

Ответника посочил, че видно от събраните в хода на административното производство документи се установява че трудовия договор на А. К. с работодателя „Keelings Retail UC“ от 18.09.2019 г. е постоянен договор, като същият с прекратен на 05.03.2020 г., поради подадена оставка от лицето и няма как трудовото правоотношение да с прекратено е причина изтекъл срок на договора, въз основа на което ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане №122-00-477-5/14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане №122-00-477-3/01.09.2020 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а, ал. 1 от КСО, като за неоснователно полученото ПОБ на основание чл. 54ж, ал. 3 и чл. 114, ал.1 от КСО е издадено разпореждане №122-00-477-6/15.09.2023 г., с което жалбоподателката е задължена да възстанови неоснователно изплатеното и ПОБ за периода от 05.03.2020г. до 04.09.2020г. в размер на 8696,83 лева – главница и 2765,45 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Ответника е посочил, че на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване па неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 7, ал. 3 от НОИПОБ, длъжностното лице по чл. 54ж от КСО издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването.

В оспореното Решение административния орган е посочил, че в действащото законодателство няма легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурително плащане от лицето, но в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето, досежно дължимостта на сумите и е във връзка е неговото незнание, че няма право на тях.

Ответника посочил, че съгласно писмо № 1052-40-132/10.06.2021г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, компетентната институция на Ирландия не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документ, а в преносим документ U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

Въз основа на така установеното ответника е приел, че жалбоподателката е била наясно, че трудовият й договор с Keelings Retail UC е безсрочен и няма как да е изтекъл към 05.03.2020 г., но въпреки всичко е декларирала пред компетентната институция на Ирландия, че правоотношението й е прекратено поради изтичане срока на договора, вследствие на което недобросъвестно е получила осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер. Въз основа на тези мотиви е издадено оспореното в настоящото производство Решение, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-477-6/15.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ за периода от 05.03.2020г. до 04.09.2020г. в размер на 8696,83 лева – главница и 2765,45 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Съгласно посоченото в писмо изх. № 1052-40-132/10.06.2021г. директора на НОИ е указал на директорите на съответните ТП на НОИ, че при постъпило заявление за отпускане на ПОБ по българското законодателство с декларирана или удостоверена с ПД U1 или СЕД 002/СЕД U17 последна заетост по законодателството на Ирландия, следва на основание чл.1, ал.1 от НОИПОБ и чл.35 от АПК от лицата да бъде изискван и акт за прекратяване на трудовото правоотношение или друг документ, от който да е видна причината за прекратяване на правоотношението. В случай, че бъде констатирано несъответствие между посочената в представения документ причина за прекратяване на заетостта и причината за прекратяване, удостоверена в издадения ПД U1, за това несъответствие следва със СЕД Н001 да бъде уведомена ирландската институция, като от същата бъде поискано при необходимост да анулира издадения ПД U1 и да издаде нов. Към искането следва да се приложи копие от представения документ.

По делото е представено заверен превод на ПД U1 от 20.07.2020г., издаден от Национален институт за обезщетение и работа на Ирландия, с което е удостоверено: осигуряване при работа от 18.09.2019г. до 04.03.2020г.; доходи от работата от 01.01.2020г. до 04.03.2020г. – 2009 евро месечно и от 18.09.2019г. до 31.12.2019г. – 2162 евро месечно възнаграждение; причини за прекратяване на договора – изтичане на договора.

Видно от представените по делото заверени преводи на български език, на 11.10.2019г. служител на „Keelings“ потвърдил, че жалб. К. понастоящем работи в Кийлингс Ритеъл като общ работник, наета на 18.09.2019г.; на 02.02.2023г. служител на „Keelings“ уведомил ТП на НОИ-Пазарджик, че би желал да потвърди, че А. К. е била наета на работа в Киилингс Ритейл като общ работник на постоянен договор между 18.09.2019г. и 04.03.2020г., А. подаде молба за напускане от позицията при обстоятелства, при които той напусна преди края на договора си. На 14.12.2023г. служител на „Keelings“ уведомил ТП на НОИ-Пазарджик, че и тримата служители, вкл. жалб. К. са в базата им данни, но не успява да намери договорите за всичките трима, в който смисъл е и писмо от 20.03.2024г. От представената справка от личен състав се установява, че началната дата на трудовата заетост е 18.09.2019г., крайната – 04.03.2020г., бруто платено – 7979,97 евро, плащане за данък доход – 7979,97 евро, платен данък доход и помощи – 0,00 евро, плащане за универсална социална такса – 7979,97 евро, платено от служителя социално осигуряване, свързано със заплащането – 274,68 евро, платено от работодателя – 861,38 евро. Видно от писмо от Myaccount – Ирландски данъци и митници, същото представлява единна точка за сигурни онлайн услуги, свързани и с работа и пенсии . Приложени са и преводи на фишове за заплати от 12.03.2020г., 05.03.2020г., 27.02.2020г.19.12.2019г., 12.12.2019г., 05.12.2019г. Представен е заверен превод на карта за обществени услуги.

По делото е депозиран и заверен превод на осигурителен доклад по чл.61 от 883/2004; чл. 54/1/ от 987/2009г. от Административната комисия за координация на системите за социално осигуряване U002 от 12.08.2020г., в който е удостоверено, че жалб. К. е била с трудова заетост от 18.09.2019г. до 04.03.2020г., с причина за прекратяването й – изтичане срока на договора, ведно с информация за заплата за същия период – 2162 евро месечно.

По делото са представени и превод на документи № 777579 и № 711743, в който е посочено, че U002 вече е актуализиран с данните на работодателя, с приложен документ, съответно, че причината за приключване на трудовата заетост е подаване на молба за напускане на служителя, с приложен документ.

По искане на адв. Ч. е открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване съдържанието на преносими документи СЕД U 002 и СЕД U 004, както и съдържанието на известие за доставяне, находящо се на л. 30 гръб от делото, относно това, че жалб.К. е получила Разпореждания №№ 12200-477-5 и 12200-477-7. В тази връзка е разпитана в качеството на свидетел М. К. – свекърва на жалбоподателката, която твърди, че през м. ноември 2023г. последната получила писмо от НОИ, в което имало само един документ, с който я уведомявали, че трябвало да връща пари, при което се разплакала, заявила, че ще го обжалва. Свидетелката сочи, че жалб. К. е работила в Ирландия, не помни точния период, около 2017 г. или 2018 г., за шест месеца. Не знае в какво точно се е състояла работата й - опаковала, не й е споделяла да има някакви проблеми с плащанията в Ирландия, както и дали е подписвала, или не каквито и да било документи, не се е оплаквала от работата си.

Св. К. / гл.експерт по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик / посочва, че е запозната с преписката на жалб. К.. Като длъжностно лице е изготвила и подписала разпореждания №№ 122-00-477-7/19.09.2023г., 122-00-477-6/15.09.202г. и 122-00-477-5/14.09.2023г., съгласно представената заповед № 1015-12-154/30.09.2022г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Твърди, че след като обработи разпорежданията и ги регистрира в програмата, първият екземпляр от разпореждането остава в досието, останалите е описала на обратната разписка по номера, сложила ги в плик и написала „известие за доставяне“. Твърди, че без да е видяла номерата на разпорежданията няма как да ги опише в обратната разписка, като горепосочените са поставени в пощенския плик и изпратени. Посочва, че в ТП на НОИ – Пазарджик няма отдел, който да обработва и изпраща писмата. По отношение Ирландия сама е подготвяла и изпращала писмата. Не й е известно други лица да са се оплаквали, че не са получили документите, описани в обратната разписка.

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане по чл. 117, ал. 2 от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 за отпускане на обезщетение може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила.

Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В конкретната хипотеза административния орган мотивира издаване на оспореното в настоящото производство Решение с това, че на 10.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик били получени СЕД U002 №711740 и Н002 №711743 от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени:

период на осигурена заетост: от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г.;

причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“, в който смисъл е и уведомлението от „Keelings Retail UC“, че жалб. К. е работила в Keelings Retail като общ работник на постоянен договор, била наета в Keelings между 18.09.2019 г. и 04.03.2020 г. и подала оставка от позицията при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си.

Същевременно при отпускане на ПОБ, ТП на НОИ се е доверил на служебно изисканите от компетентната институция на Ирландия СЕД U002 и U004, с потвърдени: период на осигурена заетост от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г.;

причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“;

доход за периода от 01.01.2020 г. до 04.03.2020 г. в размер на 2009 евро месечно и от 18.09.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 2162 евро месечно“. Следва изрично да се подчертае, че тези СЕД произхождат от съответната държавна институция на Ирландия и представляват официални удостоверителни документи за вписаните в тях обстоятелства. От мотивната част на оспореното Решение на става ясно поради каква причина административния орган игнорира посоченото в издадените СЕД U002 и U004. По делото няма данни компетентната ирландска институция да ги е обявила за невалидни или оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност.

По делото е представен СЕД U002, от който е видно, че осигурителна информация по отношение на жалб. К. е изискана от Keelings Softfruits, в който е посочено, че причината за прекратяване на трудовата заетост е напускане на служителя. По делото е приложен и СЕД U002, в който липсват данни за работодателя, в който също е вписано основание за прекратяване на заетостта – напускане на служителя. Административния орган се позовава на уведомление от Keelings Softfruits, че жалб. К. е била наета на безсрочен трудов договор, след като работодателя декларира в горецитираните СЕД, че заетостта е прекъсната преди изтичане срока на договора. Представената чрез СЕД Н001 №707834 от 07.08.2023 г. информация обаче произхожда от търговско дружество с друго наименование - Keelings Retail. При така подадената информация, след като се касае за периода, взет предвид при първоначалното определяне на ПОБ, на която се е позовал и административния орган в оспореното Решение не става ясно дали периода на сключване на договора е бил за определен срок или е постоянен договор. При първоначалното определяне размера на ПОБ административния орган е пренебрегнал указанията на директора на НОИ, обективирани в писмо изх. №1052-40-132/10.06.2021г., като не е изискал от жалб. К. да представи акт за прекратяване на правоотношението и въпреки това е определил размер на ПОБ, с което е игнорирал и посоченото в разпоредбата на чл. 8, ал.3 и 4 от НОИПОБ.

Задължението на административният орган под формата на доказателствена тежест съобразно чл.170 АПК е свързано с изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл.35 от АПК, което следва да е инкорпорирано в съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК посредством изискването за неговата мотивираност. За да бъде мотивиран административният акт същият следва да е постановен след осъществена в пълнота административна проверка и на базата на всички относими доказателства, въз основа на които следва органа да представи правните изводи, приложими към съответната нормативна разпоредба. В настоящият случай правното основание не е подкрепено с необходимият анализ на събраните доказателства, в т.ч. не е преодоляно несъответствието между отделните събрани в производството документи. В оспореното Решение липсват мотиви защо административния орган се позовава единствено на информацията, подадена от работодателя, и игнорира тази, налична в издадените СЕД 002 и 004, която произхожда от държавна институция на друга държава-членка на ЕС, и очевидно не е издирил всички относими доказателства. При анализ на съответствието им може да се наложи събиране на допълнителни данни от компетентната администрация на Ирландия. Едва при наличие на несъмнени данни и установеност на не/наличието на трудов договор и основанието за неговото прекратяване може да се даде и решение на спорното право. Видно от проведената между ответника и работодателя кореспонденция, последният не разполага с трудов договор, съответно акт за прекратяването му, от които да е видно основанието за преустановяване трудовата заетост на жалб. К.. Както ПД, така и СЕД са издадени въз основа данните, подадени от оспорващия, съответно от работодателя. След като у страните не са налични доказателства / като се отчете изричното изявление на жалб. К., че не притежава трудов договор и акт за прекратяването му/ и предвид изявлението на „Keelings“, че също не може да предостави такива, за съдът остава неизяснен въпроса какъв е бил характера на трудовото правоотношение – постоянно/временно, както и причината за неговото преустановяване – прекратяване поради изтичане на срока или самоволното напускане на работника, както се твърди от административния орган, мотивирало го да издаде и оспореното в настоящото производство Решение. В този смисъл оспореното Решение не отговоря на законовото изискване за мотивираност по чл.117 ал.3 КСО, следствие от допуснато нарушение на чл.35 АПК. Нормативното правомощие на ръководителя на ТП на НОИ да решава спорният въпрос по жалбата по същество, обуславя именно задължението му по чл.35 АПК. След като в настоящият казус безспорно е налице неизяснено, спорно обстоятелство, определящо правните последици и изхода от производството, липсата на произнасяне по него, обуславя и процесуалната незаконосъобразност на постановеният акт.

От гореизложеното не може да са направи и съответния обоснован извод, че е налице недобросъвестно получено осигурително плащане. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, сред които настоящия не попада. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая няма данни за недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило ПОБ, след като не е установено посредством официални удостоверителни документи, че сключения договор е безсрочен, на което обстоятелство се позовава административния орган в оспореното Решение. Действително жалб. К. не е представила акт за прекратяване на трудовата заетост, който обаче е изискан за първи път при започване на настоящото производство. Такъв акт не е бил изискван от органите на НОИ при подаване на заявлението за отпускане на ПОБ, като се отчете и факта, че същото е образувано служебно почти три години след издаване на разпореждане № 122-00-477-3/01.09.2020г. за отпускане на ПОБ. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Удостовереното в СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия не могат да наведат на извода за недобросъвестност при получаване на ПОБ, след като в тях официално е удостоверена причина за прекратяване на заетостта – изтичане срока на договора. Ако ТП на НОИ органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на ПОБ в даден размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на жалбоподателя, още повече да му причинят вреда при положение, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на сумите за ПОБ.

Оспорването по чл. 193 от ГПК не беше проведено успешно от заявилата го страна, доколкото депозираните по делото свидетелски показания в своята същност се отнасят до връчване на разпореждания №№ 122-00-477-7/19.09.2023г. и 122-00-477-5/14.09.2023г., които обаче не са предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът се доверява на изложеното от св. К., а именно, че едва след генериране на съответния номер от системата на НОИ, разпорежданията се слагат в пощенски плик, като на известието за доставянето му се изброяват и съответните номера, поради което житейски логично е да бъде описан документ, който е създаден, съответно поставен в съответния плик. Показанията на св. М. К. съдът възприема като едностранчиви, предвид това, че жалбоподателката попада в нейния семеен кръг и като такива ги намира за дадени единствено в интерес на последната, поради което не ги кредитира.

Предвид изложеното, оспореното Решение като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а преписката върната на органа, с указания за ново произнасяне.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски в претендирания чрез списъка по чл. 80 от ГПК размер – 800 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса. Адвокатския хонорар не се явява прекомерен, тъй като е под границата, предвиден в приложимата в конкретната хипотеза разпоредба на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразен с материалния интерес по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. А. К., чрез пълномощника - адв. Ч., Решение № 1012-12-285#1/14.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик.

ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пазарджик да заплати на А. А. К., чрез пълномощника - адв. Ч. сумата от 810 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.