Решение по КНАХД №181/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Р. О. - К., чрез адв. К. К., ДАК, против Решение № 69/ 17.03.2025 г. по НАХД № 454/ 2024 год. по описа на Районен съд – Добрич.

Касаторът счита решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, както и на процесуалните правила и норми. Настоява, че по делото липсвали доказателства за извършено именно от жалбоподателя в първоинстанционното производство нарушение. Г-жа О. заявява, че автомобилът не е бил в нейно владение, а на сина ѝ, от което черпи довод, че неправилно е наложено наказание спрямо нея с обжалвания Електронен фиш (ЕФ). При тези възражения иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата. Добавя, че според него не е доказана и повторността на нарушението, като счита, че може да направи това възражение и в хода по същество на спора, тъй като касационната инстанция следва да извърши проверка за законосъобразност изцяло.

Ответникът – ОДМВР – Добрич, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районният съд е потвърдил Електронен фиш Серия К № 8653064 от 05.02.2024 г., издаден от ОД МВР - Добрич, с който на Ю. Р. О. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00 лв., за това че на 05.02.2024 г., в 15:49 часа, в обл. Добрич, Добрич – град, по бул. Добруджа, до № 8, в населено място и отчетен толеранс на скоростта от минус 3 км в полза на водача, с насочено към гр. Балчик , АТСС ARH CAM S1, в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7717525 от 03.10.2023 г., при управление на Шкода Суперб, товарен автомобил, рег. № ТХ9440ХТ, е извършила нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сс76, като при разрешена скорост от 50 км/ час е установена стойност на скоростта от 82 км/ час или превишение на скоростта от 32 км/ час.

Предмет на проверка пред касационната инстанция е съдебното решение на ДРС.

За да потвърди ЕФ, съдът е приел, че нарушението е доказано, а средството, с което е установено, е било редовно проверено и годно за извършване на измерването. Счел е, че събраните по делото доказателства еднопосочно и безспорно установяват вмененото нарушение, а въззивникът не се е възползвал от възможността да посочи в законовия срок кой друг е управлявал автомобила му. В резултат е потвърдил ЕФ.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на РС.

ЕФ съдържа изискуемите по закон и съгласно приетия от МВР образец реквизити. Връчен е на 22.03.2024 г., след което собственикът на МПС е упражнил правото си на защита чрез подаване на въззивна жалба. В допълнение следва да се отбележи, че ЕФ съдържа наименование на териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, от която е издаден, каквото е и изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Изводите на първоинстанционния съд съответстват на събраните по делото доказателства.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба.

По делото не се спори, че превозното средство е собственост на наказаното лице. Твърдението, че друг е управлявал автомобила, не променя изводите на РС, доколкото съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП в актуалната за нарушението редакция, Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая собственикът не се е възползвал от предоставената му със закона възможност. В този смисъл ЕФ е изцяло законосъобразен.

Неоснователно е възражението в заседанието по същество, че не е доказана повторността на нарушението. По делото е приложена Справка за нарушител, от която е видно, че на същото лице е издаден ЕФ № 7717525 от 07.07.2023 г., връчен на 18.09.2023 г., влязъл в сила на 03.10.2023 г., за същото нарушение, на който се е позовал за повторността административният орган, като след този фиш е бил издаден и и ЕФ 7830118 от 27.07.2023 г., връчен на 18.10.2023 г., отново за превишение на скоростта, за който също е посочено, че е влязъл в сила. Посочената в процесния ЕФ дата на влизане в сила на предходния такъв не е оспорена от въззивника във въззивното производство. Не е оспорено и отразеното в Справката за нарушител връчване на отделните електронни фишове. Процесният ЕФ и процесното нарушение са в едногодишния срок от цитираните предходни нарушения. В този смисъл са налице условията за повторност по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН, поради което възражението за противоречие с материалния закон е неоснователно.

С оглед горното, изводите на РС за доказаност на нарушението и липса на нарушения при издаване на оспорения ЕФ съответстват на доказателствата по делото.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема касационната жалба за изцяло неоснователна, а Решението на ДРС за правилно и законосъобразно.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Административен съд – Добрич, I касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/ 17.03.2025 г. по НАХД № 454/ 2024 год. по описа на Районен съд – Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.