РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _03.05._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _трети април_ 2018 г. в състав:

                     

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                  Съдебни заседатели:

                                                     Членове:

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _62_ по описа  за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С определение РС – Свищов е прекратил производството по гр.д. №1191/2017 по описа на РС – Свищов и е изпратил по подсъдност делото на РС – Левски.

Настоящото производство е образувано по постъпила искова молба от ***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр***, представлявано от управителя ***, против С.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за аренда на земеделска земя от 19.08.2005 г., вписан в Службата по вписванията гр. Левски, с вх. рег.№*** и Анекс от 27.01.2010 г. към същия договор, вписан в Службата по вписванията гр. Левски под вх. рег.№***, ищецът е арендатор общо на *** дка при арендно плащане 16 лв./дка за една стопанска година,в сила от 2010-2011 г.

С оглед наведените твърдения в първоначалната искова молба ищецът потвърждава сключването и съществуването между страните по делото на процесните нотариално заверени и вписани договори за аренда и нотариално заверени и вписани анекси към тях – описани в ИМ, като молят съда да приеме за безспорно обстоятелство.

Потвърждава твърдението на ищеца в ИМ, че договореното арендно плащане от 16 лв. не е изменено от сключването на договора до момента на завеждане на делото, поради което ищецът иска неговото съдебно изменение по реда на чл. 16, ал.1 от ЗАЗ на 50 лв./дка, като моли съдът да приеме за безспорно това обстоятелство.

Ищецът изразява съгласие с твърдението в ИМ, че са настъпили съществени пазарни основания за изменение на арендното плащане за стопанската 2016/2017 г., като молят съда да приеме за безспорно това обстоятелства.

Твърденията в исковата молба са, че за стопанската 2011/2012 г. на 07.02.2013 г. с разходен касов ордер №251 *** е изплатило на ответника сумата от 1150.40 лв., или погрешно са изплатили в повече от дължимото сумата от 556.13 лв.

За стопанската 2012/2013 г. на 21.12.2013г. с разходен касов ордер №1016 ищецът е изплатил на ответника сумата от 1438.00 лв. или погрешно са изплатили в повече от дължимото сумата от 843.73 лв.

За стопанската 2013/2014 г. на 05.12.2014 г. по банков път са изплатили на ответника сумата от 1794.00 лв. или погрешно са изплатили в повече от дължимото сумата от 1199.73 лв.

За стопанската 2014/2015 г. на 30.11.2015 г. по банков път са изплатили на ответника сумата от 1794.00 лв. или погрешно са изплатили в повече от дължимото сумата от 1199.73 лв.

Навежда доводи, че надлежно изменение на договор за аренда се извършва или с нотариално заверен и вписан в Службата по вписванията анекс (при взаимно съгласие между страните) или от съда чрез специален иск (при несъгласие между страните), каквото не било сторено и че в случая дори нямало постигнато съгласие между страните за изменение на договора. Твърди се, че с адвокатска покана от 04.08.2017г. поканили ищеца да им заплати доброволно надплатените суми, които бил получил без правно основание, но същият отказвал да стори това, въпреки че изрично признавал, че е получил сумите, описани подробно.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди С.И.Ш. по реда на чл. 55, ал.1 от ЗЗД  да върне на ищеца сумата от 3799.32 лв., представляващи недължимо получените надплатени суми, получени без правно основание от страна на ищеца – подробно описани по – горе, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, като му присъди и направените по делото разноски.

Ищецът представя писмени доказателства.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от страна на ответника, с който оспорва като неоснователна претенцията, че изплатените от ***” ООД – арендатор по договор за аренда суми за стопанските години 2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015г. над договорените 16 лв. са „изплатени погрешно – без правно основание”. Счита, че претендираните от ищеца суми са получени на годно правно основание – по силата на сключен с ищеца договор за аренда на земеделска земя, вписан в Службата по вписванията към РС – Левски с вх. №***, и подписаният към него Анекс от 27.01.2010 г. с вх. рег. №***, по отношение на отдадените по аренда земеделски земи, находящи се в землището на гр. Белене:

нива – имот №***

нива – имот №*** дка; или общо *** дка, отдадена под аренда земеделска земя.

Твърди се в отговора, че въпреки първоначално договорената цена на декар на арендно плащане, реалният размер на същата е бил устно договорян за всяка стопанска година, съобразно пазарната конюнктура в района на землището на гр. Белене. Арендаторът ***” ООД с конклудентни действия и без изричното изменение на процесния договор за аренда показал, че знае размера на пазарната рента за землището на гр. Белене и е извършвал плащания на своите арендодатели на нивата на пазарната аренда, която е различна от първоначално договорената Този факт се доказвал от размера н аисковата претенция за периода 2011 – 2015 г., изчислена на база извънсъдебното споразумение и устно договореното арендно плащане, съобразено със средните арендни плащания за района в посочените периоди и стопански години.

Считат, че в случая е нарушен принципът на добросъвестността от страна на арендатора; по време на действието и изпълнението на процесния аренден договор между страните е изплащано  пазарното арендно възнаграждение, без да е била необходима писмена форма за доказване на действителната воля на страните. Твърди се, че арендаторът извънсъдебно, с конклудентни действия в продължение на 5 последователни години е изплащал дължимото арендно възнаграждение, което съответствало на пазарните арендни възнаграждения за региона.

Твърди се, че за стопанската 2015/2016 г. е заплатена сумата от 16.00 лв. за дка – така както е договорено в процесните договори за аренда, тъй като арендаторът ***” бил узнал, че ответникът е сключил и вписал договор за аренда на посочените земеделски земи за стопанската 2017/2018г. с друг арендатор.

Оспорват размера на претендираната лихва за забава, тъй като оспорват по основание и размер главния иск като неоснователен и недоказан.

В условията на евентуалност, молят съда, в случай, че приеме претендираните от ищеца парични суми подлежат на възстановяване на арендатора като „погрешно изплатени”, то правят възражение за стопанска непоносимост на Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Службата по вписванията към РС - Левски с вх. рег. №***, и  подписаният към него Анекс от 27.01.2010 г. с вх. рег. №*** по аргумент на чл. 307 ТЗ, като молят същият в условията на евентуалност да бъде обективно и субективно съединен за разглеждане с основния иск.

Молят в условията на евентуалност съдът да приеме възражението им за стопанска  непоносимост по смисъла на чл. 307 от ТЗ, считано от стопанската 2011/2012 г. до стопанската 2015/2016 г.

Считат, че плащането на уговорената през 2010 г. аренда като цена за ползването на земеделската земя от арендатора води до неравностойна и стопански необоснована престация, с която арендаторът би се обогатил неоснователно и в същото време водело до обедняване на арендодателя. Навеждат доводи относно становището, че договорът за аренда и анексите към него следва да бъдат разгледани като търговска сделка.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че между страните е сключен договор за аренда, по силата на който ищцовото дружество е арендатор на *** дка при арендно плащане 16 лв./дка за една стопанска година. Приложени са платежни документи, от които се установява, че са извършени плащания, като посоченото основание е „рента Белене…”, от което следва, че ищецът е посочил основанието за престация –сключеният договор за аренда.

         Ищецът е извършил арендно плащане в полза на ответника, надвишаващо  първоначално договореното с 3799.32 лв. за периода 2011/2012г. до 2014/2015 стопански години.

         Институтът на неоснователното обогатяване урежда хипотезите, при които е налице даване и получаване на нещо без основание, при отпаднало и несъществуващо основание.

         Характерно за първата хипотеза е, че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване липсва изначално - към момента на получаването между даващия и получаващия не е налице валидно задължение.

Втората хипотеза ще е налице, когато в момента на получаването не съществува валидно правоотношение, което да оправдае даването и получаването, но страните очакват такова да възникне и с оглед на това предприемат съответните действия, водещи до имущественото разместване.

Третата хипотеза е иск за връщане на даденото при отпаднало основание. Характерно в този случай е, че към момента на даването основанието съществува – между страните е налице валидно правоотношение, въз основа на което се извършва престирането, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила – разваляне на договора, унищожаване на договора или настъпване на прекратително условие, или престиране по развален срочен договор. 

Следва да се установи дали ищецът е заплатил на ответника по – голяма сума от дължимата му по договора за аренда, като за плащането не следва да има основание. 

Заплащането на сумите от страна на ищеца са извършени с посочено в платежните документи основание „рента…”.

Процесните суми са получени на годно правно основание – по силата на сключен договор за аренда на земеделска земя по отношение на отдадените под аренда земеделски земи, находящи се в гр. Белене.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Закона за арендата в земеделието, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора.

Тази уредба е близка до института на стопанската непоносимост по чл. 307 от ТЗ, като въведените ограничения на изменение на договора за аренда в тази хипотеза – относно уговорения срок и забрана за изменение на арендното плащане във връзка с увеличаване или намаляване на добивите, са свързани с приетото от законодателя, че това не са обстоятелства по смисъла на чл. 16, ал.1 от ЗАЗ, пораждащи правото на страната да иска едностранно изменение на договора. Други ограничения за изменение на договора не се уреждат със специалния закон, порази което следва да се приеме, че страните по договора за аренда могат да го изменят по взаимно съгласие.

Според заключението на вещото лице, средната пазарна цена в гр. Белене на 1 дка отдадена земя под аренда и наем за 2011/2012 г. е 30 лв.; за 2012/2013 г. е 32 лв., за 2013/2014 г. е 35 лв., ********* г. е 37 лв., 2015/2016 г. е 40 лв. – по високи от първоначално договорените между страните, което и обосновава плащането на по – високи от първоначално договорените между страните при сключването на договора.

Видно от представените платежни документи, както бе упоменато по – горе, за всяка от стопанските години на действие на договора, се е увеличавал размерът на арендното плащане, изплащано от ищеца на ответника, като страните са се съгласили с изплащането, съответно получаването на сумите  след като същите  са били обвързани от валидно сключен помежду им договор за аренда, с който се създават облигационни отношения между страните по договора.

Експертизата е категорична, че при изплащане на сумите в брой са осчетоводени по РКО с конкретно посочване на лицата, които са ги получили. При изплащане на сумите по банков път са отразени по месечно банково извлечение, без посочване на конкретни имена.

Според заключението надплащането на сумите не води до изкривяване на финансовия резултат за данъчни цели, защото сумите са изплатени и са били доход на ФЛ и са признати за разход за данъчни цели. Не е необходима корекция на данъчния резултат за предходни години. Съобразно чл. 42 от ЗКПО при получаване на сумите като доход от ФЛ те са отразени в счетоводството на *** и в декларацията по чл. 73 за годината на получаване от ФЛ.

Установява се от заключението на вещото лице, че не са предоставени протоколи с решения на съдружниците на ищеца за определяне размера на арендните възнаграждения, които ще се изплащат на арендованите земи в землището на Белене за всяка от стопанските години.

Процесуалният представител на ищеца в с.з. заявява, че такъв протокол няма съставен, тъй като това не е от компетенцията на Общото събрание на съдружниците, както и че в чл. 137 от ТЗ са изброени правомощията на Общото събрание.

Съдът споделя изразеното становище на процесуалния представител на ответната страна, че въпреки първоначално договореното арендно възнаграждение на декар в момента на сключване на договора за аренда, реалният размер на същата е бил изплащан от арендатора за всяка стопанска година съобразно пазарната конюнктура в района на землището на град Белене. Арендаторът се е съгласил, без да е била необходима писмена форма за изменение на договора за аренда, доброволно да заплаща арендните възнаграждения. Налице е взаимно съгласие между страните по отношение на пазарния размер на рентата. Арендаторът е заплащал доброволно пазарния размер на рентата, а арендодателят е приемал и не е възразил относно размера на полученото плащане. Още повече, че за период до месец август 2017 г. няма данни ищцовото дружество да е оспорвало дължимостта на по – високия размер на изплатеното от него арендно плащане, което е съобразено с нарастване на годишните рентни плащания за района.

 Поради изложеното съдът счита, че извършените на плащания в по – висок размер от уговорения в договора е в резултат на постигнато между страните съгласие в тази насока, поради което не може да се приеме, че плащането е без основание.

Съдът намира, че твърденията на ищеца, че сумите, които се претендират са недължимо платени, не могат да бъдат споделени.

От изложеното следва извод, че няма основание да се претендира връщане на платената от ищеца сума, тъй като е получена от ответника с основание към момента на плащането й.

         Предвид изложеното следва да бъде отхвърлен така предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, тъй като сумите са платени на годно правно основание.

С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху ищеца, който следва да понесе своите, както са направени, и да заплати на ответника сторените пред настоящата инстанция в размер на 695 лв.

Водим от горното, съдът

                                                Р      Е     Ш     И  :

          ОТХВЪРЛЯ предявения от ***” ООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр***, представлявано от управителя ***, против С.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 3799.32 лв., получени без правно основание, представляващи сбор от недължимо платени арендни вноски за периода 2011/2012 стопанска година, до 2014/2015 стопанска година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2018 г. – датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ***” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя *** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, направените разноски по делото в размер на 695.00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му  на страните, пред Окръжен съд гр. Плевен.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: