РЕШЕНИЕ
№
261173 / 24.11.2021г.
гр.
П., 24.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, IV-ти състав, в
публичното съдебно заседание праведно на двадесети и осми януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3216 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от
К.Л.С. с ЕГН
********** и адрес ***, чрез адвокат М.К. - САК и адвокат К.М.- САК
срещу
Д.Л.С. с ЕГН
********** и адрес ***
с която са
предявени следните искове:
–
да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от следния недвижим имот:
жилище с площ 91 кв.м, състоящо се от кухня, три стаи, тераса и обслужващи
помещения, разположено на целия първи етаж от двуетажна сграда, находяща се на
административен адрес село Р., улица „Н." №1, община П., заедно с
принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от
мазето и 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо *** **-*** от кв.29 по плана на с. Р., с площ 663 кв.м, при
граници: улица, *** ***-***, *** * **-***, *** ***-***и *** ***-***.
–
в условията на алтернативност се предявява и иск ако
се установи, че построената в *** **-*** от кв.29 по плана на с. Р., с площ 663
кв.м, при граници: улица, *** ***-***, *** * **-***, *** ***-***и *** ***-***
сграда е еднофамилна да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на 1/12 идеална част от следния недвижим имот: двуетажна
сграда, находяща се на административен адрес село Р., улица „Н." №1,
община П., заедно с принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на
сградата и от мазето и 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена
сградата, съставляващо *** **-*** от кв.29 по плана на с. Р., с площ 663 кв.м,
при граници: улица, *** ***-***, *** * **-***, *** ***-***и *** ***-***.
Съдът
намира, че е сезиран с два субективно и субективно съединени иска с правно
основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 предл.1 и 5 от ЗЗД, предявени в
условията на евентуалност, както и един иск по чл. 124 от ГПК във вр. с
чл.79,ал.1 ЗС в условията на алтернативност спрямо първите два.
В исковата молба ищецът, твърди че на 30.07.2005 г. починал баща му Л. С. Б. и
остави наследници: съпругата си - З.П.Б.и двамата си синове – ищеца и ответника.
Баща им притежавал по наследство дворно място в село Р., Община П., на улица „Н."
№ 1, с площ около 650 кв.м. при граници: улица, Я.С., А.М. О.Г. и Б.М.; по
стара номерация парцел X-210 от кв. 43; сега *** **-*** от кв. 29 по плана на
с. Р.. В това място баща им построил през годините двуетажна двуфамилна жилищна
сграда. Първият етаж на къщата с площ 91 кв.м., представляващ, жилище от три
стаи, кухня, тераса и сервизни помещения от построяването му през 1963 г., и
през целият им съвместен живот до смъртта на наследодателя им винаги е бил
домът на родителите на страните, майка им и към момента на подаване на исковата
молба живеела там. Вторият етаж бил построен през 1974 г. При изграждането му
баща на страните обявил пред цялата фамилия плановете си, а именно жилището на
втория етаж да бъде за сина му Д., след време и за неговото семейство, а
жилището на първия етаж да остане в собственост за родителите на страните. Тези
неизменни във времето намерения често бил споделяни и обсъждани пред широк
семеен и приятелски кръг. През 1975 г. бащата на страните се консултирал с
адвокат във връзка с изискванията на ЗСГ. Къщата в Р. била единственият
притежаван от семейството на страните обитаем жилищен имот, но по наследство
баща им притежавал и още две празни дворни места на село. Адвокатът посъветва
бащата на страните незабавно да осъществи някаква сделка, защото в противен
случай го грозяла конфискация. По тази причина в експресен порядък се
осъществило прехвърляне на къщата и дворното място на името на ответника с нот.
акт № 7 том 10 от 28 март 1975 г, на нотариуса при Пернишкия районен съд.
Според твърденията на ищеца, това прехвърляне на „едноетажна сграда" не
отговаряло на действителното положение, защото в дворното място към момента на
прехвърлянето не съществувала едноетажна, а двуетажна сграда. Не отговаряло на
действителните отношения и оформлението на нотариалния акт, като продажба.
Според ищеца в действителност баща му винаги е възнамерявал да дари брат му - ответника
Д.С., с предназначеното за него жилище на втория етаж от къщата, подпомагайки
го с пари и никога не е имал намерение да му продава имота, нито е договарял
или получил продажна цена. След продажбата, баща им продължил да живее заедно с
майка им в жилището на първия етаж от къщата и го смятал за свое, независимо от
формално осъществената продажба. Същевременно втория етаж вече баща им приемал
за собственост на сина си Д.С.. Всички въпроси за използването на стаите, текущи и основни
ремонти за първия етаж от къщата баща им решавал сам. За втория етаж тези
въпроси съответно отнасял към сина си - Д.. За жилището на първия етаж
наследодателят на страните винаги подчертавал, че е негово притежание и за в
бъдеще ще реши, евентуално със завещание, на кого ще го остави след смъртта си.
Във фамилията никога не било имало нито спор, нито кекавото и да било съмнение,
че първият етаж от къщата е на наследодателя на страните, а вторият – на
ответника. Въпросите относно дворното място се решавали заедно от двамата –
наследодателя на страните и ответника, като съсобственици.
Предвид описаното ищеца твърди, че родителите му са
придобили по давност жилището на първия етаж, заедно с 1/2 идеална част от
мазето, от общите части на сградата и от дворното място, в което е разположена,
поради твърдото им убеждение, че са собственици и продължилото повече от 10
години явно, непрекъснато и несмущавано владение, считано от 1975 г. От своя
страна ответникът Д.Л.С. след прехвърлянето признавал правата на родителите си
върху първия етаж, приемал себе си за собственик само на втория етаж и
споменавал, че трябва да направят някакъв документ за поправяне на
„неправилния“ нотариален акт, за да се знае, че „вторият етаж си е негов, а
първият - на баща им“.
След смъртта на баща им ищецът твърди, че с
убеждението, че е наследник на неговия имот, започнал да използва първия етаж
от сградата, съвместно с майка си З. Б.а. Оттогава и до момента на подаване на
исковата молба своил този имот явно и несмущавано, без каквито и да било
възражения от страна на брат му – ответника Д.С., и семейството му, обитаващо
втория етаж на къщата, затова освен на наследственото правоприемство
допълнително се позовава и на изтекла в негова полза придобивна давност за
съответната на наследствения му дял идеална част от имота.
Наскоро научил, че брат му – ответникът Д.С., се бил
снабдил с нов нотариален акт за целия имот - цялото дворно място и двете жилища
на първия и на втория етаж, описани в нотариалния му акт № 172 том 3 дело № 409
от 2018 г. на нотариус М.М.с район на действие
Пернишки районен съд, като „двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
91 кв.м. с тераса към първия етаж с площ от 7 кв.м.
Ответникът, чрез адвокат пълномощника си адв. Б. ***, в законноустановения
срок не е депозирал отговор. Приложения по делото отговор е с рег. №
3755/04.02.2020г. На регистрационния печат няма отразяване на пощенско клеймо.
Съобщението от ответника е получено на 03.01.2020г., предвид на което и срока е
изтекъл на 03.02.2020г. /понеделник/. Предвид на посоченото настоящия съдебен
състав намира, че постъпилия отговор е извън срок и следва да се цени
единствено като становище по иска.
В съдебно заседание ищеца,
чрез процесуалния си представител подържа депозираната искова престация при подробно изложени съображения, като моли да
им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител оспорват
изцяло искова претенции при подробно изложени съображения в писмено становище,
като молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Нотариален акт №
7, том X, дело № 2719/1975 г. съставен от
нотариус при ПРС се установява, че Л. С. Б. продал на синът си Д.Л.С. следния
свой собствен недвижим имот находящ се в с.Р.,общ.П.,
а именно дворно урегулирано място с площ от 640 кв.м.,съставляващо парцел X -
210 в квартал 43 по плана на село Р., при граници: Л. С., А. М. О. Г. и Б. М.
заедно със застроената в това място жилищна сграда на един етаж.
От представения по делото Нотариален акт №
172, том III, дело № 409/2018 г. съставен от М.М.–
Нотариус с район на действие ПРС се установява, че на осн чл. 587, ал.1 от ГПК
и въз основа на писмени доказателствен Д.Л.С. *** с
ЕГН ********* е признат за собствени на недвижим имот находящ се в землището на
с. Р., общ. П., ул. „Н. „ № 1 а именно : УПИ представляващ дворно урегулирано
място, за който съгласно плана за регулация и застрояване на с. Р., общ. П.,
утвърден със Заповед № III – 234 от 09.04.1976г. е отреден парцела е IX - 905 в
квартал 29 целия по скица с площ от 663 кв.м. при граници при граници: от югоизток - улица; от югозапад - УПИ XV-907; от северозапад
- УПИ ХП-906; от север - УПИ ХШ-903 и от североизток - УПИ VIII-904, заедно с
построената в него със статут на първи етаж по силата и смисъла на § 16 от ПЗР
на ЗУТ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 91 кв.м., с
тераса към първия етаж с площ от 7 кв.м. в едно с всички подобрения направени в
имота.
От представеното по делото удостоверение
за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ издаденото Община П., се установява, че
двуетажна масивна жилищна сграда / 2МЖ/, със ЗП - 91,00м2, с тераса към първия
етаж с площ от 7,00м2, разположена в УПИ IX - 905 , кв. 29 по плана на с. Р.,
община П. , ул. „ Н.” № 1 , построена, като едноетажна жилищна сграда преди
1975г., описана в нотариални акт №7, т.Х, д. № 2719/ 1975г. и надстроена с
втори жилищен етаж през 1980г. съгласно представена нотариално заверена
декларация с рeг. № 4152/ 06.03.2018г. доказващ периода на извършване на строителството,
удостоверение peг. № 620/ 22.03.2018г. от Нотариус М.М.с
район на действие РС П. за предстоящо нотариално производство и снимков
материал е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и не подлежи на
премахване и забрана за ползване. За строежа е представено геодезическо
заснемане за нанасяне в действащия ПУП на с. Р. на 2МЖ / Двуетажна масивна
жилищна сграда/.
Останалите приети и приложени по делото писмени
доказателства са ирелевантни за предмета на спора, поради което съдът не дължи
тяхното обсъждане.
От свидетелските показания на св. Д.Д. се установява, че строителството на къщата в имота на
ул. „Н.“ в с. Р. собственост на Л. и З. започнало през 1960 г., а втория етаж
към 1974г., бил вече построен. Първоначално строежа имал временен покрив, а
след като се изградил втория етаж, къщата била покрита с постоянен покрив и
„чичо Л. – каза, че втория етаж е на Д.“. Според свидетелката къщата била
завършена през 1975г. Когато Д. отишъл войник, къщата била външно била
завършена. По време на строежа Д. и К. синовете на Л. и З. били ученици, а
къщата била построена от баща им Л. с помощта на роднини и спестявания. Л.–чичо
Л., казвал, че строи втория етаж на М., а за него и „кака З.“ остава първия
етаж и сутерена. Когато К. живеел с родителите си – обитавал с тях втория етаж
– състоящ се от три стаи и голям хол, в едната стая живеел той в другата
неговите родители. Родителите Л. и З., живеели заедно с децата си в Р. докато
се оженили. Първо се оженил К. после Д.. К. и жена му М. живеели в С. но всяка
събота и неделя се прибирали на Р. – помагали в земеделската работа. Д. и
семейството му същото ходели но – по рядко. През 70–те години имало прехвърляне
на къщата която се намира ул. „Н.“ 1,
тъй като по това време на Л. се водели две жилища и за това се решило да
прехвърлят на Д. втория етаж, тъй като ако имал повече от един имот щели да му
го конфискуват. За това дал на Д. – втория етаж, а на К. дал место. Това била
чувала от разговорите между чичо Л. и нейния свекър, които сядали на маса,
пиели по ракия и се съветвали с него, като с най стария в рода. Знаела, че Л.
бил прехвърлил само втория етаж на Д., а първия останал за него и съпругата му.
В тази къща бил живял и К. докато си взел апартамент в С.. Знае, че при построяването на къщата нямало
нотариален акт, бил ваден такъв при прехвърлянето на имота. Ремонтните дейности
на първия етаж ги вършели Л. и З.. При инцидент на удар в къщата от камион, Л.
сам ремонтирал къщата. В имота се копаело и садяло от З.. След прехвърлянето на
имота, била много пъти свидетел „чичо Л. да казва: „Ние сме на първия етаж, на
Кирчо му е дадено местото.“ Знаела, че К. много помагал – направил дюшеме на
сутерена. Майка му се била похвалила, че й купил печка и телевизор. Като имали
гости, те преписвали на първия етаж, на втория бил Д.. След смъртта на Л.,
имота се ползвал от З., К. и М., които ходели да помагат на З.. Сега Д. живеел
в къщата, която му била прехвърлена, на първия етаж живеела З., на горния М..
Втория етаж бил построен през 1975г., когато М. отишъл войник.
От свидетелските показания на св. П.Л. се установява, че познава процесния имот,
защото неговата майка живеела в същата махала и били комшии. Добре познавал
страните и техните родители. Познавал ги от детството си. С К. били приятели и
до ден днешен. Бил в добри отношения и с Д.. Процесният имот се намирал в с. Р..,
ул. „Н.“ 1, втория етаж бил построен през 1974 г., когато къщата се била
направила докрай. Помни годината защото тогава юни–юли имало световно по
футбол. Къщата била построена до края на годината, като останали довършителни
работи. Завършена през 1974г. била тъй като бол сложен покрив.Бил ходил на
гости на К., който живеел на първия етаж. Д. влязъл в казармата и след като се
върнал си оправял етажа. Те тримата се били оженили в една година през 1979г.
Присъствал на разговори, че къщата трябва да се прехвърли на М., но не се бил
интересувал дали тогава била прехвърлена на Д. от родителите му. Имало закон,
че който имало повече имоти трябва да ги прехвърли на друг, за да не ги вземе
държавата. Когато бил ходил на гости на Д., след като вече имал дете, било се
казвало, че този втория етаж е негов. Докато като К. си построил къща според
него до 90–те години живеел на първия етаж в къщата на майка си бащата си на
ул. „Н.“ 1. След като се пренесъл да живее в новата къща продължавал да
посещава старата. – ползвал две стаи. До смъртта на Л. първия етаж се ползвал
от него и З.. До смъртта на Л. през 2005г. ремонтите се правили от Л. и К.. М.
си правил втория етаж. При катастрофа, камион се ударил в къщата – родителите
на водача направили ремонт на къщата, а Л. стоял от отстрани и казвал какво да
се прави. Не бил виждал Д. да участва в ремонта. След смъртта на Л. имота се
ползвал от З., а К. направил ремонт на сутерена – поставял плочки, купил на З.
телевизор. Сутерена бил пригоден за живеене – З. целия си ден прекарвала там, а
на първия етаж се качвала само да спи.
От свидетелските показания на св. З. Б.а /майка на ищеца и ответника/ се
установява, че процесния имот е прехвърлен на синът й Д. през 1975г., преди да
бъде построен втория етаж. Тя й мъжът и нямали претенции към първия етаж на
къщата. К. живял в къщата на Д. до момента до който си направил своята. От 25
г. си живее в своята къща и не бил живял
в тази къща. Ходил на гости като син. В тази къща живеели тя и Д., който я
стопанисвал. Той плащал сметките и подържал къщата и двора в добро състояние.
Никога К. не бил гонил Д. от първия етаж на къщата. Къщата била построена преди
1975г. на един етаж, където израснали нейните деца. През 1975г. единия етаж бил
прехвърлен на Д., докато бил в казармата. Втория етаж на къщата бил направен
след като Д. се уволнил. След като се уволнил живеел в тази къща на първия
етажи след като направили втория се качил да живее там. След като се оженили Д.
и К. ползвали по една стая, а тя с мъжът й били в спалнята. Всички три
семейства живеели заедно на първия етаж. Първият етаж се състоял от хол и три
стаи. И на двамата сина били помагали, поради родителски дълг. След
земетресението ремонт бил правен от Д. на първия етаж, сменил и дограмата. К.
след като се оженил не бил давал пари за ремонт. През 1990г. на 15 септември камион се ударил
в къщата и за ремонта заплатило момчето което направило катастрофата. Тогава Д. помагал с работа. Д. и неговото семейство
след като се пренесли на втория етаж, не били слизали да живеят на първия. От
две години не била в добри отношения със синът си К., тъй като спорили за
имоти. При прехвърлянето на къщата на Д. имало срок, е след като има повече от
един парцел той се взима.
От свидетелските показания на св. С.П. се
установява, че същия отишъл да работи по вдигането на втория етаж на къщата в с.Р.,
ул. „Н.“ през 1980г. Когато отишъл да работи по втория етаж бил изграден един
етаж. Преди К. да си направи къща знаел, че е живял в тази, на която зидал
втория етаж. Виждал бащата на К. да годи да работи непрекъснато на къщата на К..
От свидетелските показания на св. С.П. се
установява, че познава страните по делото и през 1999 – 2011г. бил длъжностно
лице в с. Р.. Знае, че къщата се „достройва“ от С.П.
и Б.Т., които били строителни работници в с. Р.. Докато бил длъжностно лице в
с. Р. – Д. и К. нямали адресна регистрация в с. Р., тъй като живеели в С..
Когато „бай Л.“ починал, за баба З. се грижел Д., който живеел повече време на
ул. „Н.“ 1. В къщата живеели баба З., Д. неговата съпруга и децата му, когато
идвали. Виждал Д. да се грижи за къщата и двора. Не бил чувал К. да ма
претенции по отношение на къщата на Д..
Съдът
кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели тъй като същите са непротиворечиви, отразяват
преки впечатления и липсват данни да са заинтересовани от изхода на делото, в останала
си част показанията на разпитаните по делото свидетели са ирелевантни за
предмета на спора, поради което съдът не дължи тяхното обсъждане.
От представеното по делото заключение с
вх. № 7026/02.03.2020г. по допуснатата съдебно – техническа експертиза
изготвено от в.л. А.Ц. се установява, че след оглед на място на процесния
имот УПИ IX 905 , кв.29 по Рег.план на
с.Р. общ.П. с площ 663м2 и първия етаж от двуетажната жилищна сграда в имота
сЗП91м2, вещото лице установило, че
първия етаж се състои от : Преходна дневна, две стаи и стая в която е започнат
ремонт/предполагам кухня/. Има отделен вход от стълбището от който се влиза
директно в преходната стая. Няма коридор и санитарен възел. Поради което вещото
лице дава заключение, че процесния имот не отговаря на самостоятелно жилище по
смисъла на чл.40 от ЗУТ.
От представеното по делото заключение с вх.
№ 9920/19.05.2020г. по допуснатата съдебно – техническа експертиза изготвено от
в.л. А.Ц. се установява, че след оглед на място на процесния имот УПИ IX 905 , кв.29 по Рег.план на с.Р. общ.П.
с площ 663м2, вещото лице установило, че в процесния имот има двуетажна жилищна
сграда със ЗП 91 м2. Първия етаж е 98м2 и се състои от: Преходна дневна, две
стаи и стая в която е започнат ремонт/предполагам кухня/ и тераса. Има отделен
вход от стълбището от който се влиза директно в преходната стая. Няма коридор и
санитарен възел, /общото стълбище за двата етажа е включена в площта от 98м2
,както и тераса на първия етаж 7м2/ Втория етаж е 91 м2 и се състои от:
Преходна дневна, две стаи и кухня и санитарен възел. Има отделен вход от
стълбището от който се влиза директно в преходната стая. Няма коридор /общото
стълбище - за двата етажа е включена в площта от 91м2/ Мазето под първия етаж е
с площ около 16м2. Тавана е с площ 91 м2 дой не е жилищен, а е подпокривно
пространство.Няма характеристики и изискуеми параметри на жилищен етаж.
От представеното по делото заключение с
вх. № 264606/23.10.2020г. по допуснатата съдебно – техническа експертиза
изготвено от в.л. Р.Г. се установява, че съгласно действащият ЗРП на с. Р.,
Община П., одобрен със Заповед № Ш-234/09.04.1976 г., процесният имот
представлява дворно място, за което е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/
IX-905 в кв. 29 при граници: от югоизток - улица „***”; от югозапад - У ПИ
XV-907; от северозапад - УПИ ХП-906; от север - УПИ ХШ-903 и от североизток -
УПИ VIII-904. Площта на УПИ 1Х-905е 663 кв. м.
Застроен е с масивна двуетажна жилищна
сграда със застроена площ в основата 92 кв. м. Построената в имота жилищна
сграда е масивна, двуетажна, състояща се от сутерен, два етажа и таванско
подпокривно пространство, със застроена площ от 85 кв. м., включваща стълбищна
площадка с площ 8 кв. м и жилищна площ 77 кв. м и приобщена площ към сградата
от 7 кв. м под изградената тераса или цялата сграда е със застроена площ общо
92 кв. м в основата. Сутерена се състои от входно антре, обособено под
съществуваща тераса на жилищната сграда; стая, ползваща се за живеене и две
помещения, ползващи се за мазета. Изграден е санитарен възел /баня с тоалетна/
под съществуващата стълбищна клетка с врата към входното антре. Първи етаж се
състои от дневна, две стаи и кухня, в която се извършват ремонтни дейности.
Втори етаж се състои от дневна, две стаи, кухня и санитарен възел /баня с
тоалетна/. Тавана представлява общо подпокривно пространство. Така, както е
изграден първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в ***
**-*** в кв. 29 по регулационния план на с. Р., Община П., представлява
самостоятелен обект в сградата. Има самостоятелен вход към жилището от
стълбищна клетка, водеща до втори етаж и таванското пространство. Състои се от
дневна, две стаи и кухня, в която се извършват ремонтни дейности. При така
започнатият ремонт е възможно да се обособи самостоятелен санитарен възел /баня
с тоалетна/ на първи етаж, тъй като има изградена В и К инсталация и санитарен
възел /баня с тоалетна/ на втори етаж, който санитарен възел ще бъде
непосредствено под изграденият такъв на втори етаж. Същото може да се каже и за
сутеренната част, която е пригодена за жилищно обитаване и на практика също
представлява самостоятелен обект в сградата. Първи жилищен етаж е със застроена
площ от 77 кв. м. Състои се от дневна, две стаи и кухня, в която се извършват
ремонтни дейности. Към етажа е изградена тераса с площ 7 кв. м. Общата площ на
първи жилищен етаж заедно с терасата е 84 кв. м. Втори етаж е със застроена
площ от 77 кв. м. Състои се от дневна, две стаи, кухня и санитарен възел /баня
с тоалетна/. Тавана представлява общо подпокривно пространство със застроена
площ 77 кв. м. Стълбищната клетка за достъп до първи етаж, втори етаж и
таванското пространство е с площ 8 кв. м. Сутерена се състои от входно антре,
обособено под съществуваща тераса на жилищната сграда, стая, ползваща се за
живеене и две помещения, ползващи се за мазета. Изграден е санитарен възел
/баня с тоалетна/ под съществуващата стълбищна клетка с врата към входното
антре. Полезната площ на сутерена е общо 33.88 кв. м, включваща стая с полезна
площ 11.97 кв. м, мазета с полезна площ 11.81 кв. м, входно антре с полезна
площ 6.20 кв. м и санитарен възел с полезна площ 3 90 кв. м.
Съдът кредитира изцяло даденото заключение
на вещото лице по допусната съдебно – техническа експертиза, като добросъвестно
дадено отговарящо на всички поставени въпроси съгласно знанията и компетенциите
на вещото лице, не се констатира и противоречивост на заключението със събрания
доказателствен материал по делото, поради което съдът базира и фактическите си
заключения въз основа на него.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
С оглед трайната съдебна практика постановена и по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за настоящата съдебна инстанция обективирана в Решение №40/07.04.2020 по дело №2383/2019 на ВКС, ГК, III г.о., а именно „че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (договорът е двустранна сделка), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Естеството на спорните материални отношения предопределя вида на обективно съединените искове. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да премине към разглеждане на основанията за унищожаемост отново в поредност, предопределена от тежестта на изтъкнатия порок: от неспазването на режима на настойничеството или попечителството, към неспособност към сключването на сделката да се разбират или ръководят действията, заплашването, измамата, грешката или при крайна нужда и явно неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и на унищожаване, съдът е длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност като извършването й без или извън учредената представителна власт, а след това – за относителната й недействителност като извършена във вреда на кредитора. В този смисъл са решение № 106/ 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/ 2009 г., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/ 2014 г. и решение № 199/ 12.07.2016 г. по гр.д. № 583/ 2016 г., все на IV-то ГО на ВКС. Съдът следва да съобрази също, че изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на сделката ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК). В този смисъл са решение № 392/ 18.01.2012 г. по гр.д. № 1487/ 2010 г. на IV-то ГО на ВКС, решение № 97/ 08.02.2013 г. по гр.д. № 196/ 2011 г. на I-во ТО и ТР № 4/ 07.07.2010 г. по тълк.д. № 4/ 2009 г. ОСГК на ВКС“, съдът намери, че е сезиран с два обективно и субективно съединени иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 предл.1 и 5 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност, както и един иск по чл. 124 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗС в условията на алтернативност спрямо първите два.
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба и като и от петитума на същата, с оглед дадената правна квалификация в
доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство – по исковата
претенция с правно осн. чл. 124 във вр. с чл. 26, ал.2, пред. 1 ЗЗД, в условията на пълно и главно доказване е да
докаже твърдението си, че извършената с Нотариален акт № 7 от 28.03.1975г. на
нотариус при Районен съд П. сделка е такава с невъзможен предмет, а именно че
към момента на постигнатото съгласие е съществувала непреодолима правна пречка
предметът да възникне. А в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че
при сключване на сделката обективирана в Нотариален акт № 7 от 28.03.1975г. на
нотариус при Районен съд П. предмета
реално е съществувал.
С ТР № 3/2014 от 28 юни 2016 год. по
т.д. № 3 по описа за 2014 г. на ОС на ГК на ВКС се даде се възприе, че „предметът на сделката се свързва с обекта
на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката.
Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени
блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните
трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне
на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че
той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може
да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,
техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е
индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието.
Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета
означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в
нормативно уредени забрани за извършване
на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Ако предметът на
сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение,
сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява
задължението (чл. 89 ЗЗД). За да не се стигне до невъзможност на предмета, той
трябва да е определен или поне определяем. Когато предмет на прехвърляне е реално
определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), договорът
има предмет, ако страните са постигнали съгласие, коя част се прехвърля.“
В този смисъл следва да се приеме, че невъзможен предмет на договора е
налице, когато към момента на сключването му такъв липсва - вече е погинал и не
съществува в оборота. Съгласно трайната съдебна практика – за да е налице
обособен обект, годен да осъществява предназначението си, е необходимо цялата
сграда, в която този обект се намира, да бъде довършена най-малкото в груб
строеж. Поради това, за да се извършват правно валидни сделки на разпореждане
със сградата, тя следва да е завършена в груб строеж. Не е самостоятелен обект
на собственост и годен предмет на прехвърлителни сделки, завършен в груб вид
отделен обект в сграда, която не е изградена изцяло до покрив във фаза груб
строеж. От данните по делото е видно, че осъществявайки сделката на 28.03.1975г.
собственика Л. С. Б. продава на синът си
Д.Л.С. дворно урегулирано място с площ от 640 кв.м.,съставляващо парцел
X - 210 в квартал 43 по плана на село Р., при граници: Л. С., А. М. О. Г. и Б. М.
заедно със застроената в това място жилищна сграда на един етаж за сумата от 4 960.00
лв., която сума продавачът, заявява че си е получил напълно от купувача. В
нотариалния акт ясно е обективирана волята на страните да се прехвърлят
правата, които притежава продавача. Доколкото по делото не
се твърди, а и от събраните свидетелски показния се установява, че продавачът, към
момента на изповядване на сделката е притежавал имот с построен един етаж с
поставен „покрив“, то неоснователен е довода, че липсата на индивидуализация на
сградата обуславя нищожност на договора, евентуално, че жилищната сграда,
посочена в нотариалния акт за покупко-продажба не е идентична с посочената в
исковата молба. Неоснователно се явява и твърдението, че
договорът за покупко-продажба е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като към
момента на сключването му старата сграда не е била само едноетажна сграда, а
двуетажна. След като от всички събрани по делото доказателства безспорно се
установява, че към момента на изповядване на сделката сградата фактически е
била построена на един етаж, като е бил е сложен „временен покрив“ то договорът
има предмет, независимо че към момента на сключването му е била с „временен“
покрив, а втория етаж е бил в процес на изграждане. По делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че атакуваната
сделка е имала невъзможен предмет, поради което искът за прогласяване на
нищожността на договора по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД е неоснователен.
По исковата
претенция с правно осн. чл. 124 във вр. с чл. 26, ал.2, пред.5 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца в условията на пълно и главно доказване е
възложено да докаже, че сделка обективирана в Нотариален акт № 7 от
28.03.1975г. на нотариус при Районен съд П. е привидна, тъй като действителната
воля на страните сключили договора не е такава, каквато е отразена в него.
Касателно настоящия случай ищецът твърди,
че баща му Л. С. Б., след консултация с адвокат във връзка с изискванията на
ЗСГ и тъй като процесния недвижим имот находящ се в с. Р. бил единствения
обитаем жилищен имот притежаван от семейството, но по наследство притежавал и
други имоти го грозяла конфискация, поради което в експресен порядък се
осъществило прехвърлянето на брат му Д.Л.С. с нот.
акт № 7 от 28 март 1975г. на нотариуса при Пернишки Районен Съд. В действителност
бащата Л. С. Б. винаги бил възнамерявал да дари синът си Д.Л.С. с тория етаж от
жилището, но не бил имал намерение да продава, нито бил договарял или получил
продажна цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 ЗЗД,
пр. 5 ЗЗД, нищожни са и привидните сделки. Привидни са сделките, сключени при
абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие
сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с
които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от
страните по сделката. При абсолютната симулация на договор за покупко-продажба
във вътрешните отношения между съконтрахентите прехвърлителят остава собственик
на вещта, а приобретятелят не придобива права и не дължи заплащане на цена.Възможни
са и случаите, когато приобретателят придобива права и не дължи заплащане на
цената – с оглед дарственото намерение. Възможни са и случаи, в които
съконтрахентите желаят настъпване на правните последици на договора за
покупко-продажба, но прикриват действителната си воля относно отделни
договореността, която са постигнали за отделни елементи на договора. Факта, че
плащането на цената е извършено по начин, различен от описания в нотариалния
акт или, че цената не е платена може да бъде индиция за симулативност на
волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача. Сам по себе си този
факт не може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за
покупко-продажба, освен ако обсъждането в съвкупност с останалите
доказателствени факти и тълкуване на действителната, обективирана в договора
воля, не обоснове еднозначен и категоричен извод, че съконтрахентите по
договора за покупко-продажба не са желаели настъпването на правните му
последици. Обстоятелството дали продавачът е получил продажната цена е изцяло
неотносимо при преценка наличието на типичното за договора за покупко-продажба
основание, а имено придобиване на едно право.
В Решение № 1405 от 10.01.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 4689/2007 г., IV г. о., ГК с който се разглежда аналогичен казус в
който „касаторите се стремят да докажат,
че продажбата, осъществена между общите наследодатели на страните и
ответниците, всъщност прикрива дарение“ се посочва, че „изцяло в доказателствена тежест на ищеца е
доказването на твърдяната симулация, тъй като той би извлякъл при евентуално
успешно провеждане на иска, благоприятни последици за себе си. Ето защо ищците
следва да представят такива доказателства, които по несъмнен начин да
установяват, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално
удостоверен“. Тъй като ищеца не бил страна по сделката, която атакува, може
да докаже, че е симулативна тъй като волята на страните по нея са се обективирали
от техните действия по сключването и изпълнението на договора, в случая
продавачите са продължили да владеят и ползват процесния имот, като собствен. Тази
индиция обаче сама по себе си не може да опровергае доказателствената сила на
нотариалния акт за покупко-продажба. Нотариалният акт за покупко-продажба на
недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и
изявленията на страните по договора. В частта, с която нотариусът удостоверява,
че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления
са техни, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ. В
частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е
получил цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание и
материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт -
плащането на цената. Поради това съгласно практиката на ВКС, създадена по реда
на чл. 290 ГПК и задължителна за съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно
решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК /решение №
403/10.01.2012г. по гр. дело № 1543/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение №
402/17.01.2012г. по гр. дело № 449/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение №
173/27.07.2010г. по гр. д. № 5166/2008г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и други съдебни
актове/, нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот в частта, с
която страните са направили изявление за заплащане, респективно получаване на
продажната цена, има характер на разписка за плащане. Когато страните са
удостоверили в нотариалния акт за покупко-продажба, че цената е платена и
получена от продавача, не е необходимо издаване на отделна разписка съгласно
чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Липсата на предприемане на каквито и да е действия от страна
на продавача за защита на интересите му до края на живота му по никакъв начин
не подкрепя тезата за симулативност на продажбата. В атакуваната сделка продавача,
както и купувача, са изразили волята си относно недвижим имот. Неатакуването на
сделката по-скоро сочи, че именно тя е желаната последица от действията им. При
съобразяването на цената на имота, отразена като продажна, следва да се има
предвид близкото родство между страните по сделката. При подобна степен на
близост цената на продавания имот не е от първостепенно значение. Още повече,
че настоящото производство съпругата на продавача – майка на ищеца и ответника,
въпреки преклонната си възраст пред съда заявява, че „през 1975г. имота е
прехвърлен на Д. и те не са имали претенции към първия етаж на къщата“.
С оглед изложените съображения и като
прецени по отделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
съдът намира, че по делото не са събраха доказателства, от които да се направи
извод, че действителната воля на страните е различна от външно изразената по
атакуваната сделка, поради което искът за прогласяване на нищожността на
договора по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД е неоснователен.
С оглед изложеното и тъй като по делото не се събраха доказателства от които да се установява,
че ищеца К.Л.С. е установил фактическа власт върху недвижим имот се явява неоснователно искането на ищеца да бе признат за собственик въз
основа на давностно владение, на 1/6 идеална част от следния недвижим имот:
жилище с площ 91 кв.м, състоящо се от кухня, три стаи, тераса и обслужващи
помещения, разположено на целия първи етаж от двуетажна сграда, находяща се на
административен адрес село Р., улица „Н." №1, община П., заедно с
принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от
мазето и 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо *** **-*** от кв.29 по плана на с. Р., с площ 663 кв.м, при
граници: улица, *** ***-***, *** * **-***, *** ***-***и *** ***-***.
За да се приеме, че в
полза на едно лице е изтекла предвидената в чл.79,ал.1 ЗС придобивна давност е необходимо
да се установи, че това лице е упражнявало фактическата власт върху имота явно,
необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерението да придобие
собствеността и след изтичането на предвидения от закона срок да се е позовало
на изтеклата в негова полза придобивна давност, като законът изрично допуска и
възможност за присъединяване на владение при условията на чл.82 ЗС. Ако
наследодателят е владял един имот, но приживе не се е позовал на давността, наследниците
му придобиват по пътя на наследствената трансмисия само фактическата власт
върху имота и биха могли да придобият собствеността, присъединявайки към своето
владение владението на наследодателя и позовавайки се на давността.
Наследниците не биха могли да се позоват само на изтеклата в полза на
наследодателя им придобивна давност, тъй като, придобивната давност няма
действие ex tunc. Поради това само
онези наследници, които са заявили, че присъединяват своето владение към
владението на наследодателя и се позоват на изтеклата давност, придобиват
правото на собственост върху имота. В подобна хипотеза не намира приложение
правилото, че сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, владеейки
припадащите му се по наследство части и упражнявайки държане по отношение на
частите, припадащи се на останалите сънаследници, тъй като по наследство е
придобито не право на собственост, а само едно фактическо състояние,даващо
правото владението на наследодателя да бъде присъединено,т.е. продължено и то
само от онези наследници,които установят реално фактическа власт върху целия
имот. Само ако бъде установено, че упражняващият фактическата власт сънаследник
владее за всички наследници на общия наследодател, правото на собственост ще
бъде придобито общо от всички тях в съсобственост. Касателно настоящия случай
от събраните по делото доказателства макар да се установява, че наследодателя
на ищеца – Л. С. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот не се
събраха доказателства от които да се установява, че същият е владял с
намереното да стане собственик на първия етаж от процесния имот, който е продал
на ответника.
С оглед
неоснователността на главния иск се явява и неоснователен предявения в условията на алтернативност се предявява
и иск ако се установи, че построената в *** **-*** от кв.29 по плана на с. Р.,
с площ 663 кв.м, при граници: улица, *** ***-***, *** * **-***, *** ***-***и ***
***-*** сграда е еднофамилна да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на 1/12 идеална част от следния недвижим
имот: двуетажна сграда, находяща се на административен адрес село Р., улица „Н."
№1, община П., заедно с принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите
части на сградата и от мазето и 1/2 идеална част от дворното място, в което е
построена сградата, съставляващо *** **-*** от кв.29 по плана на с. Р., с площ
663 кв.м, при граници: улица, *** ***-***, *** * **-***, *** ***-***и ***
***-***
По отношение на
дължимостта на направените разноски, съгласно чл. 78, ал.1 и 2 от ГПК и т. ТР 6 / 2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия
съдебен състав съобразявайки изхода на спора и разпределяйки отговорността за
разноските, след като установи че ответника е направили разноски в размер на 400.00
лв. – внесен депозит вещи лица; 5.00 – такса за издаване на съдебно
удостоверение; заплатено възнаграждение за процесуално представителство 800.00лв
/ договор № 21070/20.10.2020г следва да присъди в полза на ответника сумата от
в общ размер от 1205.00 лв.
С оглед изложеното СЪДЪТ,
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Л.С. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адвокат М.К. -
САК и адвокат К.М.- САК срещу Д.Л.С. с
ЕГН ********** и адрес *** обективно и субективно съединени искове да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/6
идеална част от следния недвижим имот: жилище с площ 91 кв.м, състоящо се от
кухня, три стаи, тераса и обслужващи помещения, разположено на целия първи етаж
от двуетажна сграда, находяща се на административен адрес село Р., улица „Н."
№1, община П., заедно с принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части
на сградата и от мазето и 1/2 идеална част от дворното място, в което е
построена сградата, съставляващо *** **-*** от кв.29 по плана на с. Р., с площ
663 кв.м, при граници: улица, *** ***-***, *** * **-***, *** ***-***и ***
***-*** и в условията на алтернативност иск ако се установи, че построената в ***
**-*** от кв.29 по плана на с. Р., с площ 663 кв.м, при граници: улица, ***
***-***, *** * **-***, *** ***-***и *** ***-*** сграда е еднофамилна да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
1/12 идеална част от следния недвижим имот: двуетажна сграда, находяща се на
административен адрес село Р., улица „Н." №1, община П., заедно с
принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от
мазето и 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо *** **-*** от кв.29 по плана на с. Р., с площ 663 кв.м, при
граници: улица, *** ***-***, *** * **-***, *** ***-***и *** ***-***, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА К.Л.С. с ЕГН ********** и адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на ИВАНКА ВАСИЛЕВА
СТОЙКОВА от гр.С., ж.к. "Илинден" ул. „Зографски Д.Л.С. с ЕГН **********
и адрес *** сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на сумата от 1205.00лв.,
/хиляда двеста и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.