№ 85
гр. Враца, 07.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил П. Ганов
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Административно
наказателно дело № 20211420200549 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от
********* с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Баница, Община
Враца против наказателно постановление № 576732-F610381 от 11.05.2021 г.,
издадено от Директора на Офис /дирекция/ за обслужване – Враца в ТД на НАП
гр.Велико Търново, с което за нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б.”а” изр.1 от Наредба Н-
13/17.12.2019 г. на Министъра на финансите (МФ) във връзка с чл.5, ал.4 и ал.6 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) е наложено административно наказание
„имуществена санкция”в размер на 500.00 лева и за нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от
Наредба Н-13/17.12.2019 г. на Министъра на финансите във връзка с чл.5, ал.4 и ал.6 от
КСО на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 500.00 лева.
Представляващият ПК – председателят М.Д. оспорва наказателното
постановление като незаконосъобразно. Твърди, че декларациите са подадени един ден
по-късно, а дължимите суми по повод подадените със закъснение декларации е внесъл
много преди да изтече срока за подаването им, а именно на 20.04.2021 г. Поддържа, че
е бил във фактическа невъзможност да подаде декларациите, поради факта, че е бил
ангажиран с възрастните си родители, които са с тежки здравословни проблеми.
Твърди се, че са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН
визираща „маловажни случаи”.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по
1
делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение № F610381 от 27.04.2021 г. за това,
че:
1. В качеството си на осигурител по смисъла на чл, 5, ал. 1 от КСО не е подал
декларация „Образец 1" за месец март 2021 г. в ТД на НАП Велико Търново, офис
Враца в законоустановения срок по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а", изр. първо от Наредба № Н-
13/17.12,2019 г. на МФ - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, а именно до 25.04.2021 г. /включително/. Констатирано е, че предвид факта,
че последният ден от срока е неприсъствен, то същият не се брои и срокът изтича в
следващия след него присъствен ден, а именно 26.04.2021 г. Констатирано е, че
декларацията е подадена в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца на 27.04.2021 г. и е
заведена с вх. № 063582103379707/27.04.2021 г. Нарушението е извършено в гр. Враца
на 27.04.2021 г., а е установено 27.04.2021 г. Нарушен е съставът на чл.4, ал 1, т. 1, б.
;
„а", изр. първо от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от
КСО.;
2. В качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО не е подал
декларация „Образец 6" за месец март 2021 г. в ТД на НАП Велико Търново, офис
Враца в законоустановения срок по чл, 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019
г. на МФ - едновременно с подаване на декларация „Образец 1", а именно до
25.04.2021 г./включително/. Констатирано е, че предвид факта, че последният ден
от срока е неприсъствен, то същият не се брои и срокът изтича в следващия след
него присъствен ден, а именно 26.04.2021 г. Констатирано е, че декларацията е
подадена в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца на 27.04.2021 г. и е заведена
с вх. №063582103379707/27.04.2021 г., а нарушението е извършено в гр. Враца на
27.04.2021 г., а е установено 27.04.2021 г. Актосъставителят е записал в
съставения от него АУАН, че са нарушени съставите на чл.4, ал.3, т.1. от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във връзка с чл.5, ал.4 и ал.6 от Кодекса за
социално осигуряване на основание чл.355, ал.1 от КСО, като нарушенията били
за първи път.
Актът е съставен в присъствието на един свидетел, препис от акта е връчен на
управителя на кооперацията.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, при
идентично с него описание на фактическата обстановка, наказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление № 576732-F610381 от 11.05.2021 г., с което за
описани две отделни нарушения на разпоредбите на Наредба Н-13/17.12.2019 г. на
Министъра на финансите, във връзка с чл.5, ал.4 и ал.6 от Кодекса за
социално осигуряване, на кооперацията са наложени две отделни административни
наказания „имуществена санкция”, всяко от които в размер на 500.00 лева.
При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни
доказателства, като са допуснати до разпит свидетелят, присъствал при съставянето на
акта и актосъставителя. Показанията и на двамата свидетели съдът намира за
2
достоверни и припокриващи се с изложеното в АУАН и в останалите доказателства по
делото, поради което им дава вяра и ги кредитира.
По делото са приобщени следните релевантни писмени доказателства, които
съдът кредитира и цени: АУАН № F610381 от 27.04.2021 г., наказателно
постановление № 576732-F610381 от 11.05.2021 г., издадено от Директора на Офис
/дирекция/ за обслужване – Враца в ТД на НАП гр.Велико Търново, справка по сметка
на *****, 3 бр. платежни нареждания от 31.03.2021 г. в полза на НАП от ********* за
сумите от 32,00 лв., 30,76 лв. и 101,60 лв., експертно решение №0376 от 24.01.2019 г.
на МБАЛ „Христо Ботев” АД-гр.Враца, за лицето Т.В.Д с констатирана 100% т.н.р без
чужда помощ и с водеща диагноза „глаукома”, амбулаторен лист №000437/24.04.2021
г. за лицето Г.Д.Д рецепта за лицето Г.Д., Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.,
протокол изх.№062272100116608/27.04.2021 г. издаден от ТД Велико Търново, справка
от НАП за общите задължения на ПК”Земеделец”, актуална към 07.05.2021 г.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 7-дневен срок,
от лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.
Наказателното постановление и актът за установяване на административно
нарушение са съставени от материално и териториално компетентните за това органи,
което се установява от приложената и приета по делото Заповед №ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г.,издадена от изпълнителния директор на НАП.
Съдебният състав установи, че при съставянето и издаването на АУАН и НП,
съответните органи са допуснали съществени процесуални нарушения.
Административно-наказващият орган при наложените две административни
наказания „имуществена санкция” в размер на по 500.00лв. обаче най-общо е посочил
разпоредбите на чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО, във връзка с нарушенията и не е
конкретизирал коя от хипотезите на съответната норма визира. Реквизитите
(законовите разпоредби, които са били нарушени) на АУАН и на НП съответно по
чл.42, т.5 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН не могат да бъдат извличани по пътя
на формалната или правна логика, а следва да бъдат конкретно, ясно и точно посочени
от контролните и наказващите органи. В случая допуснатите нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като, от една страна, са накърнили правото
на защита на санкционираното лице, като са препятствали възможността да разбере за
какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира
адекватно защитата си, а от друга страна – са препятствали възможността за
осъществяване на адекватен съдебен контрол върху наказателното постановление. Те
съставляват абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на
наказателното постановление, само на това процесуално основание, без да е
3
необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.
Въпреки това настоящият съдебен състав по същество намира следното:
В НП, като първа нарушена разпоредба е посочена тази на чл.4, ал.1, т.1, б.”а”,
изр.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. на Министъра на финансите.
Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 б. а от цитираната
Наредба са установени сроковете за подаване на декларация образец №1, които са: в
хипотезата на б.„а” до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което
не е представено подходяща работа, т.е при начислено или изплатено трудово
възнаграждение за същия месец след този срок (т.е. след 25-о число на следващия
месец) - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; а в
хипотезата на б.„б” до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или
изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени
след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен
трудът. Следователно моментът на начисляване или изплащане на възнаграждението,
както и на допълнителните доходи от трудова дейност е определящ за срока, в който се
дължи действието по подаване на декларация образец №1. За да се обоснове
обвинение за неподаване на декларацията в срок до 25-о число на месеца, следващ този
за който се отнасят данните, е необходимо да се установи кога е начислено или
изплатено трудовото възнаграждение, съответно кога са начислени или изплатени
допълнителните доходи от трудова дейност. В противен случай липсват обстоятелства
от значение за индивидуализиране и правна квалификация на фактите, посочени от
административно-наказващият орган като съставомерни. В случая, в съставения АУАН
и в издаденото въз основа на него НП не са вписани обстоятелствата, които определят
задължение за подаване на декларация образец №1 до посочените от АНО срокове. В
този смисъл обвинението за неподаване на декларацията образец №1 в срока по чл.4
ал.1 т.1 б.”а” от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ е фактически необосновано, поради
липсата на изложени в съдържанието на НП факти и обстоятелствата, сочещи за
възникнало задължение за нейното спазване.
На посоченото по-горе основание като необоснована следва да се разглежда и
санкцията спрямо дружеството-жалбоподател за нарушенията по чл.3, ал.3, т.1 от
Наредба Н-13/17.12.2019 г. на Министъра на финансите за неподаване на декларация
образец №6, тъй като същата се подава едновременно с декларация образец №1 и за
нея важат същите срокове. А в случая не е установено кога е следвало да се подадат
двата типа декларации, тъй като моментът на начисление или изплащане на трудовото
възнаграждение, съответно на допълнителните доходи от трудова дейност е останал
неизяснен, както от контролния, така и от наказващия орган.
Във връзка с гореизложеното съдът приема, са допуснати съществени
4
процесуални и формални нарушения при издаване на наказателното постановление,
липсва пълно посочване на фактическите характеристики на административното
обвинение. Тези пороци на административно наказващия акт обективно водят до
ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице и са
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.
Следва да се посочи, че дори да се приеме, че са допуснати нарушения, то
административно-наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28
ЗАНН, а именно маловажен случай.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че настоящото административно
нарушение е формално и за осъществяването му е от значение единствено факта, че
декларацията не е подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква или
предвижда настъпване на някакви щети от това действие. Следва да се има предвид, че
в чл. 28 ЗАНН, регламентирайки възможността при маловажни случай на
административни нарушения АНО да не наложи административно наказание на
нарушителя, законодателят никъде не е направил разграничение между формалните и
резултатни нарушения, от което следва, че преценката за наличие на маловажност се
допуска и при двата вида нарушения. За преценката относно маловажността на
нарушението от значение по-скоро е до каква степен то е рефлектирало върху
обществения правов ред, т.е. преценката се прави от гледна точка на последиците от
извършването му, а не на причините за това. В случая от закъснялото само с един ден
подаване на декларациите не са настъпили никакви вредни последици, включително не
е била затруднена документалната обработка на информацията, поради което
евентуално такова нарушение може да се квалифицира като маловажно по смисъла на
чл. 28 ЗАНН. Дължимите суми по декларациите са заплатени.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 576732-F610381 от 11.05.2021 г.,
издадено от Директора на Офис /дирекция/ , с което на ********* с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.Баница, Община Враца, ООД, с което за
нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б.”а” изр.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. на Министъра на
финансите, във връзка с чл.5, ал.4 и ал.6 от Кодекса за социално осигуряване е
наложено административно наказание „имуществена санкция”в размер на 500.00 лева
и за нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. на Министъра на
5
финансите във връзка с чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО на ********* е наложено
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500.00 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца, в 14
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6