Р Е Ш Е Н И Е
№ 407 28.10.2022 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, шести състав на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
при
секретар: Зорница Делчева, като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев
административно дело №74 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „Такс
консултинг сървис“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя З.М.М.,
подадена чрез пълномощника му адв. И.И. ***, против ревизионен акт
№16002421002187-091-001/05.11.2021 год., издаден от А. А. Д. на длъжност
Началник сектор, възложил ревизията и П.С.Д. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение
№28/20.01.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в размер на 478.82
лв. и допълнително начислен ДДС в общ размер на 627.32 лв., ведно с дължимите
лихви в размер на 114.89 лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата
необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят изразява несъгласие с констатациите на
органите по приходите, че са налице неотчетени приходи за предоставени
счетоводни услуги на „Зара 22“ЕООД. Твърди, че декларациите по ЗДДС на „Зара 22“ЕООД
за периода от м.01.2020 год. до м.09.2020 год., са подавани с електронния
подпис на П.П. И., която от 07.01.2020 год. е вписана като управител и
едноличен собственик на капитала на това дружество. В тази връзка, счита, че
ревизиращите органи неправилно са начислили косвен данък в общ размер на 400.00
лева за периода от м.02.2020 год. до м.09.2020 год. Оспорва като необосновани и
противоречащи на събраните в хода на ревизията доказателства и съображенията на
органите по приходите, мотивирали направения извод, че не са налице условията и
предпоставките за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 478.82 лева, по фактури за закупено гориво. Изтъква, че
дружеството е разполагало с автомобил под наем, за което има и съответен
договор от 25.02.2019 год., който е бил представен на ревизиращите. Сочи, че
горивото е било изписано на разход и автомобила е използван за нуждите на
дейността. На последно място, възразява и по отношение на констатираното от
ревизията несъответствие в отчетените приходи за м. 03.2021 год. в размер на 1
136.62 лв. и начисления в тази връзка допълнително ДДС в размер на 227.32 лева.
В тази връзка към жалбата представя копие на касова бележка, заедно с фискален
касов бон за сторниране на отчетена във фискалното устройство сума в размер на
1363.94 лв с ДДС. Посочва, че същата е осчетоводена и отразена в счетоводните
регистри, представени в хода на ревизията. По изложените съображения е
направено искане Ревизионен акт №Р-16002421002187-091-001/05.11.2021 год., в
частта, потвърден с Решение №28/20.01.2022 год. на Директора на Дирекция ОДОП –
Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и
законосъобразен, по съображения подробно изложени в представено по делото
писмено становище.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ №Р-16002421002187-020-001 от 14.04.2021 год., издадена от А. А. Д. на
длъжност Началник на сектор /лист 71,т.I по делото/, на основание чл.112 и
чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „Такс консултинг сървис“ЕООД,
ЕИК *********, с обхват задължения за данък върху добавената стойност за
периода от 01.09.2019 до 31.03.2021 год. Ревизията е възложена на екип от
ревизори в състав: П.С.Д. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Д.Г.Ц. – главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на
ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 22.04.2021 год. по електронен път /лист 73, т.I/.
Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР
№Р-16002421002187-020-002/19.07.2021 год., /лист 68, т.I/ и със Заповед за
изменение на ЗВР №Р-16002421002187-020-003/13.08.2021 год. /лист 65, т.II/,
издадени и подписани от А. А. Д., Началник сектор, като с последната заповед за
изменение на ЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до
21.09.2021 год. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на
ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на
полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено
като издател в съответното длъжностно качество.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от
трети лица; извършени са справки и са предприети са действия по налагане на
предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните
в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.
Въз основа на извършената на
дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР
ревизиращ екип – П.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител
на ревизията) и Д.Г.Ц. на длъжност главен инспектор по приходите е съставен и
подписан Ревизионен доклад №Р-16002421002187-092-001/05.10.2021 год. /лист 33-59,
т.I от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „Такс консултинг
сървис“ЕООД гр. Стара Загора, се предлага установяване на задължения за данък
върху добавената стойност в общ размер на 31 081.42 лева, в това число главница
и лихви. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен
документ и е подписан с електронни подписи от П.Д. и от Д.Ц., като
доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен
носител.
В хода на ревизията, от фактическа
страна е установено, че осъществяваната от „Такс консултинг сървис“ЕООД
стопанска дейност през ревизираните периоди е свързана с оказване на счетоводни
и одиторски услуги, както и данъчни и правни консултации. Констатирано е също,
че данъчният субект е отчитал приходи и от обект за обществено хранене -
ресторант „***“, находящ се в гр. Стара Загора, като са налице и данни за
регистриран ЕКАФП, свързан с НАП на 17.11.2020 год.
С цел установяването на факти и
обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „Такс
консултинг сървис“ЕООД на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56. ал.1 от ДОПК е
било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/
№Р-16002421002187-040-001/14.04.2021 год. /лист 237, т.I/ С него е изискана
цялата заведена счетоводна отчетност за ревизирания период от 01.09.2019 год. -
31.03.2021 год., счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна книга за всяка
година от ревизирания период; първични и вторични счетоводни документи -
фактури за покупки и за продажби; извлечения от банкови сметки и касови книги;
ГФО и отчети за дейността, както и всички договори и др. документи, свързани с
дейността;. справка за собствени и наети обекти; документи за собственост на
МПС, договори за наем на автомобили, фактури за наем, пътни листове,
товарителници и пр.; копия на сертификати за ползваните електронни подписи от
дружеството; договори с клиенти за извършени счетоводни услуги; справки по
образец.
В изпълнение на това искане, от
страна на ревизираното дружество, са представени документи по електронен път на
09.06.2021 год., с вх. №70-00-6210/10.06.2021 год. /лист 34, т. II/. В ревизионният
доклад е отбелязано, че с посоченото писмо, са представени единствено файлове,
съдържащи сканирани копия на разходни фактури на дружеството, като се изтъква,
че не са представени никакви други първични и вторични счетоводни документи,
касаещи ревизираните данъчни периоди. Не са били представени и изисканите
справки по образец.
Въз основа на това е направен извод,
че е установено наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК –
„липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване или
определяне на данъчната основа“.
Изложените обстоятелства, са
квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл.124, ал.1
от ДОПК на лицето е връчено уведомление №Р-16002421002187-113-001/06.08.2021 год.
/лист 150 и сл., т.I/, с което същото е уведомено, че основата му за облагане с
данък върху добавената стойност за периода 01.09.2019 год. – 31.03.2021 год. ще
бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. На жалбоподателя са определени
срокове за представяне на доказателства и вземане на становище. На основание
чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК е изготвено и Уведомление с изх.№Р-16002421002187-139-001/06.08.2021
год. Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ №Р-16002421002187-040-002/06.08.2021
год. /лист 227, т.I/, с което повторно е изискано да бъде представена на
заведената счетоводна отчетност, тъй като такава не е била представена по повод
на първото искане и попълването на декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК относно
имущественото му състояние за ревизирания период. Уведомленията и ИПДПОЗЛ, са
връчени на 07.09.2021 год. по реда на чл.32 от ДОПК /лист 152 и сл., т.I от
делото/. В тази връзка, в РД е посочено, че от страна на ревизираното лице не
са представени исканите документи, както и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК
за всяка от годините от ревизирания период, което обстоятелство е било удостоверено
с Протокол №1685873/21.09.2021 год. /лист 164, т.I/. Със същия протокол са
присъединени документи от информационната система на НАП.
На база на тези данни и въз основа
на извършен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК анализ на относимите към
ревизираното лице обстоятелства, органите по приходите са формирали данъчна
основа за облагане с косвен данък за съответните данъчни периоди.
Анализирани са декларираните от „Такс
консултинг сървис“ЕООД приходи от оказани счетоводни услуги. Установено е, че
ревизираното лице издава фактури с данъчна основа 250.00 лв. и начислен ДДС в
размер на 50.00 лв. по повод извършено от него счетоводно обслужване на
регистрирани по ЗДДС фирми за един месец.
В хода на ревизията, по данни от ИС
на НАП, е констатирано, че „Такс консултинг сървис“ЕООД е декларирало
електронни подписи за обслужване и подаване на документи на други 6 /шест/
дружества, като за тях задълженото лице не декларира приходи от оказани
счетоводни услуги. На тези данъчни субекти са били извършени проверки и са им
връчени ИПДПОТЛ, подробно описани в РД. За пет от фирмите е установено, че за
последните 5 години не са осъществявали стопанска дейност и са били подавани
справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС с нулеви стойности. Единствено за
шестата фирма - „Зара 22“ЕООД, с ЕИК ********* е констатирано, че дружеството е
било регистрирано по ЗДДС лице като за данъчните периоди, обхващащи времето от
м.02.2020 год. до м.09.2020 год. същото е осъществявало стопанска дейност,
което се потвърждавало и от подадените в НАП справки-декларации по ЗДДС и
отчетни регистри /дневници за покупки и продажби/, както и от подадената ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 2020 год., с която са декларирани приходи в размер на 432
800.00 лв. и загуба в размер на 9 306.33 лв. Предвид обстоятелството, че „Такс
консултинг сървис“ЕООД не е отчитало приходи от оказаните на „Зара 22“ЕООД
счетоводни услуги, на основание чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК ревизията е
определила данъчна основа за облагане с косвен данък и е приела, че същите
възлизат на месечната сума от 300.00 лв. с включен ДДС, каквато е цената на
услугата, която е била заплащана от други клиенти на ревизираното дружество. Поради
това, на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, органите по приходите са приели, че
следва да бъде начислен косвен данък в общ размер на 400.00 лв. като за всеки
месец за периода от м.02.2020 год. до м.09.2020 год. вкл., е начислен ДДС в
размер на 50.00 лв.
На следващо място, констатирано е,
че ревизираното дружество е реализирало и приходи от продажби в брой, в
стопанисвания от него търговски обект – ресторант. Извършена е съпоставка на
данните от регистрирания ЕКАФП с № на ФУ DT891435 към 17.03.2021 год. и
отчетните регистри по ЗДДС, като в тази връзка е установено, че за данъчен
период на месец 03.2021 год. в регистрите по ЗДДС са декларирани приходи с
данъчна основа в размер на 139.68 лв. и начислен ДДС 27.94 лв. От друга страна,
според отчетите от фискалното устройство/ФУ/, реализираните приходи възлизат на
1276.30 лв. с начислен ДДС в размер на 255.26 лв. Въз основа на така
констатираното несъответствие и отчетения от страна на дружеството по-малък
размер на декларираните от него приходи за м.03.2021 год. в дневника за
продажби и справката-декларация по ЗДДС, на основание чл.82, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗДДС ревизията е приела, че следва да бъде начислен допълнително ДДС в
размер на 227.32 лв. /255.26 лв. – 27.94 лв./, установен за дължим през
м.03.2021 год.
Също така, на основание чл.69, ал.1
и чл.70, ал.1, т.2 и т.5 от ЗДДС, органите по приходите не са признали и
упражненото право на данъчен кредит в общ размер на 478.82 лв. по фактури,
издадени през периода от 01.09.2019 год. до 31.03.2021 год. от доставчиците „Шел
България“ЕАД, „ОМВ България“ООД, „Петрол“АД и ,Дис петрол“ЕООД с предмет на
оставките - гориво. Посочено е, че въпреки връчените в хода на ревизията
ИПДПОЗЛ по реда на ДОПК, ревизираното лице не е представило регистрационни
талони за доказване на собственост на МПС, нито договори за наем, няма
представени пътни листове и товарителници за извършен пробег и др. Отделно от
това се изтъква, че не са налице и доказателства, че закупените горива по
процесните фактури, декларирани в дневниците за покупки, са използвани за
целите на извършваната от „Такс консултинг сървис“ЕООД икономическа дейност или
са послужили за осъществяване на последващи облагаеми доставки.
Отделно от изложеното до тук, в РД
се съдържат и констатации за непризнат данъчен кредит на стойност 1 441.05 лв.
и допълнително начислен ДДС в общ размер на 20 652.91 лв., ведно с дължимите
лихви, възлизащи на сумата от 2 153.74 лв. Тъй като тези констатации, са
отменени в хода на административното обжалване от Директора на дирекция ОДОП
Пловдив няма да бъдат предмет на разглеждане в настоящото решение.
Ревизионният доклад е връчен по
електронен път на ревизираното лице на 20.10.2021 год., съгласно удостоверение
за извършено връчване по електронен път (лист 60, т.I от делото).
На основание и в срока по чл.117,
ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите
в РД.
Въз основа на съставения Ревизионен
доклад №Р-16002421002187-092-001/05.10.2021 год. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от А. А. Д. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.С.Д.
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден
Ревизионен акт №Р-16002421002187-091-001/05.11.2021 год., с който на „Такс
консултинг сървис“ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 21
497.95 лева и лихви за просрочие в размер на 2 268.63 лева. В РА е посочено, че
мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства,
направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно
описани в РД №Р-16002421002187-092-001/05.10.2021 год., неразделна част от
ревизионния акт. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен
документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от А. Д. и П.Д., като
доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен
носител.
Ревизионният акт е връчен на „Такс
консултинг сървис“ЕООД на 18.11.2021 год. по електронен път, съгласно
удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“/лист 32,
т.I/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „Такс
консултинг сървис“ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен
ред с подадена на 02.12.2021 год. до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив
жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.70-00-12225/02.12.2021 год.
Директорът на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, се е произнесъл с Решение №28/20.01.2022
год. като е намерил, че от събраните в хода на проведеното ревизионно
производство доказателства и при липсата на представени първични и вторични
счетоводни документи, касаещи ревизираните данъчни периоди, по несъмнен начин
се установява наличието на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, т.е.
липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване или
определяне на данъчната основа.
Поради допълнително представени в
хода на административното обжалване доказателствата и неправилно приложение на
материалния закон, РА е отменен в частта за непризнат данъчен кредит на
стойност 1 441.05 лв. и допълнително начислен ДДС в общ размер на 20 652.91
лв., ведно с дължимите лихви, възлизащи на сумата от 2 153.74 лв., като
незаконосъобразен.
В останалата част, за непризнат
данъчен кредит на стойност 478.82 лв., както и за допълнително начисления ДДС в
общ размер на 627.32 лв., ведно с дължимите лихви, възлизащи на сумата от 114.89
лв., РА е потвърден, като са споделени изцяло доводите на издателите му.
Изложени са съображения, че предвид установените в хода на ревизията факти и
обстоятелства и събраните доказателства, приложеният от органите по приходите
подход за определяне на основата за облагане с косвен данък за ревизираните
отчетни периоди, е законосъобразен.
Решение №28/20.01.2022 год. на
Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, е връчено на „Такс консултинг сървис“ЕООД
по електронен път на 21.01.2022 год. /лист 74, т.I от делото/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
За изясняване на обстоятелствата по
делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза /лист 78
– лист 81, т.III/, заключението по която е прието без оспорване от страните.
Вещото лице, съобразно поставените задачи по искане на жалбоподателя, е
посочило, че количеството на закупеното гориво от страна на “ „Такс консултинг
сървис“ЕООД за периода 01.09.2019 год. - 31.03.2021 год. е в размер на 3
481.660 литра. Според заключението, счетоводно изписването и изразходването на
горивото е извършвано чрез сметка 601 – разходи за материали, като се отчита
стойността на изразходваните горива. Подробно са описани записите по
счетоводните сметки и съставените в тази връзка счетоводни статии при зареждане
на автомобилите с гориво. По отношение третия въпрос, вещото лице е посочило,
че приходите на „Такс консултинг сървис“ЕООД за периода 01.03.2021 год. –
31.03.2021 год., съгласно предоставената касова книга на дружеството са в
размер на 2 831.56 лв.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №Р-16002421002187-091-001/05.11.2021
год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на ревизионен акт №Р-16002421002187-091-001/05.11.2021
год., в частта, потвърдена с Решение №28/20.01.2022 год. на Директора на
дирекция ОДОП гр. Пловдив, като направено в законово установения срок по
чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед №РД-09-2433/16.12.2019
год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и
чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за
възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на
първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3
от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота
в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара
Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /лист 23-лист 26, т.I/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – А. А. Д., с оглед на заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-2433/16.12.2019 год. на Директора на
ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002421002187-020-001 от
14.04.2021 год. и заповеди за изменение на ЗВР №Р-16002421002187-020-002/19.07.2021
год. и №Р-16002421002187-020-003/13.08.2021 год, са издадени от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на
изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – А. Д..
Възложената ревизия на „Такс
консултинг сървис“ЕООД е извършена от определените със ЗВР №Р-16002421002187-020-001
от 14.04.2021 год. органи по приходите – П.С.Д. - главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Д.Г.Ц. - инспектор по приходите, които с оглед на
заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2
от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за
провеждането на ревизията и за съставянето
на Ревизионен доклад №Р-16002421002187-092-001/05.10.2021 год. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се
издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя
на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1,
т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №Р-16002421002187-091-001/05.11.2021 год.
е издаден от А. А. Д. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „Такс
консултинг сървис“ЕООД със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002421002187-020-001
от 14.04.2021 год. и от П.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите,
определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.
Издателите на ревизионния акт са разполагали с материална компетентност и
такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са
част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна
териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Както посочените по-горе заповеди за
възлагане на ревизия, така и съставения Ревизионен доклад
№Р-16002421002187-092-001/05.10.2021 год. и издаденият въз основа на него РА
№Р-16002421002187-091-001/05.11.2021 год., са издадени чрез информационна
система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на
електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от
представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са
имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с
квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат
за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на
изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е
неразделна част от него.
Не се установяват при извършената
служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 05.10.2021 год., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Не е спазен срока
по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Не се установяват при извършената
служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. Ревизионният
доклад е съставен от ревизиращите органи на 05.10.2021 год., в срока по чл.117,
ал.1 от ДОПК и съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при
прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.
Констатира се, че ревизионния акт не е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, но това не се отразява на правото на защита на ревизираното лице,
доколкото то е оспорило същия както по административен, така и по съдебен ред.
Отделно от това сроковете по ДОПК за издаване на РА са инструктивни, а не
преклузивни, като съдебната практика в тази насока е категорична. В хода на
ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства.
По съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон:
Ревизионното производство,
приключило с издаването на обжалвания ревизионен акт, е проведено по особения
ред на чл.122 – 124 от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния
материален закон размер на данъка, да се приложи към установена от органите по
приходите по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа. Съгласно разпоредбата
на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК /на която хипотеза в случая се основава провеждането
на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК/, органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане…“
В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е
регламентирано, че в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на
фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на ревизионният
акт, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на
доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото
производство със съдебно разпореждане от 01.03.2022 год.
При извършване на ревизията с две
ИПДПОЗЛ са изискани от дружеството представяне на подробно изброени първични и
вторични счетоводни документи и регистри, свързани с дейността му за периода
01.01.2019 год. – 31.03.2021 год. След като от страна на дружеството са
представени само и единствено сканирани покупни фактури и не са представени
каквито и да било други първични и вторични счетоводни документи, договори,
доказателства за извършени и получени доставки, банкови и касови документи и
др., правилно ревизиращите органи са приели, че е налице основанието по чл.122,
ал.1, т.4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно
Закона за счетоводството.
При изчерпателно посочените
предпоставки на чл.122, ал.1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната
основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал.2 на
същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл.273 от
Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят
други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното
събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Размерът на
данъка при ревизия по чл.122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на
материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на
облагаемата данъчна основа.
По отношение определени задължения
по ЗДДС поради отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени през
периода от 01.09.2019г. до 31.03.2021 г. от доставчиците „Шел България“ЕАД,
„ОМВ България“ООД, „Петрол“АД и ,ДИС петрол“ЕООД с предмет на доставките –
гориво.
В случая, по отношение фактическата
установеност, обосновала прилагане на чл.70, ал.1, т.2 и т.5 от ЗДДС не се представиха
доказателства, опровергаващи констатациите на приходните органи. „„Такс
консултинг сървис“ЕООД е отчело извършени разходи за покупка на гориво, по
процесните фактури, издадени от посочените доставчици, по които е упражнило
право на приспадане на данъчен в общ размер на 478.82 лв. Правото на приспадане
на данъчен кредит в посочения размер е отказано поради факта, че закупените
стоки – гориво, са предназначени за дейности, различни от икономическата
дейност на лицето, тъй като „Такс консултинг сървис“ЕООД не разполага със
собствени МПС.
Неоснователни са твърденията в
жалбата, че „Такс консултинг сървис“ЕООД използва нает автомобил. В тази
връзка, представеният договор за наем на лек автомобил от 25.02.2019 год. /лист
104, т.I/, освен че представлява частен документ, който не се ползва с
материална доказателствена сила и няма достоверна дата, същия не кореспондират
и с другите събрани по делото доказателства. Предвид липсата на представено
счетоводство от страна на жалбоподателя, не може да се установи дали са налични
счетоводни статии във връзка с платен наем по сключения договор, въпреки, че
такъв е дължим в размер на 10 лева месечно, видно от чл.2, ал.1 от договора. Не
се представиха и първични счетоводни документи в тази връзка – фактури, разписки,
платежни нареждания и пр. От друга страна, предвид обстоятелството, че този
договор за наем на лек автомобил не е бил представен в хода на ревизията, а
едва в производството по обжалване на ревизионния акт по административен ред,
мотивира съда да приеме, че същият е съставен единствено за целите на
обжалването. Освен това, следва да бъдат споделени и доводите, изложени в
решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив, че сам по себе си договорът за
наем на въпросното МПС по никакъв начин не доказва факта, че ревизираното
дружество е използвало лекия автомобил за извършването на облагаеми по смисъла
на чл.12, ал.1 от ЗДДС доставки или за неговата стопанска дейност. В този
смисъл, съдът намира, че по категоричен начин се установи, че ревизираното лице
не притежава МПС, собствено или наето, във връзка с което да използва
закупеното гориво. Предвид основната дейност на „Такс консултинг сървис“ЕООД –
консултантски услуги, не се представиха доказателства и за ползването на
горивото за изпълнение на облагаеми доставки. В тази връзка, следва да се
посочи, че констатациите на органите по приходите не се оборват и от
заключението на изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Със
заключението се потвърждава единствено, че горивото е било изписано на разход по
счетоводна сметка 601 – Разходи за материали. За да бъдат признати обаче
разходите, свързани с експлоатацията на превозно средство при извършване на
основната дейност, следва да бъде доказано реалното им използване за работата
на дружеството. Наличието на заведени транспортни средства /за което липсват
доказателства/ и направен разход за гориво, не са достатъчни за обосноваване на
извода, че закупеното гориво е използвано за целите на независимата
икономическа дейност на лицето. Основен счетоводен принцип е документалната
обоснованост на стопанските операции, който в конкретния случай се обвързва с
видовете документи, опосредстващи отчитането на разходите за гориво на
автомобила. Като първичен документ служи пътният лист или пътната книжка за
извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и
смазочни материали, съгласно нормения разход на гориво на 100 км пробег,
маршрута и пропътуваните километри. Документи, даващи подобна информация не са
представени, нито в хода на ревизията, нито в настоящото производство. Ето
защо, съдът не намира, че с така изготвеното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза жалбоподателят успя чрез пълно и главно доказване да обори
констатациите на приходните органи в ревизионния акт за неправомерно упражнено
право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 478.82 лв.
На следващо място, неоснователни са
възраженията в жалбата, по отношение на констатираното несъответствие на
отчетените приходи за м.03.2021 год. и начисления в тази връзка допълнително
ДДС в размер на 227.32 лева.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че „Такс консултинг сървис“ЕООД за данъчен период на
месец 03.2021 год. е декларирал в регистрите по ЗДДС приходи с данъчна основа в
размер на 139.68 лв. и начислен ДДС 27.94 лв. Така декларираните данни са били
съпоставени с тези отчетени от фискалното устройство, при което е установено,
че реализираните от дружеството приходи възлизат на сумата от 1 276.30 лв. с
начислен косвен данък от 255.26 лв. За да оспори тази констатация, от страна на
жалбоподателя, с жалбата до съда, са представени съкратен отчет на фискална
памет за м.03.2021 год., копие на фискален касов бон от 17.03.2021 год. и копие
на сторно касова бележка от кочан от същата дата за сторниране на отчетената
във ФУ сума в размер на 1 363.94 лева /лист 7 и лист 8, т.III/. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно чл.31, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, сторно операция
при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление
на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез
издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. В случая, сторно операцията, която се
твърди да е била извършена, не е документирана по реда посочен в цитираната
разпоредба, а именно чрез документ, издаден от ФУ. Не е ясно по каква причина
тази сторно операция е документирана с касова бележка от кочан. Нито се твърди,
нито се установява по делото да е било налице някое от обстоятелствата визирани
и изчерпателно посочени в чл.36, ал.1, т.1-7 от цитираната наредба, които
позволяват като изключение продажбите /сторно операциите да бъдат документирани
с касови бележки от кочан. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Следователно, представената касова бележка от кочан като частен документ е с
недостоверна дата и предвид изложеното до тук, съдът намира, че същата не може
да удостовери отразените в нея факти и приема, че е съставена единствено за
целите на обжалването. Противно на твърденията на жалбоподателя, не се
представиха и доказателства, че процесната сторно операция е надлежно осчетоводена.
Вещото лице заявява, че не е изследвала чистата счетоводна операция на
сторното, тъй като задачата й е била да отговори какъв е размерът на приходите
на „Такс консултинг сървис“ЕООД за периода от 01.03.2021 год. до 31.03.2021 год.
съгласно касовата му книга. Според заключението, приходите по касовата книга за
м.03.2021 год. са в размер на 2 831.56 лева. При изслушване на експертизата
вещото лице посочва, че от тази сума би следвало да се извади стойността на
сторно операцията, която е в размер на 1 363.94 лева. Но дори и при това
положение, е налице несъответствие с декларираните със СД и отчетните регистри
по ЗДДС приходи. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
органите по приходите основателно са начислили допълнително ДДС в размер на
227.32 лева върху недекларираните приходи.
Правилно с ревизионния акт е
начислен допълнително и ДДС в общ размер на 400.00 лева върху размера на
неотчетените от „Такс консултинг сървис“ЕООД приходи от извършени счетоводни
услуги за периода 02.2020 год. – 09.2020 год. Установява се, че жалбоподателя,
чиято основна дейност е извършването на счетоводни и одиторски услуги, както и
предоставянето на данъчни и правни консултации е осъществявал счетоводно
месечно счетоводно обслужване на регистрирани по ЗДДС фирми. За тези услуги
ревизираното лице е издавало фактури с данъчна основа 250.00 лв. и начислен ДДС
в размер на 50.00 лв. за един месец. Отделно от това, констатирано е, че „Такс
консултинг сървис“ЕООД е декларирало електронни подписи за обслужване и
подаване на документи на други 6 /шест/ дружества, като за тях задълженото лице
не декларира приходи от оказани счетоводни услуги. От извършените проверки на
тези дружества и въз основа на данните от ИС на НАП, органите по приходите са
приели, че не са отчитани приходи за счетоводни услуги единствено по отношение
на „Зара 22“ЕООД. За това дружество е било констатирано, че същото е било
регистрирано по ЗДДС лице като за данъчните периоди, обхващащи времето от
м.02.2020 год. до м.09.2020 год. и е осъществявало стопанска дейност, което се
потвърждава, както от подадените в НАП справки-декларации по ЗДДС и отчетни
регистри /дневници за покупки и продажби/, така и от подадената ГДД по чл.92 ЗКПО за 2020 год. с декларирани приходи в размер на 432 800.00 лв. и загуба в
размер на 9 306.33 лв. С оглед на това, на основание чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК ревизията е определила данъчна основа за облагане с косвен данък и е
приела, че приходите от предоставените счетоводни услуги възлизат на месечната
сума от 300.00 лв. с включен ДДС, за периода за който клиента „Зара 22“ЕООД е
извършвал стопанска дейност.
Каза се, че хода на ревизията лицето
не е представило всички документи за ревизирания период, не са представени
счетоводни регистри, хронологични и аналитични счетоводни записвания, оборотни
ведомости и главни книги в съответствие със ЗСч и НССМСП. Не са представени
договори с клиенти за извършени счетоводни услуги, ведно с изрично изисканите
към тях справки за договорени и изплатени възнаграждения, издадени фактури и т.н.,
нито копия на сертификати за ползваните електронни подписи през ревизирания
период. В този смисъл, съдът намира, че при тази фактическа установеност, с
оглед липсата на каквато и да било счетоводна отчетност на жалбоподателя по
делото, се налага извода, че основателно в ревизионния акт е прието, че са
налице неотчетени приходи от доставки на счетоводни услуги, предоставяни на „Зара
22“ЕООД. Не води до извод в обратната насока, представената и приета като
доказателство по делото справка за подадените справки-декларации по ЗДДС за „Зара
22“ЕООД /лист 44, т.III/, от която е видно, че за процесния период м.02.2020
год. - м.09.2020 год., същите са подавани с КЕП на едноличния собственик и
управител на „Зара 22“ЕООД. Единствено и само данни за фактическото действие по
подаване на тези декларации не изключва извършването на счетоводната услуга,
тъй като същата включва значително по-широк кръг от дейности, а именно – текущо
счетоводно отчитане, съставяне/изготвяне на декларации по ЗДДС и ЗКПО, годишен
финансов отчет и пр. От друга страна, фактът, че жалбоподателят е декларирал
електронни подписи за обслужване и подаване на документи в НАП за „Зара 22“ЕООД,
само потвърждава изводите на приходната администрация, че същият е извършвал
дейност, за която не е отчитал приходи и не е платил дължимите данъци.
Досежно формираните данъчни основи,
предвид липсата на възражения и конкретни доводи в тази насока, съдът намира,
че правилно органите по приходите са определили цената на извършваната
счетоводна услуга, съобразно цените, определени от самия жалбоподател за други
негови клиенти при същите условия.
Следва да бъде отбелязано, че в хода
на съдебното производство жалбоподателят разполагаше с пълната възможност да
докаже поддържаното от него твърдение, което въпреки оказаното от съда
съдействие и дадената процесуална възможност не бе сторено. Исканите и
допуснати доказателства и доказателствени средства не допринесоха за изясняване
на правнорелевантните факти, поради което се налага заключението, че в случая
жалбоподателят не успя чрез пълно и главно доказване да обори констатациите на
приходните органи в ревизионния акт. При това положение, съдът счита, че
правилно, при доказаност на обстоятелствата по чл.122, ал.1 ДОПК, на основание
чл.122, ал.2 ДОПК, във връзка с чл.82, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗДДС на „Такс
консултинг сървис“ЕООД е начислен косвен данък, възлизащ на общата сума от
400.00 лв. /50.00 лв. х 8 месеца/, ведно с прилежащите лихви.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че ревизионният акт в обжалваната част е правилен и законосъобразен.
Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК, „Такс консултинг сървис“ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при
ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 315.47 лева, определено
съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 гОД. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Такс консултинг сървис“ЕООД, ЕИК ********* представлявано от управителя
З.М.М., против Ревизионен акт №16002421002187-091-001/05.11.2021 год., издаден
от А. А. Д. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П.С.Д. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, в
която е потвърден с Решение №28/20.01.2022 год. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно
непризнат данъчен кредит в размер на 478.82 лв. и допълнително начислен ДДС в
общ размер на 627.32 лв., ведно с дължимите лихви в размер на 114.89 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА
„Такс консултинг сървис“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 166, ет. 8, ап.37, представлявано
от управителя З.М.М. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите сумата от
315.47 /триста и петнадесет лева и четиридесет и седем ст./ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението, на основание чл.160,
ал.7, изр. второ от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: