№ 45
гр. Разград, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20223330200044 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “РИКИ А ТУР” ЕООД гр. Разград против наказателно
постановление № 38-0001954 от 05.11.2020г. на Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвП и на
основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от повереника на жалбоподателя.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38-0001954 от 05.11.2020г. на
Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе за нарушение на
чл.7б, ал.1 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №280481/15.10.2020г., съставен на жалбоподателя от
Инспектор към РД “АА” Русе. В НП е отразено, че на 15.10.2020г. около 14:00 в гр. Русе, ул.
Котовск № 1, при извършване на комплексна проверка на транспортно предприятие "Рики А
Тур" ЕООД, притежаващо лиценз № 0061 валиден до 31.12.2026 г. за международен превоз
1
на пътници, било констатирано следното нарушение: На 20.08.2020 г. транспортното
предприятие "Рики А Тур" ЕООД е допуснало извършването на совалков превоз на пътници,
с маршрут на движение гр. Созопол, Р. България - гр. Киев, Р. Украйна, с водач М.С. с ЛНЧ
***, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача - водачът не притежава
Карта квалификация, видно от справка база данни на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация". Превозът на пътници е извършен с автобус от кат. M3, марка Мерцедес
Tourismo с peг. № ***, оборудван с дигитален тахограф Continental тип 1381 и сер. №
**********. Прието е, че така е нарушен чл.7б, ал.1 ЗАвП и обжалващото дружество е
санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Като свидетел е разпитан Й. П. /актосъставител/, който в показанията си
потвърждава отразените в акта и НП констатации. По думите му било установено, че
процесният превоз е извършен от водача въз основа на представените документи –в случая
данни от паметта на дигитални тахографи. Представено е копие от разпечатка от картата на
водача за дигитален тахограф, видно от което действително на процесната дата водачът е
извършил превоз с процесния автомобил. Приложено е и копие от трудов договор на водача
със санкционираното юридическо лице. Не била представена карта за квалификация на
водача и след извършване на справка в съответния регистър се установило, че към момента
на процесния превоз водачът нямал издадена такава карта. Приложено е копие от
„удостоверение за професионална квалификация“ на водача, издадено на 21.12.2019г. в Р
Полша, както и копие от „удостоверение за професионална компетентност“, издадено в Р
Украйна /л.47-50 от НАХД №349/2021г. на РС Русе, с преводи/. Не е спорно, че към
момента на посочения в НП превоз водачът не е имал карта за квалификация на водача на
водача, издадена в Р България, поради което и съдът намира този факт за установен.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Подсъдността на РС Разград се обосновава от седалището на дружеството «допуснало»
извършване на превоза.
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на
жалбоподателя е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като при издаването му
са допуснати нарушения на материалния закон. Жалбоподателят е наказан на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП. Този санкционен състав предвижда санкция за този, който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Прието е, че е нарушен чл.7б, ал.1 от ЗАвП. Според същия текст
лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от
категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на
водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или
сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.
2
За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица
издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. Добавката “…
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат…“ е
въведена с изменението от ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020г. Тази добавка обаче не
въвежда ново изискване, тъй като и преди това съответният подзаконов нормативен акт -
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация въвежда такова изискване за водачите
извършващи такива превози /чл.2/. Следва да се каже, че наличието на необходима
квалификация всъщност не се идентифицира с изискването за притежание на карта за
квалификация на водача. В изречение второ на чл.7б, ал.1 от ЗАвП се прави разграничение
между действителното наличие на квалификация и необходимостта от карта за
квалификация за нейното удостоверяване. Водачът не би отговарял на нормативните
изисквания по смисъла на чл.96г, ал.1 от ЗАвП ако няма нужната квалификация, не и ако
няма издадена карта за квалификация. Последната само удостоверява квалификацията, но не
се идентифицира с нея. Според чл.7б, ал.7 изискването за квалификация на водача по ал. 1 е
изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за
обучение, и е положил успешно изпит. От този текст е видно именно, че наличието на
квалификация за законодателя е факт и без издадената карта, удостоверяваща това. Според
чл.7б, ал.7 карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично
обучение по смисъла на ал. 7 и 8. От този текст също е видно, че наличието на
квалификация не се идентифицира с издадената на карта, а всъщност следва да е налично за
да предположи издаването на такава. Водачът в случая е имал удостоверение за
професионална квалификация издадено в Р Полша /страна в ЕС/, т.е. той е отговарял на
изискванията за професионална квалификация и с оглед на това съдът намира, че изводът на
наказващия орган, че е извършен превоз от водач, неотговарящ на изискванията за
квалификация на водача е поначало неправилен. Същественото обаче е, че при тази
ситуация не е налице и нарушение на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП. Разпоредбата на чл.7б,
ал.1от ЗАвП действително задължава превозвача да възлага превози само на водачи,
притежаващи карта за квалификация на водача. Несъобразяването на това изискване обаче
не осъществява състава на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, тъй като водачът е отговарял на
нормативните изисквания, тъй като е имал необходимата квалификация. Отделен е въпросът
за отговорността на водача, относно това дали е притежавал всички изискуеми документи. В
този смисъл обжалващото дружество според настоящия състав не е извършило нарушение
по чл.96г, ал.1 от ЗАвП и да се приеме обратното би означавало да се извърши
разширително тълкуване на посочения текст, каквото не е допустимо спрямо санкционни
норми. Всичко изложено налага отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В случая от обжалващата страна се претендират разноски за адвокатско
3
възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и
доказан размер от 650 лв, която сума наказващата администрация следва да бъде осъдена да
му заплати. Уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно в случая с оглед
размера на обжалваната санкция.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 38-0001954 от 05.11.2020г. на Директор
на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на
чл.7б, ал.1 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество
“РИКИ А ТУР” ЕООД гр. Разград е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000 лв.
Осъжда Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” – гр. София да
заплати на “Рики– А Тур“ ЕООД гр. Разград ЕИК ********* сумата от 650 лв за деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4