Определение по дело №275/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на жалба от „КНМ Текстил“ ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от М. Х. Ф. А., против Ревизионен акт (РА) № Р- 04000424002001-0191-001/05.12.2024г. , обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ на НАП-В.Търново при ЦУ на НАП с жалба с вх.№ 29893/16.12.2024г. по описа на ТД на НАП В Търново, в частта в която е потвърден с Решение № 23/18.02.2025г.

С писмо изх.№55-0005-12/2/10.03.2025г. адм.орган е представил преписката в заверено копие вкл. разпечатка от данъчната преписка.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 пр.1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Депозирана е пред компетентния съд по седалище и адрес на управление на жалбоподателя.

Ето защо съдът я приема за редовна и допустима, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да се конституират и призоват страните- в качеството на жалбоподател- „КНМ Текстил“ ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от М. Х. Ф. А., и като ответник- Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - гр.В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.

Съобщение за образуваното дело следва да се изпрати на Окръжна прокуратура-Плевен, в което да се посочи, че има право да встъпи в производството.

На ответника следва да се укаже тежестта на доказване, че са били налице основанията за издаване на оспорения акт.

На жалбоподателя следва да се укаже, че носи тежестта на доказване на твърдените в жалбата факти и обстоятелства.

Водим от горното, съдът

КОНСТИТУИРА като страни по адм.дело №275/2025г. по описа на Административен съд-Плевен, както следва:

1.Жалбоподател- „КНМ Текстил“ ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от М. Х. Ф. А.;

2.ОТВЕТНИК- Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - гр.В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОБЯВЯВА проекта си за доклад по делото:

„Производството е образувано въз основа на жалба от „КНМ Текстил“ ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от М. Х. Ф. А., против Ревизионен акт (РА) № Р- 04000424002001-0191-001/05.12.2024г., обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ на НАП-В.Търново при ЦУ на НАП с жалба с вх.№ 29893/16.12.2024г. по описа на ТД на НАП В Търново, в частта в която е потвърден с Решение № 23/18.02.2025г.

Твърди се, че РА е и нищожен, като издаден в недопустимо съгласно правилата на ДОПК ревизионно производство и поради неспазване на чл.155, ал.5 от ДОПК. Сочи се, че РА е издаден въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р -04000424002001-020-001/23.04.24г., издадена след отмяна на предходно издадения на дружеството РА № Р- 04001523004068-091-001/26.01.2024г. ( поправен с РА П-32003224019324-003-001/30.01.2024г. ) с Решение №30/15.04.2024г. на ДОДОП-В.Търново. Твърди се, че предходно издаденият РА е отменен на основание чл.155, ал.4 от ДОПК и преписката е върната за извършване на нова ревизия за определяне на задължения по ЗДДС за периоди от 01.08.2022г. до 30.06.2023г., като в Решение № 30/15.04.2024г. поради липса на посочване на коя от двете хипотези на чл. 155, ал.4 от ДОПК връща преписката, то жалбоподателят приема, че обстоятелствата попадат и под двете хипотези. Сочи се обаче, че в тях се поставят допълнителни условия, които не са налице и не са доказани, а именно непълнотата на доказателствата е основание за връщане на преписката за издаване на нов РА, само „когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването“, а „процесуалните нарушения следва да са съществени и да не могат да се отстранят в производството по обжалването. Твърди се, че в случая тези условия не са изпълнени. Сочи се, че чл. 155, ал.3 от ДОПК изрично предписва, че при упражняване на правомощията си директорът на ОДОП може да събира доказателства, а видно от материалите при обжалването на втория по ред акт директорът е събирал такива т.е. във втората ревизия не са събрани никакви доказателства, които не е могло да бъдат събрани в процедурата по обжалване на първата ревизия. Поради липса на предпоставките на чл.155, ал.4 от ДОПК решаващият орган е следвало да реши въпроса по същество, предвид обстоятелството, че действа в условията на обвързана компетентност, като поради незаконосъобразността на акта е следвало същия да бъде отменен. Издаването на нова ЗВР и извършването на нова ревизия е в нарушение на чл. 155 ал.4 от ДОПК и представлява съществено нарушение , водещо до нищожност на издадения нов РА.

Посочва се още в жалбата, че не е спазена разпоредбата и на чл.155, ал.5 от ДОПК, поради което РА е нищожен и на още едно основание. Твърди се, че незаконосъобразното действие в предходната ревизия не е издаването на ЗВР и не са налице пороци при възлагането на първата ревизия, поради което не е спазена разпоредбата изискваща производството по издаване на новия акт да започне от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Съгласно чл.155, ал.4 от ДОПК връщането е за издаване на нов ревизионен акт в рамките на вече образуваното с редовна ЗВР производство, като компетентен е органът , който е компетентен да издаде РА съгласно първоначалното възлагане. Компетентността на последния не е отпаднала в резултат на отмяната на предходния акт. Посочва практика на ВАС, в която съдът приема, че решението по чл.155, ал.4 от ДОПК не поставя началото на ново ревизионно производство, а се възстановява висящо производство по издаване на отменения РА. В този смисъл Решение № 2860/20.03.23г. по адм. дело № 5677822г., I отд. на ВАС, Решение № 7056/10.06.2021г. по адм.дело № 830/21г. I отд. на ВАС. Твърди, че не са налице и предпоставките на чл.7, ал.3 от ДОПК, която норма допуска изземване на компетентност при отвод/самоотвод или в изчерпателно изброени случаи на отпадане на компетентност. В случая органът издал оспорвания акт е различен от първоначално определения със ЗВР № Р-04001523004068-020-001/11.07.2023г. при образуване на ревизионното производство. Предходният акт е издаден от М. И. Д. и К. Ц. И., а оспорвания с жалбата акт от М. И. Д. и М. Д. Н. т.е. новият акт е издаден при извършената ревизия от лица, напълно различни от тези, съгласно първоначалната ЗВР. Сочи се, че рещаващият орган няма правомощия с решението си да определя нов орган, който да участва в издаването на новия РА, предвид нормата на чл.119, ал. 2 от ДОПК , която изисква РА да се издаде от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията т.е в случая РА следва да бъде издаден от ръководителя на ревизията по първоначалната заповед. Твърди се, че няма изменение на ЗВР по реда на чл. 113, ал.3 от ДОПК, а има издадена нова заповед, като ревизионното производство е проведено от други органи респ. РА е издаден в рамките на друго производство. Касае се за нарушение на чл.155, ал.4 от ДОПК и за издаване на РА от лице без съответната компетентност – при нарушена компетентност на органа на когото е възложена ревизията.

Твърди се, че масовата практика на директорите на ОДОП на НАП за отмяна на РА и връщане на преписката за нова ревизия, без да са налице основания за това по чл.155, ал.4 от ДОПК, е грубо нарушение на закона. Правомощието по чл.155, ал.4 от ДОПК не е механизъм, чрез който органите по приходите да „поправят“ незаконосъобразния РА, както и не е механизъм, чрез който директорът на Дирекция „ОДОП“ да избегне събирането на доказателства и анализиране на същите, за да постановят решение по същество.

Посочва се още в жалбата, че РА е и незаконосъобразен. Твърди се, че РА и докладът към него установяват задължения по ЗДДС за ревизираните периоди във връзка с непризнат данъчен кредит в общ размер на 170 869,96 лв. по фактури, издадени от доставчиците „ Бултекском“ ЕООД ( в размер на 141 648,59 лв., посочени на стр.3-7 от РД) и „Полком Европа“ ЕООД (в размер на 29221,37 лв., посочени на стр. 5-6 от РД) . С решението на директора на Дирекция „ОДОП“ издаденият РА е отменен в частта на отказаното право на данъчен кредит по доставките от „Полком Европа“ ЕООД и е потвърден в частта, в която се отказва правото на данъчен кредит по доставките от „Бултекском“ ЕООД.

Сочи се, че са неправилни изводите на органите по приходите, че не са налице доказателства, които да удостоверяват реалност на доставките на стоки, че сделките с „Бултекском“ ЕООД са сключени при условията на относителна симулация, както и „Бултекском“ ЕООД и „Полком Европа“ ЕООД не са действителните доставчици на стоките. Твърди се, че ревизиращите органи не са анализирали обективно доказателствата, представени както от ревизираното лице, така и от трети лица при извършените насрещни проверки, а са подходили едностранчиво, като са обсъдили избирателно само доказателствата, които са в подкрепа на техните твърдения. Неправилно е прието от органите по приходите, че липсва настъпило данъчно събитие за доставките при наличие на безспорни доказателства за осъществено приемо-предаване на стоките. Сочи се в жалбата, че необосновано се твърди наличие на ДДС злоупотреба само поради обстоятелството, че фактическият изпращач, посочен в товарителниците, не е лице в трудови правоотношения с доставчика. Твърди се, че са в пълно противоречие с трайната съдебна практика на СЕС и ВАС мотивите в РА и РД, че правото на данъчен кредит за получателя следва да бъде отказано поради неоказване на съдействие от доставчиците при извършените им насрещни проверки и поради недоказаната от тяхна страна материална, кадрова и техническа обезпеченост. Твърди се, че неправилно са определени в РА и задълженията за лихви за задълженията по ЗДДС.

Твърди се, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че доставките по фактури, издадени от „Бултекском“ ЕООД, са реално осъществени. Във връзка с доставките са издадени фактури, които са представени на органите на приходите. Същите са отразени в

Дневника за покупко-продажба на доставчика и в подадените от него справки декларации. При извършената насрещна проверка, управителят на „Бултекском“ ЕООД е потвърдил издаването на фактурите и е предоставило същите. Сочи се, че са несъстоятелни твърденията в решението на Директора на ОДОП, че управителят на „Бултекском“ ЕООД представил фактурите с гриф „оригнал“, а не с „копие“ , което поставяло „под съмнение и тяхната достоверност“.

Твърди се в жалбата, че е доказано и предаването на стоките, изводимо от представените двустранни приемо-предавателни протокил, в които са конкретизирани и индивидуализирани стоките доставените стоки по вид, количество, мярка и стойност, както и прехвърлянето на собствеността от доставчика „Бултекском“ ЕООД на получателя „КНМ Текстил“ ООД. Към всяка фактура са представени и стокови разписки , издадени от „Бултекском“ ЕООД и подписани от получателя.

По отношение на получаването на стоките, служители на жалбоподателя са потвърдили получаването и подписването на протоколите, като липсата на имена върху протоколите не дисквалифицира протоколите. В тази насока се сочи практика в Решение № 1702/20.02.2025г. по адм.дело № 9220/2024г., I отд. на ВАС. Получаването на стоките е удостоверено с подписа на М. А., като управителят на „Бултекском“ ЕООД е потвърдил действията му от името на дружеството. Твърди се още, че погрешно органите по приходите и решаващият административен орган са приели, че протоколите са подписани от лице без представителна власт. Независимо от липсата на писмено пълномощно, липсата на противопоставяне по реда на чл.501 от ТЗД и изричното потвърждение на действията на М. А. от страна на управителя на „Бултекском“ ЕООД валидира действията, като такива извършени с представителна власт.

Сочи се, че лицето М. Ф. А. и управителят и едноличен собственик на „Бултекском“ ЕООД Н. Д. А. са съпрузи, като това е установено и от решаващият орган. С представянето изрично писмено пълномощно, с което управителят на дружеството упълномощава съпруга си М. А. да предаде стоките от „Бултекском“ ЕООД на „КНМ Текстил“ ООД и да подпише съответните протоколи се отстранява всякакво съмнение в автентичността на съставените приемо-предавателни протоколи между двете дружества.

Посочва се още, че тъй като част от доставките от „Бултекском“ ЕООД са доставени на „КНМ Текстил“ ООД чрез „Еконт Експрес“ АД , в хода на ревезионното производство са приобщени доказателства от платформата на куриерското дружество, както и са изискани документи. Посочва се в жалбата, че неправилно директорът на ОДОП не приема, че предоставените електронни изявления и документи не удостоверяват доставки, извършени от „Бултекском“ ЕООД на „КНМ Текстил“ ООД, тъй като изпращач е „Полком Европа“ ЕООД. Посочва се, че няма забрана „Бултекском“ ЕООД да ползва подизпълнители, какъвто се явява „Полком Европа“ ЕООД, като подобни практики са обичайни и са регламентирани в чл.15, 127 и чл.6, ал.1 от ЗДДС.

Твърди се, че отношенията между „Бултекском“ ЕООД и „Полком Европа“ ЕООД не са изследвани, но е очевидно, че между двете дружества има тясна свързаност, доколкото едноличен собственик и управител на „Бултекском“ ЕООД е Н. А., а на „Полком Европа“ ЕООД- съпругът й М. А.. Доказателство за правомощията на М. А. да представлява „Бултекском“ ЕООД е обстоятелството, че е бил упълномощен да се разпорежда с парични средства на дружеството в Банка ДСК, което се установява от извлеченията от банкови сметки на „Бултекском“ ЕООД. Същевременно други две лица – П. П. и В. Х., които са изпращали стоки към „КНМ Текстил“ ООД също са били в преки отношения с „Бултекском“ ЕООД и са получавали суми по банков път, определени като разходи за ЕООД-то.

Сочи се, че е неоснователно отбелязването на органите на приходите в РД, че стоките са изпращани от различни места в страната от различни физически лица. Твърди се, че невярно твърдението, че не е налице съответствие между датите на фактурите и датите на товарителниците от „Еконт Експрес“ АД, като подобна съпоставка не следва да се прави с оглед разпоредбата на чл.113, ал.4 от ЗДДс, която предвижда фактурите да се издават в 5 дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие и обективно е обосновано да има разлика в датите на фактурата и на получаването на стоката.

Част от доставката на стоките е осъществена чрез превозни средства на доставчика, поради което също не може да се прави извод за липса на реална доставка на стоки. Жалбоподателят излага становище ,че не става ясно как органите по приходите са преценили, че само 12 от 1266 преминавания на автомобили на „Бултекском“ ЕООД касаят транспортирането на материали до обекта на „КНМ Текстил“ ООД, с оглед данните от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“, получени от Автоматични устройства за записване на пътния трафик и от Автоматични преброителни пунктове и стационарни и мобилни контролни точки на Националното управление, стопанисвани от АПИ за периода 01.08.2022г.-30-06.2023г.

Твърди се, че обстоятелството, че доставките на стоки са реално получени, се доказва от извършените плащания към доставчика, от счетоводната документация при „КНМ Текстил“ ООД вкл. отчети по журнална операциите за осчетоводяване на доставките по спорните фактури, хронология на счетоводните записвания за изписаните материали, искания за отпускане на материали, справки за използваните и употребените материали, оборотни ведомости, хронологични справки за последващи доставки и др., както и воденето на редовно счетоводство от ревизираното лице. Твърди се, че доказателство за реалността на доставките е и представената кореспонденция между „Бултекском“ ЕООД, „Полком Европа“ ЕООД и „КНМ Текстил“ ООД, както и доказателствата за използване на получените стоки в извършваната от дружеството дейност в последвали облагаеми доставки.

Твърди се, че неоказването на съдействие, непредставянето на изискани документи от страна на доставчика в хода на извършваната му проверка , липсата на кадрова и техническа обезпеченост , неизясняването на произхода на вложените материали и др. нередности при доставчика, сами по себе си не могат да рефлектират върху правото на данъчен кредит за получателя на доставките, освен ако от приходната администрация не е безспорно доказано, че е налице данъчна измама с участието или знанието на получателя, като посочва съдебна практика на СЕС и ВАС в тази насока.

Посочва се, че правно ирелевантно за установяване на реалността на доставките е последващо, след извършването им, включване на дружеството в списъка на по чл.32 от ДОПК поради наличие на публични задължения.

Твърди се, че изводите за извършена ДДС злоупотреба, изразяваща се в наличие на относителна симулация, са необосновани и немотивирани. Наличните доказателства по делото установяват реалното получаване на стоките от „КНМ Текстил“ ООД от доставчиците „Бултекском“ ЕООД и „Полком Европа“ ЕООД, поради което не е налице привидност. Доказателствената тежест е на данъчния орган да установи по безспорен начин коя е привидната сделка и коя прикритата, какъв е целеният от страните резултат и кой е действителният изпълнител на услугите (в този смисъл т.46-53 от решение на СЕС по дело С -324/11), като в случая това не е налице. Сочи се, че ревизиращите органи не са изследвали и наличието на последващи облагаеми доставки с получените стоки от „Бултекском“ ЕООД и „Полком Европа“ ЕООД, като се излага становище, че производство на готова продукция – машинно или ръчно плетени пуловери, жилетки и други изделия и продажба на облекла не е възможно да се осъществи без фактическото осъществяване на доставките от двете дружества.

На последно място се твърди, че размерът на дължимите лихви е определен неправилно, като органите на приходите са определили размера на дължимите лихва от датата на която данъкът е възстановен на дружеството до 02.02.2024г. По предходно издадения РА били наложени обезпечителни мерки в общ размер на 82 885 лв., като дружеството е внесло сумата на два транша – на 30.09.2023г. сумата от 41715 лв. и на 10.01.2024г.- 41170 лв. Сочи се, че на основание чл. 104, ал.2 от ЗЗД задълженията се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Твърди се, че задълженията по РА следва да се считат погасени на 30.08.2023г. до размера на 41 715 лв. и на 10.01.2024г. за размера от 41 170 лв. и това са датите, до които е следвало да бъде определена дължимата лихва за задължения за ДДС за периода от м.08.22г. до м.01.23г. Твърди се, че размерът на неправилно определените лихви за сумата от 41715 лв. за периода от 30.08.2023г. до 02.02.2024г. е в размер на 2412,29 лв., а за сумата от 41170 лв. за периода от 10.01.2024г. до 02.02.2024г. е в размер на 378, 53 лв.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени РА в обжалваната част със законните последици, като бъде осъдена НАП да заплати разноските по делото. При условията на евентуалност се иска, в случай, че РА бъде потвърден и бъдат установени данъчни задължения за ДДС за ревизираните данъчни периоди, да бъдат изчислени дължимите лихви и РА да бъде изменен в тази част.

С писмо изх.№55-0005-12/2/10.03.2025г. адм.орган е представил преписката в заверено копие вкл. разпечатка от данъчната преписка.

На основание пар.2 от ДР на ДОПК вр. чл. 140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 т.3 и 4 ГПК съдът приема, че производството е с правно основание чл.156 и сл. от ДОПК.

На основание пар.2 от ДР на ДОПК вр. чл. 140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 т.3 и 4 ГПК съдът приема за безспорни от данъчната преписка следните факти и обстоятелства:

Безспорно е по делото, че „КНМ Текстил“ ООД с ЕИК ********* е регистрирано по ЗДДС.

Безспорно е по делото, че със ЗВР № Р- 04000424002001-020-001/23.04.24г. на началник на сектор при ТД на НАП –В.Търново е възложено на М. Д. Н. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и П. К. П.– главен инспектор по приходите извършване на ревизия на жалбоподателя за проверка на задълженията по ЗДДС в периода 01.08.22г.-30.06.23г. , като бил определен срок три месеца от датата на връчване на ЗВР. ЗВР била връчена на 30.04.24г. – л. 79 от делото.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000424002001-020-002/29.07.2024г. , връчена на дружеството на 29.07.2024г.- л. 82, срокът на ревизията бил удължен до 30.08.2024г., а със Заповед за изменение на ЗВР №Р-04000424002001-020-003/30.08.2024г., връчена на 02.09.24г. - за срок до 30.09.2024г.

В хода на ревизионното производство били извършени насрещни проверки на редица юридически и физически лица.

Бил издаден Ревизионен доклад № Р-04000424002001-092-001/16.10.2024г. , в който органите по приходите установили неправомерно ползван данъчен кредит по фактури на контрагенти на „КНМ Текстил“ ООД, както следва : „Бултекском“ ЕООД по фактури с данъчна основа в общ размер [рег. номер],16 лв. и ДДС 141 648,59 лв.; „Полком Европа“ ЕООД по фактури с данъчна основа в общ размер [рег. номер],94 лв. и ДДС 29 221,37 лв. РД и приложенията към него са връчени на задълженото лице на 17.10.2024г.

Срещу РД е подадено възражение вх.№ 27744/21.11.2024г. от „КНМ Текстил“ ООД – л.45-47 от делото.

Издаден е Ревизионен акт (РА) № Р- 04000424002001-091-001/05.12.2024г. , връчен на 06.12.2024г. – л.40.

По жалба на „КНМ Текстил“ ООД е постановено Решение № 23/18.02.2025г. на директора на дирекция „ОДОП“ В.Търново , с което е отменен РА № Р- 04000424002001-091-001/05.12.2024г., в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Полком Европа“ ЕООД за данъчен период м.08.22г. в размер на 10 362,23 лв. и лихви в размер на 1694,18 лв. ; за м.09.22г. в размер на 8871,23 лв. и лихви в размер на 1433,16 лв.; за м.1022г. в размер на 8442,17 лв. и лихви в размер на 1234,86 лв. и за м.11.22г. в размер на 1545,74 лв. и лихви в размер на 209,48 лв. РА бил потвърден в частта за данъчни периоди м.08.22г.-м.06.23г. вкл. , за които е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 141 648,59 лв. по фактурите, издадени от „Бултекском“ ЕООД и са определени съответните лихви в размер на 21 320,04 лв. Решението е връчено на 18.02.2025г.

С жалба вх.№ 55-0005-12/1/04.03.2025г. е инициирано настоящето производство.

Спори се между страните страда ли РА от пороци, които да обуславят прогласяването му за нищожен, законосъобразен ли е актът и съответства ли на материалния закон, реални ли са доставките на стоки по фактури, издадени на „Бултекском“ ЕООД и има ли право „КНМ Текстил“ ООД да ползва данъчен кредит по тях.

С оглед на горното, съдът разпределя доказателствената тежест по следния начин: жалбоподателят носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици вкл. реалност на доставките на стоки, че сделките с „Бултекском“ ЕООД, а ответникът трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в РА и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.“.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните с допълнителна писмена молба в 7 дневен срок от съобщението да изложат становището си във връзка с проекта за доклад на съда, както и да предприемат съответните процесуални действия вкл. да направят искане за допускане на съдебна експертиза, като формулират конкретни въпроси към същата, както и да представят писмени доказателства, с препис за насрещната страна.

УКАЗВА на Окръжна прокуратура –Плевен, че на основание чл. 159, ал. 1, изр. второ от ДОПК Прокуратурата на Република България чрез свой представител има право да встъпи в производството, за да защити държавен или обществен интерес.

УКАЗВА на основание чл.163, ал.3 вр. чл. 170, ал.1 и ал.3 от АПК на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на ответника, че може да представи писмен отговор и приложи доказателства към него в 14-дневен срок от получаване на настоящото определение, с препис за жалбоподателя.

УКАЗВА на ответника на основание пар.2 от ДР на ДОПК вр. чл.170, ал.1 и ал.3 от АПК, че носи доказателствената тежест и трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в РА и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Указва на ответника, че в 7 дневен срок от съобщението следва да представи по делото:

• РА и РД на технически носител и доказателства за срока на валидност на удостоверенията по чл.25 от Закона за електронния документ и електронния подпис вр. Приложение №1 от Регламент (ЕС ) №910/2014г. ;

• заверено копие на Решение № 30/15.04.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП“ –В.Търново, с което се произнася по жалба срещу РА №Р-04001523004068-091-001/26.01.2024г. и РА за поправка на РА № П-32003224019324-003-001/30.01.2024г.

НАСРОЧВА делото за 23.04.2025г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват решаващият орган и жалбоподателят на основание чл.159, ал.2 от ДОПК.

Препис от определението да се връчи на страните с призовките за съдебното заседание (за ответника ведно с препис от жалбата).

Препис от определението да се връчи и на ОП-Плевен, ведно с препис от жалбата и материалите по делото.

Определението не подлежи на обжалване.