Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260800 / 14,06,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на петнадесети март 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието
на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 520/2021 г. и съобрази
следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от В.Н.М. с ЕГН **********; против решение №
261858/29,12,2020 г., постановено по гр. д. № 8968/2020 г. на РС Пловдив, 8 гр.
състав. Решението се обжалва изцяло като незаконосъобразно. От въззивния съд са
иска да го отмени и вместо това да реши спора по същество като уважи
предявените искове. Жалбоподателят претендира за присъждане на разноски за
двете инстанции.
Въззиваемият
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД - София, ЕИК 1213961230166; заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното
решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството е образувано
по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Предявени
от В.Н.М. с ЕГН **********; против „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД - София, ЕИК
1213961230166.
От
съда се иска да постанови решение, с което:
-
да признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 71 ал.
1 от КТ със Заповед № РД-23-126/13,07,2020 г. на Директора на Регионално
управление „Ю. Ц. Р.“ на ответното дружество;
-
да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – – “***”;
-
да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението за период от шест месеца (от 20,07,2020 г. до 20,01,2021 г.) – в
размер общо на 3078,92 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от предявяване на исковата молба до пълното й изплащане;
-
да присъди на ищцата обезщетение за неползван платен годишен отпуск – по
отношение на тази претенция производството впоследствие е прекратено поради
оттегляне на иска.
Ищецът
претендира и присъждане на разноски за производството.
Ответникът
оспорва основателността на предявените искове. Претендира разноски.
Страните
не спорят относно установените от РС факти, както следва:
Между
страните е съществувало Т.ово правоотношение, възникнало на основание Т.
договор № *** г. (вж. л. 8), сключен по заместване до завръщането на титуляр и
с шест месеца срок на изпитване. По този договор ищцата е заемала длъжността „***“
за период от повече от две години (от 08,09,2017 г. до 24,11,2019 г. - вж. л.
9).
Процесното
правоотношение е второ между страните, възникнало на основание Т. договор № *** г. По силата на същия ищцата е
назначена на длъжност „***“ с място на работа „***“, като договорът е сключен
„със срок за изпитване шест месеца от дата 20,05,2020 г.“.
С
атакуваната Заповед № *** г. правоотношението е прекратено на основание чл. 71
ал. 1 от КТ.
Спорът
между страните се съсредоточава в това дали включената във втория Т. договор
между страните клауза за срок за изпитване е в нарушение разпоредбата на чл. 70
ал. 5 от КТ и на това основание – недействителна.
Според
правилото на чл. 70 ал. 5 от КТ, за една и съща работа с един и същ работник
или служител в едно и също предприятие Т. договор със срок за изпитване може да
се сключва само веднъж. Това ограничение обхваща не само случаите, когато
срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо Т.ово правоотношение, но и когато след
прекратяване на Т.овия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва
нов Т.ов договор за същата по естеството си Т.ова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена.
В този смисъл изрично са постановените
по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 261 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 1477/2014 г., IV г. о. и решение № 26 от 28.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2545/2017 г., III г. о., като с последно посоченото се приема, че това правило
намира приложение и когато новия Т. договор е сключен с формално нов
работодател, който има същите собственици на капитала, седалище и адрес на
управление, представители и управители, сключили стария и новия Т. договор). Следователно
– ако се установи, че двата Т. договора между страните са сключени за изпълнение
на една и съща по естеството си Т. функция, то правилото на чл. 70 ал. 5 от КТ
следва да намери приложение и по отношение на процесния Т. договор – повторен
между същите страни след предходно прекратяване на Т. правоотношение между тях,
в което годността на ищцата да изпълнява работата вече е проверена.
По отношение на изпълняваните от ищцата Т. ви
функции по предходния и по настоящия договор ответникът твърди те да са различни
– макар и наименованието на длъжността да е едно и също, при първоначалното й
назначение ищцата работела в * категория и работата й била свързана единствено
с парични дейности, изпълнявани от отделна Парична служба, докато при процесното
правоотношение длъжността е изпълняване в * категория в с. Т. и била свързана
не само с инкасиране на парични суми по плащане на сметки, но и с осъществяване
на всички останали дейности и услуги, предлагани от ответното дружество. Това
възражение съдът приема за неоснователно. Вярно е, че с първоначалния договор
ищцата е изпълнявала длъжността си в * категория
с посочено в Т. договор място на работа ПС Пловдив * категория, Парична станция
Пловдив (вж. Т. договор на л. 8), а с последващия – в ПС с. Т., *** (вж. Т. договор
на л. 6). Това обаче само по себе си не установява твърдените от ответника
различия в Т. функции. Напротив – видно от представената от ответника длъжностна
характеристика (на л. 126-128 по делото на РС), за заеманата от ищцата длъжност
по двата договора – „***“, се възлагат едни и същи функции, тъй като длъжностната
характеристика е обща за тази длъжност за ПС от *** до *** категория.
При
това положение следва да се приеме, че включената в процесния договор клауза
със срок за изпитване е недействителна, поради заобикаляне на закона, тъй като
с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а
осигуряване възможност за прекратяване на договора по облекчения за
работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с
изпълняваната работа. Следователно посоченото в спорната заповед основание за
прекратяване на Т. правоотношение (чл. 71 от КТ) не е налице и уволнението на ищцата
следва да се приеме за незаконосъобразно и да бъде отменено. Това пък обуславя
основателността на претенцията за възстановяване на ищеца на длъжността,
заемана преди незаконното уволнение – „***“.
По
отношение на претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ за
времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконното
уволнение за процесния период от шест месеца: Не се спори между страните,
установява се и от извършените констатации за отбелязвания в Т. книжка на
ищцата, че в процесния период същата не е работила по Т. правоотношение.
Следователно й се дължи обезщетение за оставането й без работа, което се
определя от размера на получаваното Т. възнаграждение. От приетата пред РС и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимото на ищцата обезщетение възлиза на общо 3078,36 лв., с което искът
следва да се приеме за изцяло основателен.
Като
е достигнал до различни правни изводи и е отхвърлил предявените искове, РС е
постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо
това: процесното уволнение следва да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено; ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност; ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираното от ищеца обезщетение.
На
ищеца (жалбоподател) следва да се присъдят сторените разноски за производството.
Същите се констатираха в размер на 1060 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство. По отношение на същите представителят на
ответника е предявил възражение за прекомерност, което – предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът приема за основателно, поради
което на ищеца ще се присъдят разноски в намален размер – 800 лв. В същия
размер следва да бъде определено и дължимото на основание чл. 38 от ЗА
възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя за въззивното
производство, осъществил правната защита на страната безплатно.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 261858/29,12,2020 г., постановено по гр. д. № 8968/2020 г. на РС Пловдив, 8
гр. състав; и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението,
извършено със Заповед № РД-23-126/13,07,2020 г. на Директора на Регионално управление
„Ю. Ц. Р.“ на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД - София, ЕИК 1213961230166; с която е прекратено Т. правоотношение между посоченото дружество
и В.Н.М. с ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.Н.М. с
ЕГН **********; на заеманата преди уволнението длъжност – “***”.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД - София, ЕИК 1213961230166; да
заплати на В.Н.М. с ЕГН **********; сумата
от 3078,36 лв. (три хиляди и седемдесет и осем лева и тридесет и шест ст.),
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението за период от шест месеца (от
20,07,2020 г. до 20,01,2021 г.); ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 23,07,2020 г. до пълното
й изплащане.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД - София, ЕИК 1213961230166; да
заплати на В.Н.М. с ЕГН **********; сумата
от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД - София, ЕИК 1213961230166; да
заплати на адвокат Е.К.С.,***; сумата
от 800 лв. (осемстотин лева) представляваща възнаграждение по чл. 38 от ЗА
за осъществено във възивното производство безплатно процесуално представителство.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: