Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
21.01.2022 година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Галина
Стоянова,
след като разгледа
докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 1737 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка
с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 20273584 от 10.12.2020 г., постановено по
гражданско дело № 18359 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91
състав, съдът приел, че на 13.05.2020 г. Ф.Д.А. извършил актове на домашно
насилие спрямо Мерил Н.Г. и децата Т.Ф.Д. и Д.Ф.Д.; постановил да се издаде
заповед, с която го задължил да се въздържа от домашно насилие спрямо молителите, както и да ги доближава на
по-малко от 100 метра, както и до жилището им, местоработата, посещаваното от
децата училище и местата за социален и културен отдих за срок от шест месеца;
осъдил Ф.Д.А. да заплати по сметка на СРС глоба в размер на 300 лева, както и
50 лева държавна такса, а на М.Н.Г. сторените деловодни разноски в размер на
650 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал Ф.Д.А.,
ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва
същото изцяло, като недопустимо, а също и като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като излага подробни съображения за сочените пороци. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени съдебния акт, като отхвърли молбата за предоставяне
на съдебна защита и му присъди сторените в производството разноски.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по
делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Окончателното
си становище излага в писмени бележки, вх. № 364194/19.11.2021 г. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции, по представен списък.
В срока за отговор, М.Н.Г., действаща лично за себе си
и като представител на малолетния към този момент
Т.Ф.Д., и непълнолетната Д.Ф.Д., молители в първоинстанционното производство,
въззиваема страна в настоящето производство, депозират писмен отговор, с който
оспорват жалбата на ответника като изцяло неоснователна. Излагат доводи в
подкрепа на заявеното становище. Молят съда да постанови решение, с което да
остави в сила обжалвания съдебен акт.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото оспорват жалбата и
поддържат молбите си за защита, като считат, че по този начин би се гарантирала
тяхната безопасност. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалвания съдебен акт като правилен. Не претендират сторените разноски.
Окончателното си становище излагат в писмени бележки, вх. № 364573/22.11.2021
г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата
на чл.258 от ГПК във връзка с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт,
като поради това следва да се разгледа по същество.
При
произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :
Производството пред Първоинстанционният Софийски районен съд било
образувано по молба на М.Н.Г., действаща за себе си и като представител на
малолетния Т.Ф.Д., и от непълнолетната Д.Ф.Д. с искане за предприемане на мерки
за защитата им от Ф.Д.А.. Молителите поддържали, че на 13.05.2020 г., преди
обяд, между 9 и 11 часа, децата, които били отглеждани от бащата в с. Колобър
по силата на съдебно решение, били подложени от баща си на вербален и физически
тормоз, били обиждани от ответника и той замахнал към тях с мотика, като това
станало в дома им и на намираща се в близост до него нива. Той прекъснал
дистанционното им обучение и ги накарал да работят с него на нивата. Тормозът
бил ежедневен, като той им забранявал да общуват с майка си - молителката М.Г..
Спрямо последната насилието било извършено по време на телефонен разговор,
проведен между 13 и 17 часа на същия ден, като й отправил обиди и заплахи за
физическа саморазправа. Претендирали разноски.
Представени били декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за тримата
молители.
На 18.06.2020 г. по делото е
издадена заповед за незабавна защита, като ответникът Ф.Д.А. бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетните М.Н.Г.,
Д.Ф.Д. и Т.Ф.Д..
Ответникът оспорвал молбата като неоснователна, като претендирал
сторените деловодни разноски. Твърдял, че бившата му съпруга взела децата на
15.05.2020 г., в негово отсъствие, завела ги в София и ги отклонила от
обичайното им местопребиваване, като те заживели с нея в София и били записани
на училище. Правел възражение за не спазена местна подсъдност и искал
прекратяване на делото пред СРС и изплащането му по подсъдност на Районен съд,
Дулово. Претендирал разноски.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.08.2020
г., съдът оставил без уважение направеното от ответника възражение за не
спазена местна подсъдност. За това съдебно заседание ответникът бил редовно
призован, но не се явил, като бил представляван от пълномощника си по делото.
Горното определение не било обжалвано от тази страна и влязло в сила с изтичане
на законовия срок за обжалването му по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната
фактическа обстановка :
М.Г. и Ф.А. са бивши съпрузи и родители на
непълнолетната Д. и малолетния Т..
Бракът между М.Г. и Ф.А. бил прекратен поради
взаимното им съгласие с Решение по гр. д. № 433/2019 г. на РС Дулово, като
родителските права били предоставени за упражняване на бащата, при когото било
определено местоживеенето на децата Д. и Т., а на майката бил определен режим
на контакти.
Не е спорно, че до 15.05.2020 г. децата Д. и Т.
живеели при баща си в с. Колобър, община Дулово, област Силистра. На посочената
дата майката дошла, взела децата и ги завела в гр. София, а след контакт с
бащата отказала да ги върне при него.
По делото била призована ДСП Дулово, която в
представения социален доклад изразявала становище, че при бащата имало добри
условия за отглеждане на децата и се излагали данни относно разстройството на
брака.
ДСП „Люлин“ в приетия по делото социален доклад излага
данни относно настоящата ситуация по отглеждане на децата. С него се
установява, че при майката са създадени добри условия за отглеждане на децата,
които заявили категоричното си желание да останат да живеят с нея за в бъдеще.
Те споделяли за лошо отношение на баща
им към тях, за преживян стрес и страх при инцидента. Споделяли подробности от
случилото се, които кореспондирали със заявеното от тях в декларациите им.
Разказвали, че при изразено от Д. несъгласие, баща й замахнал да я удари с
мотика и само поради това, че тя се отдръпнала, ударът попаднал в крака й, а не
в главата й. Те сами тръгнали с майка си на 15.05.2020 г., като Д. заявила, че
ако я върнат при баща й, ще избяга. Споделили също, че след 15.05.2020 г. баща ив не ги търсел и не се интересувал от тях.
С показанията на свидетеля С.Ф.се установявали
гранични на твърденията факти-около и след процесните инциденти. Този свидетел
на процесната дата посетил няколко пъти дома на ответника-около 07.00, около
10.00 и към 14 часа, като при второто и третото си посещение не намерил никой в
дома, а след 17,30-18 часа ответникът отишъл в дома му за да му помогне в
отстраняването на теч в банята му. Този свидетел не видял децата, а иначе
ответникът се държал добре с тях и не ги карал да работят.
Останалите доказателства по делото са материали,
събрани по друг процесуален ред – НПК и в хода на производства с други
основания, като независимо от това, че касаели същите страни, нямали отношение
към предмета на доказване по делото, поради което не ги обсъждал.
При тази фактическа установеност и ангажирани писмени
и гласни доказателства, Първоинстанционния съд е постановил обжалвания съдебен
акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното от фактическа
страна:
Въззивният съд, споделя установената в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за
необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част
от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства, както и от свидетелските показания на разпитания
свидетел, без дела и родствени връзки със страните, които въззивният съд
преценява по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в обсъдените от
първоинстанционният съд части, касаещи личните му впечатления за правно
релевантните факти по делото.
В хода на въззивното производство,
въззиваемият Т. е навършил 14-годишна възраст.
Други относими доказателства за твърденията на
страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните
изводи от правна страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните
правни изводи на първоинстанционния съд, касаещи осъществяването на актове на
домашно насилие от страна на ответника над молителите, изложени в мотивите към
обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а
препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във
връзка с чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното:
Доводите в жалба, касаещи не спазена местна
подсъдност, не следва да изобщо бъдат обсъждани, доколкото по този въпрос съдът
се е произнесъл с влязло в сила определение. Както се посочи и по-горе, същото
било произнесено в открито съдебно заседание на 03.08.2020 г., за което
въззивникът бил редовно призован и надлежно представляван, като могъл да
реализира правото си на жалба срещу същото определение в срока по чл. 275 от ГПК.
След като не е сторил това в предвидения седмодневен срок, същото определение е
влязло в сила на 11.08.2020 г., с което подсъдността по делото се е
стабилизирала, а възможностите да бъде преразглеждан този въпрос са се
погасили.
Що се касае до доводите, касаещи представените от въззиваемите декларации, следва да се отбележи, че за
въззивника е съществувала възможността да ангажира доказателства, посредством
които да създаде у съда съмнение в осъществяването на твърдените актове на
насилие, което той не е сторил в производствата и пред двете съдебни инстанции.
Все пак, следва да се отбележи, че представената от малолетния Т., чрез
неговата майка декларация, по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН следва да се изключи от
доказателствената съвкупност по делото, като негодно доказателствено средство.
Законодателят е предвидил възможността по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН само в полза на
лицата по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН-, а именно от пострадалото лице, ако е навършило
14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение. В случая
малолетния Т. не попадал в този кръг лица към момента на сезиране на съда, като
липсва правна възможност да декларира обстоятелства по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН посредством своята майка, независимо от възможността да бъде представляван
от нея. Наказателната отговорност е лична, а като малолетно лице, въззиваемият
не носел наказателна отговорност, респективно не можел да декларира
обстоятелства, за чието невярно деклариране е предвидена наказателна
отговорност, включително и по реда на чл. 28, ал. 4 от ГПК. Поради това,
въззивният не ползва посочената декларация при формиране на вътрешното си
убеждение относно фактите по делото. Независимо от това фактическата обстановка
и изведените от нея правни изводи не се променят. Фактите, касаещи случилото на
процесната дата, между въззивника и низходящите му, по отношение на вече
непълнолетния Т. се установяват от другите събрани по делото доказателства, в
това число декларацията на непълнолетната му сестра и не се опровергават от
ангажираните от въззивника доказателства. Горното е достатъчно да се приеме, че
на процесната дата, въззивникът е осъществил актове на домашно насилие спрямо
децата, по отношение на които упражнявал родителските права. Следва да се
отбележи, че ограничаването на правото им на задължително образование, грубото
отношение към спрямо ненавършилите пълнолетие Д. и Т., осъществяват фактическия
състав на актове на домашно насилие спрямо тях. Дори да се приемат за
недоказани фактите, формиращи състав на домашно насилие спрямо Т.Д., като грубо
отношение, с лишаването му от възможност да проведе предвидения за този ден
дистанционен обучителен процес, е ограничено правото му на образование, което
обстоятелство е достатъчно за да ангажира отговорността на въззивника.
Останалите доводи в жалбата са произволни твърдения на
въззивника, включително и за обстоятелства, настъпили по време на брака им,
които са неотносими към предмета на доказване по делото или такива, които не
кореспондират с доказателствената съвкупност по делото.
Що се касае до доводите, развити в писмените бележки
на тази страна, следва да се отбележи, че те се навеждат за първи път, с
изключение възражението за неподсъдност. Както се посочи по-горе, възможността
въззивникът да релевира това възражение е преклудирана, с влизане в сила на определението, с
което първоинстанционният съд се
произнесъл по него. Останалите доводи, доколкото се навеждат за първи път, не
следва да бъдат подробно обсъждани. Все пак, следва да се отбележи, че е
несъмнено, че страните по спора попадат в кръга на лицата, очертан с
разпоредбата на чл. 3, т. 1 и 4 от ЗЗДН, въззивникът се явява бивш съпруг на въззиваемата М.Г., и се явява възходящ (баща) по отношение
на въззиваемите Д.Д. и Т.Д..
В този смисъл е ирелевантно дали той съжителства с непълнолетните понастоящем и
от кога те не обитават едно домакинство. Също така, въззивникът
и въззиваемата М.Г. имат качеството на бивши съпрузи,
което, преценено с представената от последната декларация е достатъчно, за да
ангажира отговорността му по ЗЗДН. Несъстоятелни са доводите, касаещи
представената от М.Г. декларация, както и показанията на свидетеля Ф..
Всъщност, последният свидетел няма наблюдения върху действията на въззивника
преди 17,30-18 часа, т. е. след времето в което са осъществени процесните
актове на насилие, а при посещенията си в 10 и 14 часа, заявява не е намерил
никой в къщата. Несъстоятелни са и доводите, касаещи представена справка от А1
и пропуск на съда да издаде съдебно удостоверение на въззивника, респективно
служебно да изиска информацията, за която се е отнасяло същото съдебно удостоверение.
В протоколите от двете проведени в първоинстанционното производство заседания,
въззивникът не е правил искане за снабдяването си със съдебно удостоверение,
което да му послужи пред съответен мобилен оператор, а направеното искане,
касае присъединяването на различни прокурорски преписки. Следва да се отбележи,
че съгласно разпоредбата на чл. 152 от ГПК съдебният протокол е доказателство
за извършените в съответното съдебно заседание процесуални действия, като
неудостоверените в него действия се смятат за неизвършени. Ето защо, съдът
приема, че сочените в жалбата и в представените от въззивника писмени бележки
доводи, основани на неснабдяването му със съдебно удостоверение до мобилен
оператор, са изцяло неоснователни, доколкото той не е правил такива искания
пред първоинстанционния съд.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на
крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния
съд счита, че първоинстанционното решение е правилно, не страда от визираните
пороци и следва да бъде оставено в сила.
По разноските
:
Съдът е сезиран с претенция за присъждане на сторените
в настоящото производство разноски от страна на въззивника, като с оглед изхода
на спора тази претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при условията на чл. 18, ал.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и във
връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът следва да се осъди
за дължимата по делото държавна такса в размер на 12,5 лева, доколкото се касае
до три отделни акта на домашно насилие, за всеки от които се дължи държавна
такса, а със жалбата си въззивникът е представил доказателства за внесена
държавна такса в размер на 25 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл.
17, ал. 5, предложение І от Закона за защита от домашното насилие,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 20273584 от 10.12.2020
г., постановено по гражданско дело № 18359 по описа за 2020 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 91 състав.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на въззивника Ф.Д.А., за присъждане на сторените деловодни разноски за
производството като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА въззивника Ф.Д. Е., с
ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 12,5 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ:
1. …………… 2. ……………