№ 982
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110204340 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на пълномощник на „****“ ЕООД против Наказателно постановление
№ 03-013810/12.05.2021г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда"- Варна, с
което на дружеството е било наложено административно наказание „имуществена
санкция“.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи се, че дружеството не е разполагало с финанси,
за да извърши плащанията към работниците. За да се избегне фалит на дружеството с
работниците са били постигнати споразумения за разсрочено плащане на вземанията им.
Преди изтичане на срока по протокола от 30.06.2020г. са били издадени наказателни
постановления. Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган. Счита
се, че АУАН и НП не съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
същите не са посочени датите на извършената / последващата проверка и кога е
констатирано неизпълнението на предписанието. Предвид тази непълнота не може да се
сформира извод спазени ли са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Изразява се позиция, че
неправилно неизпълнението на всяко предписание е било квалифицирано като отделно
административно нарушение. Дадените предписания са такива от некомпетентен орган, тъй
като се касае за трудов спор относно неизпълнението на трудово правоотношение и ДИТ не
е компетентна да решава такива спорове. В настоящия случай работниците престират труд
във ФРГ, като единствената връзка на работниците с България е, че трудовите договори са
подписани в България и прекратяването им се урежда от българското трудово право.
Алтернативно се счита, че е налице маловажен случай на административно нарушение,
както и, че неправилно е завишен размера на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество поддържа основанията за отмяна на наказателното постановление ,
наведени с жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение.
Процесуален представител на въззиваемата страна, моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
През месец юни 2020 год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, сред които св. З.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното
дружество като работодател. В хода на проверката от представените от въззивното
дружество документи било установено, че при прекратяване на трудовото правоотношение
на лицето Ернан Юксел Сабри, на длъжност „готвач“, на лицето не е било изплатено в
дължимия размер обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението било начислено във
ведомостта за заплати за месец април 2020 г. и било в размер от 1107,93 лева.
Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол №
ПР2013399/30.06.2020год. в който били дадени и задължителни предписания едно от които
под №6 било дружеството да изплати в дължимия размер обезщетението за неизползвания
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Срокът за изпълнение на предписанието бил 16.07.2020г.
На 01.07.2020г. между дружеството и Ернан Юксел Сабри било постигнато споразумение
за отсрочване на плащането на дължимото обезщетение.
С последващо споразумение от 01.04.2021г. между дружеството и Ернан Юксел
Сабри отново било постигнато споразумение за отсрочване на плащането на дължимото
обезщетение.
При последваща проверка през месец април 2021г. било установено, че предписание
№6 от протокол № ПР2013399/30.06.2020год. не е било изпълнено.
За констатираното нарушение на 28.04.2021 год. срещу въззивното дружество бил
съставен АУАН бл. № 03-013810, в който било посочено, че същото е нарушило
разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ. Посочено било че нарушението е извършено в гр.Варна,
на 17.07.2020 год., към който момент следвало да бъде изпълнено предписанието на
контролните органи. Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя, който го
подписал без възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него не постъпили
допълнително възражения.
На 12.05.2021год., въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно
постановление, като административнонаказващият орган е приел фактическите констатации
изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило
разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ и му наложил административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се
кредитират от съда изцяло като непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното постановление
е било издадено в тримесечен срок от съставянето на АУАН , т.е. спазен е и предвидения в
ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по
административнонаказателната преписка са приложени документите и резултатите от
извършената проверка, с което по АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното.
В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се
съдържа подробно описание на установените факти, посочена е и правна квалификация по
2
КТ.
Съдът намери, че административно наказващият орган неправилно, въз основа на
събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение,
което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.
В настоящия казус, от една страна безспорно е налице неизпълнение на задължителното
предписание. Факт по делото обаче са активните действия на дружеството по сключване на
споразумения с работника, както и последващото изплащане на дължимите суми. Горното,
причините за допускане на нарушението , състоящи се в затрудненото материално
положение на дружеството , вследствие на извънредната епидемиологична обстановка,
както и липсата на предходни извършвани нарушения от страна на дружеството очертават
извършеното нарушение като такова с изключително ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на
„маловажен случай” на административното нарушение.
Що се отнася до останалите доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не
сподели същите, предвид на следното:
Сочи се, че дружеството не е разполагало с финанси, за да извърши плащанията към
работниците. За да се избегне фалит на дружеството с работниците са били постигнати
споразумения за разсрочено плащане на вземанията им.
Горното може да бъде ценено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство
и се взема предвид от въззивния състав на съда при преценка на случая като маловажен, но
безспорно не представлява изпълнение на задължителното предписание.
Сочи се още, че преди изтичане на срока по протокола от 30.06.2020г. са били издадени
наказателни постановления.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като наказателното постановление
следва във времето изтичането на срока за изпълнение на предписание №6.
Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган.
Съдът, изхождайки от разпоредбата на чл.416 ал.5 от КТ, намери , че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган.
Счита се, че АУАН и НП не съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. В същите не са посочени датите на извършената / последващата проверка и кога е
констатирано неизпълнението на предписанието. Предвид тази непълнота не може да се
сформира извод спазени ли са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Доколкото нарушението се състои в неизпълнение на дадено задължително предписание,
от значение за ангажиране на отговорността на дружеството е единствено дадения срок за
изпълнение и неговото изтичане. В настоящия казус е посочен както срок за изпълнение на
предписанието – 16.07.2020г., така и е посочена дата на извършване на нарушението –
17.07.2020г. Предвид на факта, че се касае за продължено нарушение, то същото се
извършва от 17.07.2020г. до датата на установяването му от контролните органи при
последващата проверка през м. април 2021 г.
Изразява се позиция, че неправилно неизпълнението на всяко предписание е било
квалифицирано като отделно административно нарушение.
Съдът, противно на изразената позиция намери, че правилно е било прието, че
неизпълнението на всяко отделно предписание следва да се третира като отделен казус на
3
административно нарушение, тъй като не се касае за предписания за изпълнение на едни и
същи действия по отношение на едно и също лице.
Счита е още, че дадените предписания са такива от некомпетентен орган, тъй като се
касае за трудов спор относно неизпълнението на трудово правоотношение и ДИТ не е
компетентна да решава такива спорове. В настоящия случай работниците престират труд във
ФРГ, като единствената връзка на работниците с България е, че трудовите договори са
подписани в България и прекратяването им се урежда от българското трудово право.
Доколкото се касае за възникнали трудови правоотношения между българско
дружество и български гражданин, съдът намери, че правилно, в кръга на правомощията си,
служителите на ДИТ са дали задължителни предписания по спазване на българското
трудово законодателство.
След като обсъди възраженията, наведени с жалбата, съдът отмени НП като
необосновано.
Съдът присъди разноски, съобразно направеното искане от процесуалния
представител на въззивното дружество, на осн. Чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-013810/12.05.2021 г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по
труда"- Варна, с което на „****“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лева на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на
труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда"- Варна, да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК
**** сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4