Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261377 Година 29.04.2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На тридесети
март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ
ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
3866 по описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, чрез юрк.
Р.С. - Ч., с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37,
против АМБЪР- КГ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Пловдив , ул. Брезовско шосе № 176А, чрез *** - у., чрез адв. М.Б., с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на
вземането на сумата в размер на 1 044,98лв., представляващи стойността
на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия и мрежови услуги
за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г., обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 11.12.2019
г. до 29.01.2020 г. в размер на 12,63 лв., законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 30.01.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото
разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и направените по ч.г.д. №31470/2020 г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с.
разноски в размер на 75,00 лв.
С исковата си молба ищецът твърди, че в качеството си
на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/Ю.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn-ec.bQ/ba/Qesetze/aab.asp.
На 19.06.2019 г. у.ят на дружеството
ответник подал документи за смяна на партида: Заявление за услуга - смяна на
клиент на обект на регулирания пазар; Декларация за достъп до
електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД и декларация за
започване продажба на електрическа енергия, както и копие на нотариален акт за
собственост.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия и подадените документи ищцовото дружество
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на
ответника, находящ се в ИТН: ***, гр. П. ***, Р.с.. За АМБЪР- КГ ЕООД бил открит клиентски номер***.
Според разпоредбата на чл. 104а от
ЗЕ потребителите на крайния снабдител използвали разпределителните мрежи, към
които били присъединени. Обектът на АМБЪР- КГ ЕООД бил присъединен към
електроразпределителната мрежа „Електроразпределение ЮГ" ЕАД (с предишно
наименование „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД), на чиято
лицензионна територия бил разположен. Потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички
мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно
чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от
ДКЕВР на 23.07.2013 г. В този смисъл бил и чл. 42 от общите условия на
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
014/10.05.2008г., които обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното
им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ. Посочените общи условия са
публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/.
С Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г. на
ДКЕВР се създавало задължение за всеки клиент, дори и ако за даден период не е
ползвал електрическа енергия в обекта си, да заплаща цена за достъп съобразно
заемания капацитет, като по този начин участвал пропорционално и в покриването
на постоянните разходи за поддръжка на мрежата. Следователно дори и да бъде
преустановено временно снабдяването с електрическа енергия на обект на клиент,
то това не прекратявало задължението на клиента за заплащане на цена за достъп.
Същият принцип за калкулиране на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, бил запазен и в Решение
на ДКЕВР № Ц-17 от 28.06.2012 г. относно утвърждаване на цени в сектор
“Електроенергетика" от 01.07.2012 г. Новата методика за определяне на
цената за достъп била утвърдена и в чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.201 Зг.
Цените в енергетиката, включително и
цената за достъп, се определяли и се заплащали на основание решения на ДКЕВР,
постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ,
което изключвало свободата на договаряне между страните по договорното
правоотношение относно цената, по силата на която операторът на електроразпределителната
мрежа предоставял услугата достъп до електроразпределителната мрежа. Предвид
тези законоустановени положения било ясно, че цените на предоставяните от
мрежовите оператори услуги се утвърждавали от ДКЕВР на основание чл. 36а от ЗЕ,
като решенията на комисията в тази посока били задължителни за енергийните
предприятия - чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.
Услугата „достъп до
разпределителната мрежа" се изразявала в задължението на съответния
оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на
потребителите (наричани вече в ЗЕ „клиенти"), срещу заплащане на
съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл.
113, ал. 1, т. 3 от ЗЕ). За предоставянето на тази услуга на ползвателите на мрежата,
както и за гарантиране нормалната, сигурна и ефективна работа на съответната
мрежа, мрежовите оператори, независимо от количествата ползвана и преминала
през мрежите и съоръженията електрическа енергия, извършвали едни относително
постоянни разходи по поддръжка на мрежата, така че във всеки един момент
мрежата да може да разполага с необходимата си пропускателна способност и
ползвателя да може да разполага с необходимата му заявена и предоставена
мощност. Ето защо цената за достъп следвало да се заплаща от всички потребители,
тя отразявала всички разходи, които операторът на съответната мрежа извършвал,
за да изпълни задълженията си към обществото по осигуряване на непрекъснат
достъп, ползване на мрежата, гарантиране на преносните способности и мрежови
капацитет, непрекъснато и качествено снабдяване.
Ответникът от своя страна, съгласно
чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по
общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е доставило на обекта,
собственост на АМБЪР- КГ ЕООД за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г. 1 044,98лв.
електроенергия и мрежови услуги на обща стойност 1 044,98лв. лв., която до
този момент не била заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на
консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 12,63
лв. за периода от 11.12.2019 г. до 29.01.2020 г.
Законна лихва за забава се дължала
за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на
настоящото производство.
Твърди, че първата фактура била за доставено количество
електрическа енергия, а втората била единствено за мрежови услуги, като
предоставената мощност била 296.000 kВт.
ОТВЕТНИКЪТ АМБЪР- КГ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, чрез адв. М.Б., с отговора на
исковата молба заявява, че оспорва изцяло подадената искова молба и
обстоятелствата, изложени в нея. Оспорва да е използвана електрическа енергия
за процесния период, респ. същата да е в посочените размери. Оспорва да са
начислявани суми за електрическа енергия, оспорва обекта, находящ се в ИТН ***.
гр. П. да е присъединен към мрежата. Оспорва в периода 01.11.2019 г. до
31.12.2020 г. да е ползвана електрическа енергия и мрежови услуги за този
обект. Оспорва сумата начислена за 01.11.2019 г. - 31.12.2019 г. да е за
ползвана ел. енергия. Оспорва да е предоставена мощност респ. същата да е в
посочените в исковата молба размери. Оспорва изправността на измервателните
уредите и същите да отговарят на законовите изисквания. Оспорва правомерното
поставяне на средства за търговско измерване и. че тяхното място е определено в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/
и договорите по чл. 11. т. 1, 2 и 3, утвърдени от КЕВР. Оспорва посочените в
исковата молба и във фактурите стойности. Оспорва посоченото място на
потребление във фактурите и в исковата молба – ул. *** да е собственост на
"АМБЪР - КГ" ЕООД и дружеството да е ползвало захранване с ел.
енергия до обекти, находящи се на този адрес.
Твърди, че видно от Заявление - Декларация
за започване на продажба на ел. енергия и Декларация за достъп (които били
представени като приложения към исковата молба) било, че обектът, до който
"АМБЪР - КГ" ЕООД иска постоянно захранване с ел. енергия се намирал
на адрес ул. ***, а не на адрес ул****.
Посоченият във фактурите и исковата молба адрес и обекти, находящи се в този
адрес, не били собственост на "АМБЪР - КГ" ЕООД. Дружеството никога
не било заявявало и не било ползвало услуги на електроразпределително дружество
по повод на обекти, находящи се на адрес гр. П. ***. Оспорва изобщо такъв адрес
да съществува. С оглед на това няма основание от "АМБЪР - КГ" ЕООД,
да се изисква заплащане на услуги за обекти на потребление, които не били негова
собственост и не се намирали на адреса, до който било заявено и поискано
захранване с ел. енергия.
На следващо място твърди, че
трафопост с диспечерско наименование „Рибовъдна станция" бил собствени на
"АМБЪР - КГ" ЕООД, както и че ответното дружество използвало
собствена електроразпределителна мрежа, тя не била собственост на преносното и
разпределителното предприятие и съответно не се дължала цена за пренос през
съответната мрежа. Отделно от това твърди, че тъй като не била предоставена
ел. енергия не се дължала такса за достъп. Твърди, че СТИ не било поставено на
нормативно определените места и съответно не се дължало заплащане на цена за
ел. енергия, за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа,
доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване.
Приложено представя 2 броя скици и 3
нотариални актове, от които било видно, че едноличен собственик на
Сграда за енергопроизводство с идентификатор 56784.54.242.6 (трафопост с
диспечерско наименование .“Рибовъдна станция"), както и на ПИ, в който
била разположена тази сграда (идентификатор 56784.54.242) било "АМБЪР -
КГ" ЕООД. Средствата за търговско измерване се намирали в тази сграда за
енергопроизводство (трафопост). Елементите, по които "АМБЪР - КГ"
ЕООД се твърдяло да получава електроенергия от точката на присъединяване и
съоръженията били собственост именно на дружеството ответник. Дружеството било собственик на
обектите, от които била изградена мрежата, чрез които получавало
електрозахранване от трафопоста и дружеството се захранва с ел. енергия със
собствен кабел. Т. е. мрежата (електропреносна и електроразпределителна) не
била собственост на преносното и разпределителното предприятие.
Съгласно чл. 29. ал. 4 Правилата за
търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) производители, които захранвали
собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и
разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната
мрежа. С оглед на това оспорва дължимостта на
такса пренос. Ответното дружество използвало собствена електроразпределителна
мрежа за получаване на ел. енергия по аргумент от чл.29.ал.З ПТЕЕ, то не
следвало да се начислява за пренос, тъй като такава услуга не му се предоставяла.
Така Решение № 4594 от 29.10.2019 г. по гр. д. №19006/2018 г. на 25
състав на Районен съд - Варна.
По смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ,
"Достъп" било правото ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
В подадената искова молба се
твърдяло, че цена за достъп се заплащала съобразно заемания капацитет, независимо
дали за дадения период клиента е ползвал електрическа енергия, като по този
начин покривал и участвал пропорционално в покриването на постоянните разходи
за поддръжка на мрежата. Услугата „достъп до разпределителната мрежа“ се
изразявала в задължението на съответният оператор на мрежата да предостави
равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите. Тъй като обаче мрежата
била собственост на ответното дружество и не била доставяна ел. енергия, то
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, не е предоставил каквато и да е било услуга
и такава такса не му се дължала.
Съгласно чл. 29. ал. 1 от ПТЕЕ
разглежданите мрежови услуги следвало да се заплащат от потребителите върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата за
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдени от
КЕВР цени. Счита, че тази разпоредба противоречала на закона и КРБ. Не било
допустимо да се начислява такса при лиса на използвана услуга и при положение,
че не е ползвана ел. енергия. Това, че електроразпределителното дружество имало
разходи не трябвало да се възлага в тежест на лица, които не ползват реално
предоставена услуга.
Захранването с електрическа енергия на
обекта на "АМБЪР - КГ" ЕООД било преустановено през ноември месец
2019 г., поради което не била предоставена никаква услуга и счита, че предявените
искове следвало да се отхвърлят.
Тъй като цените на мрежовите услуги
представлявали компоненти от цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явявали от решаващо значение
за тяхната дължимост. При това
положение поставянето на уредите за количествено измерване на предметната
престация по договор за продажба на електрическа енергия на места различни от
уговорените между страните или в несъответствие с нормативно определените
технически изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни
актове било достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на
насрещната парична престация на купувача за заплащане на цена за достъп до и за
пренос по електроразпределителната мрежа. В същия смисъл била и практиката на
ВКС, обективирана в решение №227 от 11,02.2013г. по т. д. №1054/2011г. на
ВКС, II т. о.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.
1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Според чл. 27 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост
между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя
се определяли от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29. ал. 1. т. 1 от Наредбата, границата на
собственост следва да се определи от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата.
Твърди, че СТИ не било постановено
на мястото според законовите изисквания и съответно е налице неправомерно
измерване на изразходваната електроенергия от крайния потребител и оттук
формиране на несправедлива цена, което не отговаря на изискванията на
националното законодателство. Доставената на ответното дружество
електроенергия, преди преустановяването на доставянето, се трансформира от
съоръжения, собственост "АМБЪР - КГ" ЕООД и съответно СТИ не е
поставено на необходимото място, съобразно чл.120 от ЗЕ. СТИ се намира вътре в
самия трафопост. като не е поставено на границата на собственост, нито е
поставено на страната на по- високото напрежение.
Поставянето на уредите за количествено
измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа
енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за
енергетиката и подзаконовите нормативни актове било достатъчно основание за
отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача за
заплащане на цена за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа,
без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до
неправилно измерване, увреждащо купувача по договора. (Така Решение № 227 т.
д. № 1054/2011 г. на ВКС. II т. о.)
С оглед на това, счита че
претенцията за заплащане на цена за достъп, за пренос и за ел. енергия по електроразпределителната
мрежа била недължима, а в условията на евентуалност, че не била дължима разликата
между такса пренос по електроразпределителната мрежа по цена ниско напрежение и
сумата на същата такса, изчислена по цена средно напрежение за периода от пресъединяването.
Моли съда, да отхвърли изцяло
предявените искове срещу "АМБЪР - КГ" ЕООД като неоснователни и
недоказани.
В условията на евентуалност, ако съда счете,
че се дължи такса пренос, то моли да отхвърли иска за разликата между такса
пренос по електроразпределителната мрежа по цена ниско напрежение и сумата на
същата такса, изчислена по цена средно напрежение за периода от пресъединяването
В условията на евентуалност, ако съда счете,
че някоя измежду предявените претенции на „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД е основателна и я уважи, то прави възражение за прихващане със заплатените
без основание от ответното дружество такси за достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа за периода от 19.06.2019 г. до 31.11.2019 г.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие за установено
следното:
Видно
от представеното по делото ч.г.д. № 1470/2020 г. по описа на ПРС, IІІ
бр. с. се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца
бил претендирал от ответника сума в размер на 1 044,98 лв., представляваща стойността на ел. енергия
и мрежови услуги, доставена за период от 01.11.2019 г.-31.12.2019 г. по
партидата на длъжника за обект на потребеление ,
находящ се в гр. П., ул.“***, с ИТН:***, обезщетение за забава за периода 11.12.2019 г. – 29.01.2020 г. в
размер на 12,63 лева , ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 30.01.2020 г. до окончателното
погасяване, както и разноски по делото в размер на 75,00 лева.
Ответникът е възразил срещу дължимостта на претендираните суми, което е наложило
предявяване на настоящия установителен иск.
В предявеното исково производство ищеца е
представил в заверен препис Фактури №**********, № **********,
Заявление за услуга – смяна на клиент на обект на регулирания пазара,
Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД, Декларация за започване продажба на
ел. енергия и Нотариален акт за
собственост № *** г., въз основа които документи се установява, че ищецът ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД е поело
задължение да снабдява с ел. енергия ответното дружество, а ответникът се
задължил да заплаща всички задължения свързани със снабдяването с ел. енергия.
Ответникът от своя страна е представил в заверени преписи 2 бр. скици и
3 бр. нотариални актове, от които се
установява, че ответното дружество е собственик на сграда с идентификатор 56784.54.242.6
представляваща Сграда за енергопроизводство, както и на поземления имот в който
се намира тази сграда.
По делото са приети две заключения на в. л. Л.К. от 03.11.2020 г., и допълнително такова от 15.03.2021 г., като
допълнителното заключение на вещото лице е частично оспорено от ответната
страна.
В заключението си от 03.11.2020 г., вещото лице е установило, че елементите, по които се получава електрическата
енергия, в сградата на трафопоста,
показани в тяхната са:
1.
присъединителна въздушна линия
ВЛ 20 kV;
2.
проходни изолатори 20 kV;
3.
триполюсен разединител 20 kV;
4.
предпазители ВН;
5.
силов трансформатор 20/0,4 kV,
Твърди, че от изброените елементи,
тези с номера от 3 до 5 са монтирани в сградата на трафопоста.
В заключението си вещото лице е заявило, че от ТП „Р.с.“ ,
освен обектът на „АМБЪР - КГ“ ЕООД, се електрозахранвали и други потребители:
„А.“ и извод „К.“. Електрозахранването на потребителите се осъществявало от
табло н.н., което се намирало зад дясната врата на
трафопоста.
Ве. л. е записало, че към момента
на проверката, обектът на „АМБЪР -КГ“ ЕООД, с място на потребление гр. П., ул. ***,
продължавало да не е електрозахранен. За да се
установи кога е преустановено подаването на ел. енергия, експертизата направила
анализ на товаровия профил на електромер № ***, по
който се отчитало електропотреблението на ответника, както и справка за
Нареждането, в изпълнение на което е извършено изключването. Установило се, че
подаването на енергия е преустановено в 10:52 ч. на 26.11.2019 г., по
издадено нареждане № X- 13-1625 от 22.11.2019 г.
Твърди се, че на ответника „АМБЪР
- КГ“ ЕООД за обекта на ул. „***, гр. П. с ИТН *** предоставената мощност е 296
квт. Предоставеното напрежение е 0,4 kV.
Търговският електромер, по който
се отчитала потребяваната електрическа енергия от обекта на „АМБЪР - КГ“ ЕООД
бил марка ELSTER AS 1440, предназначен да отчита електрическа
енергия посредством токови трансформатори. Електромерът работел в електромерно
табло, монтирано на фасадата на ТП „Р.с.“, между двете врати на трафопоста.
Токовите трансформатори, чрез които електромерът измервал енергията били
монтирани към кабел н.н. с маркировка “Ц-с“, от който
се електрозахранвал обектът на „АМБЪР - КГ“ЕООД.
Твърди се от вещото лице, че средството
за търговско измерване, по което се измервала електрическата енергия,
потребявана от „АМБЪР – КР“ ЕООД в ТП „Р.с.“ било присъединено на страна ниско
напрежение на трафопоста, към кабела електрозахранващ процесния обект.
Твърди се, че през процесния
период доставената електроенергия до процесния обект била на ниво ниско
напрежение. Електрическата енергия се доставяла след нейното трансформиране от
20 kV на
0,4 kV. Цената
за пренос на електрическата енергия по нива на напрежение се определяла
ежегодно с решения на регулатора- КЕВР. В процесния период, определените по
нива на напрежение цени на ЕР Юг ЕАД за пренос на електрическа енергия от
страна на КЕВР били съгласно негово Решение № Ц-19/01.07,2019 г., както следва:
За ниво Ср.Н.: 0,00950 лева/KWh, без ДДС за ниво Н.Н.: 0,03576
лева/KWh,
без ДДС.
В допълнителното заключение на в. л.
Л.К. от 15.03.2021 г. се установява, че обектът на потребление с ИТН *** е бил присъединен през процесния
период към електроразпределителната
мрежа и са му предоставяни мрежови услуги. В периода 01.11.2019 г. до
26.11.2019 г. в обекта е била доставяна
ел. енергия – нощна: 927,12 квтч., дневна:2
114,32 квтч., а предоставената мощност на обекта е 296 квтч.
Според констатацията на вещото лице Електромер №*** е бил включен в СДО
и е отчитан дистанционно. Отчетните показания
за периода 01.11.2019 г. до 26.11.2019 г., както и изчислените
количества ел. енергия съвпадали с тези
в издадените фактури с № №**********/30.11.2019 г., №
**********/31.12.2019 г.
В. л. К. е посочило, че
предоставената мощност от 296 квтч. Съвпадала с фактурираната такава и била в съответствие
с номиналните параметри на токовите трансформатори,
посредством които електромер № 0*** е присъединен и измерва ел. енергия.
Обектът на ответното
дружество с точка на измерване ИТН ***
се намирал в гр. П., ул*** и се електрозахранвал от
ТП „Р.с.“, който бил присъединен към
въздушна линия ВЛ 20 kV, водеща началото си от РУ 20 kV на ТЕЦ „Север“. Твърди се, че обектът бил
заведен в системата на ЕВН като ИТН *** „Р.с.“, гр. П., ул.“***“ №**.
По делото е прието заключение на в. л. М.М. от
12.10.2020 г., от което се установява, че ответното дружество „АМБЪР - КГ“ ЕООД е заведено като клиент в
базата данни на ищеца през целия процесен период 01.11.2019 г. до 26.11.2019 г.вкл.
за обект на потребление под кл. № *** с ИТН *** находящ
се в гр. П., ул.“*** Р.с..
Твърди се от в. л., че
счетоводството на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е водено правилно и редовно
по отношение на осчетоводяване задълженията на „АМБЪР - КГ“ ЕООД, сагласно закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Установява се, че процесните фактури са осчетоводени като вземания от клиенти по партида по
клиентския номер на ответника Установява се, че от счетоводна гледна точка
правилно са остойностени отчетните количества за консумирната ел. енергия и достъп до мрежата по процесните
фактури , съобразно утвърдените от КЕВР
цени на ел. енергията.
В. л. е установило, че размерът на
незаплатеното задължение по двете процесни фактури по счетоводни данни при ищеца общо за периода 01.11.2019 г. до
26.11.2019 г. е 1 044,98 лева , размера на обезщетението за забава
съобразно падежа на плащане на всяка
фактура е 12,63 лева.
Останалите представени
доказателства не променят направените изводи.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй
като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство „АМБЪР
- КГ“ ЕООД,
че ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, е възразил че не
дължи претендираните суми.
Видно от приложените по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД по делото е снабдявал обект на
потребление на ответника „АМБЪР - КГ“ ЕООД с електрическа енергия с ИТН *** на адрес гр. П.,
ул.“***, Р.с. с кл. № ***.
Видно от заключенията на вещото лице Л.К. се установява, че обектът на
потребление с ИТН ***, е бил присъединен
през процесния период към електроразпределителната
мрежа и са му предоставяни мрежови услуги. В периода 01.11.2019 г. до
26.11.2019 г. в обекта е била доставяна
ел. енергия – нощна: 927,12 квтч., дневна:2
114,32 квтч., а предоставената мощност на обекта е 296 квтч.,
като същите са отчитани дистанционно.
Установява се от вещото лице, че на ответника е била
предоставена услугата „достъп до разпределителната мрежа“, като за тази услуга
е била начислена определена цена съгласно решение на ДКЕВР на основание чл.21
ал.1, т.8 и чл.30 ал.1, т.13 от ЗЕ. Въз основа на това ищецът е издал
процесните две фактури с № №**********/30.11.2019
г. и с № **********/31.12.2019 г., с които е начислил сумите дължими за
предоставения достъп.
Съдът не възприема възраженията на
ответното дружество въз основа на които се твърди, че средството на търговско
измерване не е поставено на необходимото място съгласно чл.120 от ЗЕ както и
липсата на предоставена услуга.
Установи се въз основа на приетата
съдебно-счетоводна експертиза, че ищцовото дружество
е водило надлежно счетоводството си по отношение на „АМБЪР - КГ“ ЕООД, както и че от счетоводна гледна точка правилно
са остойностени отчетните количества за консумирната ел. енергия и достъп до мрежата.
С оглед на горното съдът намира,
че следва да уважи предявеният установителен иска и да признае за установено,
че съществува вземане на ищеца по отношение на „АМБЪР - КГ“ ЕООД в
размер на 1 044,98лв., представляващи стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода от 11.12.2019 г. до 29.01.2020 г. в размер на 12,63 лв., законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 30.01.20 г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед уважаване на предявения
установителен иск, съдът намира, че следва да се произнесе по предявения евентуален
иск и направеното от ответника възражение за прихващане.
По отношение на предявения при
условията на евентуалност иск, ако съда счете, че се дължи такса пренос, то
моли да отхвърли иска за разликата между такса пренос по
електроразпределителната мрежа по цена ниско напрежение и сумата на същата
такса, изчислена по цена средно напрежение за
периода от пресъединяването, съдът констатира, че не
са налице предпоставки за уважаване на такава претенция. А дори да бяха налице,
то по делото не е посочена цена за такса пренос по ниско напрежение и цена за такса
пренос по средно напрежение.
Относно направеното възражение за
прихващане при условията на евентуаност, следва да
бъде отбелязано, че настоящото производство по чл.422 от ГПК е образувано и
водено като предявен установителен иск, в който ищецът иска да се признае за
установено съществуването на едно вземане.
Това производство е специфично и
представлява своеобразно продължение на заповедното производство, поради което
чл.422, ал.1 от ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. От друга страна ответникът под формата на възражение иска да му
бъде прихванато задължението с платени без основание суми за такса достъп и
пренос за период 19.06.2019 г. до 31.11.2019 г.
В производството по чл.422 от ГПК
обаче, съдебно прихващане не може да бъде извършено, тъй като двата предявени
иска подлежат на разглеждане по различен процесуален ред и се различават по
своята правна природа. Както беше посочено по-горе положителният установителен
иск на първоначалния ищец подлежи на разглеждане по реда на чл.ф422 от ГПК,
който е своеобразно продължение на заповедното производство и цели
установяването на съществуването на парично задължение към точно определен
времеви момент, а насрещното възражение не е установява със СПН платено без
основание задължение за друг период относно такса достъп и пренос на ел. енергия.
С настоящото решение по
установителния иск се отговаря само на въпроса дали съществува в правния мир
претендираното от ищеца вземане, но ответникът няма да бъде осъден да заплати
на ищеца установената по размер парична сума.
Ето защо съдът намира, че следва
да остави без уважение и направеното възражение за прихващане.
По отношение
на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 75,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта
за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, които за
ищеца са в общ размер на 485,00 лева, от които
75,00 лева за държавна такса, 150,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 260,00 лева за възнаграждение на вещи лица.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АМБЪР- КГ ЕООД“, ЕИК *********, с адрес: гр. П. ***, чрез *** - у., чрез адв.
М.Б., че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, чрез ю. Р.С. - Ч., с
адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, има вземане спрямо
него в размер на 1 044,98(хиляда
четиридесет и четири лева и 98 ст)лева главница, представляващи стойността на консумираната
от обекта на потребителя електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г.,
12,63(дванадесет лева и 63 ст.)лева мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода от 11.12.2019
г. до 29.01.2020 г., както и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №31470/2020
г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с. -
30.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „АМБЪР- КГ ЕООД“, ЕИК *********,
с адрес: гр. Пловдив , ул. Брезовско шосе № 176А, чрез Г.С.Т.- у., чрез адв.
М.Б., да
заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.
Данов № 37, чрез юрк. Р.С. - Ч., с адрес за призоваване:
гр. ***,
сумата от 75,00(седемдесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч. гр. д. №31470/2020 г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с.
ОСЪЖДА „АМБЪР- КГ ЕООД“, ЕИК *********, с адрес: гр.
Пловдив , ул. Брезовско шосе № 176А, чрез Г.С.Т.- у., чрез адв.
М.Б., да
заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, чрез юрк. Р.С. - Ч., с адрес за призоваване: гр. ***, сумата от 485,00(четиристотин
осемдесет и пет)лева разноски направените
в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
РЦ