Р Е Ш Е Н И Е
№ 1129
гр. Пловдив, 13.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1512/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Н.В.К.
с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 18-6207-000998 от 04.01.2019
г., издадено от началник РУ Труд към ОД на МВР Пловдив, с което на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са
отнети 6 контролни точки.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) предвид различна
фактическа обстановка от изложената в акта, непълното описание на нарушението и
нечетливостта на екземпляра от АУАН за нарушителя.
Не е постъпило е становище от
въззиваемата страна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна,
поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Н.В.К. в качеството ми
на ЕТ „Н.В.-7Н“ е собственик на товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „315
ЦДИ Спринтер“ с ДК № ***.
На 27.12.2018 г. около 13:45 часа в Община
Съединение на път трети клас № 606 - км 63, посока гр. Стрелча жалбоподателят К. управлявал
собствения си автомобил като се връщал от гр. Кричим. Движел се с Х. П. и Д. А.,
които помолил да му помогнат с
натоварването в с. Старосел на два тона ябълки и разтоварването им в гр.
Кричим, където К. искал да ги предаде на съответния пункт. При връщането им
тримата се намирали в купето на товарния автомобил, като управлявал
жалбоподателят, до него бил А., а до другата врата П.. От тримата К. и А. не
били поставили обезопасителен колан. Намиращият се на процесното място служител
на РУ Труд, актосъставителят П., подал сигнал със стоп палка и К. отбил малко
по-надолу по пътя. Същевременно документите на автомобила се намирали в жабка и
затова К. се пресегнал и ги извадил. Представил ги на актосъставителя, след
което слязъл от автомобила и заедно с него отишли до служебната полицейска
кола.
По този повод бил съставен АУАН № 998/27.12.2018
г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а
именно че не ползва обезопасителен колан по време на движение. Актът е връчен
на жалбоподателя, от когото са постъпили възражения, че го свалил преди да го
спрат, както и че полицаят не се представил и бил с черна шапка.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното 18-6207-000998 от 04.01.2019
г., издадено от началник РУ Труд към ОД на МВР Пловдив. С последното на жалбоподателя
К. е била наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер
на 50 лв. за нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел К.П. –
актосъставител, и частично от показанията на свидетелите Х. П. и Д. А.. Съдът
кредитира показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият
заявява, че си спомня конкретната ситуация, която е констатирал и при която е
извършено нарушението, като категорично потвърждава, че е възприел водачът на
автомобила (който също си спомня като бус) как се задал от завоя без колан.
Потвърждава и присъствието на още две лица в товарния автомобил заедно с
нарушителя. Съдът не дава изцяло вяра на показанията на свидетеля Д. А., тъй
като същите страдат от вътрешни противоречия по основния въпрос, предмет на
установяване – управлението без обезопасителен колан. Това се засяга на две
места в разпита му като първо свидетелят посочва, че документите били в Н.К. и той
е свалил колана си, когато полицейският служител му казал да слезе и да отидат
до патрулния автомобил. Непосредствено след това разказва, че К. е трябвало сам
да си извади документите от жабката в купето. Затова и откопчал колана, което
се случило преди да дойде полицая, тъй като когато последният дошъл,
документите вече били в ръцете на К.. От друга страна първоначално в разпита си
споделя, че на неговото място в автомобила не е имало никакъв проблем с колана,
а в края на разпита си, че въобще не е имало колан. Съдът не може да се довери
и на показанията на свидетеля Х. П.. Те противоречат на показанията на
разпитания полицейски служител по отношение на въпроса дали нарушителят в
момента на движение е имал поставен колан. В противоречие са и с показанията на
свидетеля А., тъй като П. сочи себе си като лице, което е било помолено да
извади документите на автомобила от жабката. И противно на това А. посочва не П.,
а себе си като лице, от което К. е поискал помощ. Показанията му не се
характеризират и с достатъчна логичност и подробност за обстоятелства, които
според двамата свидетели на жалбоподателя са се случили именно пред П.. В този
смисъл А. разказва за проблеми с отварянето на жабката и че единствено К. може
да стори това. Както твърди и да се е случило, като се наложило К. да натисне
вратичката на жабката от дясно на ляво. Същевременно намиращият се непосредствено
пред жабката П. не сочи нищо такова, а просто в момента на въпроса от страна на
К. към него дали може да му подаде документите, жалбоподателят се е бил
пресегнал вече и взел документите. Именно с това обстоятелство е свързано и
откопчаването на обезопасителния колан според А. и П.. Затова и показанията на
двамата свидетели водени от жалбоподателя следва да не се кредитират по
отношение на обстоятелството бил ли е поставил жалбоподателят колана си по
време на движение, кога го е свалил и заяждала ли е жабката на автомобила. В
останалата им част показанията им са непротиворечащи си и следва без резерви
съдът да им се довери.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН № 998/27.12.2018
г., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР.
Връчването на НП и собствеността върху товарен
автомобил марка „Мерцедес“ модел „315 ЦДИ Спринтер“ с регистрационен номер *** не
се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представената заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и се е възползвал от това си право, като първоначално е отразил в акта, че
полицейският служител не се представя и е бил с черен фес, след което е
зачертал това изявление и е отправил валидно такова, че не се представил и е с
черна шапка, огледал е всички документи и е съобщил, че управлява без колан, на
което жалбоподателят възразил, че го е свалил преди това.
Към момента на установяване на
нарушението с АУАН собственика на лекия автомобил е бил известен, а актът е
съставен в присъствието на жалбоподателя, с което е съобразено правилото на чл.
40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН. Нарушенията са описани надлежно в НП
от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение
свързани с неизползване на обезопасителен колан, в което е било оборудвано МПС,
когато е в движение.
Съдът
намира за неоснователно възражението за допуснато нарушение в
административнонаказателното производство, свързано с непосочването на
категорията автомобил, което да е засегнало в такава степен правата на
жалбоподателя, че последният да е бил в невъзможност да разбере в какво
нарушение е обвинен. Напълно разбираемо и ясно е посочено както от
актосъставителя, така и от наказващия орган, че водачът е управлявал товарен
автомобил, неговия държавен контролен номер, неговата марка и модел. С това в
достатъчна степен се индивидуализира от фактическа страна какъв автомобил е бил
управляван. Каква е неговата категория е действие по преценка, която се прави
именно на базата на установените факти, в случая на установения автомобил по
марка и модел.
Не
може да бъде прието и възражението за нарушаване на правата на жалбоподателя
поради нечетливост на съставения АУАН. Актът е написан със синя химикална
паста, съставен е в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал с него и
е отразил собственоръчно възраженията си. Макар и блед, връченият препис от
АУАН е четлив, а и негово право е да се сдобие с копие от административно
наказващия орган. Освен това съгласно показанията на А. и П. веднага след като К.
се е качил обратно в автомобила си, им е съобщил, че му е написан акт за това,
че е управлявал без поставен колан.
По тази причина съдът не намира да е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на
жалбоподателя и същият да не е разбрал или да не е могъл да разбере какво
нарушение му е вменено в извършване.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното
му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и
кредитирани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че
правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Н.К. като
водач на МПС на 27.12.2018 г. около 13:45 часа в Община Съединение на път трети
клас № 606 - км 63, посока гр. Стрелча управлявал собствения си товарен
автомобил марка „Мерцедес“ модел „315 ЦДИ Спринтер“ с ДК № ***, като при
движението с него не е поставил обезопасителния колан, с който същото МПС е
оборудвано. Впрочем изключенията, в които законодателят допуска да не бъде
поставен обезопасителен колан, са посочени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, каквито
обстоятелства не се твърдят от жалбоподателя.
Подаването на сигнал със стоп палка от
намиращия се там служител на полицията е провокирано именно от обстоятелството,
че водачът управлява и не поставен коланът му. Неговите констатации в АУАН
съответстват на показанията му и пред съда. Потвърждава и че с К. са се
намирали още две лица. Следователно след преценка на цялата доказателствена
съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха
от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра
на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Събраните показания на свидетелите П. и А. не обориха
изложените констатации в него, доколкото както вече се спомена, след преценката
им съдът отчете тяхната взаимна и вътрешна противоречивост и разминаване по
предмета на доказване в производството – използван ли е обезопасителен колан
или не. Не се установява твърдяната в жалбата фактическа обстановка. Именно
преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че
фактическата обстановка се установява по безспорен начин, а следователно и
съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението. По този повод
съдът не приема възражението, че АУАН няма обвързваща доказателствена сила,
доколкото изрично това е предвидено в законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП. Нещо повече, по настоящото дело се потвърдиха фактите от АУАН чрез
показанията на разпитания актосъставител.
Следователно жалбоподателят не е
съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение с автомобила си не е
използвал и поставил обезопасителния колан, с който е бил оборудван той. Същата
норма има за цел да бъдат предотвратени последиците ПТП и да се съхрани живота
и здравето всички участници в движението.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да доведе
до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия
него. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За
размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7
от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП нарушителят
да се наказва с глоба в размер на 50 лв.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите
по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение, доколкото и наказанието е
точно определено, а не в определени граници. Размерите на наложената глоба са
фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда.
Затова и се приемат за правилно определени.
С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното
наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-6207-000998 от 04.01.2019
г., издадено от началник РУ Труд към ОД на МВР Пловдив, с което на Н.В.К. с ЕГН
********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
г. на МВР са отнети 6 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.