Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
30.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №16345 по описа за 2015 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В. – С.
В.Д., с която са предявени срещу ЗАД ОЗК – З. АД, както следва:
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 03.09.2014
г.;
иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 6841,73 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени вреди от
произшествие, осъществено на 03.09.2014 г.;
Претендира се законната лихва от
деликта – за обезщетението за неимуществени вреди и от извършване на съответния
разход – за обезщетението за неимуществени вреди, както и направените по делото
разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 03.09.2014 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Претендира обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е
извършил нарушение на правилата за движение, с което да е причинил
произшествието. Позовава се на съпричиняване.
Третото
лице-помагач на ответника – А.П.И.оспорва исковете.
Третото
лице-помагач на ответника – ЗК О. – К.Б.КЧТ
оспорва исковете.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.226, ал.1 КЗ:
Установява се
от представените писмени доказателства, че на 03.09.2014 г. на път Е-79, км
391+800 между гр.Благоевград и гр.Сандански е настъпило ПТП с участието на товарен
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *****, управляван от П.М.Ш., лек
автомобил „Мерцедес С 320“ с рег. № ******, управляван от Р.А.Г., лек автомобил
„Тойота Старлет“ с рег. № ******, и лек автомобил „Ауди А3“ с рег. ******, управляван от В.П.И., при което е пострадала пътувалата
на предна дясна седалка в автомобила „Ауди“ В. – С. В.Д..
Събраните
доказателства (писмени и авто-техническа експертиза) установяват следния
механизъм: лекият автомобил „Мерцедес С 320“ се е движел в дясна пътна лента с
посока гр.Благоевград – гр.Сандански в условията на мокра пътна настилка със
скорост 70 км/ч. Зад него в същата посока се е движел товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер“ със същата скорост. Предстояло им е навлизане в остър
десен завой. Преди преминаването му водачът на лекият автомобил „Мерцедес С
320“ не е имал възможност да възприеме пътната обстановка след завоя, тъй като
видимостта му е била ограничена от крайпътния релеф вдясно от пътя. В същото
време в противоположната пътна лента в обратна посока се е движел лек автомобил
„Ауди А3“, в който е пътувала ищцата, със скорост около 22 км/ч. На 30-40 метра
след завоя в посоката на движение на лек автомобил „Мерцедес“ е имало спрели
автомобили, реализирали друго ПТП, като в неговата пътна лента се е намирал
спрял лек автомобил „Тойота“. На мястото е имало разлив на гориво-смазочни
материали. Преминавайки завоя и в момента, в който е имал възможност да
забележи спрелия автомобил, водачът на „Мерцедес“ е задействал спирачната
система, рязко е намалил скоростта си, от което движещият се зад него товарен
автомобил „Фолксваген“ поради неспазване на безопасна дистанция го е застигнал
бързо и го е ударил отзад с предната си част. В същото време преди удара водачът
на „Мерцедес“-а е започнал отклоняване на автомобила под малък ъгъл наляво.
След удара между автомобилите „Фолксваген“ и „Мерцедес“ е настъпил втори удар –
между „Мерцедес“-а и спрялата „Тойота“ – в задната ѝ лява част, а след
втория удар автомобила „Мерцедес“ се е отклонил наляво, навлизайки в лентата за
насрещно движение, където с предна дясна част е ударил предна лява част на
насрещно движещото се „Ауди А3“, което от удара се е завъртяло надясно за
посоката му и се е установило на банкета на пътя, вдясно.
От
заключението на АТЕ се установява, че поведението на водачите и на двата
автомобила („Фолксваген“ и „Мерцедес“) е било противоправно – съдът намира, че водачът
на лек автомобил „Мерцедес“ в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП не е съобразил скоростта
си с пътните условия – мокра пътна настилка, намаляваща сцеплението на гумите, както
и с предстоящото навлизане в остър десен завой, който е ограничавал видимостта
му, поради което поради неправилния избор на скорост не е могъл да спре след
момента на възприемане на спрелия в неговата лента за движение лек автомобил „Тойота“.
Обстоятелството, че скоростта му е била под критичната за преминаване на завоя,
не я прави съобразена с пътните условия и с релефа на пътя, водещ до
ограниченията във видимостта и не променя изводите на съда. От друга страна,
поведението на водача на товарен автомобил „Фолксваген“ също се явява противоправно
– в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.23, ал.1 ЗДвП същият се е движел със
скорост, несъобразена с вече посочените пътни условия и без да спазва нужната
дистанция, което не му е позволило при рязкото намаляване на скоростта на предходния
автомобил, да избегне удара в него. Ако водачът е спазвал достатъчна дистанция
от движещия се пред него „Мерцедес“ и е реагирал в момента, в който е имал
възможност да забележи светването на стоп светлините му, е щял да има
техническа възможност да спре преди мястото на спрялата „Тойота“ и е нямало да
се удари в никой от намиращите се пред него автомобили.
Въпреки
това, съгласно заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, което
съдът възприема като обосновано и компетентно дадено, лекият автомобил
„Мерцедес“ и без удар от автомобила „Фолксваген“ е щял да се отклони вляво, да
достигне насрещната лента за движение и да причини удар с насрещно движещият се
автомобил „Ауди“. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че е възможно
ударът на „Фолксваген“-а в „Мерцедес“-а да е довел до известно изместване на
задната част на последния, но основаната причина за отклоняването му вляво са
действията на неговия водач за предотвратяване на удара в спрелия в платното му
за движение автомобил „Тойота“. Дори товарният автомобил да не е бил зад лекия
автомобил „Мерцедес“, удар е щял да настъпи, може би с по-малка скорост. Следователно
ролята на товарния автомобил
„Фолксваген“ се свежда до евентуално
увеличаване на скоростта, с която „Мерцедес“-ът се е ударил в насрещно
движещия се автомобил, но не е причина
за самия удар. Същевременно не са ангажирани доказателства каква би била
силата на удара между лекия автомобил „Мерцедес“ и насрещно движещото се „Ауди“,
ако не се беше реализирал ударът между товарния автомобил и „Мерцедес“-а, нито
се доказа, че този удар е довел до вредите на пострадалата, каквито вреди не
биха настъпили при удар с по-ниска скорост. При така установените факти съдът
приема, че не се доказва непрекъсната причинно-следствена връзка между поведението на
водача на автомобила „Фолксваген“ и настъпилите вреди – напротив – наличието на
такава връзка се опровергава от извода, че удар между автомобила „Мерцедес“ и
автомобила „Ауди“, в който е пътувала ищцата, би настъпил независимо от
въздействието на автомобила „Фолксваген“.
Ирелевантно
в случая е обстоятелството, че в постановление на Районна прокуратура –
Благоевград от 26.10.2015 г. за прекратяване на досъдебно производство №
564/2014 г. по описа на РУП – Благоевград, образувано и водено срещу неизвестен
извършител, се съдържат фактически констатации, че ако товарният автомобил
„Фолксваген“ не беше ударил лекия автомобил „Мерцедес“, нямаше да настъпи и
удара на последния в насрещно движещият се автомобил „Ауди“. Съгласно
константната практика на ВКС въпреки характера си на официални документи по
смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, актовете на органите на досъдебното производство
не съставляват доказателство за механизма на ПТП и поведението на участниците в
него. Тези актове отразяват преценка на съответен орган относно наличието ли не
на предпоставки за наказателно преследване на определено лице (решение № 163
от 26.10.2011 г. по т.д. № 1025/2010 г. на ВКС, решение № 43 от 15.03.2011 г.
по т.д. № 4141/2010 г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК).
С оглед изводите
относно механизма на произшествието, съдът намира, че претендираните реди не са
настъпили в причина връзка с противоправното поведение на застрахования при
ответника водач на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***** – П.М.Ш.,
а се дължат на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“
с рег. № *******– Р.А.Г.. Не е налице хипотезата на съпричиняване по чл.53 ЗЗД
на увреждането от няколко делинквенти, тъй като ударът не е настъпил от
независимото едновременно въздействие на двата автомобила – по делото се
установи, че между автомобила „Мерцедес“ и автомобила „Ауди“, в който е
пътувала ищцата, би настъпил независимо от въздействието на автомобила
„Фолксваген“.
По
изложените съображения съдът приема, че не е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, осъществен от водача на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.
№******* – П.М.Ш.. Поради това не са налице предпоставките за ангажиране на
имуществената отговорност на застрахователя по застрахова „Гражданска
отговорност“ на автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. №*******. В полза на
ищцата не са възникнали претендираните вземания за застрахователно обезщетение
за причинените неимуществени и имуществени вреди. Предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
По
разноските:
На ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 455 лв., в т.ч. – 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено по преценка на съда съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК след измененията с ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.
Третите
лица-помагачи нямат право на разноски на основание чл.78, ал.10 ГПК.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. – С. В.Д., родена на *** г., с адрес: Република Гърция,
гр.Солун, Т., ул. *******и съдебен адрес:***. *******– адв.П.Р., срещу ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК:*******, с адрес:
гр.София, ж.к.Възраждане, ул. *******иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 35000 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на
03.09.2014 г. и иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 6841,73 лв., представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени вреди
от същото произшествие.
ОСЪЖДА В. – С. В.Д., родена на ***
г., с адрес: Република Гърция, гр.Солун, Т., ул. *******и съдебен адрес:***. *******–
адв.П.Р., да заплати на ЗАД ОЗК – З. АД,
ЕИК:*******, с адрес: гр.София, ж.к.Възраждане, ул.*******на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 455 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението е
постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника:
А.П.И., с адрес: гр.София,
бул. *******, и
ЗК О. – К.Б.КЧТ, ЕИК:*******, с адрес: гр. София, район Триадица, ул. *******
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: