Определение по дело №301/2018 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2018 г. (в сила от 26 ноември 2018 г.)
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20182300500301
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                           26.11.2018 година                        гр.Ямбол

 

В името на народа

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на  26.11.2018  година, в закрито заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                  ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                       КАЛИНА ПЕЙЧЕВА 

                            

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

в.ч.гр.д. 301/2018г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията”№4-6, чрез адв.К. АК - С. З., с посочен адрес: гр.С.З., бул.”********”№***, ет.*, против определение №375 от 10.09.2018г., постановено по гр.д.№ 323/2018г. на ТРС, с което се допуска обезпечение на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК. Жалбоподателят не е доволен от обжалваното определение и излага своите съображения като смята, че предявеният иск е с правно основание чл.424 ГПК и е недопустим. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното оределение №375 от 10.09.2018г. по гр.дело № 323/2018г., при Районен съд - гр.Тополовград, с което съдът допуска обезпечение на предявения отрицателен установителен иск срещу „ЕОС Матрикс" ЕООД.

ЯОС намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за неговото обжалване по чл.396, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Гр.д.№ 323/2018г. на ТРС е образувано по искова молба от Г.И.А. срещу “ЕОС МАТРИКС”ЕООД, с която се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендираните суми въз основа на изп.лист от 20.12.2017г., издаден по ч.гр.д.№341/2017г. по описа на ТРС. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че по ч.гр.д.№341/2017г. по описа на ТРС по заявление от “ЕОС МАТРИКС”ЕООД срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изп.лист, въз основа на които е образувано срещу него като длъжник изп.дело №20189320400429 по описа на ЧСИ Д.Д. рег.№932 на КЧСИ. В исковата молба се твърди, че към датата на образуване на по ч.гр.д.№341/2017г. по описа на ТРС и към датата на образуване на изп.дело, вземането на ответника е погасено по давност. С исковата молба е направено искане по чл.389 от ГПК за обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изп.дело №20189320400429 по описа на ЧСИ Д.Д. рег.№932 на КЧСИ. Към исковата молба е приложена като доказателство заповед за изпълнение на парично задължение №441/23.11.2017г. по ч.гр.д.№341/2017г. по описа на ТРС. ТРС като приема, че предявеният иск е отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК за сумата 2200.32лв., и същият е вероятно основателен с оглед представеното доказателство, както и че ищецът без обезпечението ще бъде затруднен да осъществи правата си по решението, допуска обезпечение на иска чрез спиране на изпълнителното дело против Г.И.А. изп.д.№20189320400429 по описа на ЧСИ Д.Д. рег.№932 на КЧСИ.

Въззивният състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Обезпечаването на иска е производство, което брани заплашеното материално право като прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита и за да се допусне исканото обезпечение на иска следва да са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки – искът да е допустим и вероятно основателен, подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда и наложената обезпечителната мярка да е съответна на тази нужда.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и твърдения на ищеца и заявената претенция, ЯОС намира, че предявеният иск е по чл.424 от ГПК, съгласно който длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

В исковата молба не се твърди, че ищецът - длъжник по ч.гр.д.№341/2017г. по описа на ТРС е подал възражение против заповедта по реда на чл.414 от ГПК. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист по посоченото ч.гр.д. е образувано изпълнително дело №20189320400429 по описа на ЧСИ Д.Д. рег.№932 на КЧСИ, като самият ищец твърди, че му е връчена и покана за доброволно изпълнение. Не се твърди длъжникът да е упражнил както правото си на възражение по чл.414 и чл.423, във вр. с чл.415 от ГПК. Предвидените в глава 37 от ГПК "Заповедно производство" срокове за оспорване на вземането, вкл. поради погасяване по давност на вземането, са преклузивни по своя характер и пропускането им лишава страната от правото на по-късен етап да заяви възражения, които е можела да направи в заповедното производство. Длъжникът не е направил възражение против заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и тя е влязла в сила. Длъжникът може да оспорва с отделен иск дължимостта на вземането само в хипотезата на чл.424 от ГПК - само при наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая хипотезата на чл.424 от ГПК не е налице, тъй като ищецът-длъжник не твърди такива новооткрити обстоятелства или наличието на нови писмени доказателства. Напротив, ищецът твърди обстоятелство, настъпило към датата на образуване на ч.гр.д.№341/2017г. по описа на ТРС - че към тази дата вземането е било погасено по давност. Ето защо, предявеният иск е недопустим и предвид недопустимостта на предявения иск, молбата по чл.389 от ГПК за допускане на обезпечение на иска е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното определение №375 от 10.09.2018г., постановено по гр.д.№ 323/2018г. на ТРС, с което се допуска обезпечение на предявения отрицателен установителен иск, следва да бъде отменено като неправилно.

На основание изложеното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Отменя определение №375 от 10.09.2018г., постановено по гр.д.№ 323/2018г. на ТРС, с което се допуска обезпечение на предявения иск по гр.д.№ 323/2018г. на ТРС.

Обезсилва издадената въз основа на определение №375 от 10.09.2018г., постановено по гр.д.№ 323/2018г. на ТРС обезпечителна заповед.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.               

 

 

 

 

                                                           2.