Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 05.10.2023 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на втори октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Невена
Чеуз
при секретаря Антоанета
Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 11 180/2018 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен частичен иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 203
ал.2 от КТ за сумата от 100 000 лв.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е регистрирано дружество по ЗЗЛ и е образувано със заповед на Министъра
на здравеопазването и вписано по решение на СОС. Ищецът „Дентален Център II – С.“ ЕООД твърди в исковата молба, че през месец юли 2014 г. управителят
на дружеството получил справка от НАП, съгласно която дружеството има
задължения в размер на 228 860 лв. с лихвите, касаещи невнесени суми за
ДОО, ЗО, ППФ, УПФ в периода м. април 2011 г. – м. юли 2014 г. За проверка на
достоверността на справката управителят извършил проверка на място в ТД – НАП
–Сердика и било установено, че дружеството има огромни задължения към НАП.
Твърди се, че през целия сочен период от счетоводството на дружеството били
изготвяни платежни нареждания към обслужващата го банка за плащане на
въпросните суми за здравно и социално осигуряване, същите били подписвани от
главния счетоводител, а касиерката носила платежните нареждания в банката и
по-късно представяла банковите извлечения за извършени плащания. Бил проведен
разговор с касиерката М., която била информирана за проблема, а дори от месец
май 2014 г. имало назначена ревизия от НАП, за която управителят не бил
уведомен. Същата обяснила, че се касае за грешка, а няколко дни по-късно
представила протокол от ТД на НАП, че дружеството няма данъчни и осигурителни
задължения.
В исковата молба се твърди, че в касата на дружеството били съхранявани
лични парични средства на счетоводителката и други служители като при
установеното невнасяне на осигурителните вноски, касиерката М. присвоила цялата
касова наличност от 7 830, 79 лв. и чуждите парични средства. След
18.07.2014 г. същата била в неизвестност, а управителят на дружеството назначил
комисия, която да опише наличната документация в касата.
С оглед решение 464/24.07.2014 г. на СОС, ищецът възложил на дипломиран
експерт счетоводител – регистриран одитор да бъде проверен и заверен
счетоводния му отчет за 2014 г. като била извършена проверка на всички
изготвени счетоводни документи в периода 01.01.2009 г. – 30.06.2014 г. Била
извършена и справка в „Алфа Банк – клон Опълченска“, от която се установила, че
от месец август 2011 г. до 31.12.2012 г. са внесени суми за плащане на
осигуровки само за месец септември 2011 г. Констатирано било, че представените
от М. банкови извлечения не са издадени от банката, а шрифтът на документите е
различен. Била извършена проверка и по разплащателната сметка на дружеството в
„ОББ“ АД, която установила сериозно разминаване в документите, както и че
последното осчетоводено вярно банково извлечение е от 21.08.2009 г., а
последващите са неистински. Било установено наличие на пълномощно без
нотариална заверка на подписа, съгласно което М. можела да получава пари в брой
и въз основа на същото били извършени 18 операциии на парични средства в брой
от М. в периода 13.07.2011 г. – 12.05.2014 г. на сума в общ размер от
194 913 лв. Констатирано било, че салдото на сметката на ищеца в „ОББ“ ОД
било в намален размер като разликата възлизала на сумата от 118 517, 96
лв., а намаления размер на салдото по сметката му в „Алфа Банк“ била в размер
на 4 841, 45 лв. В резултат на проверката бил подаден сигнал в
Икономическа полиция – СДВР и била образувана предварителна проверка срещу
касиерката на дружеството А.М. за присвояване на парични средства на
дружеството в особено големи размери чрез изготвяне на документи с невярно
съдържание. Въз основа на същата била образувана и пр.пр. 44380/2014 г.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от иска и ищецът е
сезирал съда с искане за осъди ответницата да заплати сумата от 100 000 лв., частична
претенция, при пълен заявен размер на иска от 194 913 лв. – причинени
имуществени вреди от същата в качеството й на касиер, присвоил чужди парични
средства. Претендира се и законна лихва. Заявено е и искане за присъждане на
сторените в производството съдебни разноски.
Ответницата А.В.М., редовно уведомена, оспорва иска в писмен
отговор по заявени в същия възражения вкл. за изтекла погасителна давност.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Р..
Възраженията на ответницата се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. П..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед така
очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е
налице действие на ответника, от което като пряка и непосредствена последица са
били причинени имуществени вреди, чиято обезвреда претендира. По отношение на
субективния елемент на състава – вината е установена оборима презумпция в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД. С оглед наведените в исковата молба твърдения
следва да бъде установено, че деянието е извършено от работник/ служител при
ищеца като вредата е причинена умишлено, в резултат на престъпление или същата
не е при или по повод изпълнението на трудови задължения по арг. на чл. 203
ал.2 от КТ.
Видно от приложените по делото 4 трудови договора, А.М. е била в трудово
правоотношение с ищцовото дружество, считано от 18.02.1999 г. на длъжност
„касиер“.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика на ответницата,
същата е имала задължение да приема, съхранява и предава парични средства и
ценни книжа, да извършва касови операции по предварително оформени приходно
–разходни ордери, ежедневно да приключва касовата наличност, да проверява
сумите по рекапитулация за работните заплати, да изготвя платежните нареждания,
да тегли и внася суми от/в обслужващата банка, да изплаща аванс и заплата. Тези
задължения на ответницата я определят като материално-отговорно лице по смисъла
на чл. 207 от КТ.
В хода на съдебното производство е представена
и присъда от 07.07.2022 г. , постановена по нохд 7081/2020 г. на СРС, НО, 1
състав. От съдържанието на същата се установява, че подсъдимата А.В.М. е
призната за виновна в това, че в периода от 10.03.2009 г. до 23.06.2014 г. в
гр. С., при условията на продължавано престъпление, с 66 деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал.1 т.1 б.“Б“ от НК – „касиер –
счетоводител“ в „Дентален център II – С.“ ЕООД е
присвоила чужди /на „Дентален център II – С.“ ЕООД/
пари в общ размер на 631 622, 91 лв., поверени й да ги пази и управлява,
като присвоените средства са в големи размери, поради което и на основание чл.
202 ал.2 т.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26 ал.1 вр. с чл. 54 вр. с чл. 58а от НК
ий е наложено наказание две години и осем месеца „лишаване от свобода“ като
изпълнението на същото е отложено за изпитателен срок от 5 години. Видно от
стореното отбелязване, присъдата е влязла в законна сила на 28.07.2022 г.
Същата следва да бъде съобразена от настоящия съдебен състав с оглед нормата на
чл. 235 ал.3 от ГПК.
С оглед императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК,
тази присъда е задължителна за гражданския съд относно деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, поради което същата следва да бъде
съобразена от настоящия съдебен състав. Поради което, присъдата установява със сила на пресъдено нещо факта
на извършеното престъпление или елементите от фактическия състав на
престъплението - от
обективна и субективна страна. Именно тези факти, като елементи от фактическия
състав на престъплението, представляват задължително установени факти за
гражданския съд и не могат да се опровергават чрез доказване на обратното / решение 100/27.06.2019 г. по
гр.д. 4179/2018 г. на Трето ГО на ВКС/. Фактическият състав на престъплението
по чл. 202 ал.2 т.1 вр. с чл. 201 от НК включва присвояване на чужди пари, вещи или други ценности, връчени на дееца в това му
качество или поверени му да ги пази или управлява в големи размери. Причинената
на работодателя /настоящ ответник/ вреда се
изразява в намаляване на имуществената му сфера в резултат на присвоените парични средства като
същата е в установения с присъдата на наказателния съд размер респ. потвърдена
е и заключението на ССчЕ на вещото лице М., изслушано в рамките на настоящото
производство. Престъплението е умишлено, поради което е налице хипотезата на
чл. 203 ал.2 пр.2 от КТ.
Предвид тези съображения,
настоящият съдебен състав намира, че са установени всички елементи от
фактическия състав, поради което искът в предявения му размер следва изцяло да
бъде уважен.
При проведено насрещно доказване
ответницата е противопоставила възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
нормата на чл. 114 ал.3 от ЗЗД давността за възникналите от деликт задължения започва
да тече от момента на откриване на дееца, затова ако моментът на извършване на
деянието и моментът на откриване на дееца не съвпадат, началният момент на
давността ще започне от по-късния момент /решение 1574/30.06.1977 г. по гр. д.
827/1977 г. на Първо ГО на ВС, ППВС № 2 от 21.XII.1981г; ТР № 5/2006 г. по
т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС/. Началният
момент, от който
започва да тече давностния срок при деликти, съставляващи същевременно и
престъпления по глава VІІ от Особената част на НК, каквото е и установеното в настоящото
производство,
започва да тече от датата на откриването на дееца,
което не може да стане по-рано от откриването на самото нарушение / решение 380/ 13.10.2011 г. по гр.д. 429/2011
г. на Четвърто ГО на ВКС/. Самото нарушение, процесно по настоящото дело е
открито с оглед подадения сигнал от управителя на ищцовото дружество и
образуваното досъдебно производство /02.10.2014 г. – стр. 17 в делото/. Дори
хипотетично да се приеме, че от този момент е започнала да тече погасителната
давност, общият давностен петгодишен срок, релевантен по отношение на
непозволеното увреждане не е изтекъл до датата на депозиране на исковата молба
в съда по настоящото производство /17.08.2018 г./. Релевантният момент за
започване началото на давностния срок, както беше посочено в рамките на
настоящото решение, е откриване на дееца. Моментът на откриване на дееца е
фактически въпрос, но когато деянието съставлява престъпление, това е моментът,
в който същият е привлечен като обвиняем по соченото престъпление /решение 308/13.10.2011 г. по гр.д. 429/2011 г. на
Четвърто ГО на ВКС/ респ. моментът, в който на лицето му е предявено
разследването /решение 173/06.03.2019 г. по гр.д.22/2018 г. на Трето ГО на ВКС/.
Видно от данните по делото – писмо на СРП /стр. 180 в делото/ ответницата е
привлечена като обвиняема на 27.02.2020 г. Данни кога й е предявено
разследването по делото няма, а обвинителният акт е внесен в съда на 05.06.2020
г. т.е. и трите възможни дати следват депозирането на исковата молба в съда,
поради което възражението за изтекла погасителна давност се възприема от
настоящия съдебен състав като неоснователно.
При този изход на спора и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват и сторените в производството
съдебни разноски в размер на 13 372 лв., съобразно депозирания списък по
чл. 80 от ГПК /стр. 241/.
Водим от горното, СГС, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.В.М., ЕГН **********,*** – адв. И.П. да заплати на основание чл. 45 ал.1
от ЗЗД вр. с чл. 203 ал.2 от КТ на „ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР II – С.“ ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, офис 7 – адв. Л.Р. сумата
от 100 000 /сто хиляди /лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени
от нея вследствие на присвоени чужди пари в периода 13.07.2011 г. – 12.05.2014
г., частична претенция, при пълен заявен размер от 194 913 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 13 372 лв. –
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :