№ 308
гр. София , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария И. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000258 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Борилова т.д. № 258/2021 г. по описа на Апелативен
съд София, взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
„Екохим БГ“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Н.К. от ВАК насочена против частта от
Решение № 260450/27.11.2020 г., постановено по т.д.№ 1498/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, поправено с Решение № 260144/27.01.2021 г., постановено по същото дело,
с която дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на „Пайн Кемикълс“ЕООД /н/, ЕИК
*********, чрез синдика му Н.Н. сумата от 431 110 лв., представляваща продажна цена на
недвижим имот, описан в нот.акт № 176, т.I, рег.№ 3130, дело № 170/2014 г. по описа на
наториус П. М., № *** РНК и на осн.чл. 86 ЗЗД сумата от 214 606,79 лв. представляваща
обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница.
В останалата му отхвърлителна част решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е
предмет на въззивен контрол.
В жалбата се поддържа неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
му осъдителна част, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, вкл. лишаване на страната от възможността да ангажира своевременно
заявено доказателство. Посоченото процесуално нарушение довело и до постановяване на
обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон, както и до необоснованост.
По подробно изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата
инстанция да отмени първоинстанционно решение и по съществото на спора да отхвърли
предявените искове.
1
В отговора по въззивната жалба „Пайн Кемикълс“ЕООД /н/, чрез синдика си Н.Н.
оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на първоинстанционното решение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл.327 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Н. Г. Н.,
действащ като синдик на „Пайн кемикълс“ЕООД /н/ против „Екохим БГ“ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя И. К..
В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че с Определение
от 29.11.2018 г., постановено по т.д.№ 6632/2016 г. по описа на СГС, ТО, 6-18 състав
ищецът е назначен за синдик на „Пайн Кемикълк“ЕООД – дружество, срещу което е открито
производство по несъстоятелност.
Твърдяно е още, че на 05.08.2014 г. „Пайн Кемикълк“ЕООД сключило с ответното
дружество „Екохим БГ“ ООД договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нот.
акт №176, том I, рег.№ 3130, дело №170/14 г. по описа на нотариус П. М., № *** от РНК,
който акт бил вписан в СлВп гр.Пазарджик.
Предмет на горепосочената сделка бил поземлен имот №001697, с площ от 46,161 дка
с начин на трайно ползване „Друг нестопански терен“, находящ се в местността
„Крантовица“ по плана за земеразделяне в землището на с.Калугерово, ЕКАТТЕ 35571, общ.
Лесичово, обл.Пазарджик, надлежно индивидуализиран по граници и съседи, ведно с
построените в имота 19 броя сгради.
Твърдяно е също, че уговорената между страните по тази сделка продажна цена била в
размер на 431 110 лева, която следвало да се плати от купувача на продавача по банковата
сметка на последния в срок от 1 месец от подписване на договора.
Поддържано е, че след като синдикът извършил справка за налични банкови сметки и
сейфове на несъстоятелното дружество установил въз основа на издадената такава от БНБ -
изх.№ БНБ – 99918/21.09.2018 г. че „Пайн Кемикълс“ЕООД е имало една единствена
банкова сметка в „КТБ“ АД /н/.
Затова същият отправил молба към последната банка за предоставяне информация за
движението на средства по тази сметка за периода от 01.01.2013 г. до датата на затварянето
на банката, която е в производство по несъстоятелност.
С писмо изх. № 863/13.03.2019 г. му била предоставена справка за движението по
наличната сметка на „Пайн Кемикълс“ЕООД в КТБ АД до 20.06.2014 г., от която дата
банката спряла обслужването на клиентите си. Според последната не се установявало
купувачът по посочената по-горе сделка за покупко-продажба да е извършил плащане на
договорената цена на продавача.
Освен това дружествата, страни по процесната покупко-продажба, били свързани лица,
тъй като са представлявани от едно и също лице, а отделно от изложеното купувачът никога
не е бил действащ търговец, който да развива дейност – не обявявал годишния си финансов
отчет от датата на регистрирането си до подаване на исковата молба.
Помежду им били сключени и други сделки за покупко-продажба, по които също не
било извършено плащане от купувача на продавача и чиято единствена цел била източване
на дружеството продавач.
С оглед на изложеното се поддържа, че купувачът по сделката се явявал длъжник на
„Пайн Кемикълс“ ЕООД /н/ до размер на сумата от 431 110 лв., като върху същата сума се
дължало и обезщетение за забава в плащането в размер на законна лихва, за периода от
2
05.09.2014 г. до 01.08.2019 г., в размер на 214 726,90 лв.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищцовото горепосочените суми тези суми, дължими като насрещна престация по
договор за покупко-продажба на недвижим и обезщетение за забава върху търсеното
парично вземане за индивидуализирания период, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
В отговора по исковата молба ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва фактическото твърдение на ищеца, че страните по делото се обвързали по
договор за покупко-продажба на недвижим имот така, както е посочено в исковата молба.
Не е оспорил и твърдението, че помежду им е имало и други сключени сделки за покупко-
продажба на недвижими имоти.
Оспорил е обаче твърденията за неизпълнение на своето задължение по процесния
договор и твърди от своя страна, че плащане на уговорената продажна цена по договора е
извършено чрез банков превод, на 25.08.2014 година, по банкова сметка на ищцовото
дружество в „Алианц Банк България“АД.
Поддържал е, че справката от БТБ относно наличните банкови сметки на „Пайн
Кемикълс“ЕООД не касаело относимите към сделката периода.
Поради неоснователността на главния иск счита за такъв и акцесорния.
В допълнителната искова молба ищецът е оспорил твърдението на ответника, че „Пайн
Кемикълс“ЕООД е имало сметки в „Алианц Банк България“ АД. Освен това е възразил и че
дори да било извършено плащане по сделката от страна на купувача, то цената по сделката
никога не е постъпвала при дружеството- продавач.
В допълнителният отговор ответникът е затвърдил възраженията си и е поискал
даване на възможност за ангажиране на допълнително доказателства за установяването им.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваните решения и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния съдебен акт са процесуално
допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това –
въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от
атакуваното решение, с което предявените против него искове са били уважени до
посочения пълен размер по главния и до размер на 214 606,79 лв. по акцесорния иск.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено по редовно предявен
иск за попълване масата на несъстоятелния търговец от редовно назначения му синдик
/определение № 6204/29.11.2018 г. на СГС по т.д. № 6632/2016 г. по описа на СГС, обявено
в ТР по партидата на дружеството на 29.11.2018 г./, от надлежен съдебен състав, в рамките
на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена
форма и е подписано.
Няма спор в практиката, че макар да не са сред изброените в закона - изрично
посочените в Раздел I на Глава 41 от Търговския закон - "Попълване масата на
несъстоятелността", предявеният иск представлява действие по попълване масата на
несъстоятелността. Като такива действия се преценяват освен посочените изрично в закона
3
и всички останали предприети от синдика действия, имащи за цел възстановяване и
съхраняване масата на несъстоятелността /Определение № 301 от 22.03.2011 г. на ВКС по ч.
т. д. № 107/2011 г., II т. о., ТК/.
Процесните осъдителни искове са именно такива, предвид че с тях се цели
възстановяване на накърнената маса на несъстоятелността от неизпълнение на задължението
на ответника търговец за плащане на цената по конкретна търговска сделка за покупко-
продажба.
При преценка оплакванията за неправилност на обжалваното решение, решаващият
състав съобрази от фактическа и правна страна следното:
С решение № 255/28.06.2017 г. по същото дело СГС е обявил неплатежоспособността на
посоченото дружество и е определило началната й дата – 31.12.2015 г., открито е
производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност, като е
постановено прекратяване на дейността му.
Страните не спорят по установения и от съвкупния анализ на приобщените
доказателства, че на 05.08.2014 г. помежду им е била сключен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нот. акт. № 176, том I, рег.№ 3130, дело №170/2014 г. по
описа на нотариус П. М., рег.№ *** от регистъра на НК, с който „Пайн Кемикълс“ ЕООД /н/
продало на „Екохим БГ“ ООД свой недвижим имот и построените върху него сгради,
подробно индивидуализирани, за сумата от 431 110 лева, платима в едномесечен срок,
считано от датата на сделката, по банков път.
Не се спори и по факта, че продавачът е изпълнил задълженията си по обсъдения
договор да прехвърли право на собственост върху предмета на продажбата и да предаде
вещта на купувача.
Спори се единствено по релевантния факт дали купувачът е изпълнил задължението си
по договора да плати цената, като в подкрепа на твърденията си относно осъществяването
или не на този факт страните са ангажирали писмени доказателства.
От тях представената справка за банкови сметки и сейфове на юридическо лице, изх.№
БНБ-98986/20.09.2018 г. на БНБ – регистър на банкови сметки и сейфове установява, че за
периода 31.10.2016 г. – 21.09.2018 г. „Пайн Кемикълс“ЕООД е имало банкова сметка в КТБ
АД /н/, която е била открита на 22.04.2015 г. и е била актуална към 30.03.2017 г.
Отделно от това, според ангажираното писмо с изх.№ 863/13.03.2019 г. на директор
„Оперативни дейности“ в КТБ АД /н/ се установява, че за периода от 01.01.2013 г. до
20.06.2014 г. в „Пайн Кемикълс“ЕООД /н/ е било титуляр на две сметки в посочената банка
– ********** и **********, като към писмото е приложена и детайлна справка за
движението по тези сметки.
От обсъдените доказателства не се установява по наличните сметки на въззиваемото
дружество в „КТБ“АД /н/ да е постъпвало плащане от „Екохим БГ“ООД в размер на
продажната цена по процесната сделка за покупко-продажба, като следва да се акцентира, че
посочения период във второто от тях предхожда както датата на сключване на процесната
сделка, така и уговорената дата на изпълнение на задължението за плащане на купувача по
нея – 05.09.2014 г.
Нещо повече – въззивникът ответник и не твърди, че в изпълнение на задължението
си по договора за покупко-продажба е извършвал плащане по сметки на продавача по
сделката по сметки в „КТБ“АД /н/.
Твърденията му са, че е сторил това по сметка на „Пайн Кемикълс“ЕООД /н/ в „Алианц
банк България“АД и в подкрепа на същите е ангажирал като доказателство справка върху
4
платежни документи за клиент /л.89 от първоинстанционното дело/, за периода от 01.08.2014
г. – 31.12.2014 г.
За същата не е посочено от кого е съставена и/или изхожда, като единствено е положен
печат на Обединена Българска банка – 220. Според съдържанието й на 25.08.2014 г. от
„Екохим БГ“ООД са били наредени за плащане по сметка ********** общо три парични
суми, съответно от по 81 600 лв., 131 100 лв. и 2 000 лв., с посочено основание за
нареждането – покупка на имот и получател „Пайн Кемикъл“.
Въпреки дадената от първоинстанционния съд възможност на въззивника, вкл. чрез
издаване на нарочно съдебно удостоверение, същият не е ангажирал други доказателства
относно това чия е банкова сметка ********** към м.август 2014 г. и дали по нея са
постъпвали някакви парични суми.
Представена справка № 517216/11.05.2021 г. от Агенция по вписвания за периода
01.01.1991 г. – 11.05.2021 г. по лице, касаеща „Пайн Кемикълс“ЕООД установява, че вкл. и
към процесни период, страните по делото са сключили няколко сделки за покупко-продажба
на недвижими имоти, като всички преди датата на подаване на исковата молба.
Установените факти предпоставят следните правни изводи.
Основно задължение на купувача по търговска сделка за покупко-продажба, съобразно
нормата на чл.327, ал.1 ТЗ, е същият да плати цената така, както е уговорено между
страните.
В случая при липсата на спор между страните относно обвързаността им по сделка за
покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нот. акт. № 176, том I, рег.№ 3130,
дело №170/2014 г. по описа на нотариус П. М., рег.№ *** от регистъра на НК следва да се
приеме, че уговореното между страните относно плащането на цената, по арг. от чл.327,
ал.1 ТЗ, е то да бъде извършено по банков път, в едномесечен срок от формалното
сключване на договора пред нотариуса.
Съвкупният анализ на всички приобщени по делото доказателства не установява в казуса
купувачът-въззивник да е изпълнил това свое задължение.
Противно на поддържаното от него във въззивната жалба и в пледоарията по същество в
откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, единственото ангажирано в тази
насока доказателство - справка върху платежни документи за клиент, не установява по
никакъв начин фактът, че цената по процесния договор е платена по банков път от купувача
на продавача.
Според решаващият състав, така обсъдената справка не е документ по смисъла на
чл.179 ГПК и чл.180 ГПК – тя не представлява нито официален, нито подписан частен
документ, защото не се сочи да е издадена от длъжностно лице /и конкретно кое/ в кръга на
службата му по установените форма и ред, нито е подписана от някого /разб. от издателя й/
в удостоверяване на това, че съдържащите се в нея изявления са направени от това лице. За
пълнота е необходимо да се допълни, че и същата не съдържа дата на издаване.
Вярно е, че теорията и практиката приемат, че документ или писмено доказателство е
вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление. Обикновено той носи
подписа на своя издател, но за документ се приема и неподписаното писмено изявление.
В случая обаче представената справка не може да се приеме за изявление, защото
изобщо не се сочи издателя й, вкл. не се сочи, че изхожда от банката, чийто печат е положен
върху нея.
Ето защо същата не може да се цани като писмено доказателство по делото,
удостоверяващо правно значими за спора факти.
5
На отделно, самостоятелно основание, дори да се приеме, че посочената справка
представлява документ /което решаващият състав не споделя/, то и в този случай същата не
установява релевантния за предмета на настоящето производство факт на получаване на
уговорената цена по договора за покупко-продажба от купувача по негова сметка така, както
е уговорено между страните.
Това е така, защото на първо място същата не установява посочените общо три суми,
като наредени от „Екохим БГ“ООД да са в полза на въззивното дружество, чието пълно
наименование е „Пайн Кемикълс“ЕООД, а не „Пайн Кемикъл“ЕООД, от една страна – а от
друга – в т.нар. справка не е посочено основанието за плащане на общо трите суми, всяка
една от които по отделно, а и техния сбор общо, не съответстват на уговорената цена по
сделката за покупко-продажба.
От друга страна - нормата на чл.305 ТЗ сочи ясно, че нареденото по банков път
плащане се смята за валидно осъществено със заверяване сметката на кредитора.
По тълкуването на посочената правна норма е налице трайна, последователна и
безпротиворечива съдебна практика на касационната инстанция, която изцяло се споделя и
от настоящия решаващ състав, и съобразно която плащането по банков път се счита
осъществено именно със заверяването на банковата сметка на получателя на сумата
/Решение № 12/25.02.2010 г. по т. д. № 181/2009 г., II т.о., Решение № 239/21.06.2013 г. II т.о.
по т. д. № 188/2011 г., Решение № 125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2010 г., II т.о,
Решение № 185/30.10.2013 г. по т.с. № 813/2012 г., II т.о. и др./.
Предвид посоченото следва да се приеме, че в случая въззивникът ответник не установи
в хода на процеса при условието на пълно и главно доказване фактът, че е извършил
плащане с погасителен ефект по процесната сделка за покупко-продажба, като с дължимата
по нея сума от 431 110 лв. по негово нареждане е заверена конкретна банкова сметка на
продавача, установяването на който факт в хода на процеса е именно в негова тежест.
Ето защо и предявеният главен иск се явява изцяло доказан от ищеца – въззиваем по
основание и размер. Такъв до уважената му по размер част от първоинстанционния съд се
явява и акцесорният иск за забава на търсеното парично вземане, предвид установената
забава в изпълнение на главното парично задължение за периода от 06.09.2014 г. –
01.08.2019 г.
За пълнота на изложението и във връзка с оплакването във въззивната жалба за
неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне на първоинстанционния съд
по възражението на ответника за неоснователност на предявения главен иск, поради
погасяването му по давност, следва да се посочи, че възражение с такова съдържание не е
било въведено редовно от ответника в хода на производството в срока по чл.370 ГПК с
първоначалния отговор по исковата молба, като такова няма формулирано и в
допълнителния отговор на същата.
Следователно - първоинстанционният съд не се е произнесъл по него, защото не е бил
надлежно сезиран, поради което и несъстоятелно се явява оплакването за неправилност на
неговото решение на това основание. Пред настоящата инстанция такова изрично
възражение също не е формулирано, а и да беше, същото би се явило преклудирано, по арг.
от чл.370 ГПК.
По изложените съображения и поради пълно съвпадение на крайните изводи на
първоинстанционния съд и на настоящата инстанция, обжалваното решение следва да се
потвърди изцяло в обжалваната му част.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260450/27.11.2020 г., постановено по т.д.№ 1498/2019
г. по описа на Софийски градски съд, ТО, поправено с Решение № 260144/27.01.2021 г.,
постановено по същото дело в частта му, с която „Екохим БГ“ООД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Пайн Кемикълс“ЕООД /н/, ЕИК ********* сумата от 431 110 лева,
представляваща продажна цена на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 176, т.I , рег. №
3130, дело № 170/2014 г. по описа на нотариус П. М. - № *** от РНК, както и сумата от
214 606,79 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
от 06.09.2014 г. – 01.08.2019 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7