№ 8001
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110104243 по описа за 2025 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от А.К.П.З. срещу Н. Й. Д. с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 3725,09 лева – главница по сключен между ответника и трето лице договор
за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 994,97 лева –
договорна лихва за периода от 21.12.2021 г. до 28.03.2023 г. и мораторна лихва
върху главницата за периода от 29.03.2023 г. до 29.10.2024 г. в размер на 429,62
лева. Ищецът твърди, че на 07.12.2021 г. между ответника в качеството на
Кредитополучател и В.К. в качеството на заемател, бил сключен договор за
заем, по силата на който последното лице предоставило сумата от 4000
лева. Кредитът следвало да се върне на 34 броя анюитетни месечни
погасителни вноски от по 221,32 лева всяка. Длъжникът не погасил всички
вноски по кредита. На 01.12.2016 г. с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение № 1 от 02.02.2024 г. В.К.
прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответника. Цесионерът бил
упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за извършената цесия и на
ответника било изпратено уведомително писмо. Ищецът моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира
разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответника и В.К.,
изчисляването на дължимите вноски, уведомлението за извършената цесия.
Оспорва прехвърлянето на вземането от В.К. на ищеца. Навежда и
юридически съображения за нищожност и по отношение на договора за цесия.
Моли съда да отхвърли иска.
В последното по делото открито съдебно заседание страните – редовно
призовани – не се явяват. Ищецът не изпраща представител, подава писмено
1
становище, в което поддържа исканията си. Ответникът изпраща
представител, чрез когото също поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: ищецът обосновава
качеството си на кредитор спрямо ответника на факта, че с договор за
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. и допълнително споразумение към
този договор, сключени между него и трето по делото лице – В.К. – е
придобил вземания на това трето лице към ответника. Вземанията са
възникнали на основание сключен между ответника и третото лице договор за
заем № *** от 06.12.2021 г. За установяване на факта, че вземането на В.К. към
ответника е действително прехвърлено на ищеца, от него е представен
договор за прехвърляне на вземания както и част от приложение № 1 към
рамковия договор (л. 15 до л. 22 от делото). След анализ съдът констатира, че
страниците от това приложение не са поредни, тъй като е видно, че започват
от 1-ва, преминават през 4-та и приключват с 28-ма (л. 20, 21 и 22 от делото).
На база тези разсъждения, съдът достига до факта, че посоченият документ не
е доказателство, годно да установи факта, че вземането на В.К. към ответника
е действително прехвърлено на ищеца. На основание общото правило на чл.
154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да възприеме недоказания факт за невъзникнал,
т.е. в хода на процеса ищецът не успя да докаже при условията на пълно и
главно доказване, своята активна материална легитимация в процеса.
Главният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно с отхвърлянето на исковете, разноските на ищеца в
настоящото и в заповедното производство следва да останат в негова тежест.
От ответника бяха доказани сторени разноски в размер на 1200 лева, видно от
представеният договор за правна защита и съдействие (л. 61 от делото) които
следва да му се присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А.К.П.З., ЕИК: ***, с
адрес гр. *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за
признаване за установено, че Н. Й. Д., ЕГН: **********, със служебен адрес
гр. *** му дължи сумите: 3725,09 лева – главница по договор за кредит № ***
от 06.12.2021 г., сключен между Н. Й. Д., ЕГН: ********** от една страна и
В.К., ЕИК ********* от друга страна, ведно със законната лихва върху тази
сума от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 994,97 лева –
договорна лихва за периода от 21.12.2021 г. до 28.03.2023 г.; 429,62 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 29.03.2023 г. до 29.10.2024 г.
ОСЪЖДА А.К.П.З., ЕИК: *** да заплати на Н. Й. Д., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1200 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по
реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3