Р Е Ш Е Н ***014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Окръжен съдия : Павел Ханджиев

 

при секретаря Т.М., като разгледа т.д. № 322/2013 г., за да се произнесе, съобрази  следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на „Трансвагон” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Северна промишлена зона, Разтоварна гара “Вл. Павлов”, представлявано от изпълнителния директор Васил Данев Василев, със съдебен адрес: гр. Бургас, пл. Тройката № 4, офис 4, адв. Христина Тодорова, против “ЕП-Комерс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. Сердика № 2, вх. Б, ет. 2, представлявано от управителите Георге Попеску и Евгения Попеску.

 

Ищецът “Трансвагон” АД  заявява следните факти:

 

На 18.09.2008 г. бил сключен договор, с който “Хидропонт М4” ЕООД продал на ответника “ЕП-Комерс” ООД метали с условие за доставка в складовата база на “Трансвагон” АД.

 

Между страните бил сключен Договор № 15 от 23.09.2008 г., с който ответникът продал на ищеца метали и метални изделия - 1560 мт (+/- 5%) - опция на продавача. Неразделна част от договора трябвало да бъде спецификация, която не била изготвена и приложена. Продавачът се задължил да достави стоката в складовата база на ищеца не по-късно от 31.12.2008 г. Уговорена била цена от 1068,38 лв за 1 метричен тон без ДДС или общо 1666,672,80 лв без ДДС или 2000007,36 лв с ДДС. Ищецът платил по договора сумата 1954000 лв с включен ДДС на 24.09.2008 г. Доставка не била извършена.

 

На 29.09.2008 г. страните сключили Договор за предоставяне на временна финансова помощ. Споразумели се Договор № 15 от 23.09.2008 г. “да се трансформира в договор за временна финансова помощ”, съгласно който ищецът предоставя, а ответникът приема предоставянето на финансова помощ в размер на 1954000 лв за период от девет календарни месеца, считано от 24.09.2008 г. - датата на банковия превод на сумата, т.е. сумата е трябвало да бъде върната до 24.06.2009 г.

 

На 11.12.2009 г. страните подписали анекс към договора за финансова помощ от 29.09.2009 г. С анекса се уговорили сумата 1954000 лв да бъде част от продажна цена по Споразумение от 11.12.2009 г.

 

На 19.11.2008 г. страните сключили друг договор за покупко-продажба на метали и метални изделия - 390 мт (+/- 5%) - опция на продавача-ответник - съгласно спецификация неразделна част от договора. На практика такава спецификация не била изготвена. Доставката следвало да бъде извършена в СБ Българово на база писмена заявка на купувача-ищец с краен срок за изпълнение четири месеца от подписване на договора. Уговорена била цена от 1068,38 лв за 1 мт без ДДС или общо 416668,20 лв без ДДС и 500001,84 лв с ДДС. Ответникът не доставил стоката, но на 21.11.2008 г. ищецът превел по сметка на ответника сумата 500001,84 лв с ДДС. Едно седмица по-късно - на 28.11.2008 г. - страните “трансформирали” договора в договор за временна финансова помощ за сумата 500001,84 лв за период от 7 месеца., т.е. сумата е трябвало да бъде върната на 24.06.2009 г.

 

На 11.12.2009 г. страните подписали анекс към договора за финансова помощ от 28.11.2008 г. като уговорили, че дадената в заем сума от 500001,84 лв ще бъде част от продажна цена по Споразумение от 11.12.2009 г.

 

На 03.06.2009 г. страните подписали споразумение, с което констатирали, че ответникът дължи на ищеца различни парични суми, между които главница и лихва по Договора за временна финансова помощ от 29.09.2008 г. и главница и лихва по Договора за временна финансова помощ от 28.11.2008 г. Страните уговорили, че ответникът ще прехвърли собствеността си върху метали по опис 3 чрез покупко-продажба на стойност, равняваща се на 3707935,98 лв или сбор от задълженият на ответника по т.т. 1.1.2 и 1.1.3 заедно с плащането по т.1.2 и след приспадане на нетната печалба по т.1.3. Доставките щели да бъдат разпределени на равни месечни партиди за периода юни - октомври 2009 г. Договор за покупко-продажба на бил сключен. Не съществувал и опис 3.

 

На 11.12.2009 г. страните подписали Споразумение за прихващане на насрещни парични задължения, което по същество не съдържало уговорки по договор за покупко-продажба. На същата дата ответникът издал срещу ищеца данъчна фактура № 192 на стойност 2800615,37 лв без ДДС или 3360738,44 лв с ДДС за “метали по споразумение”. Тази сума била платена от ищеца чрез прихващания и директни плащания. Липсвали документи за уговорки относно количествата, видовете и единичната цена на металите.

 

Сочи се, че към момента на предявяване на иска на ищеца били доставени 760,859 мт. За тези количества метали не били подписвани приемо-предавателни протоколи от представители на двете страни. Ищецът взел решение с така доставените количества да се намали стоковото задължение на ответника към ищеца. Оставали дължими 1860,507 мт (2621,366 мт - 760,859 мт). Със стойността на доставения метал 812886,54 лв без ДДС (1860,507 мт х 1068,38 лв без ДДС) или 974463,85 лв с ДДС се намалявало паричното вземане на ищеца и ставала дължима сумата за недоставените метали, а именно 1987728,47 лв без ДДС или 2385274,16 лв с ДДС.

 

С нотариална покана, връчена на управителя на ответника Г. Попеску на 18.03.2013 г., дружеството било поканено в 10-дневен срок да изпълни задължението си по споразумението от 11.12.2009 г. за доставка на платените му  метали. Ответникът бил уведомен, че след този срок договорът ще се счита развален, а платената сума щяла да стане изискуема заедно с лихва за срока на забавата. Изпълнение не последвало, поради което договорът следвало да се счита развален, считано от 29.03.2013 г.

 

С последваща нотариална покана, връчена на 28.03.2013 г., ищецът поискал ответникът да предостави споразумението, към което препращала фактура № 192, договора за покупко-продажба и описите, споменати в споразумението от 03.06.2009 г. и приемо-предавателни протоколи за доставка и предаване на метали. Ответникът бил предупреден, че ако не предостави доказателства за сключена сделка, сумата, платена по фактура № 192, ще се счита недължимо платена и ще се иска връщането й.

 

Ищецът обосновава следните правни изводи:

 

Между страните бил сключен договор за продажба на родово определени вещи с продавач ответника и купувач - ищеца. Клаузите на този договор се извеждали от съдържанието на споразумението от 03.06.2009 г., споразумението от 11.12.2009 г., анексите от 11.12.2009 г. към договорите за временна финансова помощ, фактура № 192 и платежните нареждания от 2008 г., 2009 г. и 2010 г. До момента ответникът доставил, а ищецът приел метали в количество 760,859 мт. Уговорка за цената липсвала, но тя била определима по правилото на чл. 326, ал. 2 ТЗ. След като ищецът платил цена от 1068,38 лв без ДДС за 1 мт по договорите за доставка от 23.09.2008 г. и 19.11.2008 г., то следвало да се приеме тази цена. Уговорка за количеството също липсвала, но при положение, че ищецът-купувач платил обща цена от 2800615,37 без ДДС при единична цена от 1068,38 лв без ДДС, то количеството, което ответникът е следвало да достави възлиза на 2621,366 метрични тона. Срокът за доставка бил определен в споразумението от 03.06.2009 г. - м. юни 2009 г. - м. октомври 2009 г. Доставките следвало да се извършат на територията на ищеца.

 

Ищецът-купувач платил цената авансово, но не получил количествата метал, които съответстват на нея. Надлежно поканен, ответникът не доставил фактурираните метали и договорът бил развален, считано от 29.03.2013 г. Ответникът дължал връщане на получената цена по фактура № 192/11.12.2009 г. за недоставения метал. При недоставени 1860,507 мт ответникът дължал връщане на сумата 1987728,47 лв без ДДС или 2385274,16 лв с ДДС.

 

Евентуално: Ако съдът счете, че между страните липсва валидно правоотношение за продажба на 2621,366 мт метали, то платената цена по фактура № 192 в размер на 2800615,37 лв без ДДС била недължимо платена и следвало да бъде възстановена от ответника. Сумата станала изискуема на 01.04.2013 г.

 

Евентуално: Ако съдът счете, че сумата, платена по фактура № 192 не се дължи нито на отпаднало основание, нито като платена без основание, то ответникът дължал на ищеца, както следва:

- сумата 1954000 лв с ДДС при годишна възнаградителна лихва 8 % за 9 месеца, считано от 24.09.2008 г., по договор за паричен заем от 29.09.2008 г. Възнаградителната лихва била уговорена в размер на 187128,07 лв с ДДС със споразумението от 11.12.2009 г. От 24.06.2009 г. върху главницата следвало да се начисли законна лихва.

- сумата 500001,84 лв с ДДС при годишна възнаградителна лихва 8 % за 7 медеца, считано от 24.11.2008 г., по договора за паричен заем от 28.11.2008 г. Възнаградителната лихва била уговорена в размер на 41600,15 лв с ДДС със споразумението от 11.12.2009 г. От 24.06.2009 г. върху главницата следвало да се начисли законна лихва.

- сумата 678008,38 лв с ДДС, доплатена за уравняване на сумата по фактура № 192 за разликата над сбора от главници и лихви по двата договора за паричен заем, която в хипотезата на “консумиран договор за паричен заем” се явявала платена без основание. Тази сума се дължала заедно с лихва за забава, считано от 01.04.2013 г.

 

Въз основа на тези фактически твърдения и правни изводи ищецът отправя искания за осъждане на ответника да му заплати сумите, както следва:

 

(1) сумата 2385274,59 лв с ДДС, платена на ответника на отпаднало основание - развален договор за покупко-продажба на метали и фактура № 192/11.12.2009 г., заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 56487,94 лв за времето от 29.03.2013 г. до 21.06.2013 г.  и законната лихва върху главницата от завеждането на иска на 21.06.20163 г. до окончателното изплащане на сумата;

 

(2) Евентуално: сумата 3360738,44 лв с ДДС, платена на ответника без правно основание, заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 76779,80 лв, считано от 01.04.2013 г. до 21.06.2013 г., както и законната лихва върху главницата от 21.06.2013 г. до изплащането;

 

(3) Евентуално:

- сумата 1954000 лв - главница по договор за временна финансова помощ от 29.09.2008 г.,

заедно със сумата 187128,07 лв - възнаградителна лихва за периода 25.09.2008 г. - 10.12.2009 г. по споразумение от 11.12.2009 г.,

заедно със сумата 604621,36 лв - мораторна лихва върху главницата за период от три години назад от завеждане на иска,

заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането.

- сумата 500001,84 лв - главница по договор за временна финансова помощ от 28.11.2008 г.,

заедно със сумата 41600,15 лв - възнаградителна лихва за периода 22.11.2008 г. - 10.12.2009 г. по споразумение от 11.12.2009 г.,

заедно със сумата 154714,31 лв - мораторна лихва върху главницата за период от три години назад от завеждане на иска,

заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането.

- сумата 678008,38 лв, платена без основание за уравняване на фактура № 192 на стойност 3360738,44 лв,

заедно със сумата 15489,85 лв - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2013 г. до завеждането на исковата молба,

заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането.

 

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

 

Ответникът “ЕП - Комерс” ООД е депозирал писмен отговор. Възразил е, че искът е неоснователен.

 

Относно заявените като главни претенции ответникът не е изразил становище, като е счел, че липсва представен от ищеца договор за доставка на метали, чиято цена да възлиза на търсената сума.

 

По евентуалния иск за сумата 3360738,44 лв с ДДС, търсена от ищеца като платена без правно основание, и съединените с нея акцесорни претенции ответникът възразява, че не били представени доказателства за плащане на тази сума от ищеца на ответника.

 

По останалите, предявени като евентуални притенции, ответникът повдига следните възражения:

 

С подписването на споразумението от 11.12.2009 г. страните подменили уговорки, които се съдържали в предходното споразумение от 03.06.2009 г. В споразумението от 11.12.2009 г. страните изрично посочили, че ответникът дължи на ищеца сумата 2682730,06 лв, а ищецът дължи на ответника сумата 3438991,83 лв. След извършеното прихващане останало ищецът да дължи на ответника сумата 756261,87 лв. При това положение нямало значение дали в споразумението от 11.12.2009 г. има или няма клаузи, присъщи на договор за продажба на движими вещи като вид, количество, цена, условия на доставка. Погасяването на задължението на ответника, констатирано и признато от ищеца със споразумението от 11.12.2009 г., има за последица погасяването на задълженията му, произтичащи от договорите за финансова помощ, вкл. за главница, възнаградителни лихви и мораторни лихви.

 

Относно сумата 678008,38 лв с ДДС, платена без основание за уравняване на фактура 192, ищецът сочи, че не били представени доказателства за това, че ищецът е платил тази суми на ответника. Ако такова се установи, то страната се позовава на споразумението за прихващане.

 

Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на разноските по делото.

 

Ищецът с допълнителна искова молба е оспорил твърденията и становищата на ответника и е уточнил исковата молба, без да е заявил нови факти и обстоятелства.

 

Ответникът е депозирал допълнителен отговор.

 

В резултат на уточненията, направени с допълнителната искова молба, ответникът заявява съществуването на Споразумение от 11.12.2009 г., постигнато между “Трансвагон” АД, “ЕП - Комерс” ООД и “Хидропонт М” ООД. С това споразумение страните се съгласили, че ответникът прехвърля на ищеца правата си по договор № 14/18.09.2008 г. за доставка на метали, доставчик по който е “Хидропонт М” ООД, с цена на договора 3000000 лв без ДДС, съответно 3600000 лв с ДДС. Ищецът се задължил с това споразумение да заплати на ответника срещу прехвърлените му права сумата 2800615,37 лв без ДДС. За осъществената сделка ответникът издал фактура № 192/11.12.2009 г.

 

Ответникът признава съществуването и на друго споразумение от 11.12.2009 г. - представеното от ищеца Споразумение за прихващане от същата дата. Със споразумението за прихващане било уговорено, че цената на прехвърлените на ищеца права за получаване на доставкта на метали от “Хидропонт М” ООД, за която цена била издадена фактура № 192, няма да бъде реално дължима, а ще се прихване срещу паричните задължения на ответника по договорите за финансова помощ.

 

Третото лице-помагач Д.С.П.,***, представляван по пълномощие от адв. Г.М. от БАК, е конституирано по искане на ищеца. Третото

лице заявява становище, че привличането му е нередовно и недопустимо и иска постановяване на решение съобразно с доказателствата по делото.

 

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:

 

Безспорно е между страните, че са сключили Договор № 15 от 23.09.2008 г., с който ответникът продал на ищеца метали и метални изделия - 1560 мт (+/- 5%) - опция на продавача. Неразделна част от договора трябвало да бъде спецификация, която не била изготвена и приложена. Продавачът се задължил да достави стоката в складовата база на ищеца не по-късно от 31.12.2008 г. Уговорена била цена от 1068,38 лв за 1 метричен тон без ДДС или общо 1666,672,80 лв без ДДС или 2000007,36 лв с ДДС. Ищецът платил по договора сумата 1954000 лв с включен ДДС на 24.09.2008 г. Доставка не била извършена.

 

Безспорно е между страните, че на 29.09.2008 г. сключили Договор за предоставяне на временна финансова помощ. Споразумели се Договор № 15 от 23.09.2008 г. “да се трансформира в договор за временна финансова помощ”, съгласно който ищецът предоставя, а ответникът приема предоставянето на финансова помощ в размер на 1954000 лв за период от девет календарни месеца, считано от 24.09.2008 г. - датата на банковия превод на сумата, т.е. сумата е трябвало да бъде върната до 24.06.2009 г.

 

Безспорно е, че на 11.12.2009 г. страните подписали анекс към договора за финансова помощ от 29.09.2009 г. С анекса се уговорили сумата 1954000 лв да бъде част от продажна цена по Споразумение от 11.12.2009 г.

 

Безспорно е, че на 19.11.2008 г. страните сключили друг договор за покупко-продажба на метали и метални изделия - 390 мт (+/- 5%) - опция на продавача-ответник - съгласно спецификация неразделна част от договора. Такава спецификация не била изготвена. Доставката следвало да бъде извършена в СБ Българово на база писмена заявка на купувача-ищец с краен срок за изпълнение четири месеца от подписване на договора. Уговорена била цена от 1068,38 лв за 1 мт без ДДС или общо 416668,20 лв без ДДС и 500001,84 лв с ДДС. Ответникът не доставил стоката, но на 21.11.2008 г. ищецът превел по сметка на ответника сумата 500001,84 лв с ДДС. Една седмица по-късно - на 28.11.2008 г. - страните “трансформирали” договора в договор за временна финансова помощ за сумата 500001,84 лв за период от 7 месеца., т.е. сумата е трябвало да бъде върната на 24.06.2009 г.

 

Безспорно е, че на 11.12.2009 г. страните подписали анекс към договора за финансова помощ от 28.11.2008 г. като уговорили, че дадената в заем сума от 500001,84 лв ще бъде част от продажна цена по Споразумение от 11.12.2009 г.

 

От страна на ответника се представя Споразумение от 11.12.2009 г. (лист 491), което ще се нарича по-нататък “Споразумение за цесия”. Посочено е в текста му, че това споразумение се сключва между “ЕП Комерс” ООД, представлявано от прокуриста Г. Попеску, “Трансвагон” АД, представлявано от изпълнителния член на СД Д.П., и “Хидропонт М” ООД. Споразумението е подписано само от прокуриста на ответника Г. Попеску и от третото лица-помагач П. като представител на ищеца. Не е подписано от представител на “Хидропонт М” ООД. Със споразумението ответникът “ЕП Комерс” ООД прехвърлил на ищеца “Трансвагон” АД правата си по договор, сключен с “Хидропонт М” ООД, по силата на който “Хидропонт М” ООД дължал на ответника доставка на метали на стойност 3000000 лв. Срещу прехвърленото вземане (правоотношение) ищецът се задължил да заплати на ответника сумата 2800615,37 лв без ДДС. Не се спори, че на същата дата - 11.12.2009 г. - ответникът издал фактура № 192 за сумата 2800615,37 лв без ДДС или 3360738,44 лв с ДДС.

 

Безспорно е, че на 11.12.2009 г. страните подписани и друго споразумение (л. 35), което ще се нарича по-нататък “Споразумение за прихващане”. С него страните констатирали, че “ЕП Комерс” ООД дължи на “Трансвагон” АД общо сумата 2682730,06 лв, включваща (1) сумата 2141128,07 лв, представляваща сбор от главница в размер на 1954000 лв по Договор за финансова помощ от 29.09.2008 г. и лихва в размер на 187128,07 лв за периода 25.09.2008 г. - 10.12.2009 г. и (2) сумата 541607,99 лв, представляваща сбор от главница в размер на 500001,84 лв по Договор за финансова помощ от 28.11.2008 г. и и лихва в размер на 41600,15 лв за периода 22.11.2008 г. - 10.12.2009 г. Страните констатирали, че “Трансвагон” АД дължи на “ЕП Комерс” ООД сумата 3438991,83 лв, включваща (1) сумата 78253,39 лв - дължима лихва за забавено плащане по фактура от 12.10.2006 г. и (2) сумата 3360738,44 лв по фактура № 192/11.12.2009 г. Въз основа на тези констатации страните се съгласили двете насрещни задължения да се компенсират (прихванат), след което и в резултат на прихващането към 11.12.2009 г. “ЕП Комерс” ООД няма задължениа към “Трансвагон” АД, а “Трансвагон” АД дължи на “ЕП Комерс” ООД сумата 756261,87 лв. (Разликата между 3438991,83 лв и 2682730,06 лв е 75261,77 лв или с 10 стотинки по-малко, което съдът приема за техническа грешка.)

 

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Х.. В заключението си (л. 944-956) експертът посочва, че фактура № 192/11.12.2009 г. е отразена в счетоводството на ищеца в дебитната част на сметка 304 “Стоки” и 4531 “Начислен ДДС за покупките”, както и в кредитната част на сметка 401 “Доставчици в лева” от сметкоплана на дружеството по партидата на “ЕП Комерс” ООД. Фактурата е отразена със стойност 3360738,44 лв. В счетоводството на “ЕП Комерс” ООД същата фактура е отразена в дебитната част на сметка 411 “Клиенти” от сметкоплана на дружеството по партидата на “Трансвагон” АД, както и в кредитната част на сметки 702 “Приходи от продажба на стоки” и 4532 “Начислен ДДС за покупките”. Фактурата е отразена със стойност 3360738,44 лв. Справката в счетоводствата на двете дружества показва, че сумата 3360738,44 лв с ДДС по фактура № 192/11.12.2009 г. е платена от ищеца по следния начин:

- 2604476,67 лв са платени на 11.12.2009 г. чрез прихващане съгласно Споразумение за прихващане между страните;

- 308395,08 лв са платени на 20.01.2010 г. с банков превод;

- 33024,33 лв са платени на 26.01.2010 г. с банков превод;

- 231745,90 лв са платени на 08.03.2010 г. с банков превод и

- 183096,46 лв са платени на 30.04.2010 г. с банков превод.

 

С това се изчерпват фактите с правно значение за спора. Всички други фактически твърдения и доказателства са неотносими и не следва да се обсъждат.

 

При така установените и безспорни факти се налагат следните правни изводи:

Между страните първо е сключен договор за търговска продажба (договор № 15/23.09.2008 г.). По този договор ищецът-купувач е изплатил на ответника-продавач сумата 1954000 лв, без да е получил насрещна престация. По волята на страните отношенията им, възникнали от договор № 15/23.09.2008 г., били преуредени с последващ договор - Договор за предоставяне на временна финансова помощ от 29.09.2008 г. Съгласно новите уговорки страните се съгласили сумата от 1954000 лв да се счита за временна финансова помощ, предоставена от ищеца на ответника, за срок от девет месеца от предаването й. Уговорката на страните договорът за продажба да се “трансформира” в договор за временна финансова помощ е израз на свободата на договаряне на търговските отношения. Съдът я тълкува като взаимно желание на страните действието на договора за продажба да се прекрати, като отпадне задължението на ответника да достави уговорената и платена от ищеца стока, а получената от ответника цена да се счита получена в заем.

 

Между страните е бил сключен и втори договор за търговска продажба (договор от 19.11.2008 г.). По този договор ищецът-купувач е изплатил на ответника-продавач сумата 500001,84 лв, без да е получил насрещна престация. По волята на страните отношенията им, възникнали от договора от 19.11.2008 г.) били преуредени с последващ договор - Договор за предоставяне на временна финансова помощ от 28.11.2008 г. Съгласно новите уговорки страните се съгласили сумата от 500001,84 лв лв да се счита за временна финансова помощ, предоставена от ищеца на ответника, за срок от седем месеца от предаването й. Уговорката на страните договорът за продажба да се “трансформира” в договор за временна финансова помощ е израз на свободата на договаряне на търговските отношения. Съдът я тълкува като взаимно желание на страните действието на договора за продажба да се прекрати, като отпадне задължението на ответника да достави уговорената и платена от ищеца стока, а получената от ответника цена да се счита получена в заем.

 

Споразумението за цесия от 11.12.2009 г. е оспорено от ищеца със становището му от 11.11.2013 г. Ищецът твърди, че Споразумението за цесия е неистинско, неавтентично и с невярно съдържание, антидатирано, процесуално преклудирано и нищожно като договор поради липса на предмет. Тези ищцови възражения са неоснователни. Първо, Споразумението за цесия е представено с допълнителния отговор на ответника по повод уточненията на исковата молба, въведени от ищеца с допълнителната искова молба. Поради това ответникът не е бил длъжен и не е могъл да представи това споразумение с отговора и представянето му с допълнителния отговор е своевременно. Второ, Съгласно чл. 180 ГПК частен документ, подписан от лицето, което го е издало, съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица. Споразумението за цесия е подписано от законен представител на ищцовото дружество към онзи момент (изпълнителния член на СД Д.П.), следователно споразумението съдържа автентично изявление на законен представител на дружеството. Трето, по аргумент от чл. 181 ГПК този частен документ има достоверна дата за ищеца, тъй като е подписан от него законен представител. Четвърто, тежестта за оспорване истинността на частен документ, който носи подписа на оспорващата го страна, се носи от същата - чл. 193, ал. 3 ГПК. Ищецът не ангажира доказателства, от които да се направи извод, че документът е неистински. В същото време съвкупната преценка заедно с другите доказателства по делото, а именно: издадената фактура № 192, Споразумението за прихващане, Анексите към двата договора за временна финансова помощ, записванията в счетоводството и на двете дружества, вкл. на ищцовото, и извършените от самия ищец плащания на сумите по Споразумението за прихващане, което е неразривно свързано със Споразумението за цесия, води до извод, че Споразумението за цесия е автентичен, истински и с достоверна дата документ. Пето, няма основания за извод, че Споразумението за цесия е нищожно поради липса на предмет. Съгласно чл. 100 ЗЗД и тъй като вземането на ответника против “Хидропонт М” ООД е прехвърлено на ищеца възмездно, то ответникът отговаря пред ищеца за съществуването на вземането. Това означава, че ищецът може да търси отговорност от ответника, ако вземането му не съществува, но това е извън предмета на настоящето дело. Несъществуването на вземането не води до нищожност на цесията. В заключение съдът приема, че Споразумението за цесия е валидно и обвързва страните по делото. Липсата на подпис под него на длъжника по вземането “Хидропонт М” ООД е от значение за това дали споразумението е произвело действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 ЗЗД), но за действието по отношение на прехвърлителя на вземането и приобретателя на вземането е без значение.

 

Съгласно Споразумението за цесия по волята на страните и на осн. чл. 99 ЗЗД ответникът е прехвърлил на ищеца свое имуществено право - вземане по търговски договор с трето лице (“Хидропонт М” ООД) за сумата 3000000 лв без ДДС - срещу уговорка за заплащане на цена в размер на 2800615,37 лв без ДДС или 3360738,44 лв с ДДС. От този момент (11.12.2009 г.) е възникнало задължение на ищеца към ответника за заплащане на тази сума.

 

При това положение към 11.12.2009 г. страните са си дължали взаимно парични суми: ищецът дължал на ответника сумата 3360738,44 лв по Споразумението за цесия, а ответникът дължал ищеца сумите по двата договора за финансова помощ. С отделно Споразумение за прихващане от 11.12.2009 г. те уточнили насрещните си задължения, прибавяйки към задължението на ищеца сумата 78253,39 лв, дължима по фактура от 2006 г., а към задълженията на ответника лихви за забава до датата на прихващането. На осн. чл. 103, ал. 1 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД насрещните вземания на страните са се компенсирали до размера на по-малкото: задълженията на ответника към ищеца са били погасени изцяло, а задължението на ищеца се е намалило до сумата 756261,87 лв. Ищецът чрез законния си представител изразил ясно воля и становище за това, че задълженията на ответника по този начин се погасяват

 

Исковете са неоснователни:

 

Първо, заявените като първи по ред главни претенции за сумата 2385274,59 лв с ДДС, платена на ответника на отпаднало основание - развален договор за покупко-продажба на метали и фактура № 192/11.12.2009 г., заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 56487,94 лв за времето от 29.03.2013 г. до 21.06.2013 г.  и законната лихва върху главницата от завеждането на иска на 21.06.20163 г. до окончателното изплащане на сумата, са неоснователни. Не се установи по делото съществуването на задължение на ответника по договор за покупко-продажба на метали, който да е бил развален. Сключените между страните два договора за продажба на метали от 2008 г. са били прекратени по съгласие на страните чрез “трансформирането” им в договори за временна финансова помощ. Друг, последващ договор за продажба между страните не е сключван, плащане по друг договор ответникът не е получавал и няма основание да връща суми на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД заедно с лихва за забава. Тези претенции като неоснователни ще се отхвърлят.

 

Второ, поради отхвърлянето на главните претенции съдът дължи произнасяне по евентуално съединените искове за сумата 3360738,44 лв с ДДС, платена на ответника без правно основание, заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 76779,80 лв, считано от 01.04.2013 г. до 21.06.2013 г., както и законната лихва върху главницата от 21.06.2013 г. до изплащането. Тези претенции са неоснователни, тъй като по делото не се установи ищецът да е платил на ответника посочената сума без правно основание. Сумата 3360738,44 лв е платена от ищеца на ответника чрез прихващане за погасяване на задължението на ищеца към ответника по Споразумението за цесия, т.е. тя е платена на правно основание и ответникът не дължи връщането й заедно с лихва за забава. Ето защо тези искове са неоснователни и ще се отхвърлят.

 

Трето, поради отхвърляне на главните претенции и първите евентуално съединени претенции съдът дължи произнасяне по евентуалните претенции, заявени на последно място. Те са за заплащане на сумите 1954000 лв - главница по договор за временна финансова помощ от 29.09.2008 г.,

заедно със сумата 187128,07 лв - възнаградителна лихва за периода 25.09.2008 г. - 10.12.2009 г. по споразумение от 11.12.2009 г., заедно със сумата 604621,36 лв - мораторна лихва върху главницата за период от три години назад от завеждане на иска, заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането; сумата 500001,84 лв - главница по договор за временна финансова помощ от 28.11.2008 г.,

заедно със сумата 41600,15 лв - възнаградителна лихва за периода 22.11.2008 г. - 10.12.2009 г. по споразумение от 11.12.2009 г., заедно със сумата 154714,31 лв - мораторна лихва върху главницата за период от три години назад от завеждане на иска, заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането; сумата 678008,38 лв, платена без основание за уравняване на фактура № 192 на стойност 3360738,44 лв,

заедно със сумата 15489,85 лв - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2013 г. до завеждането на исковата молба, заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането. Тези претенции са неоснователни, тъй като вземанията на ищеца против ответника по двата договора за предоставяне на временна финансова помощ са погасени чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за сумата, дължима му по Споразумението за цесия. Ето защо и тези искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

 

Относно държавната такса: При образуването на делото на осн. чл. 72, ал. 2 ГПК от ищеца е събрана държавна такса от 97650,50 лв върху цената на заявените като главни (първи за разглеждане) искове, която е 2441762,53 лв. Поради произнасянето освен по главните искове също така и по първите евентуално съединени искове с цена 3437518,24 лв, и по вторите евентуално съединени искове с цена 4135563,91 лв при решаването на делото съдът следва да събере държавна такса върху тези от съединените искове с най-висока цена. Върху 4135563,91 лв се дължи държавна такса 165422,55 лв. От тази сума следва да се извади внесената такса от 97650,50 лв. Дължима е от ищеца разликата от 67772,05 лв.

 

Относно разноските: Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. Представен е списък на разноски, който не съдържа данни за действителните направени от страната разходи по водене на делото. Като единствена позиция в списъка е посочено “адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.07.2013 г.”. Справката с представения договор показва, че към момента ответната страна не е разходвала суми за адвокатско възнаграждение. При това положение разноски не се присъждат.

 

Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Трансвагон” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Северна промишлена зона, Разтоварна гара “Вл. Павлов”, представлявано от изпълнителния директор Васил Данев Василев, със съдебен адрес: гр. Бургас, пл. Тройката № 4, офис 4, адв. Х.Т., против “ЕП-Комерс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. Сердика № 2, вх. Б, ет. 2, представлявано от управителите Георге Попеску и Евгения Попеску, със съдебен адрес: гр. София, район Изгрев, ул. Фредерик Жолио Кюри № 16, бл. 155, партер, офис 1 - адв. Светлана Георгиева, при участие на трето лица-помагач на страната на ищеца Д.С.П., ЕГН **********,***, за заплащане, както следва:

 

(1) сумата 2385274,59 лв с ДДС, платена на ответника на отпаднало основание - развален договор за покупко-продажба на метали и фактура № 192/11.12.2009 г., заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 56487,94 лв за времето от 29.03.2013 г. до 21.06.2013 г.  и законната лихва върху главницата от завеждането на иска на 21.06.20163 г. до окончателното изплащане на сумата;

 

(2) Евентуално: сумата 3360738,44 лв с ДДС, платена на ответника без правно основание, заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 76779,80 лв, считано от 01.04.2013 г. до 21.06.2013 г., както и законната лихва върху главницата от 21.06.2013 г. до изплащането;

 

(3) Евентуално: сумата 1954000 лв - главница по договор за временна финансова помощ от 29.09.2008 г., заедно със сумата 187128,07 лв - възнаградителна лихва за периода 25.09.2008 г. - 10.12.2009 г. по споразумение от 11.12.2009 г., заедно със сумата 604621,36 лв - мораторна лихва върху главницата за период от три години назад от завеждане на иска,

заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането; сумата 500001,84 лв - главница по договор за временна финансова помощ от 28.11.2008 г., заедно със сумата 41600,15 лв - възнаградителна лихва за периода 22.11.2008 г. - 10.12.2009 г. по споразумение от 11.12.2009 г., заедно със сумата 154714,31 лв - мораторна лихва върху главницата за период от три години назад от завеждане на иска,

заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането; сумата 678008,38 лв, платена без основание за уравняване на фактура № 192 на стойност 3360738,44 лв, заедно със сумата 15489,85 лв - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2013 г. до завеждането на исковата молба, заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането.

 

ОСЪЖДА „Трансвагон” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Северна промишлена зона, Разтоварна гара “Вл. Павлов”, представлявано от изпълнителния директор Васил Данев Василев, със съдебен адрес: гр. Бургас, пл. Тройката № 4, офис 4, адв. Х.Т., да заплати допълнително по сметка на БОС държавна такса в размер на 67772,05 лв.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Окръжен съдия :