РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Силистра, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Търговско дело №
20233400900018 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба
№1926/08.06.2023г. /п.к. 06.06.2023г./ от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, гр.София, бул. „Княз Дондуков” №52, представлявана от
Венцислава Петкова – директор на дирекция „Държавни вземания” срещу
„МАНЕКС” ЕООД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Силистра, ул. „Добрич” №2, ет.1, офис 1, при участието на синдика В. И. Г.,
с правно основание чл.694, ал.2 от ТЗ за установяване съществуването на
неприето вземане, както следва: публични вземания на НАП за данък в общ
размер на 1 154 640.66лв., от които главници в размер на 954 187.70лв. и
лихви към 14.02.2023г. в размер на 200 452.96лв., с основания за възникването
им – Ревизионен акт №Р-03001921005681-091-001/12.09.2022г., поправен с
Ревизионен акт №П-03001923003053-003-001/11.01.2023г., издадени от ТД на
НАП Варна и за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722,
ал.1, т.6 от ТЗ по отношение на главниците в размер на 954 187.70лв.
Претендират се направените съдебни разноски.
С Определение № 403/21.02.2024г. по ч.т.д. № 201/2024г. на ВКС
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
1
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се, че с молба с изх. № М-24-03-373/21#56/16.02.2023г. на НАП
по т.д. №117/2021г. по описа на ОС – Силистра в производството по
несъстоятелност са предявени публични вземания за данъци в общ размер на 1
154 640.66лв., от които главница в размер на 954 187.70лв. и лихва към
14.02.2023г. в размер на 200 452.96лв., представляващ сбор от лихви,
възникнали до откриване на производството по несъстоятелност в размер на
82 659.06лв., начислени след падежа на главниците до 03.12.2021г. и лихви,
възникнали след откриване на производството по несъстоятелност в размер на
117 793.90лв., начислени за периода 04.12.2021г. до 14.02.2023г.
Основание за публичните вземания за данъци е Ревизионен акт №Р-
03001921005681-091-001/12.09.2022г., поправен с Ревизионен акт №П-
03001923003053-003-001/11.01.2023г., издадени от ТД на НАП Варна. Твърди,
че в ТРРЮЛНЦ под № 20230327094708 по партидата на длъжника е обявен
изготвен от синдика списък на служебно приетите вземания на кредиторите, в
който са включени предявените от НАП вземания с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 и т.9 от ТЗ. Срещу определената
поредност ищецът подал възражение от 03.04.2023г., с искане за изменение на
поредност по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ. Излага, че с Определение
№101/23.05.2023г., постановено по т.д. № 117/21г. на ОС – Силистра, съдът е
одобрил списъка на приетите предявени вземания, като не само е оставил без
уважение възражението на НАП досежно поредността, но и служебно е
изключил вземанията, без да има възражение от длъжника или кредитор.
Сочи, че съображението на съда за изключването е предявяване на вземането
извън сроковете по чл.685 и 688 от ТЗ, като ищецът е загубил правото си да ги
предяви след изтичането им. Инвокира оплакване, че определението по чл.692
от ТЗ е постановено извън правораздавателната компетентност на съда по
несъстоятелността. Излага, че според разпоредбата на чл.164, ал.4 от ДОПК, в
случаите, в които публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, то
незабавно се включва в списъка на приетите вземания, без значение дали е
възникнало преди или след решението за откриване на производство по
несъстоятелността. Подробно обосновава невъзможността за предявяване на
вземанията в посочения от съда срок, както и че вземанията е следвало да
бъдат включени в списъка под условие, на основание чл.164, ал.5 от ДОПК.
Посочва, че част от вземанията по процесния РА са предявени и приети,
2
поради което са изключени от размерите на данъчните вземания по акта и не
са предмет на исковото производство. Моли с решението да бъде установено
съществуването и дължимостта в производството по несъстоятеността на
публични вземания на НАП в горепосочения размер, както и да се предвиди
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ по отношение на
главниците.
В уточнителна молба вх. №2268/07.07.2023г. излага, че неприетите
публични вземания в общ размер на 1 154 640.66лв., от които главници в
размер на 954 187.70лв. и лихви към 14.02.2023г. в размер на 200 452.96лв.,
предмет на настоящото производство, се формират от сбора на публичните
вземания, посочени в т.1, т.13 и т.14, всички в колона 11 от таблица 1 на
Ревизионен акт №П-030019223003053-003-001/11.01.2023г. за поправка на
Ревизионен акт №Р-03001921005681-091-001/12.09.2022г., издадени от ТД на
НАП, а именно: 1/ лихва вземане за корпоративен данък за 2020г. в размер на
38.33лв. /т.1, колона 11/, 2/ ДДС за м.12.2020г. – главница в размер на 864
004.77лв. и лихви, начислени след падежа на главницата – 15.01.2021г. до
12.09.2022г. в размер на 145 452.44лв. /т.13, колона 11/, 3/ДДС за м.04.2021г. –
главница в размер на 90 182.93лв. и лихви, начислени след падежа на
главницата – 15.05.2021г. до 12.09.2022г. в размер на 12 175.67лв. /т.14, колона
11/, както и от допълнително начислените върху установените главници лихви
за периода от 13.09.2022г. до 14.02.2023г., възлизащи на обща сума от 42
786.52лв. Сочи се, че забавянето на установяване на задълженията по
основание и размер са в резултат на действията на длъжника, изразяващи се в
недеклариране на пълния размер на дължимия данък.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от
„МАНЕКС” ЕООД /н/ и от синдика.
Синдикът не е същинска страна в процеса – главна или подпомагаща, а
участва с цел осигуряване гаранция срещу симулативност на производството
по чл. 694 от ТЗ. Той действа в защита на общия интерес на всички участници
в производството по несъстоятелност и конституирането му в производството
по чл. 694, ал. 1 ТЗ е проявна форма на правомощието му по чл. 658, ал. 1, т.
10 ТЗ. Синдикът в това производство е особен вид страна, сходна с
процесуалното положение на прокурора в гражданския процес – чл. 26, ал. 3
ГПК. Като страна в процеса принципно синдикът има право на отговор на
искова молба, има право да ангажира доказателства, да оспорва
3
доказателства, право на жалба и на отговор на жалбата, но той няма повече
права от останалите участници в процеса.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът и синдикът не се явяват и не вземат
становище.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени Ревизионен акт №Р-03001921005681-091-
001/12.09.2022г., поправен с Ревизионен акт №П-03001923003053-003-
001/11.01.2023г., издадени от ТД на НАП Варна, установяващи дължими в
периода 2020г. – 2021г. публичните вземания за данъци от несъстоятелния
длъжник, както и на съответната лихва.
Предпоставките за допустимост на установителния иск с правно
основание чл. 694 от ТЗ са: 1/ вземането, ако е възникнало преди откриване на
производството по несъстоятелност, да е предявено в срока по чл. 685 и чл.
688 от ТЗ в производството по несъстоятелност /освен ако не е служебно
прието/; 2/ по отношение на вземането да е направено възражение по чл. 690,
ал. 1 от ТЗ в 7-дневен срок от обявяване на списъците в регистъра; 3/ искът да
е предявен в 14-дневен преклузивен срок от обявяване на определението по
чл. 692 ТЗ в ТР или РЮЛНЦ /чл. 694, ал. 6 от ТЗ/, с което е разгледано
възражението /така Решение № 149 от 08.02.2009 г. по т. д. № 341/2009 г. на I
т. о. на ВКС/.
Исковата молба е депозирана, чрез пощенска пратка в рамките на
преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
Видно от публичния ТР при АВп, с Решение № 57 от 03.12.2021 г.
постановено по т. д. № 117/2021 г. по описа на Окръжен съд Силистра по
отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност.
С молба изх. № М-24-03-373/21#56/16.02.2023г. на НАП са предявени
публични вземания за данъци в общ размер на 1 154 640.66лв., от които
главница в размер на 954 187.70лв. и лихви към 14.02.2023г. в размер на
200 452.96лв., с посочено основание Ревизионен акт №Р-03001921005681-091-
001/12.09.2022г., поправен с Ревизионен акт №П-03001923003053-003-
001/11.01.2023г., издадени от ТД на НАП Варна.
4
На 27.03.2023г. по партидата на длъжника в ТР, е публикуван списък
на служебно приетите от синдика вземания на кредиторите на „Манекс”
ЕООД, предявени в срока по чл.685 от ТЗ, обявен под № 20230327094708, в
който са включени предявените на 21.02.2023г. публични вземания в общ
размер на 1 154 640.66лв. При посочване на основанието е допусната
очевидна фактическа грешка досежно месеца на РА, като неправилно е
посочен, че е от 12.01.2022г., вместо от 12.09.2022г.
От страна на НАП е подадено възражение по чл.690 ТЗ /л.29/ относно
определената от синдика поредност на удовлетворяване по реда на чл.722,
ал.1, т.7 от ТЗ на главници на публичните вземания за данъци в общ размер на
954 187.70лв. и начислените върху тях до датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност – 03.12.2021г. лихви в общ
размер на 82 659.06лв., с искане за определянето им на поредност по чл.722,
ал.1, т.6 от ТЗ.
С определение № 101/23.05.2023г. по т.д. № 117/2021г. ОС -
Силистра приема, че вземането на НАП, дължимо отпреди откриване на
производството по несъстоятелност е предявено извън сроковете, предвидени
в чл.685 и чл.688 ТЗ, поради което и последният е загубил правото си да го
предяви след изтичането им. На това основание е изключил от списъка на
служебно приетите вземания, вземанията на кредитора НАП, предявени на
21.02.2023г. в общ размер на 1 154 640.66лв., с основание Ревизионен акт №Р-
03001921005681-091-001/12.01.2022г., поправен с Ревизионен акт №П-
03001923003053-003-001/11.01.2023г., издадени от ТД на НАП Варна,
представляващи: Главница – публично вземане за данъци в размер на 954
187.70лв. с поредност по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ; Лихви, възникнали до
откриване на производството по несъстоятелност в размер на 82 659.06лв. с
поредност по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ; Лихви, възникнали след откриване на
производството по несъстоятелност в размер на 117 793.90лв., с поредност по
чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ и начислени суми по Закон за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания, в определяем размер, с поредност
по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ. Пренесена е грешката в месеца на РА.
Предявяването на вземането представлява едностранно писмено
волеизявление на кредитора за приемане на вземането му в производството по
несъстоятелност, адресирано до съда по несъстоятелността, със съдържание,
очертано в чл.685, ал.2 от ТЗ.
5
Правилото е, че вземането следва да бъде предявено, за да бъде прието,
а оттам и да подлежи на удовлетворяване в производство по несъстоятелност.
Изключение от него е правилото на чл.687 от ТЗ за служебно приемане от
синдика на изчерпателно посочен кръг от вземания, без за тях да е необходимо
предявяването им от кредитора.
Старите вземания, възникнали до откриване на производството по
несъстоятелност, трябва да се предявят в рамките на сумарен 3 –месечен
преклузивен срок от вписването на решението за откриване на производство
по несъстоятелност в ТР, който включва: 1-месечен срок от вписването на
решението за откриване на производството по несъстоятелност в ТР – чл.685,
ал.1 ТЗ и 2-месечен срок по чл.688, ал.1 ТЗ. Допълнителният срок по чл.688,
ал.1 от ТЗ е предвиден, тъй като пропускането на сроковете за предявяване на
старите вземания е свързано с много тежки последици за кредитора –
погасяване процесуалното му право да предяви вземането, а оттам и на
правото му на принудително изпълнение в производството по
несъстоятелност, което на практика по правило води до невъзможност
кредиторът да реализира вземането си, тъй като пътят му на удовлетворяване
както в универсалното, така и в индивидуалното принудително производство е
затворен /чл.638 ТЗ/.
Новите вземания – възникнали на/след откриване на производството по
несъстоятелност, се предявяват в срока от настъпването на падежа им до
приключване на производството – чл.688, ал.3 и чл.639 ТЗ.
Не е налице спор, че предявените от НАП главници на публичните
вземания за данъци в размер на 954 187.70лв., както и лихвите, начислени
върху тях до 03.12.2021г., в общ размер на 82 659.06лв. са възникнали до
датата на постановяване на съдебното решение за откриване на производство
по несъстоятелност /РОПН/. Лихвите, начислени върху главниците за периода
от 04.12.2021г. до 14.02.2023г. в размер 117793.90лв. са след датата на РОПН.
Спорно по делото е кога следва да се предявят горепосочените
вземания, възникнали и дължими преди РОПН, но установени с ревизионен
акт, издаден след изтичане сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ.
Въпросът дали вземането, предмет на предявен положителен
установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ подлежи на удовлетворяване в
производството по несъстоятелност, поради предявяването му при спазване на
преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, е въпрос по
6
съществото на спора и по него съдът дължи произнасяне с решението си /така
Решение 4/21.07.2022г. на ВКС по т.д. №2475/2020г., Решение
№50181/03.02.2023г. на ВКС по т.д. № 1777/2021г., I т.о., ВКС /.
Установява се от данните по партидата на дружеството в ТР, че молбата
по чл.625 от ТЗ е подадена на 07.06.2021г.
Видно от данните по делото, въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03001921005681-020-001/11.10.2021г. е извършено ревизионното
производство. За констатациите от ревизията е съставен ревизионен доклад
№03001921005681-092-001/19.07.2022г., или това е седем месеца след РОПН
и четири месеца след срока по чл.688 от ТЗ.
Производството е приключило с издадени Ревизионен акт №Р-
03001921005681-091-001/12.09.2022г., поправен с Ревизионен акт №П-
03001923003053-003-001/11.01.2023г. на ТД на НАП, с които са установени
допълнителни задължения за данък.
Срещу РА е постъпила жалба вх. № 51846/14.11.2022г. по регистъра на
ТД на НАП Варна, подадена от „Манекс” ЕООД /н/. С решение
№262/17.01.2023г. на директора на Дирекция ОДОП Варна РА е потвърден,
както и установените като дължими задължения за данъци по данни от
таблица 1 към акта, а именно данък върху добавената стойност по ЗДДС за
м.12.2020г.
По повод подадена жалба срещу решението е образувано адм. дело
№38/23г. по описа на Административен съд – Силистра. С Решение
№561/27.05.2024г. жалбата на „Манекс” ООД /н/ е отхвърлена.
Доколкото решението, с което е открито производството по
несъстоятелност е от 03.12.2021г., то крайният срок за предявяване на
вземането следва да е 03.03.2022г.
В случая предявените от НАП вземания касаят данък ДДС за декември
2020г. и април 2021г. и лихва върху вземане за корпоративен данък за 2020г.
Установява се от мотивите за издаване на ревизионния акт, че
дружеството е извършвало продажби на стоки, като не е отчитало приходите
от продажби в пълния им размер, а воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане с корпоративен данък за
годината. Органите на приходите, констатирайки, че са налице
обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 и т.4 от ДОПК, извършили анализ на
относимите обстоятелства, визирани в чл.122, ал.2 от ДОПК и определили
7
данъчната загуба за годината. На основание чл.9 от ЗКПО са начислени лихви
за забава. Формирана е данъчна основа на извършените облагаеми доставки
на стоки /пшеница, слънчоглед и царевица/ по реда на чл.122, ал.2 ДОПК и са
определили дължимия ДДС и лихва.
В хода на ревизията е установено, че в нарушение на чл.86 и чл.111
ЗДДС дружеството не е начислило ДДС на наличните към датата на
дерегистрация по ЗДДС – 18.04.2021г. активи, за които при придобиването е
ползвало данъчен кредит. Предвид това, органите по приходите са формирали
данъчна основа на същите по реда на чл.27, ал.5 от ЗДДС и са направили
предложение за установяване на допълнителен ДДС и дължима на основание
лихва, на основание чл.175 ДОПК.
Разпоредбите на чл.122, ал.1 от ДОПК регламентират изданането на РА
при особени случаи, като осигуряват на органите по приходите правна
възможност при наличието на определени обстоятелства и спазвайки
определени законови изисквания да определят данъчна основа за облагане с
преки и косвени данъци, а оттам и данъчните задължения по реда на
съответния материален закон. Същите са издадени в изпълнението на
регламентираното в чл.3, ал.1 от ДОПК основно начало за обективност в
ревизионното производство. Те са такива и с оглед предмета на отношенията,
които регулират, а именно тези по повод уреждане на процедурата за
определяне на данъчната основа в случаите, когато в резултат на поведението
на задълженото лице обективно това не може да стане. С оглед императивния
характер на данъчните норми, органите по приходите не могат да определят
по своя преценка конкретния размер на дължимия данък. Облагаемата основа,
която те определят е базата, върху която, съобразно с вида на данъка и
съотвения материален закон се определя данъчното задължение, което се
дължи.
Ревизия по чл.122-124 от ДОПК се извършва при наличие на някое от
обстоятелствата, визирани в ал.1, като същите не се намират в отношение на
кумулативност, а на алтернативност, което означава, че наличието само на
едно от тях е достатъчно основание за прилагането им. Очевидно е, че след
като са налице предпоставките, посочени в ал.1, или поне на една от тях, не
може да се реализира конкретния фактически състав от материалния данъчен
закон, предпоставящ прилагането на последния. Понеже тези предпоставки
представляват действия или бездействия на данъчния субект, с оглед общия
8
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно
поведение, законодателят е приел, че определянето на облагаемата основа в
тези случаи ще се извършва от органа по приходите.
Наличието на обстоятелствата за извършване на ревизия по реда на чл.
122, ал.1, т.4 от ДОПК е установено и с влязлото в сила решение по адм. дело
№38/2023г. по описа на Адм. съд - Силистра, като е взето отношение и по
наведените от синдика възражения, идентични с тези, които е направил в
настоящото производство, включително за нищожност на РА, поради което
настоящият състав намира, че не следва да се обсъждат.
Искът по чл.694 от ТЗ обслужва производството по несъстоятелност и
има за цел да разреши със сила на присъдено нещо спора относно предявено
вземане спрямо всички участници в това производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай че публичното
вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в
списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането
не може да бъде оспорено по реда на Част IV от Търговския закон или чрез
обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на
списъка на приетите от синдика вземания.
Според чл. 164, ал. 5 ДОПК, ако публичното вземане е установено, но
актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от
синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ, като ако при
сметката за окончателно разпределение актът не е влязъл в сила, условието се
счита за несбъднато и вземането се изключва от разпределението.
Забраната по чл.164, ал.4, изр.2 ДОПК вземането да бъде оспорено по
реда на част IV от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите вземания се отнася до
възможността да се оспорва съществуването, основанието и размера на
установеното с влезлия в сила акт публично вземане с оглед специфичния ред
и начин на установяване на публичните вземания, но не и до възможността да
бъде оспорено правото на принудително изпълнение на НАП в производство
по несъстоятелност на други основания.
Следва да се посочи, че когато публичното вземане се установява по
специален ред – чрез акт за публично вземане, издаването на този акт е
предпоставка за предявяването му в производството по несъстоятелност. Ето
защо, ако актът за установяване на публично вземане е издаден за стари
9
вземания след изтичане на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, последните не
намират приложение, тъй като процедурата за издаването на акта за
публично вземане, явяваща се условие за предявяването му, не е
приключила. Настоящият случай е именно такъв.
В горния смисъл е практиката, обективирана в Решение
№172/19.03.2021г. по т.д. №2504/2019г. на II т.о. на ВКС, Определение №
310/31.07.2020г. по ч.т.д. № 433/2020г. на II т.о. на ВКС и цитирана в
Определение №403/21.02.2024г. по к.т.д. № 201/2024г. на ВКС, с което делото
е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, установяваща
диференциран подход спрямо необходимостта от спазване на преклузивните
срокове по чл.685, ал.1 и чл.688 ТЗ за предявяване на публичните вземания в
зависимост от това дали съставените по отношение на тях актове за
установяване на публични държавни и общински вземания имат декларативен
или конститутивен ефект.
Действително, налице е съдебна практика, в която ВКС приема, че
публични вземания, възникнали до откриване производството по
несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане
на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в
сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в
списъка на приети вземания под условие; съгласно чл. 688, ал. 1 предл. второ
ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 пр. първо ТЗ, тези вземания не
могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по
несъстоятелност; разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията
са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете
за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на
сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ /така Решение 4/21.07.2022г. на
ВКС по т.д. №2475/2020г., Решение №50181/03.02.2023г. на ВКС по т.д. №
1777/2021г., I т.о., ВКС /. Същата обаче настоящият състав намира, че не може
да намери приложение в конкретния казус, доколкото се касае за забавяне на
установяване на задълженията по основание и размер, в резултат на
действия/бездействия на длъжника и това обстоятелство не може да се
постави в тежест на кредитора. Същевременно размерите на дължимите
данък и лихви се установява с издаване на ревизионния акт, което е
условие за предявяването им, поради което неспазването на сроковете по
чл.685 и чл.688 от ТЗ не обосновава основание за неприемането им от
10
синдика. Формалната съпоставка на ревизионния акт - датата на издаването
му, на поправката и потвърждаването му с решение на директора на Дирекция
ОДОП - Варна от 17.01.2023г. показва, че фактическият състав по
установяване на вземанията на НАП е завършен към тази дата. Не се
установява и забавяне в действията на НАП по установяване на вземането,
доколкото първия момент, индикиращ същото, е ревизионния доклад, издаден
на 19.07.2022г., или това е седем месеца след РОПН и четири месеца след
срока по чл.688 от ТЗ.
Не могат да бъдат споделени и наведените от синдика правни доводи с
молба вх. № 16498/02.05.2024г., за необходимостта от предявяване на
вземането в срок до 12.12.2022г., или три месеца от издаване на ревизионния
акт от 12.09.2022г., доколкото сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ са обвързани
единствено с РОПН и в случая както вече се изложи същите са неприложими.
Ето защо не е налице и хипотезата на чл.739 от ТЗ, при която непредявените
права се погасяват.
Горното обуславя уважаване на исковата претенция за установяване
съществуването на вземанията в претендирания размер от 1 154 640.66лв., от
които главници в размер на 954 187.70лв. и лихви към 14.02.2023г. в размер на
200 452.96лв., с основания за възникването им – Ревизионен акт №Р-
03001921005681-091-001/12.09.2022г., поправен с Ревизионен акт №П-
03001923003053-003-001/11.01.2023г., издадени от ТД на НАП Варна.
По поредността на удовлетворяване:
По отношение определянето на поредността на удовлетворяване по чл.
722 от ТЗ на процесните вземания за публично вземане, дължимо за период
преди датата на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност срещу длъжника, но установено с акт за установяване на
публично вземане след тази дата, следва да бъде квалифицирано като вземане
с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ /така Решение
№172/19.03.2021г. на ВКС по т.д. № 2504/2019г., II т.о./.
Следва да се има предвид в случая, че дори и изчислени в хипотезата на
особеното производство по чл.122 от ДОПК данъчните задължения са били
дължими в периода преди РОПН.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че претенцията на НАП освен
за дължимостта на предявените в несъстоятелността публични вземания, но и
за установяване на поредността на удовлетворяване по отношение на
11
главниците е основателна и като такава следва да бъде уважена.
По разноските:
Съобразно чл. 694, ал. 7 ТЗ държавна такса по предявения иск не е
внесена предварително, а се възлага с оглед изхода на спора върху 1/4 от
вземането, за което е предявен установителният иск, като в случая възлиза на
11 546,41лв. и следва да бъде възложена в тежест на ответника, исковете
срещу който са изцяло уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр.София, бул. „Княз Дондуков” №52,
представлявана от Венцислава Петкова – директор на дирекция „Държавни
вземания”, че съществуване вземане на ищеца срещу „МАНЕКС” ЕООД
/н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.
„Добрич” №2, ет.1, офис 1, както следва: публични вземания на НАП за данък
в общ размер на 1 154 640.66лв., от които главници в размер на 954 187.70лв.
и лихви към 14.02.2023г. в размер на 200 452.96лв., с основания за
възникването им – Ревизионен акт №Р-03001921005681-091-001/12.09.2022г.
/с погрешно посочен м. януари в списъка на служебно приетите от синдика
вземания и Определение № 101/23.05.2023г. по т.д. № 117/2021г. ОС -
Силистра/, поправен с Ревизионен акт №П-03001923003053-003-
001/11.01.2023г., издадени от ТД на НАП Варна, както и че поредността на
удовлетворяване е по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ по отношение на главниците в
размер на 954 187.70лв., на основание чл.694, ал.2 от ТЗ.
ОСЪЖДА „МАНЕКС” ЕООД /н/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Силистра, ул. „Добрич” №2, ет.1, офис 1 ДА
ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр.София,
бул. „Княз Дондуков” №52 сумата от 360лв. /триста и шестдесет лева/, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
12
на правната помощ.
ОСЪЖДА „МАНЕКС” ЕООД /н/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Силистра, ул. „Добрич” №2, ет.1, офис 1 ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 11 546,41лв. /единадесет хиляди петстотин
четиридесет и шест лева и четиридесет и една ст./ по сметка на ОС -
Силистра, представляваща дължима държавна такса за образуване на делото,
на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ вр. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението е постановено при участие на В. И. Г., в качеството му на
синдик на „МАНЕКС” ЕООД - в несъстоятелност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
13